№ 134977
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20201110132316 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от В. И. П. срещу „Б.“ ЕАД за прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, сключен между ищеца и ответника,
без дължими неустойки от страна на ищеца, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер от 460 лв., представляваща разликата в
цената на ТВ пакета, описан в договора, и цената на по-ниския такъв,
упоменат в жалбата, към който ищецът бил поискал да бъде прехвърлен от
момента на подаване на жалбата – 11.01.2019 г. до датата на изтичане на срока
на договора – 7.08.2020 г. Претендират се разноските за производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в указания му срок, като
сочи, че процесният договор е прекратен, считано от 5.08.2020 г. въз основа
на заявление, подадено от потребителя. Излага становище и за неяснота на
исковата претенция в частта относно претендираното обезщетение и как се
формира същото. Твърди, че искът за присъждане на обезщетение е
неоснователен. Претендира разноски.
С разпореждане от 4.08.2023 г., постановено по настоящото дело,
исковата молба е оставена без движение. На ищеца са дадени следните
указания: 1. да уточни кой договор иска да бъде прекратен, като посочи номер
и дата на сключване или го индивидуализира по друг начин; 2. Да уточни
какъв е правният му интерес от предявяване на иск за прекратяване на
договор за съобщителни услуги по съдебен ред; 3. да посочи дали иска съдът
да се произнесе по дължимостта на неустойките по договор, сключен между
ищеца и ответника, като в случай че прави такова искане: 3.1. да посочи по
кой договор претендира недължимост на неустойки; 3.2. да опише вида и
размера на неустойките, включително като посочи съответните клаузи, от
които произтичат; 3.3. да обоснове правния си интерес от предявяване на
такъв иск, като посочи дали между страните съществува спор относно
дължимостта на неустойките, включително дали ответникът е претендирал
заплащането им от страна на ищеца по съдебен или извънсъдебен ред; 4. да
посочи как е формирана сумата от 460 лв., която претендира ответникът да
бъде осъден да заплати, като изложи конкретни фактически твърдения по кой
1
договор е заплатил тази сума, каква е стойността на този договор, както и кой
е "по-ниският" ТВ пакет, чиято цена счита, че дължи.
На ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията изцяло и в
срок, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С молба от 25.08.2023 г. ищецът е поискал продължаване на срока за
изпълнение на указанията, тъй като той и процесуалният му представител се
намирали извън гр. София за дълъг период от време. Моли срокът да бъде
удължен с още 7 дни след изтичане на първоначалния такъв.
С разпореждане от 28.08.2023 г. срокът за изпълнение на указанията е
продължен от съда с още седем дни, считано от изтичане на първоначално
дадения срок.
Първоначалният срок за изпълнение на указанията е започнал да тече на
25.08.2023 г., когато разпореждането, с което същите са дадени, е връчено на
процесуалния представител на ищеца. Първоначално даденият срок е изтекъл
на 1.09.2023 г., като същият е продължен от съда с още седем дни.
Продълженият срок е изтекъл на 8.09.2023 г.
От ищеца е подадена молба, с която е направен опит да бъде уточнена
претенцията му, на 16.10.2023 г. – повече от месец след изтичане на дадения
му срок, включително продължения такъв. Същевременно в молбата същият
твърди, че молбата е подадена извън срока, защото указанията не били
изпратени лично до ищеца, а само до представляващия го адвокат.
Съдът намира, че подадената от ищеца молба след изтичане на дадения
му срок не следва да се взема предвид при преценка редовността на исковата
молба. На първо място следва да се отбележи, че ищецът е упълномощил
процесуалния си представител и в исковата молба е посочен съдебен адрес за
призоваване, което да бъде осъществявано именно чрез адв. П., поради което
връчването на указанията е надлежно.
На следващо място, съгласно практиката на ВКС – например решение
№ 50265 от 10.01.2023 г. по гр. дело № 3517/2021 г. на ВКС, IV г.о., в
случаите, когато ищецът е изпълнил указанията за отстраняване на
нередовности на исковата молба след преклузивния срок, изпълнението е
невалидно – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК. Според ВКС последвали други
процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни
решения, не го валидират. ВКС приема, че съдът няма право да преценява кое
от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при
кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците
по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не.
Ето защо поради неизпълнение на указанията в дадения от съда срок,
исковата молба подлежи на връщане.
Въпреки това съдът намира за нужно да отбележи, че искът за
прекратяване или разваляне на договор за далекосъобщителни услуги по
съдебен ред е недопустим – по аргумент от чл. 87, ал. 3 ГПК този вид
договори се развалят извънсъдебно, поради което е налице самостоятелно
основание за връщане на исковата молба в тази част по чл. 130 ГПК.
На следващо място с подадената молба от 16.10.2023 г. ищецът не е
изпълнил надлежно и в цялост дадените му указния, дори същата да бъде
2
съобразена от съда. Сочи се, че сумата, която се претендира от ищеца,
представлява обезщетение за неизпълнение (т. 2 от молбата), а в т. 3 се сочи,
че същата се претендира като връщане на платеното поради неизпълнен
договор. Не са направени никакви уточнения във връзка с указанията на съда
до ищеца в т. 4 от разпореждането от 4.08.2023 г. да посочи как е формирана
сумата от 460 лв., която претендира ответникът да бъде осъден да заплати,
като изложи конкретни фактически твърдения по кой договор е заплатил тази
сума, каква е стойността на този договор, както и кой е "по-ниският" ТВ
пакет, чиято цена счита, че дължи, доколкото именно това са твърденията му
от исковата молба.
При това положение освен, че указанията на съда са изпълнени извън
преклузивния срок за това, следва да се приеме и че същите не са изпълнени в
цялост, като исковата молба продължава да е нередовна и към момента,
поради което е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщането , а по
отношение на иска за разваляне на договора за далекосъобщителни услуги е
налице основанието по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 2.49 от 21.07.2020 г., подадена от В. И. П.,
ЕГН **********, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 32316/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
182 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3