№ 85
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110152056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от С. Н. П. срещу „фирма“ ЕООД искове с правна квалификация
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите от сключен между
страните договор за паричен заем №94183/27.04.2022г., предвиждащи заплащане на
такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на
708,48 лева и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48
лева, поради противоречие със закона.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
№94183/27.04.2022г. в размер на 1000 лева с краен срок на погасяване 12 месеца,
считано от 14.05.2022г., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 10%
годишно и ГПР в размер на 11,14%. Съгласно т.3 от договора на ищцата били
начислени две такси всяка в размер на по 708,48 лева или общо 1416,96 лева – едната
за експресно разглеждане на документи, а другата за изготвяне на индивидуално
предложение. Излагат се доводи, че така уговорените такси противоречат на
императивни правни норми, поради което са нищожни. Ищцата поддържа, че така
посочените такси следвало да бъдат включени в ГПР, съобразно чл.19 от ЗПК и
невключването им е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, а при
съобразяване на размера им, същите многократно надхвърляли максимално
допустимия размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Не ставало ясно за какви
конкретни действия се дължат тези такси, съответно липсвали доказателства такива
действия да са извършени от ответната страна. В случай, че се приемело, че таксата се
събира във връзка с усвояването и управлението на кредита, същата противоречала на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Дейностите по разглеждане на документите и
изготвяне на предложение били свързани със задължението на кредитора по чл.16 от
ЗПК, като начисляването на такса за това прехвърляло финансовата тежест от
изпълнението на това задължение върху длъжника. Били налице основания за
1
недействителност на целия договор с оглед съзнателно погрешното посочване на ГПР,
което следвало да се тълкува като неизпълнение на задължението за посочване на ГПР.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена
нищожността на клаузите от сключения между страните договор за кредит,
предвиждащи заплащане на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 708,48 лева и за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 708,48 лева, поради противоречие със закона. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът „фирма“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М. П., е подал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните и сключен
процесният договор за заем. Излага доводи, че на ищцата е предоставена на хартиен
носител в ясна и разбираема форма на български език информация във формата на
Стандартен европейски формуляр и са предоставени разяснения относно правата и
задълженията по договора, както и по какъв начин са формирани лихвата и ГПР по
договора. Такива разяснения били предоставени на ищцата и в устна форма. Условията
по договора за заем били уговорени индивидуално и ищцата можела да влияе върху
тях, като в договора за заем била отразена редакцията, която страните са приели за
окончателна. Ответникът имал право да начислява и получава такси във връзка с
договора за кредит и това не противоречало на ЗПК. Тези такси не влияели да ГПР, не
го увеличавали и не представлявали действия/такси, свързани с усвояването на
кредита. Заплащането на посочените такси било предвидено само ако
кредитополучателят изрично е заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги,
какъвто бил настоящият случай. С оглед изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Оспорва качеството на ищцата на материално
затруднено лице във връзка с направеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния ѝ представител на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдяното основание за нищожност на клаузите от
договора за кредит, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2023г.
от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени под опис към исковата молба и писмения отговор.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до съдебното заседание на 15.02.2023г. от 10.20
часа да представи преписката по сключения между страните договор за паричен заем
№94183.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата няма да допринесе за изясняване на
спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищците
да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3