Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/31.01.2020 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 2374 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С молба от 21.05.2019 г., подадена в
производството по в. т. дело 1865/2019 г. на САС, ТО, образувано по въззивна
жалба на ликвидатора на „А.“ ЕООД - С.К.З. срещу решение 472/11.03.2019 г. по
делото, е посочено, че с молбата по чл. 625 от ТЗ от 09.11.2018 г. е направено
искане за откриване на производство по несъстоятелност не само на основаниe неплатежоспособност, както СГС е
постановил атакуваното решение, но и на основание свръхзадлъжнялост.
С определение Nо 3142/01.10.2019 г. САС е прекратил
производството по т. дело 1865/2019 г. по описа на САС и е върнал делото за
произнасяне по искането по чл. 250 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Относно искането по чл. 250 от ГПК
В конкретния случай, с молбата от
21.05.2019 г. молителят – ликвидатора на
„А.“ ЕООД е уточнил исковата молба, като е посочил, че се прави искане
за откриване производство по несъстоятелност и на двете основания - неплатежоспособност
и свръхзадлъжнялост.
С решение Nо 472/11.03.2019 г. по настоящото
дело Съдът се е произнесъл по искането за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност. Липсва произнасяне по
искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание
свръхзадлъжнялост.
Молбата по чл. 250 от ГПК, инкорпорирана
и уточнена във въззивната жалба и молбата от 21.05.2019 г. и молба от
03.06.2019 г. (и двете в делото на САС) е подадена в преклузивния срок о по чл.
250, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е
основателна.
С оглед уточненията на исковата молба,
по делото се установява, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по искането за откриване на
производство по несъстоятелност на второто наведено като кумулативно основание
– свръхзадлъжнялост.
Поради това и Съдът следва да разгледа и
това основание.
Относно искането за откриване на
производство по несъстоятелност на основание свръхзадлъжнялост
След справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че
след смъртта на съдружника А. З., и приемането на нов съдружник, след вписване от 19.08.2009 г. като
съдружници в дружеството „А.“ ООД са вписани К.Б.З., С.К.З. и Г.К. Д..
С вписване от 03.04.2018 г., след
смъртта на съдружника К. З. и напускане на съдружника Г.К. Д. (уведомление по
чл.125, ал.2 от ТЗ от 11.02.2015 г.), като едноличен собственик на капитала
остава С.З.. Отразено е и намаляване на капитала на дружеството с 2500 лева,
като и преобразуване на дружеството като еднолично ООД. За управител е избрана
и вписан в ТР - С.З..
На 20.04.2018 г. е взето решение от
едноличния собственик на капитала за прекратяване дейността на дружеството и за
извършване на ликвидация. Надлежно е подадено заявление до НАП и е издадено
удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК. За ликвидатор е назначена С.З..
С вписване от 02.08.2018 г. по партидата
на дружеството е отразено началото на производството по ликвидация и
прекратяване на дейността на дружеството.
На 03.10.2018 г. Г.Д. е изпратила
нотариална поканата до дружеството „А.“ ЕООД (в ликвидация) за изплащане на
сумата от 2500 лева – ликвидационен дял и 37 800 лева – част от
неразпределена печалба към 13.05.2015 година.
По партидата на дружеството са обявени
ГФО за 2013,2014,2015 година. Има отказ за обявяване на ГФО за 2016 година. За
2017 г. и за 2018 г. дружеството е подало декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от
Закона за счетоводството, че през съответните години дружеството не е
извършвало търговска дейност.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на съдебно финансово икономическа експертиза, изготвено
от вещото лице М.Г.. Допълнителното заключение е изготвено, тъй като след
датата на изготвяне на основното, по делото са постъпили допълнителни документи
от НАП. На 09.12.2019 г. по делото е представено и ново допълнително заключение
на ССчЕ, изготвено съобразно определение 5803/30.10.2019 г. на СГС за
насрочване на делото в производството по чл. 250 от ГПК.
При изготвяне на основното и първото
допълнително заключение експертизата, вещото лице е работило по представени от
НАП документи и по документи, намиращи се по делото. Не е получило достъп до
счетоводството на дружеството – молител, включително не се е запознало с
никаква първична счетоводна
документация.
Въз основа на прегледаните данни вещото
лице е установило, че преобладаващия дял от активите на дружеството за 2014 г.
и 2015 г. са „парични средства и еквиваленти“ – за 2014 г. – 108 х.лева (95,58
% от общите активи), за 2015 г. – 98 х. лева (83,76 % от общите активи).През
2014 г. - 2015 г. – преобладаващия дял
от пасивите заема „общ всеобхватен доход
от минали години“ – за 2014 г. – 100 х. лева – 88,49 % от пасивите, за
2015 г. – 93 х. лева – 79,49 % от пасивите. Съгласно ГФО за 2015 г. общата
стойност на дълготрайните материални активи (автомобили и компютри) е ), като
същите са отписани на 31.12.2015 г., а в забележките към ГФО е записано, че
отчетната стойност на напълно амортизираните ДМА е 34 х. лева, с начислена
амортизация от 34 х. лева. За 2016 г. и 2017 г. вещото лице е посочило, че в подадените ГФО са отразени нулеви стойности
на всички активи. В структурата на
пасива, се включва „основен капитал - 5
х. лева“, неразпределена печалба – 97 х. лева, непокрита загуба от минали
години – 7 х. лева за 2016 г. и 112 х. лева за 2017 г., финансов резултат за 2016 г. – „-105 х. лева“
и за 2017 г. „- 1 х .лева“.
В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че в данъчната декларация за 2016 г. са посочени „Разходи от липси на
дълготрайни и краткотрайни активи за 105 486,28 лева“, но не са
представени никакви първични счетоводни документи, които да установят произхода
на тези липси - акт за брак, сигнал до
полицията и пр. Именно тази загуба от 105 х. лева води до значително влошаване
на показателите на дружеството за 2016 г. и за 2017 година.
Вещото лице е посочило, че дружеството
няма изискуеми публични задължения към НАП за периода 2012 – 2018 г., като е
правена и проверка от данъчните органи. В този смисъл е и протокол от
26.11.2018 година (стр. 95-96 по делото). В счетоводството на дружеството не е
отразено задължението към Г.Д.. Включеното задължение по договор за банков
кредит към Ю. АД за 2014 г. и 2015 г., вече не фигурира в отчетите за 2016 г. и
следващите години, като вещото лице е получило уверения от представителя на
дружеството, че банковият кредит е изплатен.
Съгласно указанията на съда, вещото лице
е изготвило и алтернативен вариант на баланса на дружеството за 2015 г., с
отчитане на иначе неотразеното задължение в размер на 42 х. лева към Г.Д.. При
този вариант коефициента на обща ликвидност за 2015 г. от 9,00 спада на 2,13,
коефициента на бърза ликвидност – от 7,92 на 1,87, коефициента на незабавна
ликвидност – от 7,54 на 1,78 и коефициента на абсолютна ликвидност – от 7,54 –
на 1,78. За 2014 г. коефициентите са както следва: коефициент на обща/бърза
ликвидност – 113, коефициента на незабавна/абсолютна ликвидност – 108.
С допълнителното заключение от
09.12.2019 г. вещото лице М.Г. е посочило, че в периода 2014 г. – 2019 г. има
данни за паричните задължения на дружеството въз основа на представените от НАП
документи за 2014 г – 2017 г., като размерът на всички парични задължения е
както следва: 2014 г. – 12 х. лева, 2015 г. - 22 х. лева, 2016 г. – 10 х. лева, 2017 г. –
11 х. лева. Тъй като за 2018 г. и 2019 г. – до 31.10.2019 г. няма изготвени
баланси, няма данни за тези две години.
Относно стойността на наличните активи,
се сочи, че въз основа на предоставени от НАП документи – оборотна ведомост ГФО
за периода 2014 г. – 20187 г. се установява, че дружеството има следните
активи:
-
2014 г. – общо 113 х. лева, от които
търговски и други вземания – 5 х. лева, касови наличност – 108 х.лева,
-
2015 г. – общо 117 х. лева, от които
търговски и други вземания – 14 х. лева, касови наличност – 98 х.лева;
-
2016 – 2019 г. – 0 лева.
От представената оборотна ведомост от
НАП с натрупване, се установява, че ДМА към декември 2014 г. -
производствено оборудване, транспортни средства, компютърно оборудване и
обзавеждане са напълно амортизирани. В обяснителните бележки към ГФО за 2015 г.
е отбелязано, че на 31.12.2015 г. отчетната стойност на напълно амортизираните
ДМА е 34 х. лева, с начислена амортизация 34 х.лева, като към 31.12.2015 г.
всички ДМА са отписани. За периода 2016 – 2019г. отчетната стойност на ДМА е
„0“ („нула“).
Вещото лице е посочило, че тъй като от
страна на молителя не му е предоставена оборотна ведомост към 31.05.2015 г.,
поради което и към тази дата не може да бъде изготвен счетоводен баланс. От
представения по делото отчет за финансовото състояние на дружеството към
31.05.2015 г. се установява, че към този момент стойността на всички активи на
дружеството възлиза на 111 х. лева, от които 106 х. лева – парични средства и
еквиваленти, а стойността на пасивите е общо 111 х. лева, от които 11 х.
лева - банкови кредити, и 100 х. лева –
собствен капитал, вкл. основен капитал 5 х. лева, общ всеобхватен доход минали
години – 96 х. лева и общ всеобхватен доход за годината (загуба) „-1“
х.лева.
В съдебно заседание по делото, проведено
на 17.12.2019 г., вещото лице е дало разяснения, че след изготвяне на
допълнителното заключение, по информация от счетоводната къща, водила
счетоводството на дружеството в периода, че 105 х. лева, които се водят като
активи – налични парични средства, представляват документална касова наличност,
която не е намерена след смъртта на К. З.. Сумата била акумулирана в
продължение на години, като парите са теглени от управителите в брой от
банковите сметки на дружеството, като е заверявана сметка „Каса“, без обаче
след това да са представи разходни документи. Това водело до увеличаване на документалната
касова наличност всяка година. Сочи се, че реално още към 31.12.2014 г. по
предоставената информация се установява, че дружеството не разполага с никакви
активи със стойност, по-висока от „0“, като останалите активи идват от пари в
брой, с произход неразпределена печалба, която е всъщност отразена като
документална касова наличност.
От представената справка за имотното
състояние на А. ЕООД (в ликвидация) от 21.11.2019 г. се установява, че за
периода 01.01.1992 г. – 12.11.2019 г. е няма отбелязвания по партидата на „А.“ ЕООД
(в ликвидация), ЕИК ********.
От представеното удостоверение от СДВР,
Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 14..11.2019
г. на името на „А.“ ООД има регистрирано едно МПС.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че с оглед изявлението на ликвидатора
и дадените разяснения в решение 201/11.12.2014 г. по т. дело 659/2014 г. I ТО
на ВКС, представляващо задължителна практика по чл. 290 от ГПК, следва да се
приеме, че молителят твърди и наличие на двете основания за несъстоятелност на
една и съща дата - 31.12.2016 година.
В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ,
свръхзадължеността е дефинирана като специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА, различно от
неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от неплатежоспособността,
която е трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца, с
краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения (с основен
индикатор коефициента за обща ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността
на дружеството с цялото си имущество (с всичките си активи, да покрие паричните
си задължения (които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са
само съществуващи). От субективна страна, свръхзадължеността се различава от
неплатежоспособността, както по кръга на лицата, спрямо които може да се иска
откриване на производство по несъстоятелност на това основание, очертан в чл.
607а ал. 2 ТЗ (по-ограничен от този при неплатежоспособността, доколкото
включва само търговските дружества, но не и едноличните търговци)- дружество с
ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции,
така и относно субектите, легитимирани да искат нейното обявяване, който е
по-широк и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния
съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 ТЗ).
В конкретния случай молителят е „търговец“
по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната
си форма. Тъй като е ЕООД по правно организационна форма, по отношение на него
може да се открие производство по несъстоятелност на основание
свръхзадлъжнялост.
Молбата е подадена от ликвидатор на
дружеството– чл. 625, предл. 3 от ТЗ.
Преценката налице ли е свръхзадълженост
следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на
предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични
задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително
придобити.
От анализа на финансово икономическото
състояние на дружеството, се установява, че след 31.12.2015 г. наличните ДМА – компютърно
оборудване, производствено оборудване и обзавеждане са напълно амортизирани и
са с балансова стойност „0“.
Не се установява, че каквито и да е ДМА
към момента по чл. 235 от ГПК – 17.12.2019 г. да са в държане на ответното
дружество, независимо от балансовата им стойност. Установяване на физическата
наличност на тези активи е необходимо за установява на действителната им
стойност.
От справката на СДВР-КАТ ПП София град
се установява, че дружеството е собственик на един автомобил, произведен 1995
г. със служебно прекратена регистрация от 2017 г. - л.а. Фоксваген Пасат. Тъй като същият не е в държане на дружеството,
не е установено от ликвидатора, който е и управител на дружеството преди
началото на ликвидацията, Съдът приема, че същият не следва да се включва при
определяне на стойността на активите на дружеството.
Също така, видно от получената
информация от вещото лице Г. към датата на изготвяне на последното допълнително
заключение на ССчЕ от 09.12.2019 г. и събраните данни от счетоводната къщa, която е водила счетоводството на А.
ЕООД в периода 2013-2016 г., сумите, посочени като парични наличности в ГФО за
периода реално не могат да бъдат установени, тъй като след записването им по
сметка „Каса“, без представяне на съответните разходооправдателни документи, са
били разходвани, а не се намират в касата. Не са установени и при извършване на
ревизията към 31.12.2016 година.
Съдът е дал изрични указания на молителя
– ликвидатора на А. ЕООД да окаже съдействие на вещото лице, като представи
всички необходими документи, вкл. и първични счетоводни документи, за да се
изготви счетоводен баланс към 31.05.2015 г. и към 31.10.2019 година. Страната е предупредена и за последиците по
чл. 161 от ГПК.
Действително, в настоящия случай
производството е по постановяване на допълнително решение, при което Съдът не
следва да променя произнасянето по първо разгледания иск. Същевременно, Съдът с
оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен да съобрази всички факти, от
значение за делото, настъпили и след предявяване на иска, от където следва и че
следва да се съобразят при постановяване на допълнителното решение и
новосъбраните доказателства, особено в конкретния случай с оглед засиленото
служебно начало в производството по
несъстоятелност относно установяване на действителното икономическо състояние
на дружеството.
С оглед събраните по делото
доказателства, ценени в съвкупност, Съдът намира, че не се установява, че към
17.12.2019 г. (датата на обявяване на делото за решаване) дружеството разполага
с каквито и да е активи – ДМА, КМА, вкл. вземания, парични средства в брой. Такива
не се установява още към 31.12.2016 година, когато е извършена и инвентаризация
на дружеството. Настоящата съдебна инстанция намира, че възможността за
проследяване на отчетените парични средства не сочи на еднозначен извод, че
този актив съществува. Невъзможността ликвидаторът да го използва за нуждите на
ликвидационното производство обосновава неяснота за неговата съдба. С оглед
данните по настоящото дело, следва да се приеме, че е налице разпореждане с
този актив, при което не се установява да е станало в полза на дружеството.
Дори и да се приеме, че в полза на дружеството е възникнало вземане във връзка
с неправомерното разходване на наличните парични средства, то това вземане към
момента е срещу неизвестно лице, а с оглед периода на възникване – 31.12.2016
г., се поставя и въпросът за събираемостта на това вземане. Поради това, за
определяне действителното финансово икономическо състояние на дружеството, в
производството по чл. 625 от ТЗ във връзка с чл. 742 от ТЗ, Съдът приема, че
следва да се отчита съществуването на активите и реалната тяхна възможност да
се използват за удовлетворяване на паричните задължения на дружеството. Именно
поради това и оценката на активите са прави по реалната им стойност, а не по
счетоводните записвания.
За преценка дали дружеството има парични
задължения, следва да се установи дали съществува вземането на съдружника Г.Д.
за дружествен дял, определен съобразно чл. 125, ал.3 от ТЗ и дали има други
парични задължения.
Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ предвижда
имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение със
съдружник в дружество с ограничена отговорност, да се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение.
Съгласно установената практика на ВКС (
решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и
посочените и там решения по чл. 290 от ГПК) при определяне на равностойността
на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с
ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че
законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на
база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация
на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна
стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се
ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на
дружеството.
Също така, приема се, че дяловата вноска
на съдружника, която намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела
"Собствен капитал", не се включва в чистия актив и при формиране на
равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил участието си.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици
при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на
дяловата му вноска. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той
придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се
определя съобразно дела му в капитала - чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под
"имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се
разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от
капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала,
наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.
127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й
към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на
активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формирането на капитала към момента на прекратяване на участието (т.е без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат - решение № 100 от 07.02.2013 г., по
т.д. № 665/2011 г. на І ТО на ВКС). В случай, че сумата на активите е по-ниска
от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си
съдружник да се изплати делът му.
В конкретния случай, видно от данните по
делото – представените ГФО за 2014 г. и 2015 г. и допълнителното заключение на
ССчЕ от 09.12.2019 г. Съдът приема, че към 31.05.2015 г. – края на месеца, в който е настъпило основание за
прекратяване на членството на съдружника Г.Д., размерът на дружествения дял на
напусналия съдружник възлиза на (2020 лева + 1902 лева)/2 (средноаритметичната
стойност на нетните активи за един дял за 2014 г. и 2015 г. съобразно
представените пълни ГФО за 2014 г. и 2015 г.) * 21 (броя дялове на Г.Д.) – към 31.12.2015 г.
няма основания да се възприемат други данни за финансово икономическото
състояние на дружеството и във връзка с надлежността на изготвените ГФО, т.е дружественият
дял възлиза на 41 181 лева. С оглед изложеното по-горе, в дружествения дял
не следва да се включва частта от капитала на съдружника.
В размер от 42 139 лева молителят
прави и признание, че има парично задължение към напусналия съдружник за
дружествен дял.
Следователно, установява се към
настоящия момент, че дружеството има изискуемо парично задължение (вземането за
дружествения дял е предявено в производството по ликвидация) в размер на
41 181 лева, като няма никакви активи, с които може да посрещне това
задължение.
От данните по делото се установява, че
това състояние – наличието на изискуеми парични задължение и липсата на активи
е налице още от 31.12.2016 г., когато е извършена инвентаризация и е установена
липсата на паричните средства, които представляват единствените активи на
дружеството в този момент. След осъществяването на търговска дейност на загуба
през 2017 г. и неосъществяването на такава през 2018 г. и към 17.12.2019 г.
сочат на извод, че се касае за състояние, което не е преодоляно.
По изложените съображения, искът за
откриване на производство по несъстоятелност на основание свръхзадлъжнялост е
основателно, с начална дата 31.12.2016 година.
Съдът е постановил определение по реда
на чл. 629 б от ТЗ, вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с което е определил
разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени.
Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има
налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните
разноски по несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде
постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици и при
съобразяване на разпоредбите на чл. 272а от ТЗ и чл. 272б от ТЗ.
Водим от горното, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, адрес: гр. София, ул. ***********и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2016
година.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на длъжника „А.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********,
адрес: гр. София, ул. ***********ет.1, ап.1.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „А.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, адрес: гр. София, ул. ***********ОБЯВЯВА „А.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, адрес: гр. София, ул. ***********В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на „А.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, адрес:
гр. София, ул. ***********ет.1, ап.1.
СПИРА
производството по ликвидация на „А.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, адрес:
гр. София, ул. ***********ет.1, ап.1.
СПИРА
производството по несъстоятелност на „А.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********,
адрес: гр. София, ул. ***********ет.1, ап.1.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
УКАЗВА
на ликвидатора в седмодневен срок от датата на обявяване на решението в ТР
съгласно чл. 272б от ТЗ да представи по делото баланс към 31.01.2019 г. на дружеството в
несъстоятелност и отчет за изпълнение на задълженията си.
Препис от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър на основание чл. 622 от ТЗ и чл. 272а от ТЗ.
Делото да се докладва след влизане в
сила на решението, за постановяване на решение за прекратяване на
производството по ликвидация съгласно чл.272а, ал.1, изр. 12 от ТЗ.
СЪДИЯ: