№ 12261
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110115907 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на Д. Ф. Н. срещу „.“ . (чуждестранен търговец).
Ищцата твърди, че е имала сключен договор за въздушен превоз от София до Айндховен –
полет номер .. Макар и резервацията на ищцата да била потвърдена, полетът бил отменен
по-малко от 7 дни преди планираното му изпълнение. Ищцата твърди, че разстоянието
между двете летища възлиза на 1 671 км. Поддържа, че е потърсила съдействие от третото
лице „Авиохелп“ ЕООД да предяви от нейно име претенция към ответника за изплащане на
обезщетение, но ответникът така и не изплатил обезщетение. Иска от съда да установи
съществуването на парично задължение на ответника за сумата 782 лева и 33 стотинки
(левовата равностойност на 400 евро), представляваща обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/04 ведно със законната лихва за забава от 18. 08. 2022 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него се признава, че
между страните е имал сключен договор за въздушен превоз, както и че полетът е закъснял
и претендираното от ищцата обезщетение е дължимо. Посочва, че същото не е било
дължимо, тъй като чак с исковата молба е било представено надлежно пълномощно от
ищцата за нейния адвокат. Заявява се, че в заповедното производство процесуалният
защитник е бил преупълномощен от „Авио хелп“ ЕООД, но същото дружество не е
разполагало с надлежно учредена представителна власт, с оглед на което и
преупълномощаването не е било валидно. Поддържа се, че съгласно чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване е предвидена изрична форма за предявяване на претенция за
получаване на обезщетение по Регламент 261/2004 г. Счита, че не е дал повод за
завеждането на делото, поради което на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
На 27.11.2023 г. отново е постъпила молба от ответника, в която посочва, че признава
иска, както и че ще бъде предприето доброволно изпълнение от негова страна.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
1
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение,
поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предявен е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7,
пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004. В тежест на ищцата е да докаже валидното
сключване на описания в исковата молба договор за въздушен превóз, както и че
разстоянието на отменения полет е било 1 671 км. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил на ищцата обезщетение в размер на 400 евро или левовата му равностойност.
Между страните не се спори, а и от представената по делото бордна карта на Д. Ф. Н.
се установява, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, като ищцата е
имала резервация за полет с направление София- Айндховен за 01.07.2022 г. Между
страните не се спори също така, че полетът е бил отменен, както че разстоянието на полета е
било 1671 км, с оглед на това, че ответникът изрично признава иска и дължимостта на
претендираното обезщетение.
В тежест на ответника беше да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е погасил чрез плащане дължимото обезщетение. Доказателства за това не бяха
представени до края на съдебното дирене пред първата инстанция, поради което съдът е
длъжен да приеме, че ответникът не е погасил чрез плащане задълженията. Действително
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право, но взима предвид само тези факти, настъпили
в хода на съдебното дирене.
Съгласно чл. 7, т. 1, б „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 дължимото обезщетение при
отмяна на полет на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други
полети между 1 500 и 3 500 километра е в размер на 400 евро, каквото и сума е
претендирана от ищцата в настоящето производство. С оглед гореизложеното предявения
иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Основния спор между страните по настоящето производство е относно дължимостта
на разноските, доколкото ответникът е признал иска и твърди, че не е дал повод за
завеждането му, поради което оспорва, че следва да дължи разноски в исковото и
заповедното производство. Доводите на ответника са, че обезщетението не е било дължимо
към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
чак с исковата молба е било представено надлежно пълномощно от ищцата за нейния
адвокат. Заявява, че в заповедното производство процесуалният защитник е бил
преупълномощен от „Авио хелп“ ЕООД, но същото дружество не е разполагало с надлежно
учредена представителна власт, с оглед на което и преупълномощаването не е било валидно.
Посочва, че съгласно чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване е предвидена
изрична форма за предявяване на претенция за получаване на обезщетение по Регламент
261/2004 г.
Като доказателство по делото е представена покана за изпълнение на парично
задължение от „Авиохелп“ ЕООД до ответника от 20.01.2022 г., с която ответникът е
поканен да заплати обезщетение за отменения полет в срок до 09.02.2022 г. В заповедното
производство е представено пълномощно от ищцата в полза на „Авио хелп“ ЕООД от
03.07.2022 г. да я представлява пред ответното дружество, компетентен национален орган,
трети лица и институции във връзка с дължимото обезщетение за отменения полет.
Настоящият състав счита, че доводите на ответника, че не е дал повод за завеждане на
настоящето дело, са неоснователни.
Материалноправната разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
2
въздухоплаване /в редакцията й към процесния период/ урежда специална двугодишна
давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни
договори. Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи,
рекламации, давност“. При тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване
може да се заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство. А такова се провежда само при липси и
повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското въздухоплаване, според която сроковете
по чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване се спират със започване на
рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване /в този смисъл Решение № 266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. дело №
7764/2020 г., Решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. дело № 10832/2019 г. и
др./.
Дори да се приеме обратното, че отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване (ЗГВ), то настоящият състав счита, че ответникът е дал повод
за завеждането на делото. Това е така, доколкото страните не спорят, че преди завеждане на
заповедното производство, ищцата е предявила претенцията си извънсъдебно чрез „Авио
Хелп“. Представеното в във връзка с това пълномощно не е било с нотариална заверка на
подписа и отговор от ответника не последвал. Правилата на чл. 135, ал. 2 и, ал. 3 ЗГВ са
създадени за защита правата на пътниците и за да се обезпечи, че същите няма да бъдат
измамени от компаниите за защита правата на пътниците. При това положение и независимо
дали чл. 135, ал. 2 и ал. 3 ЗГВ се отнасят за формата на пълномощното при закъснял полет,
правилата на добросъвестността са изисквали, щом ответникът е получил претенция от
пътник, за който признава, че дължи обезщетение, но е имал изисквания към
представителната власт, да изясни този въпрос, като даде възможност на ищцата да
представи пълномощно, съответно на тези изисквания, или да потвърди лично предприетите
от представителя действия. Дори нормата на чл. 132 ЗГВ, която урежда извънсъдебната
процедура по предявяване претенциите на пътниците срещу превозвачите, предвижда, че в
случай на липса на доказателства към рекламацията, превозвачът е длъжен да уведоми и да
определи срок не по-малък от 7 дни, в които рекламанта да отстрани нередовностите.
Превозвачът, знаейки, че дължи обезщетение на ищцата, и получавайки претенция от нейно
име, не е бил добросъвестен, като е бездействал, вместо да уведоми ищцата за отстраняване
на констатираните от него нередовности по пълномощното. По този начин е ограничил
правата на пътниците, позовавайки се на нормата на чл. 135, ал. 2 и ал. 3 ЗГВ, създадена
именно в защита на тези права.
С оглед на това и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за
разноските сторени от ищцата. Ищцата е представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
претендира разноски в размер на 375 лева за заповедното производство, от които 25 лева за
държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение. За исковото производство
претендира 825 лева, от които 25 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на стореното от ищцата адвокатско възнаграждение. Както в исковото дата и в заповедното
производство са представени договори за правна защита и съдействие сключени между
ищцата и нейния процесуален представител, съгласно които възнаграждението е изцяло
изплатено в брой.
Настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение действително е
прекомерно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения за исковото производство минималното
възнаграждение е 400 лв., поради което съдът приема този размер на за справедлив. Делото
не се отличава с конкретна правна и фактическа сложност, а в допълнение на това
ответникът е признал иска. Договорът за правна защита и съдействие в заповедното
производство е от 13.08.2022 г., тоест преди измененията в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което справедливото
адвокатско възнаграждение за заповедното производство е в размер на 150 лв.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 7, пар. 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004, че ответникът „.“ ., чрез клона . .. - ., ЕИК: . и адрес: . дължи на
ищцата Д. Ф. Н., ЕГН: ********** и адрес: ., сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и
два лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за отмяна на полет . от
01. 07. 2022 г., ведно със законната лихва от 17. 08. 2022 г. до изплащането на вземането, за
което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 44514 по описа на
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г.
ОСЪЖДА ответника „.“ ., чрез клона . .. - ., ЕИК: . и адрес: . да заплати в полза на Д.
Ф. Н., ЕГН: ********** и адрес: ., сумата 175 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата 425 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4