МОТИВИ КЪМ НОХД 703/12г.

 

          Производството е образувано по внесен ОА от РП Пазарджик.

Обвинението е против А.Р.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН:********** за това, че на 02.08.2011 г.в гр.Пазарджик пред Ц. Н. К. – М. – системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – „Свидетелство за завършено основно образование, серия Е-01, бланков номер 0059406, с регистрационен номер 732 – 13/16.06.2001 г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””, съставен с цел да бъде използван, като за самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност-Престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе при условията на задочно производството поради отсъствието на подсъдимия, който се представляваше и защитаваше по делото от упълномощен от него защитник.  

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи наказание според предвиденото в закона.

 Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпните деяния, в извършване на които  обвинен подсъдимия, като настоява при определяне на наказанието да се съобразят смекчаващи обстоятелства и то се определи в минимален размер.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият  А. Р. М. имал намерение да се сдобие със свидетелство за управление на моторно превозно средство, но за това съществувала формална пречка – той нямал законово изискуем образователен ценз /завършено най-малко основно образование/ за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

 Чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата постановява, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

Според чл. 16, ал. 4 от НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г.[1] за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС при записване за обучение представят документ за завършено най-малко основно образование. Наредбата е издадена в изпълнение на Закона за движението по пътищата.

          На 10.06.11г. подсъдимият отишъл в офиса на  ЕООД Спейси „ София с управител св. М..  за да се запише на обучение като кандидат за придобиване на правоспособност. Фирмата имала разрешение от Министерството на транспорта за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Там и на св. М. представил копие на свидетелство за завършено основно образование серия Е-01, бланков номер 0059406, с регистрационен номер 732 – 13/16.06.2001 г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””. Свидетелството подсъдимият собственоръчно заверил „Вярно с оригинала” и се подписал, като изписал и имената си.

Св. М. не се усъмнил в представеното и заверено копие на свидетелството за завършено основно образование.

          На 20.06.11г. на Велков било издадено удостоверение за допускане на теоретичен изпит, а на 03.07. .2011 г., който издържал успешно , а впоследствие - и удостоверение за допускане на практически изпит, който също издържал успешно.  

          На 02.08.11г. отишъл в Областна дирекция „Полиция” гр. Пазарджик, за да подаде документи за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Документите му били приети и обработени от свид. М., на длъжност системен оператор в сектор „КАТ ПП” в ОДП гр. Пазарджик. На свидетелката подсъдимият  представил копие на свидетелство за завършено основно образование серия Е-01, бланков номер 0059406, с регистрационен номер 732 – 13/16.06.2001 г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””,което собственоръчно и пред М.  заверил „Вярно с оригинала” и се подписал. Мишева приела документите, но я впечатлило, че подсъдимият изписал погрешно „оргинал” вместо „ оригинал”. Въпреки, че пуснала документите за обработка, тя подала сигнал за проверка за представеното свидетелство за завършено основно образовяние.

При извършената проверка в Прогимназия”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пазарджик било установено, че лицето А.Р.М. с ЕГН:********** не е обучавано редовна форма на обучение в Прогимназия”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пазарджик и не е завършил през 2000/2001 г. С рег.№732/01.07.1974г. фигурира свидетелство за основно образование на Г. М. Г. – виж на л.12 писмен отговор №1689/09.08.2011г. на Директора на Прогимназия”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пазарджик.  

          Показанията на св.М.Т.Й. – учител в Прогимназия”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пазарджик е установено, че . В показанията си св.Й. твърди, че не е имала ученик на име А.Р.М., който да е завършил основно образование през 2001 г. , тъй като към тази година тя е водила девическа паралелка, което напълно изключва възможността тя да е подписала процесното свидетелство. От показанията на Й. се установи също, че тя не е полагала подписа си на графа „Класен ръководител” и положения в инкриминираното свидетелство подпис не е неин, както и този на директора Врачева.

          Изслушана  е техническа експертиза, видно от заключението на която че представената бланката от Свидетелството за основно образование сериен номер 0059406, с регистрационен номер 732–13/16.06.2001г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””, на името на обв.М. е изготвена по офсетов способ и е оригинална. Свидетелството за основно образование не е издадено по надлежния ред от официален орган.

Изслушани са и две графически експертизи, видно от заключението на които е, че подписът на първа страница на ксерокопие на бланка от Свидетелство за основно образование сериен номер 0059406, с регистрационен номер 732–13/16.06.2001г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””, на името на обв.М. е положен от лицето обв.А.Р.М. и ръкописният текст „вярно с оргинала” на същата страница от ксерокопието е изписан от обв.А.Р.М..

Установено е също, че подписът за „класен ръководител” върху бланка от Свидетелство за основно образование сериен номер 0059406, с регистрационен номер 732–13/16.06.2001г., издадено от прогимназия „Свети, свети Кирил и Методий” – гр.Пазарджик””, не е положен от лицето М.Т.Й..

От заключението на изслушаната почеркова експертиза /приложена на л.63-л.69 в делото/ е установено, че положения подпис и ръкописен текст „Вярно с оригинала А.Р.М.” в ксерокопие на Свидетелство за завършено основно образование серия Е-01 №0059406, рег.№732-13/16.06.2001 г., издадено от Прогимназия”Св. Св. Кирил и Методий” гр.Пазарджик на името на А.Р.М., представено пред инструктора не са положени от обв.А.Р.М..

Горната фактология съдът възприе след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства –показанията на свидетелите Мишена, Й., М. ( последните приобщени на сътоветното процесуално основание), изслушаните експертизи и писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред.

Събраните доказателства по делото са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е описана в обстоятелствената част на ОА.

Подсъдимият е обвинен в извършване на документно престъпление – съзнателно ползване на неистински официален документ – свидетелство за придобито основно образование, без същият да може да отговаря за престъпно създаване на същите.

Предвид отсъствието на подсъдимия в съдебното фаза на процеса неустановен остана начина , по който същият се е снабдил с процесния неистински документ.

Установено обаче е несъмнено, че той е ползвал същия на 02.08.11г. пред св. М. – системен оператор в ОД МВР Пазарджик -  сектор ПП като е подал  заявление в сектор „Пътна полиция” на ОД-МВР гр.Пазарджик за издаване на СУМПС в едно с необходимите за това документи, в това число и копие на издадената му неистинска диплома за основно образование.

Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено основно образование, което е представил  пред св.  М.  като служител на ПП при ОД на МВР Пазарджик и  то във връзка с искане за издаване на един от документите на българските граждани – свидетелство за управление на МПС.  Несъмнено е съзнавал неистинността на документа, тъй като той не е завършил необходимия курс на обучение в посоченото в свидетелството учебно заведение за придобиване на свидетелство за основно образование в Република България. Независимо от това го е използвал, за да докаже че има завършено основно образование с цел да бъде уважено искането му да постъпи на курсове теоретични и практически за придобиване на правоспособност за управление на МПС и впоследствие -  за да му бъде  издадено след успешно издържани изпити и  СУ МПС. 

Представянето на документите за завършено основно образование е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в него факти, а именно че лицето притежава изискуемата степен на образование за получаване на документ, удостоверяващ  правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези документи – за удостоверяване завършена степен на образование става по установен ред и форма ( като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от МОН) , от длъжностно лице и то в кръга на службата му. Документът е бил неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е съставило.

Тъй като се касае до документ за завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия състав на чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в извършване на престъпно ползване на неистински официален документ –свидетелство за завършено основно образование.

 Като се има предвид,  че двете престъпни деяния са извършени през непродължителни период от време и при сходна фактическа обстановка, при еднородна форма на вина, като последващото се явява в обективно и субективно отношение продължение на предхождащото го, съдът прие , че несъмнено се касае до едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.  

С оглед горното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 вр. Чл. 26, ал.1  от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид  критериите за неговата индивидуализация по чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани в чл. 36 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието е  висока, отчитана дори само на база на непрестанно растящия брой на престъпления от същия вид , а на дееца – завишена  , отчитана на базата на предходното осъждане л. 85 , както и наличните данни за извършени противоправни и противообществени прояви, негативирали характеристичните данни – л. 83, а също и  конкретното проявление на дееца в престъпната му деятелност. Последното се има предвид още повече, тъй като предходното осъждане на подсъдимия е управление на МПС бъз да притежава сcответното свидетелство за правоуправлeние в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова административно нарушение.

  Касае се документно престъпление, предмет на което е документ, удостоверяващ степен на образование . Подсъдимият е осъждан, има данни за предходни осъждания и административни нарушения. Като отчете критериите по чл. 54 от НК съдът прие, че за постигане на целите от реализиране на наказателна отговорност по отношение на подсъдимия, а наред с това и постигане на заложената законодателно като цел на наказанието генерална превенция, следва да се наложи наказание лишаване от свобода за минимално предвидения срок от три години.

Предвид данните за личността на подсъдимия и като отчете, че за поправянето и превъзпитанието му, както и за целения общопревантивен ефект не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, съдът на основание чл. 66 , ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от три години.      

Постанови се отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на процесното свидетелство .

В тежест на подсъдимия и на основание чл. 189, ал.3 от НПК се присъдиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лв. – по сметка на РС Пазарджик и на 333.60 лв. – по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: