Присъда по дело №1742/2020 на Районен съд - Русе

 П Р И С Ъ Д А

 

№

 

 гр. Русе, 20.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Районен съд - Русе, трети състав, в публично заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

        СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа наказателно дело от частен характер /НЧХД/  № 1742 по описа на съда за 2020 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия П.А.И., роден на *** г. в ***, български гражданин, с адрес:***, с висше образование, неженен, работи като строителен техник, с ЕГН: **********, неосъждан /с наложено наказание по реда на чл. 78а от НК/, за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2020 г. около 10:10 часа, в офиса на В.С. ***, в присъствието на В.С.С. изрекъл унизителни за честта и достойнството на С. думи, като го напсувал на майка, употребявайки израза „Да ти еба майката, педераст“, поради което на основание чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

МОТИВИ по НЧХД № 1742/2020 г. по описа на Районен съд – Русе

 

Наказателното производство е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК по внесена тъжба от В.С.С. срещу П.А.И. за това, че на 18.08.2020 г., около 10:10 часа, в офиса на В.С.,***, в присъствието на тъжителя изрекъл унизителни за честта и достойнството му думи, като го напсувал на майка, употребявайки израза „Да ти еба майката, педераст“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично заедно с упълномощения си повереник адв. Р.Б., като пледира за доказаност на така повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна. Не претендира направените съдебно-деловодни разноски.

Подсъдимият П.С. се явява заедно с упълномощения си защитник адв. С.С. и моли да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение. Претендира направените съдебно-деловодни разноски. В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимят П.А.И., роден в гр. И., живущ ***, бълграски гражданин, неженен, осъждан, с висше образование, работи като строителен техник.

Частният тъжител В.С.С. бил управител на строителна фирма „АБВ-Русе“ ООД, към която на трудови договори като строителни работници били назначени свидетелите А.М.Б., М.Д.М. и Б.А.А..

През лятото на 2020 г. подсъдимият П.И. се договорил със свидетелите Д.Б. и Б.А. да работят на негов строителен обект в с. Г. срещу възнаграждение в размер на 50 лева дневно. Подсъдимият И. заплатил изработено от свидетелите през първите четири дни, но поради възникнал конфликт във връзка с качеството на извършените от свидетелите СМР-та, отказал да им заплати изработения остатък. Свидетелите Д.Б. и Б.А. се обърнали с молба към В.С. да се свърже с подсъдимия П.И. и да говори с него да им изплати остатъка от полагащите им се възнаграждения.

В тази връзка на 18.08.2020 г., около 10:10 часа, свидетелите М.М. и Д.Б. посетили офиса на частния тъжител, находящ се в гр. Русе, ***. В тяхно присъствие В.С. набрал предоставения му от свидетеля М.М. телефонен номер на подсъдимия И., като включил телефонният си апарат на високоговорител. При осъществения разговор с подсъдимия И., С. го помолил да заплати изработеното от свидетелите Д.Б. и Б.А.. Подсъдимият И. отказал и напсувал С., употребявайки израза „Да ти еба майката, педераст“, при което последният затворил телефона.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите А.М.Б., М.Д.М. и Б.А.А. и обясненията на подсъдимия П.И. /частично/, какато и от приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Трудов договор № 11/12.05.2003 г., Трудов договор № 43/14.08.2012 г. и справка за съдимост.

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед възможната заинтересованост на всеки един от тях, вътрешната логическа убедителност и обективна итерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така и също на съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателства, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.

В тази насока съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Д.Б., М.М. и Б.А., доколкото изложеното от тях почива на преките им впечаленения, а показанията им са логични, последователни и взаимнодопълващи се. При кредитиране на показанията на свидетелите съдът прецени и възможната им за заинтересованост, като счита, че такава не се констатира. Действително и тримата свидетели работят в управляваната от частния тъжител фирма, но съдебният състав счита, че обстоятелството, че една от страните в процеса е работодател на свидетел, не води до автоматична предубеденост на последния, като този въпрос трябва да се изследва във всеки конкретен случай. В настоящия случай не се констатираха отношения извън нормалните трудови, които да доведат до извод, че дадените от тях показания са мотивирани от трудово-правните им отношения с частния тъжител. Точно обратното,  видно от протоколно определение от 20.01.2021 г. явяването на свидетеля Б.А. стана възможно едва след намесата на съда, макар първоначално частният тъжител да беше заявил, че същият ще се яви при режи на довеждане. Аналогично съдът счита, че наличието на нерешен гражданскоправен спор между подсъдимия и свидетелите Д.Б. и Б.А. касателно неизплатено от последния възнаграждение не прави свидетелите заинтересовани от изхода на настоящия спор, доколкото същият има за предмет изречена обида от подсъдимия. Така от показанията на свидетелите Д.Б. и М.М., очевидци на инкриминираното деяние, се установява изпълнителното деяние, а именно отправената от подсъдимия унизителна реплика „Да ти еба майката, педераст!“ към частния тъжител при проведен между тях разговор. От показанията на тримата свидетели се установяват и обстоятелствата, предшествали случилото се, а именно, че свидетелите Д.М. и Б.А. са работили на строителен обект на подсъдимия, като във връзка с възникнал спор за неизплатени възнаграждения потърсили съдействие от частния тъжител.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я.П., доколкото изложеното от него не намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност, нелогично е и вътрешно противоречиво. На поставените въпроси от съда и страните същият отговаряше уклончиво и неубедително, като използваше глаголи в минало неопределено време  съчетани с  модалните глаголи „трябва“ и „може“ – „трябва да съм бил в Г.“, „подсъдимият може би е говорил …“, „може да съм отишъл да видя обекта …“. Показателен в тази насока е и отговорът на поставения му от съда въпрос дали познава частния тъжител, като първоначално заяви, че не го познава, уточни, че „може и да го е виждал, може и да не го е виждал“, а впоследствие заяви „не си спомням да съм го виждал“. Следва да се посочи, че, дори да се изключи горепосоченото, съдът счита, че обстоятелството, че свидетелят Петков не е чул подсъдимият да повишава тон и да обижда не изключва възможността последният да е направил това в отсъствието на свидетеля, доколкото не се установи свидетелят да е присъствал на проведения между частния тъжител и подсъдимия телефонен разговор.

При оценка на обясненията на подсъдимия П.И. съдът отчете тяхната двойствена доказателствена природа, предвид това, че същите, освен важен източник на доказателства са и средство за защита, като ги кредитира частично касателно предшестващите инкриминираното деяния събития и обстоятелството, че на 18.08.2020 г. между И. и С. е бил проведен разговор, иницииран от последния. Съдът не кредитира изложеното от подсъдимия, че при проведения разговор не е отправил обидната реплика „Да ти еба майката, педераст!“ по адрес на частния тъжител, доколкото същото представлява защитна теза, целяща избягване на наказателна отговорност. В тази насока следва да се посочи, че, видно от обясненията му, същият не отича готовността си да решава възникналите конфликти по първичен начин– „Да се сбием нещо – да, това може да стане,…“. 

Фактическите констатации за мястото и времето на изпълнителното деяние се извеждат от показанията на свидетелите Д.Б., М.М. и обясненията на подсъдимия П.И..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна страна П.А.И. е осъществила състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.

Така от обективна страна съдът приема, че на 18.08.2020 г., около 10:10 часа, в офиса на В.С.,***, в присъствието на тъжителя, подсъдимият П.И. е изрекъл унизителни за честта и достойнството му думи, като го напсувал на майка, употребявайки израза „Да ти еба майката, педераст“.

За съставомерността на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК от обективна страна се изисква де се установи, че е деецът е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като обидните изрази или действия трябва да бъдат възприети от него. Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца следва да се преценява въз основа на общоприетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване и зачитане на честта и достойнството на останалите членове на обществото. Казаното е унизително, когато е генерално неприемливо за обществото – неприлично, непристойно, грубо, цинично.

В процесния случай изпълнително деяние е осъществено с действие, изразяващо се в изричане на унизителни за честта и дойстойнството думи. Използваната фраза „да ти еба майката“, както и обръщението „педераст“ несъмнено са обидни по естеството си с вулгарно, неприлично и цинично звучене в българския език. Следователно същите са обективно унизителни за честта и достойнството на лицето, до което са отнесени, поради което е обяснимо и обстоятелството, че частният тъжител се е почувствал засегнат като техен адресат. Константна е практиката, че изпълнителното деяние на обидата може да се осъществи и по телефона, доколкото същата е била възприета непосредствено при проведен разговор /в тази насока Решение № 664/72 г. на I-во НО на ВС/.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал характера на употребените от него думи по време на проведения телефонен разговор и негативния ефект, който те ще имат върху В.С. и пряко е целял именно това – да засегне честта и достойнството на тъжителя.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК при установяване на съставомерност на престъплението обида законодателят е предвидил наказание „Глоба“ в размер от 1000 до 3000 лева и по преценка на съда наказание „Обществено порицание“. По делото не се констатират отегчаващи вината обстоятелства извън справката за съдимост на подсъдимия П.И., видно от която същият е осъждан за лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди. Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства факта, че същият полага законоустановен труд, че деянието е извършено с отправянето на една единствена фраза и че същото е било мотивирано от раздразнението на подсъдимия, че свидетелите Д.Б. и Б.А. са потърсили съдействието на частния тъжител. Съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 78а от НК, доколкото на подсъдимия вече е било наложено наказание по реда на чл. 78а от НК – Решение № 997 от 29.01.2019 г., постановено по АНД № 2489/2019 г. по описа на РС-Русе.

Отчитайки гореизложеното, както и характера на извършеното деяние и личността на подсъдимия, съдът счита, че следва да му се наложе наказание „Глоба“ в рамките на предвидения от закона минимум, а именно 1000 лева. Съдът приема, че в процесния случай предвидените в чл. 36 от НК цели биха били постигнати и без налагане на наказанието „Обществено порицание“.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: