Р Е
Ш Е Н
И Е №375/10.7.2020г.
гр. ЯМБОЛ.10.07.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав,
в публично заседание на .......11.06.2020
г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ...........................С.М.….......…...................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….гр.дело N.2695.... по описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, с която се претендира да се приеме
за установено по отношение на ответника К.С.К., че към него съществува
изискуемо вземане в размер на 403.43 лв., представляваща потребени
и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер №***,
потребени в периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата с
абонатен номер №***; да се признае за установено по отношение на ответника К.С.К.,
че към него съществува изискуемо вземане в размер на 121.77 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен
номер №***, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на всеки ползвани абонаментен пакети.
Претендира за направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника, образувано в ч.гр.д. №***г. по описа на РС Я.,
по което против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
в размер на 702.27лв. Във връзка с връчването на заповедта при условията на
чл.47,ал.5 ГПК ищецът е предявил настоящият положителен установителен
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размер
на сумата от 525.20лв., представляваща цена на потребени
и незаплатени мобилни услуги в размер на 403.43 лв. и частично претендирана неустойка до размера на 121.77лв.
По повод договор за мобилни
услуги от дата 22.06.2017г., сключен с мобилния оператор „Теленор
България” ЕАД, ответникът К.С.К. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лв. с неограничени национални
минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до 22.06.2019г.
Като лоялен абонат на Оператора и
при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга,
абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***
по програма Интернет 20,99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
08.07.2017г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.07.2019г.
Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***.
За потребените
от абоната-ответник услуги за периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018г. „Теленор” е издал фактура №***г. за отчетения период на
потребление 25/09/2017-24/10/2017г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 473.99лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***:
15,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 358.33лв./без ДДС/, от които 350,00лв./без
ДДС/ за Услуги с добавена стойност (SMS) и 8,53лв./без ДДС/ за Допълнителни
Услуги Мобилен Интернет.
За мобилен номер ***:
20,82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план „Тотал”
и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 0,02лв./без ДДС/, генорирано за разговори към „Грижа за клиента"
След издаване на месечната
фактура абонатът е извършил плащане в размер на 100,00лв., с което е погасил
част от начислената сума. Така, сумата, която се дължи по фактура №***г. е в
размер на373,99лв.
Дължимата сума е платима в срок
09.11.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
По фактура № ***г. за отчетения период на
потребление 25/10/2017-24/11/2017с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 44.04лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***:
15.82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет.
За мобилен номер ***: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал
и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 0,06 лв. /без ДДС/, генoрирано за разговори към „Грижа за
клиента"
Дължимата сума е платима в срок
10.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Абонатът е потребил
и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 418.03лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г. и за месец 11/2017г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението',/ :на ползвания номер.
С Кредитно известие № ***г. за извършена
корекция по дълга, е сторнирана сумата в размер на
-14.60лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 418.03лв., за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 403.43лв.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 403.43 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника К.С.К. за ползваните абонаменти и е издавал по абонатен номер № *** на дата 25.01.2018г. крайна
фактура №***г. с начислена обща сума за плащане в размер на 702.27 лв.
В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 298.84лв., която претендират в частичен размер от 121.77 лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 403.43лв.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между „Теленор” и Комисия за
защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратявaне на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 298.84лв. е формирана съобразно
новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен вт.П
от договорите за услуги, които клаузи от договорите са обявени за нищожни
такива.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда
особен представител на ответника – мл.адв.С.Д., с който
възразява срещу подадената от ищеца искова молба срещу К.С.К., като счита, че
направеното с нея искане е необосновано. Според особения представител от
представените по делото доказателства не може да се приеме по безспорен начин,
че за ответника съществува изискуемо вземане, дължимо към ищеца „Теленор България" ЕАД. От представените от ищеца фактури
и други доказателства счита, че не се доказва напълно факта на потребяване и не
заплащане на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с „Теленор
България" ЕАД. Счита, че не са налице необходимите законови предпоставки
за уважаване на предявената искова молба срещу ответника К.. Изхождайки от
горното, моли съда да отхвърли предявените от ищеца искания, обективирани в депозираната от него искова молба като
неоснователни и недоказани. В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема да установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч.гр. д. № *** по описа за 2019г. на ЯРС в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., за
сумата 702.27 лв. представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договори от дата
22.06.2017 г., от която сумата 403.43 лв. – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата 298.84 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сумата 55.32 лв. – мораторна
лихва за периода от 11.12.2017 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда – 16.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 205 лв., представляваща съдебни разноски, от които 25 лв. –
държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. Същата е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано
да предяви установителния си иск в едномесечен срок,
за което е уведомен на 26.06.2019г. Същият е депозирал иска си в съда на
29.07.2019г., изпратен по куриер на 26.07.2019г. в закокоустановения
срок.
В подкрепа на исковата си молба
ищецът е представил посочените в нея договор за мобилни услуги сключен с потребител
К.С.К. от 22.06.2017г. с приложена ценова листа и декларация от К.С.К. за
получени Общите условия на Теленор България ЕАД,
договор за мобилни услуги сключен с ответника на 08.07.2017. ведно с приложение
ценова листа за абонаментни планове, Общите условия на Теленор
България ЕАД, Фактура № ***г. с отчетен период 25.09.2017г.- 24.10.2017г. на
стойност 473,99лв. с ДДС, фактура № ***г. с отчетен период
25.10.2017г.-24.11.2017г. на стойност 418,04лв., фактура № ***г. с отчетен
период 25.11.2017г. – 24.12.2017г. на стойност 403,43лв. с ДДС и фактура № ***г.
с отчетен период 12.12.2017г.-24.01.2018г. на стойност
702,27лв.
По искане на ищеца по делото бе
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че
за процесния период 25.09.2017г. – 24.01.2018г. е
предоставяна потребление/услуги/ за ползваните от абоната мобилни номера *** и ***
в обем от 358.45лв., без начислен ДДС. За периода 25.09.2017г. – 24.01.2018г. е
разходвано потребление от ползваните от абоната мобилни номера *** и ***, в
обем от 358.45лв., без начислен ДДС.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.92 ЗЗД.
Съдът
намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото
производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и
предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни услуги,
удостоверени в издадените от ищеца фактури.
Възникването на това вземане е
обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването между него и
ответника през процесните отчетни периоди на
облигационни правоотношения, породени от сочените договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях с твърдените предмет и съдържание, както и
изпълнението на насрещните му задължения по правоотношенията чрез реално
предоставяне за ползване на ответника на мобилните телефонни номера и
доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадената фактура.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че през процесния
период страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с
предоставяне за ползване от мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД на ответника на мобилни номера *** и ***. По силата на тази
договорна обвързаност ищцовото дружество е поело
задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането
от негова страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно
уговорените тарифни планове. От представените договори и фактури се установява, че ищецът е предоставил
, а ответника е получил съответните по всеки договор мобилни
услуги при условията на сключените
договори. Това се установи и от неоспорената СТЕ, чието заключетие изцяло се възприема от съда като компетентно
дадено. Видно
от издаваните фактури в съответствие с договорите, се установява, че ответника
има потребени и незаплатени в съответните срокове далекосъобщителни
услуги.
В съответствие с общите условия, с които ответника
се е съгласил, неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да
прекрати едностранно договорите на мобилни услуги, като ги е обявил за предсрочно
изискуеми и е преустановил предоставянето на услуги. Съгл.чл.19б, б. в) от ОУ операторът има право едностранно да прекрати
индивидуален срочен договор, в случай, че потребителят не е платил дължимите
суми след изтичане на срока за плащането им. Поради неизпълнение на поетите от
ответника задължения съгл. подписаните договори с ищеца и общите условия на
оператора, същият дължи плащане на тези суми, чиято стойност безспорно се
установи от СТЕ и издадените фактури.
С оглед
всички доказателства по делото съдът приема, че ищецът е предоставил реално в претендирания обем на ответника достъп до мрежата и ползване
на услуги за процесния период по договорните тарифни
планове, съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите договорни
условия.
Същевременно ответника не
ангажира доказателства за извършени плащания ,въпреки направеното оспорване за
наличието на задължения към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, поради което искът за
тяхната дължимост е основателен.
По иска с правно основание чл.92
от ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В сключените между страните договори
е уговорена неустойка за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора, отнасяща се за конкретните договори.
Ответникът притежава качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1
от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни
далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съдът намира, че уговорената в
договорите неустоична клауза е прекомерно висока и
води до неоснователно обогатяване на оператора, като се има предвид и, че срещу
нея той не предоставя услуги . Такава неустоечна клауза не съответства на
функциите на неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за
справедливост, поради което съдът приема същата за нищожна като
противоречаща на добрите нрави – арг. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Обстоятелството, че оператора претендира по-нисък размер на неустойката от
уговорения, съобразявайки се постигната Спогодба между Теленор
и Комисията за защита на потребителите, не променя характера на неустойката,
т.к. валидността й се преценява към момента на сключването й, а тя не е
породила своето действие с оглед последиците на нищожността. В съответствие с изложеното
вземането за сумата от 121,77лв. е неоснователно и следва да се отхвърли.
При този изход на спора –
частична основателност на предявените искове право на разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковите претенции,
както за тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на
заповедното по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Я. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 157,47 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и в размер от 541,54 лв. – за държавна такса,
депозит на вещото лице, особен представител и адвокатско възнаграждение в
исковия процес.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК,
че К.С.К., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост”
4, Бизнес Парк С., сграда 6,със съдебен адрес:*** сумата от 403,43лв.
представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България” ЕАД против К.С.К. иск по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл.92 ЗЗД за сумата от 121,77лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.С. К. да заплати на „Теленор
България” ЕАД направените по настоящото дело разноски в размер на 541,54лв.
ОСЪЖДА К.С. К. да заплати на „Теленор
България” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на
157,47лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: