РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
Гр. Пловдив, 10.01.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 2473 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от М.А.И.,
ЕГН **********,***, управител на „МАИ ГРУП Холдинг“ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ №1, ет.4, офис 404, ЕИК ***, против
решение № 1556/27.07.2022 г. по АНД № 1521/22 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, а оспореният административен акт –
електронен фиш е незаконосъобразно издаден. Иска тяхната отмяна с доводи, че
липсва издател на ЕФ, липсва справка от КАТ, от която да е видно, че към датата
на нарушението жалбоподателят да е собственик на процесното превозно средство.
Сочи се и налична разлика между вписаното място на извършване на нарушението в
ЕФ и мястото, посочено като GPS координати
от системата за видеоконтрол. Излагат се доводи, че липсва представен протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив,
чрез юрисконсулт Б., оспорва жалбата. не се взема становище.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За допустимостта :
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на М.А.И. срещу ЕФ серия К № 4643285 издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който И. е санкциониран за това, че на 18.01.2021г. в 14:45ч. в гр.
Пловдив на бул. „***“ № 3 посока север, МПС „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“ с
рег. № ***, собственост на „Маи-Груп Холдинг“ ООД, при максимално разрешена
скорост в населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 км/ч, се е движил със скорост 93 км./ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M 581.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин, процесния фиш съдържа предвидените
от закона реквизити, както и че на констатираното превишение на скоростта е
дадена правилната правна квалификация.
Въззивният съд е приел също, че мястото и времето на
нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в електронния фиш,
както и че същият съдържа в достатъчна степен
предвидените от закона реквизити.
В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че
нарушението безспорно е установено че жалбоподателят И. е извършил от обективна
и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е посочил, че правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно М.А.И., като законен
представител на дружеството собственик на МПС, който не се е възползвал от
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обсъдено е в съдебното решение и приспадането на
нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на установената
наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по делото протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично изображение.
По отношение на размера на наложената глоба в мотивите
на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът
посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Същият е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка,
въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е
приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.
Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й
заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на ЕФ. В този
смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като
същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. В по-голямата си част същите касаят възражения по отношение на
издадения ЕФ, а не по отношение на оспорваното съдебно решение като в тази
връзка районният съд вече е разгледал същите и им е дал законосъобразен отговор.
Неправилно е становището на касатора и относно това,
че посочването на различен от постоянния адрес в ЕФ представлява съществено
процесуално нарушение. Настоящия състав споделя направените от въззивния съд
изводи, съгласно които данните на И.,посочени в ЕФ /три имена и ЕГН/ са
достатъчни за категоричната и несъмнена индивидуализация на лицето и посочения
различен от постоянния адрес не води до неяснота кой е установения и кой
наказания нарушител. Неоснователно е възражението, че в ЕФ не е посочен неговият
издател, тъй като това е направено. Не се приемат от настоящия съдебен състав
като основателни твърденията на касатора за липса на описание на извършеното
нарушение, на посочване на точното място и на обстоятелствата при извършването
му, както и сочените за липсващи в административната преписка доказателства за
вида на АТСС, с което е установено нарушението, протокол за използването му,
както и справка за собственика на МПС. Същите са налични в административната
преписка по издаване на ЕФ и са обсъдени обстойно в мотивите на обжалваното
решение.
Ето защо
жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да се остави в
сила, като валидно, допустимо и правилно.
С оглед
изхода на спора, в полза на ответния административен орган се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1556/27.07.2022 г. на Пловдивски районен
съд, постановено по АНД № 1521/22 г.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********,***, управител на „МАИ ГРУП
Холдинг“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“ №1, ет.4,
офис 404, ЕИК ***, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.