Решение по дело №13481/2015 на Софийски градски съд

[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

    Това, че „...критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[4] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[5] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Вж. решение на САС 48-2014-10-ти с-в по гр. д. 2326/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2010 г. ищецът е получил: 1. компресивно счупване на телата на първи и четвърти поясен прешлен; 2. счупване на лявата ключица в близост до гръдната кост; 3. две разкъсно-контузни рани от тип „скалп” на главата с размери 7-8 см., а на лакътя 3x2 см; 4. мозъчно сътресение; 5.разкъсно-контузна рана на левия лакът; 5. контузия на лявото бедро. През първите два месеца от лечението, ищецът е трябвало да се лекува при условията на строг постелен режим и е имал нужда от чужда помощ. Лечебният и възстановителен период е продължил шест месеца, като болките и страданията са били интензивни през първите три месеца. След шестия месец, болките са намали интензивността си и са се проявявали само след умора и при промяна на времето. От огромните рани в областта на главата и лакътя са останали груби белези (козметични дефекти).

[7] Вж. решение на САС 1848-2014-4-ти с-в по гр. д. 1772/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на

ПТП ищцата е получила: контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на тялото на трети

поясен прешлен; надлъжна разкъсно-контузна рана на носа (3 см.). Общо лечебният период на гръбначното увреждане при ищцата е продължил три месеца, но възстановителният период е бил

значително по-дълъг - до седем-осем месеца, считано от деня на злополуката, като през посочения

период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите три

месеца. След шестия месец болките са станали само периодично явяващи се при обща преумора на

гръбначния стълб и при промяна на времето. Това е налагало ищцата да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите три-четири месеца ищцата е имала затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, което е налагало да търси чужда помощ при извършване на ежедневните си нужди. След проведеното лечение, две години след злополуката, здравословното състояние на ищцата е било стабилизирано. От мозъчното сътресение не са били останали някакви трайни негативни последици, освен периодично явяващото се главоболие и световъртеж. Това е налагало ищцата да ползва обезболяващи средства. От получената рана на носа е останал траен, пожизнен белег с дължина два сантиметра., който трайно е променил външния вид на пострадалата. При прегледа е била установена и пропусната фрактура на носните кости, която не е била отразена в медицинската документация. Тялото на счупения прешлен е останало трайно ,пожизнено смачкано и скосено напред, като в предния ринг са се образували малки „остеофити" (зашипявания), които са стояли в основата на периодично явяващи се болки в поясната област и по хода на седалищния нерв. Движенията в поясната част на гръбнака са били ограничени с 15-20 градуса при „флексия" (навеждане напред). Ищцата е имала затруднения при ротаторните движения в тази област. Това е налагало тя да се съобразява при извършване на трудова дейност, свързана с вдигане на тежести или прекомерно обременяване на гръбначния стълб, като вещото лице е установило, че ищцата е била бременна в 4-ти лунарен месец, а счупеният прешлен е щяло да бъде едно утежняващо условие при родовия акт.

[8] Вж. решение на САС 108-2013-4 по гр.д. 31/2012 г. Решението е било постановено за ПТП през

2010 г. вследствие на което ищцата е получила следните увреждания: 1. компресионна фрактура

/от нестабилен тип/ на тялото и на ставните израстъци на XII гръден прешлен; 2. фрактура на

напречния израстък на първи поясен прешлен вляво; 2. вторична стеноза на гръбначния канал на

ниво Тх 12; 3. контузия и притискане на гръбначния мозък и увреждане на нервни коренчета в тази зона; 4. фрактура на четвърто ребро вдясно и на второ ребро вляво; 5. контузия на белия дроб.

Съдът е установил, че травмата е била протекла с появила се непосредствено след нея тежка неврологична симптоматика - изтръпване и обездвижване на долните крайници като израз на гръбначномозъчна увреда - контузия и сътресение на гръбначния мозък. Проведено е било двуседмично лечение в Неврохиругична клиника, били са извършени две операции. Ищцата е била

изписана с персистираща долна парапареза и препоръки за продължаване на лечението в рехабилитационен център. Видът и степента на понесената от ищцата гръбначномозъчна травма е

била от такъв характер, че за пълно излекуване изобщо не е можело да се говори. След известно

подобрение по отношение на двигателната и сетивна дейност се е оформил синдром на долна спастична парапареза. Срокът на пълно зарастване при подобни фрактури е бил от 12 до 18 месеца,

като фрактурата е предизвиквала и изкривяване на гръбначния стълб в предно-задно направление,

което е предизвиквало допълнително нарушаване на статиката и динамиката на гръбначния стълб

като цяло. Съдът е установил, че вследствие на получените при процесното ПТП травмени увреди и

във връзка с проведените тежки оперативни интервенции ищцата е претърпяла особено интензивни

болки и страдания в продължение на два-три месеца, значителни до шестия месец. Прогнозата за

пълно възстановяване вбъдеще е била абсолютно неблагоприятна.

[9] Вж. решение на САС 1176-2014-1-ви с-в по гр. д. 861/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: 1. открито счупване на дясна подбедрица; 2. неразместено счупване на лява колянна капачка; 3. фрактура на 3-ти поясен прешлен; 4. контузия на гръдния кош с фрактура на 4-то, 6-то и 7-мо ребро в дясно; 5. контузия на мозъка с масивна субарахноидална хеморагия; 6. контузия и подкожен хематом на бузата и скулата на лицето отляво. Първоначално счупването на подбедрицата е било с външен фиксатор, но поради настъпила рефрактура е била поставена метална платка с винтове и гипсова имобилизация. Ищцата е била поставена при строг постелен режим заради фрактурата на прешлена. Счупванията са били зараснали и са липсвали видими остатъчни явления. Ищцата е спазвала строг постелен режим за около три месеца. На ищцата е била определена 100 % трайно намалена трудоспособност, поради наличие на неврологични диагнози. Централно-мозъчните неврологични увреди, довели до левостранната еластична хемипареза, не са се дължали на преживяното ПТП, а са били последица от други общи заболявания на пострадалата. Пострадалата е била с тежка черепно-мозъчна травма, обусловила оперативна интервенция и безсъзнателно състояние (кома), като впоследствие коматозното състояние е поддържано изкуствено. С оглед последното не е могло да се каже колко време би продължила комата с чисто травматична генеза. Не е била налице благоприятна прогноза, а напротив – съществувала е реална възможност от допълнителни усложнения, като постравмена епилепсия, допълнителни оперативни интервенции. Бил е засягнат и очнодвигателният нерв на лявото око. ПТП е влошило психичното състояние на пострадалата, като ѝ е причинило главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудности в концентрацията и изпълнението на умствените задачи, намалена поносимост към стрес, тревожност, потиснатост, безсъние. Установени са били периоди на депресивна симптоматика, което е обусловило медикаментозна терапия. Ищцата е имала прекаран мозъчен инсулт през 2006, а вторият инсулт пострадалата е прекарала през 2011 г., т.е. след ПТП. Вторият инсулт, който е получила ищцата, е бил на 15.ІІІ.2011 г., а ПТП е било през април 2010 г. и инсултът е нямал връзка с ПТП. У ищцата са били налице дифузни хронично прогресиращи трайни структурни увреди в централната нервна система, както и в органите на опорнодвигателния апарат, с напреднали в развитието си невъзвратими функционални нарушения – хемипареза, психоограничен синдром, двигателни нарушения от костни и мускулни увреди, дължащи се на претърпяната тежка съчетана черепномозъчна, гръдна и скелетна травма. 

[10] Вж. решение на САС 1654-2012-1-ви с-в по гр. д. 1634/2012 г. Решението е за събитие от 2010 г., вследствие на което 44-годишният ищец е получил: 1. травматично компресивно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен в областта на предната и дясната му колона с дислокация на фрагментите; 2. изкълчване на дясната раменна става. Спешна медицинска помощ му е била оказана във ВМА и е било предприето оперативно лечение, поставена е била стабилизираща система с шест винта. Ищецът е бил изписан след шест дни, като му е бил поставен корсет. След три месеца е била проведена рехабилитация при свален корсет. Счупването на четвъртия поясен прешлен не е могло да бъде възстановено анатомично, като промененото му тяло е останало деформирано пожизнено. Към момента на прегледа му от вещото лице ищецът е бил в инвалидна количка, не е могъл да движи долните си крайници, движенията в двете тазобедрени стави и в двете коленни стави са били невъзможни; движенията в двете глезенни стави са били възможни само до 10 градуса. Състоянието му е било проблематично по отношение на възвръщането на самостоятелното движение. Лечебният и възстановителен период е продължавал, като година след злополуката ищецът е ползвал чужда помощ, тъй като не е могъл да се обслужва сам. Предстояло е освидетелстване от ТЕЛК. Изкълчената дясна раменна става след наместване й е била обездвижена с мека превръзка за 30 дни, като лечебният и възстановителен период е продължил два месеца. Травматичните увреждания на поясния прешлен са причинили на ищеца болки и страдания за шест месеца, като през първите три болките са били интензивни.

[11] Вж. решение по гр. д. 16 545/2011 г. По делото съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2011 г. ищецът е получил счупване на тялото на първи поясен прешлен. Той се е лекувал при постелен режим около един месец, а е бил с метален корсет около шест месеца. Цялостният възстановителен период е бил между девет месеца и една година. Той е търпял болки за около една година, като те са били с особено голяма интензивност през първите три-четири месеца, а постепенно са затихнали до края на периода. Вследствие на счупването се е получила клиновидна деформация, която е водела до болки и деформация на гръбнака, което пък е променяло стойката. Болките от клиновидната деформация са били постоянни, като са се влияели от промените на времето, натоварване и принудителна стойка.

[12] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 36-годишната ищца е получила: 1. счупване на костите на лявата подбедрица; 2. счупване на лявата лъчева и лакътна кости в горната им част и изкълчване на лявата лакътна става; 3. счупване на тялото на втори поясен прешлен; 4. охлузване на левия глезен. Тя е постъпила в болница на 22.10.2013 г., където открито са били наместени счупените кости на подбедрицата и на ръката, като са били стабилизирани с метални шини-подбедрицата, а с метални плаки и винтове-костите на ръката. За счупването на прешлена е била проведена медикаментозна терапия и е бил поставен лумбален корсет. Общо лечебният и възстановителен процес е продължил една година. Ищцата е търпяла болки и страдания около три-четири месеца след злополуката и около два месеца след проведената рехабилитация. Около шест месеца тя не е могла да се придвижва самостоятелно, което е налагало ползването на чужда помощ. Четири месеца ищцата е използвала памперси, а шест месеца корсет заради счупения прешлен. След изваждането на металната синтеза на ръката, ищцата е търпяла болки и страдания за около 30 дни. Счупеният прешлен е бил стабилизиран. Ищцата все още е имала болки в зоната на счупването, тя се е навеждала трудно напред, имала е и затруднения при вдигане на тежести. На гърба си ищцата е имала остатъчен белег от декубитални рани с площ 6-8 см, който е бил покрит с лесно ранима кожа. Към момента на провеждане на съдебното дирене лявата подбедрица на ищцата е била хипотрофична. По предната ѝ повърхност тя е имала остатъчен белег от 35 см. Счупените кости на подбедрицата са били зараснали окончателно, а движенията на глезенната и колянна става са били в норма. По левия глезен е имало остатъчен белег от дълбоко охлузване. Все още не са били извадени металната плака и винтовете от крака, което е щяло да доведе до болки и страдания за около 30 дни. Счупените кости на лявата ръка са били зараснали, но е била налице остатъчна деформация, като екстензията на ръката е била трайно намалена с 15 градуса. Налице е била хипотрофия на мускулатурата на лявата мишница.

[13] Вж. решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г.

[14] Съдът установи, че към 23.09.2011 г. ищцата е била на 20 години. Съдът също е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: 1. счупване на тялото на първи поясен прешлен; 2. счупване на горния ръб на лявата главулечна ямка на таза; 3. счупване на лявата срамна кост на таза с разместване на костните фрагменти; 4. контузия на гръбначния мозък в областта на медуларния конус. Ищцата е претърпяла три операции – една на гръбначния стълб, една на таза и една за отстраняване на стабилизиращата система. След операцията ищцата е престояла около месец в болница, като е лежала неподвижна и не е могла да се обслужва сама и за нея се е грижела нейната майка. Тя е търпяла интензивни болки и страдания през първите три месеца след увреждането и през първия месец на началната рехабилитация на долните крайници. Ищцата е останала с гръбначна стабилизация около шест месеца, през които е търпяла болки и неудобства поради недобре извършената фиксация на прешлена. Нормалното възстановяване на ищцата от травмите е продължило поне година и половина, като ако е липсвало счупването на тялото на първия поясен прешлен, периодът на възстановяване от счупванията на главулечната ямка, срамната кост и кръстеца би бил около година.  Към момента на провеждане на съдебното дирене счупените тазови кости на ищцата са зараснали с малка остатъчна деформация, която няма никакви трайни негативни последици върху обема и силата на движение на долните крайници. Ищцата се е придвижвала самостоятелно, без помощни средства, с леко накуцваща походка на ляво, което се е дължало на оформената коксартроза на лявата тазобедрена става. За вбъдеще ищцата може да търпи само спорадични болки при преумора, промяна на времето, особено при студено и влажно време. Зачеващата, износващата и детеродна способност на ищцата не е била засегната, но тя би имала трудности при раждането предвид промените, настъпили в тази ú, което би изисквало раждане чрез цезарово сечение. Преживяното е повлияло зле на ищцата. Тя се е изолирала, спряла е да контактува с хора, прекъснала е своите приятелства, прекъснала е обучението си в университета. Имала е сериозни притеснения за своето бъдеще и дали ще има възможност да ражда.

[15] Вж. решение на САС 731-2016-4-ти с-в по гр. д. 5261/2015 г.