Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2905 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Н.П.
и К.Л.К., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от по 250000 лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 15.02.2015 г., вследствие на което на 15.02.2015
г. е починал Л.К.К. – син на ищците. Претендират законната лихва от датата на
ПТП до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 15.02.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починал Л.К.К.. От загубата на своя близък са
понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с произшествието. Оспорва между
ищците и починалия да са съществували отношения на близост и привързаност.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
С влязла в
сила на 23.11.2015 г. присъда от 06.11.2015 г. на Окръжен съд Търговище по НОХД
№182/2015 г. С.С.Х.е признат за виновен в това, че на 15.02.2015 г., около 04:30
ч., на ПП-1-14, км 248+500, между язовир „Фисека“ и разклона за с.Черенча,
обл.Шумен, при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *******, е
нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, като е навлязъл в
насрещната лента за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.К.К.
с ЕГН:**********, починал на 15.02.2015 г. в 12:35 ч.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Видно от
мотивите на присъдата, товарен автомобил „Скания“ с рег. № *******, управляван
от С.С.Х., движейки се в посока гр.Велико Търново – гр.Шумен, по двупосочен
път, при условията на заскрежено пътно платно и променлива мъгла, навлязъл с лявата
част на автомобила в лентата за насрещно движение и при десен завой към км
248+500 реализирал челен удар с насрещно движещия се в своята пътна лента лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******, управляван от Л.К.К., който е
получил съчетана травма от удара – глава, шия, гръден кош и крайници. Вследствие
на травматичен шок, С.С.Х.е починал на 15.02.2015 г. в 12:35 ч. Съгласно чл.305 НПК присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява едИ.тво
между трите. Поради това информация относно обстоятелствата по чл.300 ГПК, за
които присъдата е задължителна за граждански съд, следва да се извлича както от
диспозитива, така и от мотивите.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено
е удостоверение за наследници от 19.02.2015 г. (л.54), в което ищците са
посочени като родители на починалия Л.К.К..
Установява
се от представената медицИ.ка документация, че ищцата е имала болничен престой
в Център за психично здраве Проф.д-р Ив.Т.– гр.Бургас в периодите: 09.03.2015
г. – 31.03.2015 г. с диагноза – разстройство в адаптацията, и 01.11.2016 г. –
21.11.2016 г. с диагноза: асоциативни разстройства на моториката, тревожен
синдром.
От
заключението на СПЕ се установява, че психичното състояние на ищците към
15.02.2015 г. е било на остра стресова
реакция, която към момента при бащата е с дезоактуализирани симптоми –
емоциите, които продължава да изпитва, са нормалните
на мъка и тъга по загубено дете, докато при майката е преминала в протрахирана депресивна реакция, чиито
симптоми ескалират и се задълбочават в психосоматични реакции – позиви за
повръщане, затруднение в дишането, сковаване, и не се повлияват от предписаната
до момента медикаментозна терапия, напротив – обострят се и ескалират
симптомите на миналите заболявания. Ищците са лекувани медикаментозно –
приемали са предимно антидепресанти, като ищцата до момента не се е повлияла
положително в емоционален план. Вещото лице посочва, че преживеният стрес не е
отключил заболяванията при ищцата, но е провокирало завръщане с висок
интензитет на техните затихнали симптоми. Състоянието на бащата не покрива
критериите на психо-емоционалните разстройства и реакции на тежък стрес и
разстройство в адаптацията, за разлика от състоянието на майката, при която е
налице клинична динамика – стартирала е в момента на загубата с остра стресова
реакция, преминала в протрахирана депресивна реакция с персистиращи тревожни
депресивни симптоми. При нея са налице психологични и поведенчески фактори,
свързани с разстройства или заболявания, класифицирани другаде, клиничната
картина е смесена. Горното е обусловило извода на вещото лице, че не е възможно
пълно преодоляване на психологическата травма при ищците, а при Т.П. има
опасност персистиращите симптоми на протрахираната депресивна реакция да
ескалират в тежки соматични симптоми. Ищцата няма желание за живот, а депресията
й започва да дава телесни патологични изяви.
От разпита
на свидетеля М. К.К., син на ищците, се установява, че брат му и родителите им
са живеели заедно, в едно домакИ.тво, били са много близки. Смъртта на брат му е
дата изключително тежко негативно отражение върху психиката на родителите му. Дава
показания, че психиатричните проблеми на майка му са се появили след
катастрофата.
От така
установените факти съдът намира, че са налице и петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на товарния автомобил, неговата
вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на сина на ищците. Родствената връзка
между починалия и ищците обуславят правото им на обезвреда на неимуществените
вреди вследствие на загубата на близък.
Безспорно е
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *******, валидна
към 15.02.2015 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е
било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците Т.Н.П. и К.Л.К. е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек и
влошаване на психическото им състояние.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни
и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (32 г.), възрастта на
ищците (52 г. и 56 г.), обстоятелството, че са живеели заедно с него, същността
на връзката родител-дете, невъзвратимостта на загубата. При ищцата е налице
влошаване на психическото състояние, което влошаване е в причинна връзка с
произшествието и е довело до страдания извън обичайните, извън нормата. За
ищеца не са налице състояние извън нормална психологична реакция от загубата на
дете. Прогнозата за възстановяване психиката на ищцата е негативна, въпреки
данните за болнично лечение и медикаментозна терапия. При преценка на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000
лв. за ищеца и 150000 лв. за ищцата. Съдът споделя виждането, че неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 120000 лв. за бащата и 150000 лв. за майката в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени
вреди. Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва от датата на
настъпване на смъртта – 15.02.2015 г.
По
изложените съображения предявените искове следва да се уважат за сумите от 120000
лв. за К.Л.К. и 150000 лв. за Т.Н.П. и да се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 6226,20 лв.
Ответникът претендира със списъка по
чл.80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК след
измененията с ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г., размерът на присъденото възнаграждение
не се определя по посочената Наредба, а следва да се определи по преценка на
съда на 200 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва
да се присъди сумата от 92 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС съобразно уважената част от исковете 10800 лв. държавна
такса и 200 лв. разноски за експертиза.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), както следва:
на Т.Н.П., ЕГН:**********, сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на Л.К.К. при произшествие, осъществено на 15.02.2015
г., заедно със законната лихва от 15.02.2015
г. до окончателното плащане,
на К.Л.К., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на Л.К.К. при произшествие, осъществено на
15.02.2015 г., заедно със законната
лихва от 15.02.2015 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 250000
лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА З.Л.ИНС АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати
на адв. Н.Г., с адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 6226,20
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН:********** и К.Л.К., ЕГН:**********, двамата с
адрес: гр.********, да заплатят
на З.Л.ИНС АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК сумата от 92
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.ИНС АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати
по сметка на Софийския градски съд
на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 10800
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща дължими разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: