РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЦВ. В. В. с адрес: .............. с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 0671474 - 267
издадено на 14.01.2021г. от Директор на СДВР, с което на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 леваза
извършено нарушение по т.8, Раздел 1, от Заповед № РД - 01 - 677/
25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД - 01 - 718/18.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването.
В жалбата санкционираното лице не оспорва обстоятелството, че се е
намирало в заведението, където е била извършена проверката, но уточнява, че
е било там поповод празнуване с нейния съпруг, без да са били част от
мероприятието, във връзка с което са били струпани множество хора. Счита,
че срокът на действие на издадената заповед, чието нарушаване е било
вменено, е бил изтекъл към момента на деянието. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката Ц.В., редовно призована, се
явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли
1
същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което потвърди
наказателното постановление като правилно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени
доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана. Разгледана жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства
установяват следната фактическа обстановка:
На 25.12.2020г., около 22:35ч., жалбоподателката Цветамира В., заедно
с нейния съпруг, се намирала в гр.София, ул.,,Околовръстен път" № 3, в
ресторант ,,Лавеню" 3. По същото време в заведението се намирали и други
хора, които празнували сватбено мероприятие. По повод издадена Заповед №
РД - 01 - 677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването била въведена
забрана да не се допуска събиране и провеждане на събирания и тържества от
частен характер (сватби, кръщенета, погребения и др.) с присъствие на
повече от 15 човека. Заповедта била изменена и допълнена със Заповед № РД
- 01 - 718/18.12.2020г. Във връзка с изпълнение на въведената заповед били
извършени проверки от служители в СДВР, които посетили въпросното
заведение. Свидетелите Йордан Й. и С.Д. установили наличието на хора, над
максимално разрешения в заповедта брой и съставили АУАН на
жалбоподателката и други лица. Актът й бил връчен лично и подписан без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката депозира обяснения, в които
заявява, че е била гост на хотела с нейния съпруг и не е била част от
2
сватбеното мероприятие, което се е провеждало там.
В своите показания депозирани непосредствено в съдебно заседание,
свидетелите Й. Й. и С.Д. са категорични, че въпросната вечер са посетили
заведението, в което се е празнувала сватбата и в което се е намирала и
жалбоподателката и нейния съпруг.
Същите признават, че не са констатирали кои точно са били лицата,
участвали в мероприятието и кои са били гости на хотела. Същевременно в
разпита си свидетелят Д. признава, че не си спомня нищо конкретно от
случилото се, а само и единствено че при проверката в заведението е имало
сватба и според него всички са били там във връзка с нея. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и непротиворечиви.
Същите изхождат от лица, които са очевидци на извършеното нарушение и
които не са заинтересовани да депозират неправдиви показания.
Съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно и
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на санкционираното лице.
Видно от съставения АУАН, въз основа на който е било издадено и
наказателното постановление е, че на жалбоподателката е било вменено като
извършено административно нарушение по чл.63 от ЗЗ, без да е отразено коя
алинея. В наказателното постановление пък е отразено, че лицето виновно е
нарушило т.8 от Заповед № РД - 01 - 677/25.11.2020г. изменена и допълнена
със Заповед № РД - 01 - 718/18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването.
По разбиране на съдебния състав подобно разминаване в правната
квалификация на повдигнатото административно обвинение всякога
накърнява правото на защита на наказаното лице да узнае в пълен обем
неговите параметри и да организира адекватно защитата си. Противоречието
в посочването на нарушената норма и неспазването на изискуемите в чл.42 т.
5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН изисквания за виновно нарушени законови
разпоредби, обуславят наличието на съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление.
Но следващо място във фактическата обстановка, отразена в АУАН, и в
НП никъде не е посочено, че жалбоподателката се е намирала в посоченото
място именно по повод празнуването на сватбата. За да бъде нарушена т.8 от
горецитираната заповед следва административно наказващия орган да отрази,
3
че въпросната вечер лицето се е намирало в заведението именно по повод
участието в нарочно мероприятие. Министерската забрана въвежда
недопускането на организиране и провеждане на тържества от частен
характер с присъствие на повече от 15 човека. В наказателното постановление
е отразено единствено, че жалбоподателката е посетила закрито обществено
място с присъствие на повече от 15 човека в условията на
противоепидемични мерки, въведени с нарочната заповед. Никъде не е
посочено, че нейното присъствие е било именно във връзка с провежданото
сватбено мероприятие (в този смисъл е и Решение № 3535/01.06.2021г. по
КАНД № 3766/2021г. по описа на Административен съд София - град).
Поради тази причина и няма как съдът да не кредитира като достоверни
обясненията на жалбоподателката в съдебно заседание, както и отразеното в
депозираното от нея писмено сведение от 25.12.2020г., че е била гост на
хотела и не е участвала в провежданото мероприятие.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 0671474 - 267 издадено на
14.01.2021г. от Директор на СДВР, с което на ЦВ. В. В. с адрес: .............. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева за извършено нарушение по т.8, Раздел 1, от Заповед № РД - 01 -
677/ 25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД - 01 - 718/18.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4