О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         15.01.2020 година, гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

 

сложи за разглеждане ЧН дело № 35 по описа за 2020 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, за да се произнесе съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от  НПК.

 

С Постановление от 03.01.2020 г. Димитър Димитров – зам.окр.прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, е прекратил наказателното производство по дознание № 184/2019 год. по описа на ОД на  МВР – Ловеч,  за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Срещу Постановлението е постъпила жалба от Н.Г. ***, в което излага, че прокуратурата правилно е установила фактическата обстановка, но е стигнала до неправили правни изводи.Сочи,че прокуратурата е приела  категорично, че от обективна страна е осъществено престъплението по чл. 249 НК, но от субективна страна липсвал умисъл, тъй като св.К.не е имал съзнание, че извършва обществено опасно деяние и не е имал съзнание за обществено опасни последици.

Счита становището на прокуратурата за неправилно.

Посочва, че дебитната карта е издадена на дядото Н.Й.починал на 08.09.2019 г. в 22:10 ч.и св.К.е бил наясно с това обстоятелство. От този момент картата и средствата по банкова сметка ***, и не могат да се ползват без негово съгласие.

Посочва, че законът обявява за обществено опасно и наказуемо само използването на чужд платежен инструмент, като причините за това и изтеглените суми могат да имат значение на отегчаващо или смекчаващо вината обстоятелство, но не анулират престъпния характер на деянието. Касае се за престъпление не против собствеността, а против финансовата, паричната и кредитната система .

Счита,че от обективна страна, за осъществяване на състава на престъплението по чл.249 ал. 1 от НК е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател на процесния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, както и че това е станало без съгласието на титуляра. Цитира Решение № 396 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 1072 / 2014 г. на Върховен касационен съд

Твърди, че след като титуряла е починал, отпада всякакво писмено или устно съгласие друг да ползва неговия платежен инструмент.

От субективна страна сочи, че не е оправдан извода, че липсвал умисъл, тъй като св.К.не е имал съзнание че извършва обществено опасно деяние.Изразява становище,че като граждани всички са длъжни да знаят правата и задълженията си, и какво е позволено или забранено от закона.Дава пример,че ако някой убие друг човек, и заяви-аз не знаех че това е незаконно, следва ли да бъде оправдан? Сочи, че  св.К.е шофьор на ТИР, т.е. е добре заплатен, св.Х.получава пенсия.Св.К.не е никакъв нито на дядо му, нито на жената с която е живеел, нито са в едно домакинство, и няма никакво отношение и задължение към него. По делото няма данни да са били в парични затруднения.

Моли съда да се съобрази със следните присъди: Присъда № 5 от 09.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1125/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия. Счита,че по делото по несъмнен начин е установено, че банкова дебитна карта №№ ……………..******** 1008 е издадена на името на К. Т. С. от [фирма]. Тази дебитна карта представлява платежен инструмент съгласно действащата към датата на деянието нормативна уредба в Закона за платежните услуги и платежните системи. В т. 16 от допълнителните разпоредби посочения закон е посочено, че „платежен инструмент" е персонализирано 'персонал изпран и устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане. Банковата платежна карта е посочена като електронен платежен инструмент и в Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. След смъртта на С., видно от удостоверение за наследници, негов наследник по закон е свидетелката С. В.. Като законен наследник, св. В. става собственик на имуществото му, включително и на паричните средства в банковата сметка на починалия в [фирма!. Със смъртта на титуляра на сметката, съответно на дебитната карта, отпада даденото от него съгласие за ползване на картата. След кончината му, съгласие за ползване на паричните средства по сметката, включително и чрез използване на платежния инструмент на А. устройства, може да даде само и единствено наследникът му - св. В.... Подсъдимата е знаела, че наследник на починалия С. е неговата племенница... Тя е била наясно, че парите които тегли на А. устройствата, са от сметката на починалия С, чийто наследник е В. и че последната не е дала съгласие за извършване на транзакциите...По този начин подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като на три отделни дати е осъществила транзакции с платежния инструмент, без съгласието на титуляра му-св. В С.СМ Присъда № 46 от 20.02.2012 г. по н. д. № 6285/2011 г.  на НО 22 състав на Софийски градски съд.

          Моли след запознаване с материалите по преписката да се постанови определение, с което отмени постановлението, като незаконосъобразно и необосновано.

С постановлението за прекратяване представителят на Окръжна прокуратура е приел за установена следната фактическа обстановка:

н.й.от дълги години живеел на семейни начала с М.Д.Х..в дома й, находящ се в гр. Т., Л. област, ул."…….." № 7. Свидетелите Н.Г. и майка му - Т.Й.твърдят;че правили многократно опити да приберат своя роднина за да се грижат за него, тъй като според тях Х.не полагала достатъчно грижи и го тормозела.Сочат,че не му позволявала да говори с тях по телефона и опитите били неуспешни и не разрешавала да го посещават.В показанията си сочат още, че през лятото на 2019 год. Й.си бил счупил крак и три дни стоял в къщи без да му бъде указана медицинска помощ. Бил откаран в болница от свидетеля К.К., които заедно с майка си В.К.се грижели за Х.по договор за издръжка и гледане. В МБАЛ – Т. Й….. бил опериран и след като бил изписан, здравословното му състояние се влошило, не можел да се движи и до смъртта си само лежал.

Св. Й. научила за смъртта на баща си от трети лица. Когато тя отишла в Траурната агенция, за да организира погребението на баща си, там заварила мъж, които държал личната карта на баща й и между тях възникнал скандал. Й. и синът й отишли на погребението на своя роднина. След няколко дни се явили в клон на Банка ДСК за да закрият сметката на и там разбрали, че от картата са били изтеглени 400 лева в 05,10 часа от ATM устройство.

От приложеното към ДП удостоверение за наследници и родствени връзки е видно, че Й.има една наследница - дъщеря му Т.Й..

Като свидетел по делото е била разпитана и М.Д.Х., с която починалия живеел от 20 години на семейни начала.С роднините му не били в добри отношения и той не желаел да се върне при тях. В показанията си тя заявила, че отношенията между нея и починалия били напълно нормални. Двамата получавали пенсиите си по банков път като за целта им били издадени банкови карти. Докато Х.и Й.били в добро здраве ходели сами да си теглят парите, но след операцията на Й.и след като той се залежал, двамата дали картите на М.Б.-съпруга на св.К.К..и същата им теглила парите както и плащала битовите им сметки, а остатъка им връщала. Свидетелите Б. и К.потвърдили показанията на Х.. К.допълнил, че след като починал Й със св.М. Х.си отишли в центъра на гр. Троян и от дебитната карта на покойника, от ATM на Банка ДСК, изтеглили сумата от 400 лева, за да покрият част от разходите по погребението.

Прието е от страна на прокурора,че  макар и от фактическа страна да са били извършени действия, с които от обективна страна е осъществено деянието по чл.249 ал.1 от НК, същото се явява несъставомерно от субективна страна поради липсата на пряк умисъл, който е единствения възможен за посоченото деяние.Прокурорът е приел,че прекият умисъл е налице, когато дееца осъзнава общественоопасния характер на деянието,предвижда неговите общественоопасни последици и иска тяхното настъпване.В конкретният случай,според прокурора, св. К.К..не е имал съзнание, че извършва общественоопасно деяние, а още по - малко е имал съзнание за някакви общественоопасни последици, тъй като въпросната сума, както беше посочено по - горе, е изтеглена поради възникнала необходимост да покрият разноските по погребението.

Като взе предвид възраженията в процесната жалба, съображенията на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство и събраните поделото доказателства, настоящата инстанция приема жалбата за неоснователна.

 Както е приел  прокурора и настоящата инстанция приема въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка,която се възприема от настоящата инстанция,като съответна на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, че не е спорен факта, че от процесната дебитна карта на н.й.е изтеглена сумата от 400 лева. В който смисъл са и приложените писмени доказателства към досъдебното производство, а именно- писмо от Банка „ДСК” /л. 13 от делото/. Не е спорно според настоящата инстанция, че посочената сума е изтеглена от св. К.К., в който смисъл са и неговите показания /л.35/. В този смисъл са и показанията на свид. М. Б.. Определено от показанията на тези свидетели, както и от показанията на свид. М.Д.Х../л.29/ става видно, че приживе починалия Н.В.Й..доброволно е дал дебитната си карта на М.Б.и с негово съгласие тя е теглила суми от същата. Т.е. както е посочил и прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство в конкретния казус свид. К.К..не е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал 2 от НК, тъй като  не е съзнал обществено опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и не е искал тяхното настъпване.

Цитираната в процесната жалба практика на ВКС, настоящата инстанция приема за несъотносима към настоящия казус, тъй като действително както се сочи в жалбата след смъртта на н.й.е невъзможно същия да даде съгласие за теглене от дебитната му карта, но такова определено е имало, изразено от негова страна приживе, което обстоятелство определено е дало основание на свид. К.да изтегли процесната сума, както и да не обективира от негова страна умисъл, че извършва умишлено престъпление от общ характер по чл.249,ал.1 от НК.Нещо повече самия свид. К.сочи, че на 08.09.2019 г. късно вечерта, когато н.й.е починал той, майка му и свид. М. Х.са изтеглили сумата именно във връзка с организиране погребението и заплащане разходите по него. В този смисъл категорична е свид. М. Х., че починалия н.й.доброволно е дал картата си на М.Б.и както сама заявява същата „не виждам нищо лошо в това или незаконно”.Т.е.поначало и преди смъртта на н.й.такова съгласие е имало от негова страна.Нещо повече свидетелката потвърждава, че сумите, които са теглени от страна на Б. тя е носила на н.й./л.29 от ДП/. Все в тази връзка, както е посочил ВС в Решение № 4-90-ВК и Решение № 82-85-2 на ВС всяко умишлено деяние задължително предполага от субективна страна наличието на мотив за неговото извършване и мотива се отнася към субективната страна на деянието и чрез него се провокира формирането на умисъл у дееца. Мотивът, както вече се посочи и по-горе за извършване на изтеглянето на процесната сума от страна на свид. К.е именно заплащане на погребението на починалия Н.Й.. Предвид на което и настоящата инстанция приема, че в случая не е осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК от субективна страна, а именно и настоящата инстанция приема за обоснован и съответен на гласните доказателства, посочени по-горе извода на прокурора, че в конкретния казус липсва пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК от страна на К.И.К.за извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Предвид на всичко гореизложено, настоящата инстанция приема, че следва да бъде оставена без уважение жалбата на Н.Г.Г. като неоснователна и се потвърди постановлението на Окръжна прокуратура – Ловеч за прекратяване на наказателното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т.1 от НПК, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.01.20209 г. на Димитър Димитров – зам.окр.прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, с което е прекратил наказателното производство по дознание № 184/2019 год. по описа на ОД на  МВР – Ловеч,  за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните в процеса пред Апелативен съд – Велико Търново.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: