Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 01.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдия Вълков т. д. № 6491 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от Закона за марките и географските
означения (ЗМГО) и чл. 76 ал. 1 т. 2 ЗМГО.
Ищецът „М.ц.Е.К.“ ЕООД твърди да предлага услуги по пластична хирургия, естестична и козметична дерматология. На 02.04.2013 г. дружеството придобило правата върху национална търговска марка А.С. – комбинирана за стоки и услуги от класове 03, 05 и 44, заявена за регистрация на 07.12.2007 г. и регистрирана на 01.09.2009 г. под № 71157. Твърди се праводателят на ищеца да е започнал използване на словосъчетанието „А.С.“ и с изписване на български език – ЕСТЕ КЛИНИК още в края на 2006 г., представяйки дейността си – осъществявани пластични и козметични операции. След придобиване на правата ищцовото дружество продължило да осъществява дейността. Твърди, че ответникът „Е.М.– И.“ ЕООД използвна сходен знак като означава предлаганите от него услуги по естетична и дерматологична хирургия със словосъчетаниетоА.. Ищецът писмено поканил ответника да преустанови използването на този знак, но получил отказ. Твърди се да е налице висока степен на сходство между притежаваната от ищеца марка и използвания от ответника знак при предоставяне на идентични услуги. Поддържа теза, че това създава вероятност за объркване на потребителите за търговеца, предостяващ стоките и услугите, каквото и на практика се случило. Иска се да бъде установен фактът на нарушението, да бъде постановено преустановяване на нарушението като ответникът бъде задължен да спре да използва под всякаква форма в търговската си дейност знакаА. и да се въздържа от озачаване на предлаганите от него услуги с този търговски знак.
В указания срок
за отговор се застъпва теза, че притежаваната от ищеца марка е различна от
използваната от ответникаА.. Твърди се, че ответникът притежава регистрирана
европейска марка EUTM 015214191А. с различно графично изображение и
допълнителен текст, заявена на 15.03.2015 г. и регистрирана на 07.07.2016 г. за
стоки и услуги от класове 3, 5 и 44, която марка именно използва, за да
представя собствените си стоки и услуги. Оспорва да е налице визуално сходство
като счита, че идентичността в словния елемент А. се преодолява с разлика при
изписване на текста. Счита също така, че марките позволяват разграничаване с
оглед допълнителните думи, които се разграничават, а при смисловия анализ
определящ е индивидуализиращият текст – линия при марката на ответника за
разлика от клиника при марката на ищеца. Оспорва припокриващият се по
съдържание словен елемент да е доминиращ в марката на ищеца. Застъпва теза, че
марката на ищеца не му гарантира изключителна възможност да ползва буквеното
съчетание А. включително и като част от друга дума. При тези съображения ответникът оспорва да
извършва нарушение на регистрираната от ищеца национална марка № 71157.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от САК
счита за доказано, че притежаваната от доверителя му търговска марка е
използвана в продължителен период от време, представяната чрез нея дейност е
формирала значителни приходи и е разпознаваема на пазара на услугите, за които
се предлага. Застъпва теза, че тези обстоятелства обосновават придобита
по-висока отличителност, обуславящо и по-висока степен на закрила позовавайки
се и на заключението на вещото лице И., Поддържа довод, че словният елемент „А.“ е отличителен, а
съчетаването му с думата „L.“ в марката на ответника за идентични услуги не е
достатъчно, за да преодолее сходството между двете марки. Счита, че
значителният брой букви на една и съща позиция, които не са много силно стилизирани
обосновава визуално сходство. Във фонетично отношение основава извода си на
обстоятелството, че започват с една и съща дума и съвпадащ брой срички като
ударението пада върху една и съща дума. Припокриващата се дума „А.“ счита да обосновава и
смислово сходство. Счита и за доказана от заключението на вещото лице И.
вероятност за пряко объркване и много силна вероятност за непряко объркване. Претендира
разноски като е представен и списък. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат. Обосновава доводите си в
писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – адв. И. от САК, оспорва
предявените искове. Сочи, че доверителят й ползва законно придобита,
регистрирана и защитена понастоящем марка, чиято валидност не е оспорена от
ищеца. Поддържа теза, че ЗМГО не допуска разширяване на защитата на основата на
популярност или отличителност, а регистрацията предполага призната
отличителност за защитената марка. В писмени бележки поддържа теза, че при
съпоставяне на марките всяка от тях следва да бъде разгледана в нейната цялост
като оспорва възможността анализът на марките да бъде ограничен до конкретен
елемент от словната част. Поддържа теза, че на тази база двете марки се
различават и по начина на визуализацията си – различни цветове, композиция,
елементи, фигури, цялостно разположение и ясна концептуална разлика. Оспорва „А.“ да има придадения
фантазиен характер предвид и еднозначно приетото от вещото лица асоцииране с
думата „А.tic“. Поддържа теза, че тази дума се дефинира като прилагателно „естетичен“,
което в контекста на услуги за красота я лишава от качеството отличителност. От
тази гледна точка счита, че марката на ищеца дефинира ясна асоциация с клиника
– медицинско заведение за естетика, а тази на ответника – концепция за житейска
философия – „Естетичната линия е комбинация от здраве, красота и хармония.
Счита, че медицинския характер на предлаганите услуги определя потребителя като
човек, полагащ повече грижи от средното при осъществяване на избора си. Счита
за почти изключена възможността в резултат на явило се заблуждение да се стигне
до хирургична операция вместо в клиниката на ищеца в тази на ответника. Претендира
разноски като е представен и списък. Навежда доводи в писмени бележки.
При тези обстоятелства
излага довод, че при подаване на заявлението ответникът е действал
недобросъвестно.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представената по
делото справка за марка, а и от публично достъпната публикация на електронната
страница на Патентното ведомство се установява, че на 01.09.2009 г. е
регистрирана комбинирана марка с наименование А.С., тип индивидуална със срок на действие до
07.12.2027 г. с изображение:
Класове по Виенската класификация
02.03.05.
04.02.20, 27.05.25
Класове по Ницската класификация
3. козметика, парфюмерия;
козметични препарати за грижа за кожата; депилатори; козметични кремове;
мазилни вещества за козметичнит цели; избелващи кремове за кожа; дезинфектиращи
сапуни
5. фармацевтични, хигиенни
препарати; напитки за медицински цели; балсами за медицински цели; биологични
препарати за медицински цели; лекарства за хуманни цели; минерални хранителни добавки;
дигестиви за фармацевтични цели/препарати за подобряване на храносмилането/;
препарати съдържащи микроелементи за хуманни цели; термална вода; хранителни
добавки за медицински цели; соли за минерални водни бани; терапевтични
препарати за бани; морска вода за лечебни бани; билкови чайове за лечебни цели;
медицински препарати за отслабване; мехлеми за слънчево изгаряне; отслабващ чай
за медицински цели
44. медицинско обслужване; грижи за
хигиената и красотата на хора; частна клиника за пластична хирургия; грижи за
здравето; пластична хирургия за моделиране на глава, тяло, крайници,
безоперативно ултразвуково моделиране на тяло; премахване на кожни образования,
на нежелано окосмяване; пирасждане на коса; услуги за психолог; салон за
красота; стоматологична помощ; козметична дерматология; масаж; медицинска
помощ; фармацевтични консултации
Притежател на марката е М.Ц.Е.К.
ЕООД.
По делото не се спори, а
и доказателствата позволяват извод, че ответникът представя услуги в рамките на
дерматологична клиника използвайки наименованиетоА. самостоятелно или в
комбинация с други словни елементи
извън съдържанието на регистрираната марка, а именноА. dermatologic С. – срв. снимка на
информационно табло – л. 68 и публикации в интернет – л. 69 и 70 от делото,.представените
от адв. И. разпечатки от интернет – л. 141 от делото, а дейността на клиниката
е представена www.А.L..com.
От неоспореното заключение
на вещото лице И. се установява, че предлаганите от ответника услуги са
начочени към грижи за здравето, хигиената на тялото и красотата на хората,
попадащи в клас 44 от Ницската класификация. Част от тях са идентични с
услугите на ищеца, за които е регистрирана марката, а именно: стоматологична
помощ; масаж; фармацевтични консултации; грижи за тялото; медицински услуги;
грижа за хигиената и красотата на хората; здравни услуги за хората; грижа за
красотата на хора; възстановяване на косата; грижи за хигиената на хора; грижи
за хигиената и красотата; козметични салони; салони за красотата; фризьорски
салони; грижа за здравето, свързана с терапевтичен масаж; грижи за здравето; здравеопазване,
свързано с хидротерапия; информационни услуги в областта на масажа; здравни
центрове; масаж с горещи камъни; масаж; масац и терапевтичен шиацу
масаж;спортен масаж; частни клиники. Сходни са останалите услуги.
От показанията на свид. И.,
които сочат на непосредствено възприети и безпротиворечиво възпроизведени факти
се установява, че за Е. разбрала, когато двама клиенти със записан час при д-р
Стоянов не могли да се явят, защото се отишли в друга клиника, споделяйки, че
тя също се нарича Есте. Свидетелката сочи, че впоследствие видяла клиниката,
която се намирала на около спирка от хотел „Вега“, където се помещава Есте
Клиник.
Горното се установява от събраните
по делото доказателства, относими към предмета на разглеждане по делото.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 76
ал. 1 т. 1 ЗМГО.
Законът признава
изключително право на титуляра на регистрирана търговска марка да я използва и
да се разпорежда с нея. На това съответства задължението на останалите търговци
да се въздържат от представяне на услуги посредством знаци, обективно годни да възпроизвеждат
или да наподобят чуждата търговска марка, лишавайки я от присъщото й значение –
да идентифицира предлаганите под защитената марка стоки и услуги посредством
произхода им – арг. от чл. 9 ал. 1 ЗМГО. Евентуално пренебрегнатото задължение обуславя
нарушение. Титулярът на търговска марка е овластен да иска установяване факта
на нарушението. Това предполага да бъде установено в
процеса, че ищецът е титуляр на права върху знак, който е способен да отличава стоките или
услугите му от тези на други лица и може да бъде представен
графично, а ответникът използва сходен знак в търговската си дейност за
представяне на съпоставими стоки и услуги, за които е регистрирана марката без
съгласие на титуляра на правата върху марката.
Защитата произтича пряко
от регистрацията на марката като изключително право на нейния притежател е да
определи територията, за която търси защита. Страните не спорят, а и по делото
се установява, че ищецът притежава регистрирана комбинирана търговска марка за
територията на Република България.
Няма спор също така, а и
от доказателствата се установява, че ответникът притежава регистрирана марка на
Общността. Ответникът счита, че неоспорената по предвидения ред валидност на
марката разпростира закрилата й за територията на Република България. Така
въведената теза поставя принципнния въпрос възможно ли е упражнявайки принципно
признатото му право да извърши нарушение по смисъла на чл. 73 ал. 1 ЗМГО.
Нормата на чл. 13 ал. 1
т. 2 ЗМГО очертава хипотези, засягащи правото на титуляра на търговска марка,
овластявайки го да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в
търговската си дейност знак, който поради сходството си с марката,
идентичността или сходството на услугите, представяни съответно чрез марката и
знака създава вероятност за объркване на потребителите. Според чл. 9 ал. 1 ЗМГО знакът е средството за материализиране на марката. При все
това веднъж признатата отличителност на знака при регистрация на марката
поражда изключителни права за нейния титуляр, обосноваващи и възможността му да
използва защитения знак за представяне на предлаганите от него услуги. С други
думи, регистрацията си знакът придава качествено различно състояние от
юридическа гледна точка. По тези съображения настоящият състав споделя довода
на ответника, че използването на регистрирана марка не съставлява нарушение по
смисъла на чл. 73 ал. 1 ЗМГО. Колизията в интересите на притежателите на две
регистрирани марки може и следва да бъде разрешена в рамките на иск за
обявяване недействителност на последващата марка, с какъвто настоящият състав
не е сезиран. Ето защо настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда
наведените доводи и представени доказателства в обосновка на отличителността на
търговската марка на ответника, обуславяща регистрацията й.
Както правилно отчита и
процесуалния представител на ответника търговската марка е обект на закрила в
нейната цялост. От тази гледна точка обаче признатата по силата на
регистрацията закрила предполага ползване на марката според регистрираното
графично изображение. Използването на отделен елемент от регистрираната марка
го лишава от признатата при регистрацията отличителност. С други думи,
отделният елемент от комбинирана търговска марка придобива характер на знак по
смисъла на чл. 13 ЗМГО. Ето защо и предмет на изследване в случая следва да
бъде съотнасянето на използвания от ответника знакА. към защитената марка на ищеца.
Нормата на чл. 13 ал. 1
т. 2 ЗМГО очертава забранения резултат без законът да очертава критериите,
според които следва да бъде идентифициран. Поради тази причина и меродавна при
определяне степента на сходство, съответно вероятността за объркване е степента
на припокриване в посланията, които произтичат съответно от защитената марка и
от използвания знак.
Експертното заключение е
средство за попълване на делото с информация, изискваща специални познания. От
тази гледна точка марковата експертиза е призвана прилагайки утвърдена
процедура да обследва относимите към случая обстоятелства. На общо основание
обаче съдът дължи формира собствени изводи включително и да се отклони от
заключението на вещото лице, когато предложената обосновка на формиран извод не
съответства на общоприетите правила.
Вещите лица И. и С.-К. в
изпълнение на възложените им задачи прилагат утвърдения в практиката и
безусловно възприет и от страните по спора подход за съпоставка на използваните
знаци. Разликата произтича от оценката на изследваните обстоятелства,
обосноваващо и противоречие в крайните им изводи. Настоящият състав приема, че
преценката за съответствие на формираните изводи с предписаните правила пряко
го ангажира да формира и обоснове собствен извод досежно наличието на сходство
по смисъла на закона и потенциала му да доведе до объркване на потребителите,
които да свържат използвания знак със защитената марка. За да формира
собствения си извод при противоречиво дадените оценки от вещите лица досежно
вероятността за объркване, произтичаща от оценка тежестта на общия елемент в
конфликтните знаци съдът възприема за приложими унифицираните насоки от
Европейското патентно ведомство, достъпни на електронен адрес https://euipo.europa.eu/tunnel-web/secure/webdav/guest/document_library/contentPdfs/law_and_practice/trade_marks_practice_manual/WP/Part-C/02-part_c_opposition_section_2/part_c_opposition_section_2_chapter_3_comparison_of_signs/part_c_opposition_section_2_chapter_3_comparison_of_signs_bg.pdf.
Макар и насоките да регламентират случаи на колизия между две марки
формулираните критерии позволяват оценка на съответствието и относителната му
тежест при установяване на потенциала за въздействие върху потребителя. Изрично
е прието, че вероятността от объркване зависи от общата оценка на няколко
взаимозависими фактора, включително: i) сходството на стоките и услугите, ii)
сходството на знаците, iii) отличителните и доминиращи елементи на конфликтните
знаци, iv) отличителния характер на по-ранна марка и v) релевантния кръг
потребители. Разграничаването им е условно, доколкото в различни хипотези
съотношението им е в състояние да въздейства върху основната функция на марката
– да идентифицира на пазара представяните чрез нея стоки или услуги.
Вещите лица са
единодушни, че предлаганите от ответника услуги са идентични, съответно сходни
с включените в обхвата на защитената марка на ищеца. При наличието на този
критерий за сравнение меродавност придобива оценката за сходство между
конфликтните знаци, тъй като идентичност в случая липсва.
Обследвайки критерия сходство на знаците вещите лица
прилагат утвърдения в практиката подход да бъде отчетен начина, по който знакът
обективно бива възприет според всички възможни начини – визуално, фонетично и
смислово. Вещите лица са единни в становището си, че преценката на конфликтните
знаци следва да се основава на създаваното от всеки от тях цялостно впечатление
при отчитане информационната стойност на отделните му елементи. Съдът приема,
че елемент от знака придобива информационна стойност и в този смисъл обосновава
нужда от нарочно изследване, когато е структурно и съдържателно обособен.
Според т. 3.4.1.2. от
Насоките на ЕПВ комбинираната марка сама по себе си не изключва възможността за
сходство, когато словният елемент е и отличителен. Опасност от засягане на
идентификационната функция на марката е налице както при свързване на услугата
с чужда марка, така и при създадено впечатление за свързаност между търговците.
Обичайно средство за онагледяване на тази връзка е използването на определен
елемент от марката. Ето защо в хипотезата на нарушение на марката не само, че
може, но и е наложително да бъде изследвано сходството между отличителния
елемент на марката и оспорвания знак.
Вещите лица са
единодушни, че отличителният елемент в защитената комбинирана марка е „А.С.“. Ето защо следва да
бъдат съпоставени словният елемент от марката - „А.С.“ с използваните
от ответника знаци съответно „А.L.“ и „А.D.С.“. Оценката за сходство следва да бъде изградена
при отчитане включително на структурата, съответно позицията на съвпадащите
компоненти. Съдът споделя извода на вещото лице И., че елементът „dermatologic С.“ с оглед описателния си
характер не разкриват качеството отличителност, поради което и следва да бъдат сравнени
елементите „А.С.“ и „А.L.“.
Съдът споделя довода на
ищеца, възприет и от вещите лица, че конфликтните в случая знаци са съставени от
два компонента – общ „А.“ и различаващи се съответно „С.“ и „L.“. Стилизацията на
съвпадащия елемент не му придава самостоятелна информационна стойност „А.“. Използваната главна
буква „L“ е
нетипичен подход за изписване на цяла дума, а и различният цвят акцентира върху
тази буква. При тези съображения съдът не кредитира извода на вещото лице С.-К.
за неразделност на елемента „А.L.“.
Съдът не споделя
формирания извод от вещото лице С.-К. и досежно доминиращия характер на „С.“ в словестния елемент „А.С.“. Без съмнение
възможността за релевантния кръг от потребители да съсредоточат вниманието си
върху обособена част от една дума с конкретно значение е в състояние да я открои
като доминираща. Настоящият състав обаче не счита това правило за приложимо в
случая. Макар и „С.“ да е смислово познатата част, обособеният компонент – „А.“ привлича вниманието.
Освен, че това е първият обособен елемент от визуално съчетаната дума според
утвърдения подход за четене на писмен текст отляво надясно, именно буквеното
съчетание без непосредствено смислово значение провокира интерес. По тези
съображения съдът споделя извода на вещото лице И. за доминиращия характер в
словния елемент на компонента „А.“. Макар и този компонент да доминира няма разумна
причина да бъде игнорирана разликата в останалата част на сравняваните словни
елементи.
Според Насоките при
словния елемент от търговската марка графичното оформление, в това число начин
на изписване, шрифт и цвят, придобива информативно значение, когато отразява
уникалност. Използването на шрифт, който не се различава съществено от
традиционните, няма идентификационна стойност. Ето защо съдът приема за налична
ниска степен на визуално сходство между конфликтните знаци.
Съдът споделя обаче достигнатия извод от вещото лице С.-К. за ниска степен на фонетично сходство. Според очертаните от нея показатели, останали неизследвани от вещото лице И., конфликтните знаци „А.С.“ и „А.L.“ имат идентични начални срички, но различен край, брой на сричките и ритмичност. При все, че при сравнението следва да се държи сметка, че знаците съдържат неизвестна и съответно чужди за българския език думи, компонентите „С.“ и „L.“ са разпознаваеми, което придава различно звучене на думата.
В писмените си бележки
процесуалният представител на ответника развива застъпената в отговора теза, че
компонентът „А.“ като произлизащ от думата Аesthetic – естетика, красота, а съчетанието „А.L.“ създава алюзия за
красива линия за разлика от произтичащото от „А.С.“ – клиника по красота/естетика. Този довод следва
да бъде обсъден в контекста на концептуално сходство.
Предвид естеството на
представяните с конфликтните знаци услуги – относими в една или друга степен
към красотата на хората, съдът намира за наложително да се държи сметка за
еднозначно признатия от вещите лица асоциативен характер на компонента „А.“. Компонентът
възпроизвежда корена на известната за англо, немско и френско говорящите дума с
гръцки произход А.tic – езици, широко застъпени при чуждоезиковото обучение в България. Освен
това тази дума е възприета при представяне на услуги в областта на медицината
от търговци, потърсили защита пред Патентното ведомство на Република България,
което логично налага извод, да е известна сред релевантния кръг от
потребителите.
От тази гледна точка припокриващият се компонент в конфликтните знаци макар и да привлича внимание в структурата им, провокирайки асоциация за естетика, откроява типичен белег за услуги, относими към красотата. При тези съображения съдът споделя достигнатия извод от вещото лице С.-К., че общият елемент не притежава отличителност. Структурата на словния елемент сама по себе си предпоставя връзка между общия компонент „А.“ и различаващите се „С.“ и „L.“. Отчитайки асоциативния характер на дублирания компонент логично следва извод, че различаващите и притежаващи конкретен смисъл компоненти очертават посланието на словния елемент. Поради тази причина съдът намира за обоснована представената от процесуалния представител на ответника различена концепция на конфликтните знаци, а формирания извод от вещото лице И. остава незащитим. Ето защо съдът споделя извода на вещото лице С.-К. за отсъствие на смислово сходство между конфликтните знаци.
По изложените съображения
съдът приема, че конфликтните знаци са с ниска степен на сходство, препятстваща
извода да автоматична вероятност за объркване на релевантния кръг от
потребители. Наложителна е обща оценка на вероятността от объркване. Дори да се
приеме, че припокриващият се компонент „Аesthe“ сам по себе си може да доминира в представата за
марката в паметта на потребителите, доколкото в случая вещите лица еднозначно
отчитат като разумно да се очаква да бъде асоцииран с естетика – характерен
белег за предлаганите от ищеца и всички негови конкуренти услуги, няма причина
да бъде игнорирани останалите елементи.
Утвърдено в съдебната
практика разбиране е, че обследвайки вероятността от объркване следва да се да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки или услуги, който е
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен при отчитане на факта, че конкретните
стоки и услуги могат да предпоставят различна степента
на внимание на средния потребител
(срв. решение от 31 май 2017 г., Alma-The Soul of Italian
Wine LLLP/СХВП — Miguel
Torres, SA, T‑637/15, EU:T:2017:371, т. 36 и цитираната съдебна
практика). Идентифицираният от вещите
лица релевантен кръг от потребители за процесните услуги са лица, които се
нуждаят от медицински консултации, медицинска и стоматологична помощ, както и
такива, които смятат или действително имат нужда от услуги, свързани с
пластичната хирургия и разкрасяването. Разумно е да се очаква, че както
търсещите медицински услуги за разрешаване на свой здравен проблем на свободния
пазар на здравни услуги, така и критичните към външността си потребители
подхождат с повишена степен на внимание при избора на специалиста и лечебното
заведение към които да се обърнат. Ето защо съдът споделя формулирания извод от
вещото лице С.-К., че спецификата на услугите обуславя относително по-висока
степен на взискателност и внимание при избора като са сравнително добре
информирани.
Както бе посочено вече
липсата на регламентация в закона на термина репутация на търговската марка не
я лишава от правно значение. Обичайно е потребителят да снижи вниманието си,
когато общото възприятие на знака сочи на позната му марка, пренебрегвайки известна
разлика в съдържанието на знака, или да се обърка по отношение произхода на
услугите. Ето защо и при все, че законът не дефинира понятието репутация на
марка, изследването й е от значение за преценка на вероятността от объркване.
Съдът на Европейския съюз
е имал повод да посочи, че репутация на една марка придобива значение, когато е известна на значителна част от потребителите на обхванатите от нея
стоки или услуги. Очертани са и релевантни факти, определящи
това положение 1) пазарният дял на по-ранната марка, без
да се поставя изискване тази марка да е известна сред определен процент от така
дефинираните потребители, 2) интензитетът, 3) географският обхват, без
да се изисква да обхваща цялата съответна територия,
при положение че е налице на съществена част от нея 4) продължителността на
използването ѝ 5) размерът на
инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране, (срв. решение от 9 март 2012 г., „E. V.V.“, T‑32/10,
EU:T:2012:118, т. 31 и цитираната съдебна практика). Пазарният
дял при приложените доказателства не се установява – оспорените от страна на
ответника данни за броя на извършените операции е пречка тези документи да
обосноват фактически извод, а стойностно отразения обем на обичайната дейност
не е в състояние да очертае броя на потребителите, ползвали услугите на ищеца. Липсват
и доказателства за териториалния обхват на марката, съответно интензитета на
използването й. Присъствието в медийното пространство и отчетеното от
сдружението на практикуващите пластична, реконстрактивна и естетична хирургия
място на пазара на услугите по пластична и естетична хирургия на управляваното
от ищцовото дружество лечебно заведение не позволява представа за очертаните
обстоятелства. При тези обстоятелства съдът споделя формулирания от вещото лице
С.-К. извод, че притежаваната от ищеца марка не откроява репутация в утвърдения
от съдебната практика смисъл.
Дори хипотетично да се
приеме, че присъствието на марката на пазара и придава твърдяната репутация,
това й качество е в състояние да повлияе върху процеса на възприемане,
доколкото защитеният знак притежава завишена отличителност. Както е имал повод
да посочи Съдът на Европейския съюз ниската степен на визуално сходство,
несъщественото фонетично сходство и липсата на концептуално сходство определят
като цяло слаба степен на сходство (срв. решение от 31 май 2017 г., A.-The Soul of Italian Wine LLLP/СХВП — Miguel Torres, SA, T‑637/15, EU:T:2017:371, т. 76).
Припокриващите се елементи с послание, характерно за представените услуги, обуславят
ниска степен на отличителност. От друга страна обичайната взискателност за
релевантните потребители за услуги, предпоставящи интервенция върху човешкото
тяло допълнително снижава вероятността да свържат използвания от ответника знак
„А.L.“ с
марката на ищеца „А.С.“.
Както бе посочено вече при
преценката за вероятност от объркване следва да се изхожда от гледната точка на
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен потребител. Освен, че
свидетелските показания не позволяват извод, заблудилите се потребители да отговарят
на тези критерии, самата свидетелка сочи, че са се ограничили до един компонент
от използвания знак – „А.“. Вече стана дума, че обект на защита е марката в
нейната цялост. Не се ползва със защита част от знака, било то и относително
обособена. Припокриването на елемент от марка обосновава нарушение само ако и
доколкото провокира опасност да засегне идентификационната функция на защитения
знак. По изложените вече съображения настоящият състав не смята за разумно да
се приеме за съществуваща и вероятност за асоцииране – свързване на
предоставяните от ответника услуги с търговската марка на ищеца.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 2 ЗМГО
Признатото от закона
право на титуляра на търговска марка да се противопостави на всяко нарушение на
изключителното му право да идентифицира предлаганите стоки или услуги със
защитения знак. Ето защо и предпоставка за налагане ограничение в дейността на
ответника е установено нарушение. При достигнатия извод по обуславящия иск
неоснователен е и така предявения иск. С чел еднозначно очертаване предмета на
разгледания спор в решението следва да бъде очертано поведението, чийто
противоправен характер бива отречен.
По разноските
Законът признава право на
страната, чиято позиция по спора е зачетена със съдебния акт, да бъде
възмездена за направените разноски в съдебния процес. При установения изход от
спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника и
доказани в процеса разноски в това число и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Възражението на
процесуалния представител на ответника досежно размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение овластява съда да го прецени с оглед фактическата и
правна сложност на делото – чл. 78 ал. 5 ГПК.
Законът третира
адвокатската защита като гаранция за обезпечаване на справедлив процес и
логично повелява направените в тази насока разноски да бъдат възстановени при
утвърждаване на поддържаната позиция по спора. За разлика от
съдопроизводствените разходи обаче, чийто размер бива определен било от закона,
било от съда, размерът на адвокатското възнаграждение зависи изключително от
избора на конкретен адвокат. Принцип при регулацията на имуществената
отговорност е утвърдената й граница – такава се носи до вредите, съставляващи
пряка и непосредствена последица от вредоносното поведение. Понеже необходимо присъщият разход цели да обезпечи
участието на лице, притежаващо призната по установения ред квалификация, основа
при преценката се явява минималният размер на възнаграждението, възприет от адвокатската гилдия, определен с Наредба № 1
за минималния размер на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Наредбата не остойностява адвокатския труд при
процесуално представителство по дела с изследвания в случая предмет. Липсва и
регламентиран минимум за съпоставим спор, обуславящ прилагането й по аналогия.
Споровете, предмет на настоящото обаче се открояват със завишена степен на
правна и фактическа сложност сравнено с другите неоценяеми искове. Освен това,
настоящият състав приема, че конкретното дело само по себе си се откроява със
завишена степен на фактическа и правна сложност, поради което заплатеното възнаграждение
от 2000 лв. не се явява прекомерно.
Ищецът няма право на
разноски, който извод, с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият
състав счита, че следва изрично да огласи с решението си.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.ц.Е.К.“
ЕООД, ЕИК ******* срещу „Е.М.– ИПСМПД“ ЕООД, ЕИК*******иск
с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 вр. чл. 13 ал. 1 т. 2 ЗМГО да бъде
признато за установено, че извършва нарушение на национална търговска марка №
71157 А.С., използвайки
знакА. при представяне на медицински услуги от обхвата на регистрираната
търговска марка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.ц.Е.К.“
ЕООД, ЕИК ******* иск с правно
основание чл. 76 ал. 1 т. 2 ЗМГО „Е.М.– ИПСМПД“ ЕООД, ЕИК*******да бъде осъден да преустанови
ползването на знакА. при представяне на медицински услуги от обхвата на
регистрираната търговска марка национална търговска марка № 71157 А.С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „М.ц.Е.К.“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, хотел Вега, ет. 7, да
заплати на „Е.М.– ИПСМПД“ ЕООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2700,00 лв. - разноски.
ВЪЗЛАГА
направените разноски от „М.ц.Е.К.“ ЕООД в негова тежест.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: