Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 795
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Предявен е иск от Б.С.Т., ЕГН **********,***, срещу:
И.П.Г., ЕГН **********,***, за ревандикация.
В исковата молба се твърди, че като наследник на
баща си, ****, б.ж. на гр. Лом, ищцата е собственик на 19 кв.м. от ПИ с
идентификатор 44238.506.3587, с адм.адрес: ****. С
нотариален акт № 87/1957 год. бащата на ищцата закупил имота като дворно място
от 750 кв.м., със съседи от три страни – физически лица и от четвъртата –
улица.
Няколко години по-късно улицата била разширена,
като от дворното място били отнети
квадратни метри, които не били отразени в документ. При поискана през 1993 год. скица, дворното място било
отразено вече с площ от 610 кв.м.
Бащата на ищцата дарил на сестра й ****идеална
част от 400 кв.м., а на ищцата – останалите 210 кв.м., които понастоящем са
нейна собственост.
През 2014 год. третото лице ****дарила 192 кв.м.
на ищцата, а останалите 208 кв.м. – продала на майката на ответницата, **** П.П., които последната дарила на дъщеря си, ответницата.
Според ищцата, тя притежава общо 402 кв.м. от
имота, а ответницата – 208 кв.м., или общо – 610 кв.м..
По скица обаче, площта на имота е 629 кв.м. и
ищцата смята, че разликата от 19 кв.м. между площта на имота по документи за
собственост и по скица е нейна собственост и се владеят от ответницата без
правно основание. Последната владее и още 2 кв.м., които са собственост на
ищцата съгласно нотариалните актове.
Иска се
от съда: да бъде
осъдена ответницата да отстъпи 2 кв.м. неправомерно отнети от нея и 19 кв.м.
от ПИ с идентификатор 44238.506.3587 на
ищцата, като невладеещ собственик и наследник на ****, б.ж. на гр. Лом, тъй
като посочените 19 кв.м. не са продавани или дарявани от него.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника И.Г., чрез
пълномощника, адв. Н. А., МАК.
В отговора си, отв. И.
Г. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Признава, че с ищцата са съсобственици на ПИ с
идентификатор 44238.506.3587 по КККР на гр. Лом, с административен адрес: ****,
като всяка от тях е самостоятелен собственик на отделни постройки в имота с
права, определени в нотариалните им актове за собственост.
Твърди, че с Решение по гр.д. № 1751/2015 год.
на ЛРС, влязло в сила, е било разпределено ползването между тях по отношение на
дворното място. На практика решението на съда не било приложено, тъй като никоя
от тях не била предприела необходимите действия в тази насока.
Оспорва твърдението да е нарушила владението на
ищцата по отношение на съсобствения им имот, като от
придобиването му, ползва частта от него, която е ползвала преди нейната праводателка.
Признава, че има известни несъответствия между
площта на имота по документи за собственост и по скица, но счита за
неоснователно твърдението на ищцата, че въпросните няколко квадратни метра,
представляващи разликата са нейни по наследство.
В с.з. ищцата Б.С.Т. се явява лично. Счита исковете за основателни и
доказани и моли да бъдат уважени. Излага съображенията си в писмено становище.
Писмено становище представя и пълномощникът й адв. И.
М., МАК. Претендира
разноски. Не представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът И.Г. се явява лично и с адв. Н.А., МАК, който
счита претенцията за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
****, ЕГН **********, б.ж. на
гр. Лом, поч. 16.12.1999
год. е оставил наследници по закон:
1. Е.Г. И., съпруга, поч. 20.07.2003
год.,
2.
****С. Р.,
дъщеря и
3. Б.С.Т., дъщеря.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 87, т. ІІ, д. № 551/17.07.1957 год. на нотариус при Ломски народен съд, Т.И.Т.е
продал на **** дворово
място от 750 кв.м., в гр. Лом, до
съседи: К.М., И.М., М.Т.Г.и улица.
Доколкото ищцата и нейната сестра са родени
преди това, може да се обоснове предположение, че сделката е извършена по време
на брака на родителите на ищцата и имотът е придобит в режим на СИО.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
685, т. ІІІ, д. № 1144/02.07.1993 год.
на нотариус при Ломски районен съд, ****
и Е.Г. И., съпрузи, са дарили на дъщеря си ****следният недвижим имот: от
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ******, цялото от 750 кв.м., съгл. нот.акт,
а съгласно скица – 610 кв.м., с
построена в него къща върху 61 кв.м., при съседи: изток – улица, юг – насл. К.В., запад – Ц.В.В., Д.В.В.и П.П.Г., север – Б.М.К., урегулирано в парцел V-3587, кв. 188
по плана на града, САМО 400 кв.м. ид.ч.
от дворното място и жилище от 45 кв.м., находящо се в
къщата, построена в двора.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
509, т. ІІІ, д. № 1090/26.07.1995 год.
на нотариус при Ломски районен съд, ****
и Е.Г. И., съпрузи, са дарили на дъщеря си Б.С.Т. следният недвижим имот: от ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в ******, цялото от 750 кв.м.,
съгл. нот.акт, а съгласно скица – 610 кв.м., с построена в него къща
върху 61 кв.м., при съседи: изток – улица, юг – насл.
К.В., запад – Ц.В.В.,
Д.В.В.и П.П.Г.,
север – Б.М.К., урегулирано в парцел V-3587, кв. 188 по плана на града, САМО 210 кв.м. ид.ч. от дворното място и
жилище от 21 кв.м., находящо се в къщата, построена в
двора.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
124, т. ІА, рег. № 1005, д. №
36/28.01.2003 год. на нотариус при Ломски районен съд Д. М., рег. № 393 в РНК, Б.С.Т.
дарила на Н. Р. Т. следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 210 кв.м.,
съставляващо идеална част от УПИ V-3587, кв. 188 по плана на града, както и
самостоятелно жилище от 21 кв.м., а на място – от 45 кв.м., находящо
се в дворното място.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
___, т. ___, рег. № ____, д. №
___/18.02.2008 год. на нотариус при Ломски районен съд Д. М., рег. № 393 в РНК,
Н. Р. Т. върнал имота на ищцата Б.С.Т..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, т. 4, рег. № 3955, д. № 344/26.06.2014 год.
на нотариус при Ломски районен съд Д. М., рег. № 393 в РНК, ****дарила на
сестра си Б.С.Т., следният недвижим имот: 192,00 кв.м., представляващи идеална част
от ПИ с идентификатор 44238.506.3587 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с
административен адрес: ****, целият с площ по скица 628 кв.м., с номер по предходен план: УПИ V-3587, кв. 188.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 167, т. 4, рег. № 3958, д. №
345/26.06.2014 год. на нотариус при Ломски районен съд Д. М., рег. № 393 в РНК,
****продала на **** П.П., следният недвижим имот: 208,00 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с идентификатор
44238.506.3587 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК, с административен
адрес: ****, целият с площ по скица 628
кв.м., с номер по предходен план: УПИ V-3587, кв. 188, заедно с намиращата се в
него жилищна сграда с идентификатор 44238.506.3587.1.1 с площ от 45 кв.м..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
188, т. 7, рег. № 5865, д. №
532/28.08.2014 год. на нотариус при Ломски районен съд Д. М., рег. № 393 в РНК,
**** П.П. дарила на дъщеря си И.П.Г. същия недвижим
имот: 208,00 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с идентификатор
44238.506.3587 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК, с административен
адрес: ****, целият с площ по скица 628
кв.м., с номер по предходен план: УПИ V-3587, кв. 188, заедно с намиращата се в
него жилищна сграда с идентификатор 44238.506.3587.1.1 с площ от 45 кв.м.
С нотариална покана рег. № 3359/т. 1, акт
176/02.08.2015 год. ищцата поканила ответницата за да уточнят реда, по който да
установят дали последната ползва площта, която е придобила по силата на
нотариалния си акт за собственост или по-голяма – около 200 кв.м. и ако това се
потвърди, да се споразумеят как да се реши въпроса извънсъдебно. Поканата е
връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК.
Съгласно приложената по делото скица, площта на съсобствения между страните имот е 629 кв.м.
С писмо от 25.02.2019 год., АГКК Монтана е
уведомила ищцата, че само регистрира, но не издава документи за собственост.
Видно от приетото по искане на ищцата като
доказателство гр.д. № 1751/2015 год. на ЛРС, с Решение № 214/22.06.2016 год.
съдът, на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределил ползването на процесния
имот между страните, като е предоставил на ищцата свободна дворна площ от
363,17 кв.м. от общо 414,52 кв.м., а на ответницата – свободна дворна площ от
115,16 кв.м. от общо 214,48 кв.м.
С определението си за насрочване на делото съдът
е указал на ищцата, че следва да индивидуализира частта от имота с площ от 21
кв.м., която претендира да е нейна собственост, като в първото открито съдебно
заседание е допуснала СТЕ, но поради бездействие от страна на ищцата и
неподдържане на искането й за експертиза с мотив, че претендираната
част е индивидуализирана по гр.д. № 1751/2015 год. на ЛРС, това определение е
отменено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Иска се
от съда: да бъде
осъдена ответницата да отстъпи 2 кв.м. неправомерно отнети от нея и 19 кв.м.
от ПИ с идентификатор 44238.506.3587 на
ищцата, като невладеещ собственик и наследник на ****, б.ж. на гр. Лом, тъй
като посочените 19 кв.м. не са продавани или дарявани от него.
Искът е недоказан. Поради това – неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици,
имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно
основание.
Липсата на която и да
е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва
останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв
иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
Установено е, родителите на ищцата са се
разпоредили приживе с целия притежаван от тях имот, като са го поделили между
дъщерите си, както и, че ищцата притежава по силата на нотариални актове за
дарение от третото лице Н. Р. Т. 210/610 ид.ч. и от
сестра си ****още 192 кв.м. идеални части от него, или общо 402 кв.м. ид.ч., а ответницата – отново чрез дарение от майка си –
208 кв.м. ид.ч.
Между страните не се спори, че съгласно
предходния регулационен план на града имотът е отразен с площ от 610 кв.м., а
съгласно сега действащите КККР на града, утвърдени със Заповед №
РД-18-5-20.01.2009 год. на изп.директор на АГКК е с
площ от 628 кв.м. – съгласно скицата, ползвана при изповядването на дарението, обективирано в последния по време нотариален акт –
28.08.2014 год. и с площ от 629 кв.м. съгласно актуалната скица, представена с
исковата молба.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика площта на
имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или
могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на
имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се
използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за
проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по
различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката
налична документация.
В случая,
бащата на ищцата действително е закупил имот от 750 кв.м., но тя самата в
исковата молба признава, че за разширение на улицата част от имота е била
отнета. Съгласно последващите документи за
собственост, съставяни при действието на следващи регулационни планове, всеки
от праводателите се е разпореждал с идеални части от
имот с обща площ от 610 кв.м. и съответно толкова е сборът от идеални части от
него, придобити от ищцата и ответницата.
Разпределението на ползването, извършено между
същите страни с решението по гр.д. № 1751/2015 год. на ЛРС не дава отговор на
тези въпроси и не установява наличието на собственост, доколкото е акт,
разрешаващ спорна съдебна администрация,
По делото остана недоказано, че ищцата е
собственик на по-голяма част от имота, нито каква е тази по-голяма част по
размер, нито, че същата се владее именно от ответницата неправомерно, въпреки,
че съдът й указа, че върху нея лежи изцяло тежестта на доказване на тези
релевантни факти.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, направените от
ответната страна разноски за процесуално представителство и защита пред
настоящата инстанция в размер на 400 лв. следва да бъдат възложени на ищцата.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Б.С.Т., ЕГН **********,***, срещу И.П.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 108 от Закона
за собствеността: да бъде осъдена ответницата да отстъпи на ищцата като
невладеещ собственик и наследник на ****, б.ж. на гр. Лом, 2 кв.м. неправомерно
отнети от нея и 19 кв.м. от ПИ с
идентификатор 44238.506.3587 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с
административен адрес: ****, тъй като посочените 19 кв.м. не са продавани или
дарявани от наследодателя, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б.С.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на И.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 400,00
лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :