Р
Е Ш Е Н И Е
№126 18.06.2020
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №42 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на ЕТ“М. Л.Г.“, представляван от Л.Г. Г.,
против Решение №712/23.12.2019 год., постановено по АНД №2516 по описа за 2019
год. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно
постановление №F377057/15.05.2018 год. издадено от Директора на офис за обслужване град
Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на
основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС.
В касационната жалба на ЕТ“ М. Л.Г.“ се съдържат
оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдебният
акт е лишен от мотиви, тъй като не са били обсъдени всички негови възражения,
относно приложението на конкретни правни норми. Не са коментирани също така и
представените от него доказателства. Според касатора, съдът е подходил формално
и към преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагането на
чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление, а ако съдът прецени, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, то делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Ответника – ТД на НАП Пловдив, не изпраща
представител, но в депозираното по делото писмено становище излага мотиви за
неоснователност на подадената касационна жалба и моли за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, а
при представляване на касатора от адвокат, прави евентуално възражение за
прекомерност на договореното възнаграждение.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената
касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районният съд Стара Загора е
образувано по жалба от ЕТ“М. Л.Г.“ от гр. Стара Загора против наказателно
постановление №F377057/15.05.2018 год. издадено от Директора на офис за
обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление
административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че регистрираното лице по ЗДДС ЕТ“М. Л.Г.“ не е подало в офис/дирекция
за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.01.2018 год. – 31.01.2018 год. в
законоустановеният срок до 14 – число включително на месеца следващ данъчния
период, за който се отнася – т.е. до 14.02.2018 год. в офис/дирекция за
обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП Пловдив. Нарушението е извършено на
15.02.2018 год. в гр. Стара Загора. Нарушението е установено при проверка на
данъчното досие на задълженото лице. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Нарушен е състава на чл.125, ал.1 от ЗДДС.
За да потвърди наложеното наказание, Районен съд Стара
Загора е че при реализирането на административнонаказателната отговорност не са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като дори и акта за
установяване на административно нарушение да е бил съставен при условията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, екземпляр му е бил връчен и по този начин е гарантирано
правото му на защита в пълна степен. Изложени
са съображения, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно, както
и че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, доколкото
същата е наложена в предвиденият от закона минимален размер. Направил е анализ
на приложимият материален закон и установените по делото факти, като е приел,
че същите са подведени под приложимите материално правни норми.
Административен съд Стара
Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната жалба като
подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Правилно е прието от районният
съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява
съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от преписката
по делото, били са изпратени четири покани за явяване с цел съставяне на АУАН, приложени
съответно на стр.34, 37, 40, 43 по делото, и от обратната разписки са върнати,
като на всичките е отбелязано, че е сменен адреса. Извършено е посощение на
адреса от служители на ТД на НАП Пловдив, при което не е намерено лице, което
да получи документи от НАП – лист 46 от делото. Въз основа на гореизложеното,
правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на
нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело
до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Връчването на екземпляр
от АУАН на представляващият търговеца му гарантира пълноценното участие в
развилото се административнонаказателно производство, с което за изпълнени
законовите изисквания за гарантиране на правото на защита на нарушителя. Не са
вписани възражения във връченият АУАН, нито са депозирани такива в тридневен
срок.
Гореописаната фактическа
обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя
е изпълнил законовото си задължение да търси нарушителя за съставяне на акта в
негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния
възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат
разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на
нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на свидетел
– аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването,
че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви. Напротив, в постановеното съдебно
решение, районният съд е обсъдил установените факти по делото, направил е
анализ на приложимият материален закон и е приел, че е налице правилното му
приложение. В решението се съдържат мотиви относно всички съставомерни елементи
от фактическия състав на административното нарушение, за което е наказан
касатора.
Не е основателно посоченото в
жалбата, че съдът не е обсъдил всички негови възражения, съдържащи се в
жалбата, с която е бил сезиран. В жалбата са посочени оплаквания относно
съставеният АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и за липсата на
мотиви от наказващият орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които
оплаквания обаче са обсъдени в съдебното решение. Не е коментирано единствено
оплакването, че той не е единственото лице, което представлява търговеца и е
подавал документи в данъчната администрация. Такива факти по делото не са
установени, поради което и не е следвало да бъдат обсъждани. На лист 15 от АНД
2516/2019 год. по описа на РС Стара Загора, е приложено извлечение от
Търговския регистър, от което е видно, че касатора се представлява единствено и
само от Л.Г. Г..
Неоснователно е последното
касационно оплакване, че неправилно не е прието от въззивният съд, възражение
за квалифицирането на нарушението като маловажно. Районният съд е изложил
мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат
преповтаряни.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ и
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80.00
лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №712/23.12.2019 год.,
постановено по а.н.д. №2516/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ„М. Л.Г.“, ЕИК ***, представляван от Л.Г. Г. и със
седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на НАП гр. София, ЕИК ********* представлявана
от директора *** сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.