Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260419
14.10.2020година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
шести граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Радостина Петкова
при секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело № 10482 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ВАЯ ТУР“ ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11,
представлявано от управителя Димитър Дамянов Станчев, с която е предявил срещу
ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК: 20132537, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул. „България“ № 118, представлявано от управителя Тони Латева Тенева кумулативно обективно
съединени облигационни искове по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 9804.04лв. – договорна
неустойка, начислена съгласно фактура №
********** от 13.11.2019г. и сумата от 141.57лв.
– договорна
неустойка, начислена съгласно фактура № 26566 от 31.10.2019г.
В исковата молба ищецът е заявил, че между страните е сключен договор от 30.09.2017г.,
по силата на който помежду им е уговорено участие на ищеца в стандартна
балансираща група на ответника за доставка на договорено количество ел. енергия
в обекта на ищеца при условия, срок и цена, посочени в договора. Сочи, че на
14.11.2019г. ищецът е получил писмо от ответника, с която последният ги е
уведомил, че преустановява захранването на обекта на ищеца, към което са
приложени издадените от ответника горепосочените фактури за начислени
на ищеца неустойки. Ищецът оспорва дължимостта им, като счита, че лиспва основание за начисляването
им, за което е изложил подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по
делото. В съдебно заседание ищеца чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковете си и
моли съдът да ги уважи.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответникът „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по
основание и размер, като е изложил съображения, че
начислената в тежест на ищеца неустойка е уговорено между страните обезщетение
за неизпълнение на договорни задължения по чл. 8 от сключения помежду им
договор. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът,
чрез упълномощения си адвокатски представители поддържа писмения си отговор и
моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното :
По делото е приложен сключен между
страните договор от 30.09.2017г. за
продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група, по
силата на който, считано от 01.10.2017г. ответникът като продавач е продавал на
купувача-ищец договорено количество нетна активна електрическа енергия и е
извършвал услуги по балансиране и прогнозиране на нужното на продавача ел.
енергия, която е следвало да доставя за обекта му – Спа хотел „Орфей“ в к.к.
Пампорово при уговорена цена от 88 лв. за един МВтч. без ДДС за срок от 12
месеца от първата доставка. Уговорено е автоматично подновяване на срока на
договора при условията на чл. 13, ал. 3. В чл. 8 от договора страните са
уговорили, че купувачът следва да уведомява продавача в рамките на 5 дни преди
прехвърляне на трети лица на обекта и/или смяна на титуляр на партиди, като при
неизпълнение на това задължение в чл. 15, ал. 2 от договора купувачът се е
задължил да заплати на продавача неустойка в двойния размер на сумата по фактурата
за последния пълен месец на доставка и балансиране.
По
делото е представена разпечатка от електронна кореспонция между страните, от
която е видно, че на 14.11.2019г. ответното дружество е изпратило по
електронния адрес на ищеца писмо, озаглавено „Уведомление за преустановяване на
захранване“ с прикачен към него електронен файл, в който ответникът е посочил,
че поради неизпълнение от ищеца на задължението му за плащане на дължимите суми
по фактури от 13.10.2019г – на стойност 141.57 лв. и по фактура от 13.11.2019г.
– на стойност 9804.04 лв. са предприети действия по временно преустановяване на
захранването на обекта на ищеца. По делото е приложена една от горепосочените
фактури - тази от 13.11.2019г., с която ответникът е начислил като задължение
на ищеца сумата на стойност 9804.04лв. за дължима неустойка по чл. 15, ал. 2
вр. с чл. 8 от сключен договор № 1534 от 22.12.2018г.
По
делото е представена водена между страните през м. февруари 2019г. електронна
кореспонденция, от която се установява, че ответникът е получил изпратеното му
от ищеца предизвестие с изх. номер 225 от 01.02.2019г. за прекратяване на
сключения помежду им договор за доставка на електрическа енергия. Установява
се, че по повод това предизвестие на 08.02.2019г. ищецът е предприел процедура
по смяна на доставчика на ел. енергия за стопанисвания от него обект, която е
прекратена от „Електроразпределение ЮГ“ АД поради възражение на ответника.
По
делото е представено писмо от 21.11.2019г., изпратено от ищеца на ответника на
същата дата по електронната поща, с което е уведомил ищеца, че поради промяна в
стопанисването на обекта – Спа хотел „Орфей“- к.к. Пампорово, ищецът няма да
има нужда от закупуване на ел. енергия от ответника и считано от 01.12.2019г.
няма да участва в балансиращата група на ответника. Видно от приложените
обратни разписки, същото уведомление е връчено на ответника в писмен вид чрез
куриер на 23.11.2019г.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 92 от ЗЗД за недължимост на начислени задължения за неустойка.
В случая в писмения
си отговор ответното дружество сочи, че претендираната от него неустойка, начислена
с фактура № ********** от 13.11.2019г. представлява уговорено в договора /без да
посочва номер и дата/ между страните обезщетение за неизпълнение на договорни
задължения от ищеца съгласно чл. 8 от процесния договор. В съдебно заседание ответникът
твърди, че неустойките са начислени въз основа на подписан между страните договор
№ 1534 от 22.12.2017г., с дата на сключване 30.09.2017г., поради едностранното му прекратяване
от ищеца, но по делото такъв договор не е представен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.
В
случая при предявените отрицателни установителни искове в тежест на ответника е
да докаже, че между страните е възникнало твърдяното от него облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът да е поел задължение да заплати на
ответника в уговорения размер неустойка в случай на нарушение на конкретните
договорености, както и, че са налице твърдяните от ответника факти и
обстоятелства, на които основава вменените в тежест на ищеца задължения за
неустойка. В тежест на ищеца е да докажа положителния факт на изправно
поведение за изпълнение на договорното му задължение по сочения чл. 8 от
договора, сключен с ответника.
Действително
от данните по делото се установява, че между страните е налице облигационно
правоотношение, но същото е възникнало по сочения представен от ищеца по делото
договор от 30.09.2017г. По делото няма данни между страните да е възникнало
друго правоотношение, в т.ч. и твърдяното от ответника по договор № 1534 от
22.12.2017г. /съобразно изявленията в съдебно заседание/, респ. по
договор № 1534 от 22.12.2018г. съобразно вписаното във фактура №
********** от 13.11.2019г. основание.
Ето защо съдът намира, че начисленото по представената
по делото фактура № ********** от 13.11.2019г. задължение на ищеца за сумата на стойност 9804.04лв. като
дължима неустойка по чл. 15, ал. 2 вр. с чл. 8 от сключен договор № 1534 от
22.12.2018г. не произтича от съществуващо между страните облигационно
правоотношение, тъй като въпреки
доказателствената тежест, която носи ответникът не доказа, че е налице сключен
между страните договор № 1534 от 22.12.2018г./22.12.2017г., в т.ч. липсват
доказателства за твърдянито нарушение от ищеца на договорните му задължения по
чл. 8 /без данни какво точно нарушение визира тази клауза/ и как е формиран
размера на всяка от търсените неустойки.
В
тази връзка следва да се отбележи, че независимо, че видно от представения
валидно сключен между страните договор от 30.09.2017г., е налице такава
предвидена отговорност на ищеца за заплащане на неустойка по чл. 15, ал. 2 при
неизпълнение на задълженията му чл. 8, тъй като ответникът не е основал вземането
си на този договор, а на друго правоотношение наличието на подобна клауза и
дали е нарушена от ищеца, в случая е без значение.
В
случая въпреки доказателствената
тежест, която носи ответникът не доказа, че между него и ищеца е възникнало твърдяното
облигационно правоотношение по договор № 1534 от 22.12.2018г., по силата на
който ищецът да е поел задължение за заплащане на претендираната договорна
неустойка, в т.ч. наличието на фактите и
обстоятелствата, съставляващи основанието за отговорността на ищеца за
заплащането й на ответника на соченото от него договорно основание и в
претендирания размер.
Горните изводи се
отнасят и за сумата
от 141.57лв., за която е издадена фактура № 26566
от 31.10.2019г. По делото няма конкретни твърдения за какво вземане на
ответника към ищеца е начислена тази сума, по кое правоотношение и поради какви
обстоятелства.
Ето защо, по
гореизложените съображения претенциите на ищеца за недължимост на начислените
от ответника процесни суми на основание чл. 92 от ЗЗД се явяват основателни,
тъй като по делото не се установи в тежест на ищеца да е възникнало вмененото
му от ответника задължение за заплащане на горепосочените суми като договорна неустойка
по горепосочения договор, което налага уважаване на исковете за недължимостта
им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 1228 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК: 20132537, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „България“ № 118,
представлявано от управителя Тони Латева
Тенева, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД, че ищецът „ВАЯ
ТУР“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Одрин“ 15, ет. 11, представлявано от управителя Димитър Дамянов Станчев, не му дължи сумата от 9804.04лв. – договорна
неустойка, начислена съгласно фактура №
********** от 13.11.2019г. и сумата от 141.57лв.
– договорна неустойка, начислена съгласно фактура №
26566 от 31.10.2019г.
ОСЪЖДА „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК: 20132537, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „България“ № 118, представлявано от
управителя Тони Латева Тенева ДА ЗАПЛАТИ на „ВАЯ ТУР“ ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11,
представлявано от управителя Димитър Дамянов Станчев, на основание чл. 78, ал.
1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 1228 лв.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.