Решение по дело №551/2018 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

           № 7                    16.01.2019  г.             град Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският Окръжен съд                                                                 Наказателно отделение

на осемнадесети декември                                               две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                ИРЕНА АВРАМОВА

при секретаря Петя Делчева

и в присъствието на прокурора Петър Мидов,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ВНОХД № 551 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 76 от 19.09.2018 година, постановена по НОХД № 1040 по описа за 2018 година на Районен съд – Хасково, подсъдимият Д.С.П., със снета самоличност, е признат за виновен в това, че на 13.04.2018г., в гр. Хасково, управлявал МПС – л.а.  марка „Ауди, модел „А3“, с рег. № Х **** ВА, след употреба на наркотично вещество – марихуана (канабис) – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.3 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил  изпълнението му за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 250 лв. С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, на подсъдимия е било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 13.04.2018г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.С.П., който чрез защитника си адв. Г. З., я обжалва в срок. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен като вземе предвид практиката на ВКС, а именно Решение № 483/17.12.2016г., постановено по к.н.д. № 1488/2018г., където фактическата обстановка била идентична с тази по настоящия казус.  

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна. Цитираната от защитата практика била изолирана, поради което присъдата като правилна и законосъобразна следвало да се потвърди, а наложените на подсъдимия наказания били справедливи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д.С.П. се явява. Явява се и неговият защитник адв. Г. З., който поддържа жалбата и моли съда да отмени присъдата.

Пред въззивната инстанция е приобщено като веществено доказателство  тест-касета от извършена проба с Dräger Drug Test 5000 на лицето Д.С.П., която бе предявена на страните.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Производството пред РС – Хасково е образувано по внесен от РП-Хасково против Д.С.П. обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият П. и неговият защитник . адв. З. са изразил съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В.И.Д., Ф.С.Д.и Д.Т. Л., разпитани в хода на ДП, както в съдебна фаза, при постановяване на присъдата, непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи, съставени по ДП.

Разгледана по същество подадената от подсъдимия въззивна жалба се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че за времето от 19:00 часа на 13.04.2018г. до 07:00 часа на 14.04.2018г. св. В.Д.и Ф.Д.– полицейски служители при РУ на МВР – Хасково, изпълнявали служебните си задължения като част от автопатрул – АПР 654, обслужващ територията на РУ на МВР – Хасково. Около 23:20 часа на 13.04.2018г. на ул. „К.“ до ресторант „С.“ в гр. Хасково спрели за проверка л.а. марка и модел „Ауди А3“, с рег. № Х **** ВА, движещ се в посока към бул. „В.Л.“. При извършената проверка по документи се установило, че водач на автомобила е подс. Д.П.. При проверката поведението на водача усъмнило полицейските служители, че е възможно същият да е употребил алкохол или наркотични вещества, тъй като св. Д. забелязал разсеяното поведение и силно зачервените очи на подс. П.. Подсъдимият бил отведен в сградата на РУ на МВР – Хасково, където на място св. Д.Л.– служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в присъствието на св. Д. и св. Д., изпробвал подсъдимия П. с техническо средство – Dräger Drug Test 5000, с фабричен номер № ARJM-0048 за наличие на наркотични вещества в организма на водача. Последното отчело положителен резултат – наличие на наркотични вещества - „тетрахидроканабинол“ /THC/ – канабис. На подс. П. бил издаден талон за медицинско изследване с № 0027814, но същият отказал даването на кръвна проба за химичен анализ и собственоръчно в талона за изследване отбелязал, че приема резултата от показанията на техническото средство, за което собственоръчно положил и подписа си. Бил му съставен АУАН серия Д № 515819/13.04.2018г. за извършено от него нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С горепосочения АУАН било иззето СУМПС на подс. С. с № *********, както и контролния му талон, СРМПС – Част II на лекия автомобил. Административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН за деянието по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Подсъдимият е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед № 1470зз-194/13.04.2018г., считано от 23:20 часа на 13.04.2018г.

Наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимия П. е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието.

Тетрахидроканабинолът е високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Така установеното от фактическа страна, ОС – Хасково възприе въз основа на събраните по делото доказателства – разпитите на всички свидетели, приобщени по реда на чл. 371, т.1 от НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по БП № 563/2018г., по описа на РУ на МВР - Хасково; от предявеното на основание чл. 284 НПК на страните пред настоящата инстанция веществено доказателство, представляващо тест-касета от извършена проба с Dräger Drug Test 5000 на лицето Д.С.П..

При така установената и приета от първата инстанция фактическа обстановка е постановена и присъдата, предмет на настоящата проверка. Възприетите от въззивния съд констатации от фактическа страна съответстват и на установеното от състава на първостепенния съд.

Установените от двете инстанции факти и обстоятелства посредством събрания по делото доказателствен материал безусловно субсумират състава на престъплението, за което П. е предаден на съд.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Безспорно установено е, че към момента на извършената му от полицейските служители проверка, подсъдимият П. е управлявал горепосочения лек автомобил след употреба на наркотично вещество, обстоятелство установено по надлежния ред. Редът за установяване наличие на наркотични вещества в организма на водачите на МПС намира уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка, доводите на защита в хода на съдебните прении, че не е спазена процедурата, предвидена в Наредбата, тъй като не е съставен задължително предвидения в чл. 5, ал. 2 от същата протокол за резултата от проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози, по образец приложение № 2, са основателни. Действително такъв не е бил съставен, а вместо него е съставен АУАН, какъвто се изисква за административни нарушения на водачи на МПС при установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Това несъмнено е процесуално нарушение, тъй като не се съставя АУАН при управление на МПС след установена употреба на наркотични или упойващи вещества, доколкото същото не представлява административно нарушение. Това нарушение, като самостоятелно такова обаче не е категорията на тези, които биха могли да опорочат постановения краен съдебен акт. В наказателния процес са допустими всички доказателствени източници, стига те да са относими и да са събрани и проверени, съгласно процесуалния закон. В конкретния случай решението, да бъде извършен тест за употреба на наркотични или упойващи вещества от страна на контролните органи, е взето след като на св. Д. направило впечатление разсеяното поведение и силно зачервените очи на подс. П., което се установява и от свидетелските показания. Изследването е извършено със сертифицирано техническо средство Dräger Drug Test 5000, с фабричен номер № ARJM-0048, за резултата от което е направена разпечатка, от която се установява, че в слюнковия /орален/ тест е установено наличие на ТНС. Следва да се отбележи, че техническото средство Dräger Drug Test 5000 принтира разпечатка от теста на хартиен носител непосредствено след отчитането на параметрите, като разпечатката е приложена като писмено доказателство /л.7 от БП/. Тестът е извършен на 13.04.2018 година в 23:40:55 ч. Върху опаковката от тест-касетата е изписано името, адреса и ЕГН на подсъдимия П., както и резултата изследването – „положителна – канабис”. Отчетените от теста резултати от изследването са били обективирани в талон за медицинско изследване № 0027814, като подсъдимият собственоръчно е положил подписа си, както и  изявлението си, че приема резултата от теста. Талонът е бил приложен към съставения на водача П. АУАН. При това положение, и на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба №1/2017 година, изрично е предвидено, че екземпляр от талона за изследване не се връчва на проверяваното лице и такова не се извършва. Това от своя страна налага извод, че подсъдимият, с приемане на показанията на техническото средство, сам се е поставил в положение да не му бъде извършено медицинско изследване за употреба на наркотични или упойващи вещества.

Действително е налице съдебна практика, сочена от защитника на подсъдимия – адв. З., според която откриване на следа от употреба на наркотични вещества в организма на водача на МПС не е достатъчно за реализиране на наказателната му отговорност, а е необходимо да е доказано, че поведението на подсъдимия при управление на МПС е повлияно от техния прием, както и че е необходимо установяване на концентрация на наркотичното вещество, позволяваща да се градят изводи за психическото му състояние. Това решение обаче е изолирано такова и е в противоречие на установената към настоящия момент константна практика на ВКС. Несъмнено случаите на управление на МПС след употреба на наркотични и упойващи вещества все повече зачестяват и то предимно от подрастващи, част от които считат, че еднократната им употреба е съвсем безобидно и не си дават сметка за последствията в дългосрочен план. Служебно е известно на съда, че с техническото средство Dräger Drug Test 5000 се отчита наличието на  наркотични и упойващи вещества от минути до часове след употребата.  Необходимо е да се отбележи, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на престъпленията на просто извършване /формални/, при които с довършване на изпълнителното деяние се осъществява и състава на престъплението, без да е нужно да настъпват каквито и да било правни последици. За разлика от административните нарушения, респ. престъпленията за управление на МПС след употреба на алкохол, за които е задължително установяване на концентрация на алкохола, то при престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят не е въвел количествен показател за наличието на наркотични или упойващи вещества, както и изискване водачът да се намира под въздействие на употребеното от него наркотично вещество. Достатъчно е само и единствено да е установено наличие на употреба на такова у водача на МПС, за да бъде съставомерно същото от обективна страна.

Обект на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношение, свързани със спазването на правилата за движение по пътищата. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК несъмнено се характеризира с висока степен на обществена опасност, като деянието поставя в опасност участващите в движението лица и пътни превозни средства, с оглед негативното въздействие, което оказват наркотичните вещества върху реакциите, поведението и концентрацията на водач на МПС при управлението му. Престъплението се характеризира с обществен укор спрямо извършителите, с оглед зачестяващите случаи на управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна младежи и подрастващи, които най-често прибягват именно към употребата на канабис, считан от тях за най-малко вредоносен.   

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл като форма на вина. Въпреки, че съзнавал, че е употребил наркотично вещество, подсъдимият П. привел в движение лекия автомобил и го управлявал след употребата на наркотичното вещество, докато се стигне до извършената му полицейска проверка.

При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е отчел всички отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и е определил същото при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, по реда на чл. 55 от НК, който извод изцяло се споделя и от настоящата инстанция. Определените му наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване съдът, на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвидените от законодателя наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, въззивната инстанция намира за справедливи.

Така наложените на подс. П. наказания са годни за постигане на целите на личната и генералната превенция.

С оглед изложеното дотук, Окръжен съд – Хасково намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 76 от 19.09.2018 година, постановена по НОХД № 1040 по описа за 2018 година на РС-Хасково.

Тест-касета от извършена проба с техническо средство Dräger Drug Test 5000, с фабричен номер № ARJM-0048, да се върне за съхранение на началник сектор „ПП” към ОД на МВР-Хасково.

 

Решението е окончателно.

        

         Председател:                                        Членове: 1.    

 

 

                                                                                          2.