Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 384 от 21.03.2022 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети март две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.Диана Ганева
2.Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 183 по
описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63 в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано по
касационна жалба на „Ини –Мини“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.56, вх.6, ет.3, ЕИК:*********, представлявано от
управителя И.С.И., против решение №879/30.11.2021 г., постановено по АНД №4212/2021г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-05-17/16.06.2021
г., издадено от директора на РЗИ – Бургас, с което на основание чл. 209а, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във вр. т.13 от Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването, на „Ини –
Мини“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е ясно кое е дружеството, което е
извършило нарушението. Иска се отмяна на решението и на издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по
касация – РЗИ Бургас, редовно уведомен,
не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр. Бургас дава становище за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен
съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен - съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № РД-05-17/16.06.2021
г., издадено от директора на РЗИ – Бургас, с което на основание чл. 209а, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във вр. т.13 от Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, на „Ини –
Мини“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. Съдът не е констатирал
допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното
административнонаказателно производство. По същество е намерил, че извършеното
деяние е съставомерно, тъй като при извършена на 18.01.2021 г. проверка от
служители на РЗИ и НАП гр. Бургас на обект магазин за детски дрехи в търговски
център „Престиж“, стопанисван от жалбоподателя, е било констатирано, че не се
спазват въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки за
ограничаване разпространението на болестта COVID-19. Установено е, че
независимо от въведената забрана със Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и
доп. със Заповед №РД-01- 718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на
министъра на здравеопазването, действащи и към момента на проверката, в търговски
център „Престиж“ и в частност в магазин за детски дрехи, стопанисван от
жалбоподателя, е имало посещение на клиенти, като служител на НАП е извършил
покупка от магазина, за което е бил издаден касов бон. В мотивите съдът е
посочил, че няма съмнения относно субекта на нарушението. Преценил е, че
извършеното деяние не представлява
"маловажен случай", по смисъла на чл. 28 ЗАНН, с оглед на което е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията, изложени в касационната жалба, съдът
намира за неоснователни.
Съгласно чл.
209а, ал.1 от ЗЗ, който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000
лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а
при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ (прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.
На 11.03.2020г. COVID-19 е обявена официално
от СЗО за „пандемия“. В тази връзка министърът на здравеопазването е издал
заповеди, в това число и Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със
Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01- 20/15.01.21 г., с които се
въвеждат мерки за ограничаване на разпространението на заболяването. Т.е.
безспорно към 18.01.2021 г. (датата на проверката) е съществувала
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест - COVID-19.
В т. 13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., допълнена с
т. 11 от Заповед №РД-01- 718/18.12.2020 г., е предвидена забрана да се
посещават търговски центрове представляващи една или повече сгради, в които са
разположени магазини, заведения и други търговски обекти и търговските центрове
тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки, лечебните заведения,
аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите,
доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори и
други доставчици на съобщителни услуги в тях.
Търговски център
„Престиж“, в който е разположен процесният обект, попада в обхвата на
въведената забрана, тъй като в търговския център са разположени множество
самостоятелни търговски обекта, с общи помещения, коридори, където безспорно
може да има струпване на много лица и да се разпространява безпрепятствено
заразяването със заболяването COVID-19.
Данните от
административната преписка сочат, че при извършената проверка на 18.01.2021 г.
проверка от служители на РЗИ и НАП гр. Бургас на обект магазин за детски дрехи
в търговски център „Престиж“, стопанисван от дружеството, е било констатирано,
че не се спазват въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки за ограничаване разпространението на болестта COVID-19. Установено е, че
независимо от въведената забрана със Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и
доп. със Заповед №РД-01- 718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на
министъра на здравеопазването, действащи и към момента на проверката, в
търговски център „Престиж “ и в частност в магазин за детски дрехи, стопанисван
от касатора е имало посещение на клиенти, като служител на НАП е извършил
покупка от магазина, за което е бил издаден касов бон. В тази насока са и
показанията на актосъставителя, изслушан пред РС-Бургас. Това поведение сочи на неизпълнение на задължението за
спазване на противоепидемичните мерки, въведени със Закона за здравето, поради
което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото
основание.
Настоящият съдебен
състав не споделя възражението, че не е ясен субекта на нарушение. Действително
на едно място в наказателното постановление е посочено дружеството „Ивалена“
ЕООД, а не „Ини –Мини“ ЕООД. Навсякъде обаче в обстоятелствената част на
наказателното постановление, както и в санкционната част, е посочено именно дружеството
„Ини –Мини“ ЕООД, което ясно е индивидуализирано със седалище, адрес на
управление, управител, поради което правото на защита на дружеството не е
нарушено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в тази насока
съображения на въззивната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2,
пр.последно от АПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.
Неоснователно е и
възражението,че цитираните по-горе заповеди не са били връчени, поради което и
не са били известни на дружеството. Незнанието на заповедите на министъра на
здравеопазването, с които са въведени ограничения, не е основание на отмяна на
наказателното постановление. Касаторът, като търговец, е длъжен да полага
дължимата грижа и да съблюдава правилата, въведени по надлежен ред.
Правилно районният
съд е преценил, че не са налице и предпоставки за квалифициране на установеното
нарушение като "маловажен случай". В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В случая не се
установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид и липсата на
умисъл в деянието. Нарушените заповеди са издадени в условията на световна
пандемия, застрашаваща живота и здравето на хората, поради което неизпълнението
на задължението за спазване въведените противоепидемични мерки, няма основание
да бъде считано за маловажно, а в тази насока, следва да се отчитат конкретните
обстоятелства при извършване на деянието. Целта на въведените ограниченията е да се намали риска от
разпространение на заразявания, тъй като се касае се за общодостъпни места, посещавани от
много хора. Ето защо, не би могло да се приеме, че конкретното деяние е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. При тези конкретни обстоятелства,
правилно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, а е издал процесното
наказателно постановление, с което е наложил предвиденото по вид и размер административно
наказание на дружеството, като е наложена санкция в минимален размер.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.
Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №879/30.11.2021 г.,
постановено по АНД №4212/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.