Р Е Ш Е Н И Е № 261730
гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 3801 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* против В.Д.Ч., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че се дължат сумите, както следва: сумата от 504,45 лв.- главница за доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект гр. П. за периода от
12.03.2018 г. до 22.10.2019г. и сумата от 26,41 лв.- обезщетение за забава за
периода от 31.05.2018 г. до 30.09.2019 г. , ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17622/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата
молба се твърди, че за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект гр. П. за периода от
12.03.2018 г. до 22.10.2019г. е начислена сума
в размер на 504,45 лв., като по
периоди дължимите суми са посочени в табличен вид в исковата молба. Сочи
се, че са издадени фактури за посочените суми, които не
са заплатени в срок, поради което ответникът дължи мораторна лихва върху
главницата в размер на 26,41 лв.- за
периода от 31.05.2018 г. до 30.09.2019 г.
Твърди се, че
съгласно чл.198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ,
в тази връзка в базата данни ответникът
В.Ч. фигурирал като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му
се уреждали от публично известни общи условия.
Посочва се още, че ответникът е имал качеството потребител съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
гр. Пловдив, тъй като бил наемател на ОП „Жилфонд“ и облигационната връзка
между страните е възникнала в момента на възникване на наемното правоотношение
между ответника и ОП „Жилфонд”. В тази
връзка се съдържа позоваване на чл. 60 и чл. 61 от одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-027/09.06.2006 г.
В изпълнение на разпоредбата
на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и
ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги,
предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят отговорност за
задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на
задължението”. Посочва се, че сумата за
главница въз основа на отчет в имота, извършва съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал.5 от ОУ и аналогична в последващите ОУ при условията на неизправно
измервателно устройство. Посочва се, че на ответника е връчено известие за
нередовен водомер на 05.12.2017 г., като за период от 12.03.2018 г. до
06.06.2019 г. е начислявано за двама обитатели и за следващите тримесечия е
завишавано с по 1 куб.м., а след 06.06.2019 г. е начислявана разликата от общия
водомер. В карнета се сочи, че е отбелязано, че през процесния период живеят
двама човека.
Моли се исковете да се уважат. Претендира се и
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в
производството.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител
– адв. Р.И., с който оспорва претенцията по основание и размер. Счита, че
ответникът не следва да отговаря за тези задължения. Твърди се, че отговорност
за изправността на измервателните устройства носи наемодателя, поради и което
последният е следвало да бъде уведомен за неизправността на водомера и за
необходимостта от неговата смяна.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от
действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от
посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо
място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на
чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -
Пловдив.
Съгласно чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Разпоредбата
регламентира няколко основни групи потребители - собственици, носители на
ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода
след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
В чл. 2, ал. 3 от общите условия,
действащи към датата на сключване на
наемния договор, потребител може да бъде
и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, като собственикът се
задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за
времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие. Съдът
счита, че качеството потребител на ответника се установява от събраните по
делото писмени доказателства.
От
постъпилите по делото писмени доказателства – преписка от ОП „Жилфонд” Пловдив се установява, че на 09.08.2005 г. е
сключен договор за наем на общинско жилище – процесния имот, находящ се в гр. П. между ОП „Жилфонд” и членовете на
семейството, сред които е В.Ч. – ответник по делото. Договорът е сключен, като
безсрочен. Настанителната заповед е от 12.07.1983 г., като първият договор е от
*** г. с Г.В.Х. *** на ответника. С констативен протокол от 24.04.2008 г.
ответникът е уведомен, че настанителната заповед ще бъде изпратена във ВиК и
Електроснабдяване. На 23.11.2009 г. на
ответника е връчена покана за заплащане
на дължим наем и такса битови отпадъци. След тази дата до исковия период са
последвали още няколко покани за заплащане на наем, както и констативни
протоколи. На 05.04.2013 г. на ответника е изпратена покана за заплащане на
натрупани задължения към ЕВН България Топлофикация ЕАД за топлинна енергия. Със Заповде от 27.03.2008 г. ответникът е
настанен в процесния имот, заедно с *** си и *** си. Сключен е нов договор за наем от 24.04.2008
г. за срок от десет години т.е. до 24.04.2018 г. Със Заповед от 22.08.2014 г. договорът за
наем е прекратен. Определен е 15 дневен
срок за доброволно освобождаване. В
констативен протокол от 27.03.2015 г. е отразено, че е проведен разговор със
***та на ответника, която заявила, че ответникът по – рядко живее в имота и
основно тя живее там. Отразено е, че е уведомена за натрупаните задължения за
наем, вода, ток и парно. През 2016 г. са
изпращани писма за задължения към ВиК.
На 14.10.2016 г. между ОП „Жилфонд” и ответникът е сключено споразумение
за разсрочване на задълженията за наем, като е прието, че имотът се ползва
въпреки прекратяването, от което следва, че наемното правоотношение е
продължено без противопоставяне от наемодателя.
В констативните протоколи, изготвени и подписани през 2018 г. и 2019 г.
в имота живеят през този период ответникът и *** на ответника. На 30.07.2019 г.
е изпратено писмо до ответника от ОП „ЖИЛФОНД” Пловдив за неизпълнени
задължения, както за заплащане на наемни вноски, така и за консумативни разходи
и неизпълнено задължение за подаване на декларация. На 06.02.2020 г. е постановена заповед за
изземване на процесното общинско жилище.
На 20.02.2020 г. е констатирано, че ответникът си е изнесъл багажа и е
напуснал жилището. Последните данни за това, че ответникът е бил в жилището са
от дадените сведения от *** му А.Н. на 19.02.2019 г. От обстоятелството, че по гр.д. № 11827/2019
г. по описа на ПРС е назначен особен представител, който е депозирал и молба за
изискване на преписката, може да се направи извод, че няма данни след тази дата
ответникът да е живеел в жилището.
На
24.06.2008 г. В.Ч. е подал молба до ВиК за промяна на партидата на процесния
имот, като е приложена и настанителна заповед от 27.03.2008 г.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че се установява качеството потребител на
ответника за процесния период.
Следва
да се установи правилното и законосъобразно начисляване на претендираните суми
за исковия период.
По
делото са приети като писмени доказателства копия от карнетни листове, като
видно от отразеното в тях за периода от 12.03.2018 г. до 22.10.2019 г. е отчитано по Тарифа. Отразено е, че на
06.12.2017 г. е връчено известие за неизправен водомер, което е прилежено и
прието като писмено доказателство. Връчването е удостоверено с подпис от
потребителя срещу дата 06.12.2017 г. След тази дата до 07.09.2018 г. са
отчитани по Тарифа 10 кубични метра, а
след това за период от три месеца по 12 куб.м., за следващите три месеца – по 14 кубични метра, за месеците от
април до юни 2019 г. по 16 куб. м, а през юли 2019 г. до октомври 2019 г. са
отчитани по 8 и по 6 куб.м. по съразмерност.
Срещу датата 06.02.2019 г. е налице подпис на потребител за връчено
съобщение. Налице е подпис на потребител и срещу отразеното в карнета от дата
04.04.2018 г. и от дата 08.05.2018 г.
От
разпита на инкасатора, отчитал имота през част от процесния период – В.Б.Ф. –
В. се установява, че е запозната с отчитания апартамент и обстоятелството, че
ответникът е наемател на Жилфонд.
Посочва, че преди около две години и половина водомерът на ответника бил
стар с изтекъл срок и тя му връчила известие за неизправен водомер, като го
уведомила, че може да даде това известие на наемателя Жилфонд да му смени
водомера. Казала му, че от практиката знае, че Жилфонд реагират бързо и
съответно безплатно ще изпратят някой да го смени.Ответникът казал, че сам ще
си смени водомера, но докато св. В. отчитала имота това не се случило, като
след връчване на съобщение за неизправен водомер на 07.12.2017 г. е записвал по
Тарифа, съгласно указанията от работодателя й. Свидетелката посочва, че до края
на пребиваването й във ВиК ответникът не сменил водомера, като според
указанията на ищцовото дружество му писала по Тарифа, което било много повече
от изразходеното, като наказателна санкция, докато не си смени водомера, за да
се принуди потребителят да си смени водомера. Спомня си, че е начислявала за
двама. Свидетелката посочва, че почеркът в приетите карнетни листове от август
до октомври 2019 г. не е нейн, като тя е започнала да отчита имота от лятото на
2017 г.
Съгласно чл. 20 от
действащите към процесния период общи условия
при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на ВиК оператора прави предписание за отстраняване на повредата
на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на
холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за
извършване на първоначалното отчитане. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ОУ през
периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на
предписанието по ал. 1, количеството изразходвана вода, с изключение на
случаите, когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26,
ал. 2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на
предписанието, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25,
ал. 8 и 10 т.е. по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател. Предвидено е, че сборът от водните
количества от показанията на индивидуалните водомерии водинте количества,
изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишават отчетеното от общия водомер,
което обяснява показанията по съразмерност за периода от юли до октомври 2019
г. Съдът счита, че в настоящия случай са
спазени разпоредбите на общите условия, като предписания за отстраняване на
повредата са връчени на потребителя, като в тази връзка са неоснователни
възраженията на особения представител, че предписанията следва да се връчат на
наемодателя. Самият ответник с декларация от 2008 г. в качеството си на
наемател на процесния имот е пожелал да се смени партидата на имота и да бъде
вписан като потребител, поради и което с връчването на предписанията на
потребителя или на лице от домашните, което безспорно се установява, че е
живяло в имота през този период, съдът счита, че са изпълнени изискванията на
чл. 20 от ОУ. За периода от връчване на предписанията до юли 2019 г. в
карнетните листове, инкасаторът е начислявал, съгласно предвиденото в
приложимите общи условия, като едва през юли 2018 г. е започнал да завишава с
по 1 куб.м. на обитател. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че имотът е бил обитаван от две лица – ответникът и неговата
***, поради и което съдът счита, че правилно е прието, че за имота следва да се начислява на основание
чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ за двама обитатели. Не се установява обаче от
събраните по делото доказателства, че след февруари 2019 г. ответникът реално е
обитавал процесния имот. В случая наемният договор е прекратен със Заповед от
29.08.2014 г., като след този период, ответникът е ползвал имота без да е
налице противопоставяне от страна на наемодателя, като му е начислявано
обезщетение за реалното ползване и наемодателят не е иззел общинския имот до
2020 г. Именно поради това обстоятелство
съдът счита, че ответникът дължи заплащане на начислените суми във връзка с
неизпълнение на задължението му за смяна на водомера до датата, до която са
налице събрани доказателства, че е ползвал реално имота. Последните данни за обитаване на имота, както
в приетата преписка, така и в приетите като писмени доказателства карнетни
листове са от февруари 2019 г., поради и което съдът счита, че исковата
претенция се явява основателна за периода от 12.03.2018 г. до 07.03.2019 г. (
последни сведения за обитаване от
22.02.2019 г. – датата на констативния протокол, отразяващ сведенията от
***та на ответника ***).
Както правилно
посочва свидетелката, както при липса на водомер, така и при неизправен такъв,
се прилага санкцията по чл. 23, ал. 8 и 10 от ОУ, като в случая не следва да се
доказва реално потребеното количество вода, а дали са спазени предвидените в
общите условия процедури. Ролята на водомера е да отчита реално потребеното
количество вода и при неизправен водомер се прилага предвиденото в общите
условия, което е спазено при отразяване на данните в карнетите. Не се твърди, нито се установява
водоподаването в имота да е спряно, нито се установява ответникът да е изпълнил
указанията за смяна на водомера.
С оглед гореизложеното
съдът счита, че претенцията за главница се явява доказана за периода от
12.03.2018 г. до 07.03.2019 г., като за този период, искът следва да се уважи,
а за остатъка от исковия период от 07.03.2019 г. до 14.10.2019 г. искът за
главница и акцесорния за лихва следва да се отхвърлят, като недоказани по
основание.
Относно размерите на претенциите е прието по делото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно, обективно и неоспорено от страните по делото. Вещото
лице установява, че неплатената сума за главница за исковия период и дължимата,
съгласно общите условия законна лихва съответстват на претендираните такива.
Вещото лице посочва, че описаните в исковата молба фактури са надлежно
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, спазени са изискванията на
закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към
бюджета. Не се установяват плащания. Сумите по отделните главници по фактури са
изчислени съобразно с приложените копия на карнети и съобразно утвърдените от
КЕВР цени, действащи през исковия период. От приетото заключение се установява,
че главницата за периода от 12.03.2018 г. до 07.03.2019 г. е в общ размер от
326 лв., до който размер и период исковата претенция следва да се уважи, като
основателна и доказана по размер, а за разликата до размера от 504,45 лв. и за
периода от 07.03.2019 г. – 14.10.2019 г. исковата претенция за установяване на
дължимост на главницата следва да се отхвърли, като неосноватена и недоказана. Относно
обезщетението за забава на така установената главница, то същото се установява
от приетото заключение в размер от 24,08 лв. за периода от 31.05.2018 г. до
30.09.2019 г. За разликата до пълния
предявен размер от 26,41 лв. исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената претенция, както за исковото, така и за предхождащото го заповедно
производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени
разноски в исковото производство, както следва: 75 лв.- държавна такса, 100
лв.- възнаграждение за особен представител, 15 лв.- депозит за свидетел, 150
лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер
на разноските в исковото производство е 440 лв., от които съразмерно на
уважените претенции следва да се присъди сумата от 290,40 лв. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв., от които 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.- държавна такса, като съразмерно на
уважената претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 49,50 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Ч., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 326 лв.- главница за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект гр. П. за периода от
12.03.2018 г. до 07.03.2019г. и сумата от 24,08
лв.- обезщетение за забава за периода от 31.05.2018 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17622/2019 г. по описа на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* против В.Д.Ч., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 178,45 лв. (разлика
между претендиран размер от 504,45 лв. и уважен размер от 326 лв.)- главница за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект гр. П. за периода
от 07.03.2019 г. до 22.10.2019г. и
сумата от 2,33 лв. (разлика между претендиран размер от 26,41 лв. и уважен
раземр от 24,08 лв.)- обезщетение за забава за периода от 31.05.2018 г. до
30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.10.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17622/2019 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА В.Д.Ч., ЕГН
********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********
сумата от 290,40 лв.- разноски по съразмерност по гр.д. № 3801/2020 г. по описа
на ПРС и сумата от 49,50 лв.- разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 17622/2019
г. по описа на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ