Определение по дело №66/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2018 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20183601000066
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 167

Гр. Шумен 17.05.2018 г.

 

 

          Шуменският окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Лидия Томова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Теодора Д.

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В.търг.дело № 66 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

          Производство по чл. 413 ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба с вх. № 5031 от 26.03.2018 г., подадена от В. П. Д. *** срещу заповед за изпълнение № 354 от 07.03.2018 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 683/2018 г. на Шуменския районен съд. В същото производство е предмет на разглеждане и частна жалба с вх. № 5033 от 26.03.2018 г. от Д.С.Д. срещу същата заповед за изпълнение. С обжалвания акт районният съд е постановил жалбоподателите – длъжници в първата инстанция, солидарно да заплатят на заявителя „Агенция за събиране на вземания ЕАД” гр. С. сумата от 19 057,86 лева главница по неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит  между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.С.Д., което вземане е прехвърлено на заявителя; 84,87 лева обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 06.03.2018 г. и законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 432,85 лева разноски по делото. Жалбоподателите излагат доводи по същество, като твърдят, че вземането по кредита било погасено.

          Въззиваемата страна Агенция за събиране на вземания ЕАД” гр. София в отговори, подадени от упълномощен юрисконсулт,

          Жалбите са подадени в срок, но са процесуално недопустими, освен в часа за разноските. Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Поради това, въззивният съд следва да извърши преценка на законосъобразността на обжалваната заповед само в частта за присъдените разноски, като в останалата част жалбите следва да се оставят без разглеждане.

          Жалбите срещу заповедта за изпълнение в частта й за пирсъдените разноски са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.

          С обжалваната заповед районният съд е присъдил в тежест на длъжниците разноски на заявителя в общ размер 432,85 ллева, от които 382,85 лева разноски за заплатена държавна такса, и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Вземанията – предмет на заявлението и обжалваната заповед, е с общ размер 19 142,73 лева, от които 19 057,86 лева главница и 84,87 лева обезщетение за забава. Дължимата държавна такса е 2 % от вземанията, или 382,85 лева. От заявлението и приложеното пълномощно е видно, че заявителят е упълномощил юрисконсулт в заповедното производство и упълномощеният юрисконсулт е подал заявлението. Поради това, на юрисконсулта се дължи възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК. Размерът на възнаграждението е 50 лева, съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима и към юрисконсултските възнаграждения, с препращащата разпоредба на чл. 78 ал. 8 изр. 2 от ГПК. Поради тези съображения съдът намира, че размерът на дължимите от длъжниците разноски в заповедното производство правилно е бил определен от районния съд. Следва обжалваната заповед да бъде потквърдена.

          На основание чл. 78 ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателите В. П. Д. и Д.С.Д. да заплатят на въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания ЕАД” гр. С. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 50 (петдесет) лева. Възнаграждение в по-висок размер не се дължи, с оглед предмета на делото и конкретния предмет на обжалване. Неприложим е в случая и чл. 13 т. 2 от Наредбата, тъй като той урежда възнаграждение  подготовка на документи за завеждане на дело, а не подаване на отговор по вече висящо въззивно производство.

          Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          Потвърждава заповед за изпълнение № 354 от 07.03.2018 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 683/2018 г. на Шуменския районен съд в частта й за разноските.

          Оставя без разглеждане като недопустима частна жалба с вх. № 5031 от 26.03.2018 г., подадена от В. П. Д. *** срещу заповед за изпълнение № 354 от 07.03.2018 г по гр. дело № 683/2018 г. на ШРС в останалата част и прекратява производството по в.ч.т.дело № 66/2018 г. в тази му част.

Оставя без разглеждане като недопустима частна жалба с вх. № 5033 от 26.03.2018 г. от Д.С.Д. срещу срещу заповед за изпълнение № 354 от 07.03.2018 г по гр. дело № 683/2018 г. на ШРС в останалата част и прекратява производството по в.ч.т.дело № 66/2018 г. в тази му част.

Определението в частта, в която частните жалби са оставени без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.