О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 13.08.2020 г.
Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дора Михайлова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Славчева
Ивайло Георгиев
разгледа докладваното от съдия
Георгиев ч. гр. д. № 441 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба от ищцата В.Д. срещу определение № 245/17.06.2020г., постановено
по гр.д. № 523/2020г. на Ботевградския районен съд, с което исковата й молба е била
върната поради неотстраняване на нейните нередовности
в срок. Жалбоподателката твърди, че, в изпълнение на
дадени от съда указания, в срок е представила адвокатско пълномощно и е
поискала издаване на две съдебни удостоверения, с чиято помощ да се снабди и с
информация, необходима за изпълнение на останалите указания. В така подадената
молба за изпълнение на указанията изрично била посочила, че не може с
категоричност да отговори на въпроса в рамките на преклузивния
срок. След получаване на удостоверенията била подала запитване до трето лице,
но до момента не е получила отговор. Аналогично запитване да друга институция
се оказало безрезултатно поради липса на компетентност на последната. Счита, че
не са налице предпоставки за прекратяване на производството, тъй като
ответникът е чужд гражданин, поради което за нея е много трудно да се снабди с
информация за него и така да изпълни указанията на съда. Навежда довод, че, с
оглед процесуална икономия, съдът е следвало да задължи ответника да представи
необходимата информация. Твърди, че с обжалваното определение тя
незаконосъобразно се лишава от възможността да предяви иск, и то – само поради
желанието й да не се допускат процесуални нарушения. Моли съда да отмени
обжалваното определение като незаконосъобразно и да даде указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът
намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, препис от жалбата не е бил връчен на
насрещната страна по делото.
От
фактическа страна съдът констатира, че на 19.05.2020г. в РС- Ботевград е
постъпила искова молба, с която е предявен иск за делба на недвижим имот.
С
разпореждане № 1862 от 27.05.2020г. съдът е оставил исковата молба без движение
и е указал на ищцата да отстрани констатираните нейни нередовности,
като в едноседмичен срок от съобщението посочи адреса си, представи пълномощно
за подалия я адвокат, както и да я впише. Разпореждането съдържа и указание до
ищцата да заяви, дали към датата на сключване на договора за покупко- продажба на процесния
имот, по силата на който съделителите са придобили
правото на собственост върху него, ответникът у
имал сключен граждански брак, като, в случай на утвърдителен отговор, се
индивидуализира съпругата му и се предяви иск да делба и срещу нея с
представяне на препис от исковата молба и приложенията за връчване. Ищцата е
била изрично предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще бъде върната.
Съобщение за
това разпореждане е било връчено лично на ищцата на 29.05.2020г.
Преди
изтичане на определения едноседмичен срок, на 03.06.2020г., същата е подала
молба (чрез адв. П.), с която е уточнила адреса си,
представила е пълномощно за адв. П. и е поискала
издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация за семейното
положение на ответника от посолството на Република Гърция и от Дирекция
„Миграция“ към МВнР.
С разпореждане
от 04.06.2020г. съдът е разпоредил да се издадат исканите съдебни
удостоверения.
Видно от ръкописното
отбелязване върху молбата, същите са били получени в последния ден от
определения срок за изпълнение на указанията - на 05.06.2020г.
Други
процесуални действия по делото не са били предприемани.
На
17.06.2020г. Ботевградският районен съд е констатирал, че дадените указания с
разпореждането от 27.05.2020г. не са били изпълнени до изтичане на срока за
това (05.06.2020г.), което му е дало основание да върне исковата молба и да
прекрати производството по делото, постановявайки обжалваното в настоящото
производство определение.
При тези
данни съдът намира от правна страна следното.
Правилно
Ботевградският районен съд е констатирал действително съществуващи нередовности на исковата молба и е дал адекватни указания
за тяхното отстраняване. Уважил е и искането за издаване на съдебни
удостоверения.
Следва да се има предвид, обаче, че подаването на
молба за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за изпълнение на
указанията, нито спира срока по чл. 129 от ГПК, нито обвързва съда да го
продължи, щом това не е изрично поискано. Молбата за издаване на съдебни
удостоверения и намерението на страната да ги използва, за да изпълни
указанията на съда, не съдържа имплицитно искане за продължаване на срока на
изпълнение на последните. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ГПК сроковете се
продължават само по
молба на заинтересованата страна. В случая такава молба не е отправена, поради
което срокът за изпълнение на указанията е останал непроменен.
От друга страна, не би могло да се очаква, съдът да
предостави безсрочна възможност за изпълнение на указанията, тъй като в такъв случай
би се компрометирало движението на делото, както и биха се създали предпоставки
за поддържането му във висящо състояние по нередовна искова молба неопределено
време.
Наистина,
било е възможно, по реда на чл. 253 ГПК, съдът служебно да измени
разпореждането си по чл. 129 от ГПК, като определи на ищцата по-дълъг срок за
изпълнение на указанията. Това, обаче, не е било задължително, доколкото съдът
не може, а и не е длъжен, да предполага, колко време е необходимо на ищцата за
снабдяване с необходимата информация въз основа на съдебните удостоверения. По-
скоро, след като ищцата е поискала тяхното издаване и има намерение да ги
представи пред избрани от самата нея институции, именно тя може и следва да
прецени очакваната продължителност на процедурата, както и дали за изпълнението
на указанията се налага продължаване на срока или не, респ. да поиска от съда
да го продължи. Във връзка с това, съдът е проявил необходимата толерантност,
като е изчакал дванадесет дни след изтичането на срока, и едва тогава – констатирайки,
че указанията не са изпълнени – е постановил определението за връщане на
исковата молба и прекратяване на производството.
Неоснователно в подкрепа на жалбата си жалбоподателката твърди (и представя доказателства), че е уведомила
съда за невъзможността си да изпълни указанията в преклузивния
срок, както и че е предприела действия въз основа на издадените съдебни
удостоверения. Както се обоснова по- горе, по този начин не се спира и не се
продължава определен от съда срок. Съответно, не може да се претендира, че
съдът неправилно е зачел последиците от изтичането му и е постановил обжалвания
съдебен акт.
Неоснователно е и убеждението на жалбоподателката,
че съдът е трябвало служебно да изиска необходимата информация. Не съдът, а
ищецът определя ответника по своя иск, поради което съдът няма процесуална
възможност служебно да издирва и конституира като страни всички съсобственици
на делбения имот, независимо от качеството им на
задължителни другари в производството по съдебна делба.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение не разрешава
правен спор по същество, поради което няма пречка, след снабдяване с
необходимата информация, ищцата да предяви отново същия иск.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/17.06.2020г., постановено
по гр.д. № 523/2020г. на Ботевградския районен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.