Решение по дело №146/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 19
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20215520200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Раднево , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АТ. Д. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия *** на ОДМВР гр. Стара Загора, с който на Г. АТ. Д. ЕГН ********** с
адрес ****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на
процесния Електронен фиш поради изтекла изпълнителна давност от две
години между датата на издаване на електронния фиш – 14.07.2018г. и датата
на връчването му – 13.07.2021г.
Съдът е дал ход на делото въпреки нередовното призоваване на
жалбоподателя Г. АТ. Д.. Същият не е намерен на посочения от него в
жалбата адрес, и след направена служебна справка от съда в деловодната
програма ЕИСС се установи, че длъжностното лице по връчването от СРС е
посочил, че адреса е посетен веднъж и лицето не е открито на адреса.
Жалбоподателя е бил длъжен да посочи в жалбата си адрес, на който да бъде
редовно призован. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от
1
ЗАНН, съдът е дал ход на делото и е разгледал депозираната жалба.
РП гр. Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево – също не се
явява и не взема становище по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призована
не изпраща представител. В представено писмено становище по делото
вземат становище по същество на делото. Правят искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Стара Загора е издаден електронен фиш серия *** за
това, че на 11.07.2018 г. в 10.09 часа в обл. Стара Загора, Община Раднево,
АМ Тракия, км.***, управлявал в посока към гр. Бургас при ограничение на
скоростта от 140км/ч, въведено за автомагистралата, заснето с радарна
система TER1-M и отчетен километров толеранс от 3%, с МПС ****” с рег. №
****, негова собственост, е извършил нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TER1-M като МПС-то се е
движило със скорост от 166 км/ч при разрешена скорост от 140км/ч и
превишил разрешената скорост с 26 км/ч при разрешена скорост от 140км/ч
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл.21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал.2, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Горе описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Стара Загора,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за потвърждаване на атакуваното наказателно
2
постановление изцяло като законосъобразно, по следните съображения:
Съдът намира, наведените съображения в жалбата за отмяна на
електронния фиш поради изтекла погасителна давност за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това
означава, че по отношение на административно-наказателните производства
следва да се прилагат и разпоредбите на чл. 80 от НК. Впрочем такава е и
трайната съдебна практика, затвърдена с Тълкувателно решение № 1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за
прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на три години (относно административно-наказателните
производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от
права). Със съставянето на ЕФ съдът намира, че административно
наказателното преследване е започвало. Връчването на ЕФ е действие
последващо съставяне. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
В конкретния случай, това означава, че към датата на постановяване на
решението по делото, погасителната давност по отношение административно-
наказателното производство, образувано срещу жалбоподателя, не е изтекла.
Административно-наказателното производство е образувано за нарушение
извършено на 11.07.2018 година. Доколкото, както бе посочено по-горе, по
отношение на административно-наказателните производства следва да се
приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютната погасителна
давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на
административното нарушение. Оттук следва извода, че абсолютната
погасителна давност по отношение на административно наказателното
производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия
момент. В този смисъл е и решение № 236 16.07.2020 година на Адм.Съд
Стара Загора
3
Съдът приема, че електронният фиш съдържа надлежно описание на
нарушението в съответствие със законово установените изисквания.
Нормативно, в чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, е определено
съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на
този закон. В случая съдържанието на обжалвания електронен фиш изцяло е
съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочени са
всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за
наличието на административно нарушение, като са описани конкретните
параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност
от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата
санкция. Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното
техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Въз основа на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът
приема, че извършеното от Г. АТ. Д. нарушение по чл. 182, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2 от ЗДвП /по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени
в ЕФ/, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно Г.
АТ. Д. е санкциониран с налагане на предвиденото в закона, действал към
датата на извършване на нарушението по вид и размер административно
наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш. От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява и че
посоченото в електронния фиш техническо средство, с което е измерена,
фиксирана, отчетена и заснета скоростта на движение на управлявания от
ответника по касация автомобил, е одобрен тип автоматизирано техническо
средство за измерване съгласно Закона за измерванията, което установява и
автоматично заснема и записва нарушението /превишението на скоростта/;
датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
Наложеното с ЕФ наказание - глоба от 100 лева, същото съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
При тези данни съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил
4
санкциониран с ЕФ, като при констатиране на нарушението и издаването на
ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
ЕФ до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за ОД на МВР – гр. Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото,
в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на
ОД на МВР – гр.Стара Загора.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия *** на ОДМВР -
гр.Стара Загора, с който на Г. АТ. Д., ЕГН: **********, гр. *** ****, на
основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за
5
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, като правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. АТ. Д., ЕГН: **********, гр. *** ж.к. „**** ап.104 да
заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6