Присъда по дело №91/2022 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Х.
Х. М. от с.*** против К. М. Г. от гр.Севлиево.В същата тъжителката развива
оплаквания за извършено спрямо нея престъпление, преследвано по частен път –
причинена лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият Г. да
бъде признат за виновен в това, че на 30.08.2021 г., в гр.Севлиево, етнографски
комплекс “Дандолови къщички“, чрез нанасяне на удари по главата причинил на М.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката Х. Х. М. -
конституирана в процеса като граждански ищец - против подсъдимия К. М. Г., с който
се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се претендират и
разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а алтернативно за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
като му се наложи подходящо наказание, предвидено в закона, а гражданският иск да
бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият К. М. Г. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че на въпросната дата действително имало спречкване между
тъжителката и съпругата му, поради което се намесил, за да ги разтърве, по никакъв
начин не е упражнявал спрямо нея физическо насилие под каквато и да било форма,
дори напротив били му нанесени удари от тъжителката.В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която
подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение във връзка с което се развиват различни съображения, които ще бъдат
обсъдени от съда по-надолу в мотивите му.По отношение на гражданският иск се
изразява становище, че следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
От обясненията на подсъдимия К. М. Г., показанията на свидетелите Р.Х. М.,
К.И.М., Р.Х.М. и Х. И.М. и от останалите доказателства, събрани по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. М. Г. и свидетелката Х. И.М. били съпрузи и от известно време
живеели в гр.Севлиево.Тъжителката Х. Х. М. и свидетелят Р.Х.М. живеели на
съпружески начала без да имат сключен граждански брак.От съвместното си
съжителство тъжителката и свид.М. имали дъщеря – свид.Р.Х. М..Първоначално двете
семейства били съседи и имали много добри взаимоотношения, но в последствие, в
началото на 2021 г., същите се влошили и между тях периодично започнали да
възникват конфликти.В началото на месец март 2021 г. между тъжителката и свид.Х.
М. отново възникнал конфликт, след което за известно време напрежението между тях
поутихнало.На 30.08.2021 г., след обяд, тъжителката, заедно с дъщеря си – свид.Р. М.,
1

както и още едно неустановено по делото лице били седнали в близост до Етнографски
комплекс „Дандолови къщи“ в гр.Севлиево.В непосредствена близост до тях, на
съсеедна маса, били седнали свид.К. М. и мъжът, с когото живеела на съпружески
начала.Съжителят на тъжителката, заедно с друго неустановено по делото лице,
първоначално били с тях, след което отишли да се подстригват.В близост до
посочените по-горе лица, на друга маса били седнали подсъдимият К. Г. и съпругата
му – свид.Х. М..В един момент последните станали от местата си и си
тръгнали.Минавайки покрай масата, на която били седнали тъжителката и дъщеря й,
свид.М. хванала тъжителката, която била с гръб към нея, за косата и я оскубала, след
което я ударила в лицето.В момента, в който тъжителката се обърнала, подс.Г. й
нанесъл три удара с юмрук, два от които в дясната част на лицето, и един в областта на
устата.В следствие на нанесените й удари тъжителката се подпряла на
масата.Същевременно свид.М. и мъжът, с когото живеели на съпружески начала се
намесили, за да предотвратят разрастването на конфликта, а от своя страна свид.Р. М.
се обадила на баща си – свид.Р. М., за да го уведоми какво се случва и да го извика на
помощ.След това подсъдимият и съпругата му – свид.М. напуснали мястото на
случката.В следствие на нанесените на тъжителката удари от подс.Г., в дясната част на
лицето си получила оток и посиняване, а устата й била одрана и разкървавена.След
случилото се тъжителката, свид.М. и дъщеря им – свид.Р. М. посетили сградата на РУ
МВР Севлиево, където съобщили за случилото се.От страна на полицейските
служители били изискана информация за адреса, на който живее подс.Г..На
следващият ден тъжителката Х. М. подали в РУ МВР Севлиево заявление, в което
описала случилото се предният ден.Във връзка с така депозираното заявление от
страна на РУ МВР Севлиево била извършена проверка, при извършването на която
били снети писмени обяснения от участниците в конфликта и присъствалите на
него.След това проверката приключила с изготвянето на справка от съответният
служител.Същевременно на 01.09.21 г. и на 02.09.21 г., съответно на свид.Х. М. и на
подс.Г. били съставени Протоколи за предупреждение на осн. чл.65 от ЗМВР.На
02.09.21 г. на свид.Х. М. бил съставен АУАН с бл. № 521250 за извършено нарушение
на чл.3, ал.5 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево.С НП № НП
100.26 от 11.02.2022 г. за извършеното нарушение на свид.Х. М. на осн. чл.45 от
посочената по-горе Наредба била наложена глоба в размер на 70.00
лева.Постановлението не било обжалвано и влязло в законна сила, а с Преводно
нареждане от 11.03.2022 г. свид.Х. М. заплатила сумата, наложена й като
глоба.Същевременно тъжителката М. решила, че не е необходимо да й бъде извършван
медицински преглед, който да констатира причинените й телесни увреждания, а
започнала да се лекува в домашни условия.
С оглед служебното начало и тъй като първоначално направеното искане за
допускане на съдебно-медицинска експертиза не се поддържа в съд.заседание от
страна на тъжителката и повереникът й, съдът счете, че следва да бъде допусната
такава.Съдебно-медицинската експертиза не бе оспорено от страните и съдът прие
заключението по нея като правилно и законосъобразно.Съгласно заключението на
вещото лице д-р Я. К., според събраните данни по делото няма обективни
доказателства за телесни увреждания на тъжителката Х. Х. М..Не е извършен
медицински преглед и не са издавани медицински документи.Няма предписано и
съответно провеждано лечение.Съответно, няма установени по обективен начин
телесни увреждания или други следи от травми, или усложнения.За да се установи
едно увреждане или разстройство на здравето е необходимо това да се констатира от
квалифициран специалист – лекар, след медицински преглед и/или изследвания.Лица
2

без медицинско образование не могат да опишат достоверно телесни увреждания,
поради липса на специфични познания и това поражда значителен риск от погрешна
интерпретация, както и липса на обективност.Експертно заключение относно наличие
на телесна повреда и нейната квалификация, може да се даде само въз основа на
обективни данни, събрани по горепосочения начин.Има и леки телесни
увреждания/травми, които не оставят следи, доловими дори и от медицинско лице –
например, шамари – поради преходния характер на промените по тялото в резултат от
тях /често само зачервяване за минути или болка без зачервяване/.Според
свидетелските показания е имало удар/удари спрямо лицето Х. М., съответно, е
възможно да се приеме, че ищцата е преживяла болка от нанесени удари.Това обаче не
може да се твърди с категоричност от експертизата /която е длъжна да се базира на
обективни данни с медицински характер/, а само може да се приеме от съда при
кредитиране на гласните доказателства.Поради липса на обективни медицински данни
за телесни увреждания, не може да се посочи евентуален механизъм на причиняването
им.По посочените по-горе причини, не може да се определи продължителност на
възстановителен период.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от него заключение,
като допълва, че няма как да се дава медикологична квалификация, когато няма
обективни медицински данни, тъй като само по себе си това не би било
квалифициращо. Многократно има случаи, включително от лица, които по-често
виждат травми, като полицията например, които ги описват с думи категорично
неотговарящи на медицинските критерии, бъркайки кръвонасядане с охлузване и
други. По тази причина няма как да се даде обективно заключение въз основна на
такъв род данни.Ако се приемат гласните доказателства, може да се допусне, че с
удари, с юмрук в тая анатомична област може да се получат увреждания от такъв вид,
кръвонасядания и оток, но не могат да бъдат преценени и въз основа на описанието на
така обяснени увреждания да се даде механизъм.При анатомична област, където има
костна подложка, лицеви кости, примерно скула, чело, там слоят меки тъкани е
относително по-малък, по-бързо настъпва промяна, защото има удари в костната
подложка, и може и оток и кръвонасядане да станат минути след станалото.Като
постепенно има еволюция във външния вид и могат да станат по-интензивни и по-
видими.Такива травми не отшумяват веднага, но пак зависи какви са и тук трябва
медицинско описание, защото един оток може да отшуми за ден-два, докато същото на
вид, но подкожен хематом, колекция от кръв подкожно, може да седи с месеци като
уплътнение, ето защо трябва да има медицински подход, за да се даде тълкувание,
както и да се обсъжда механизъм и последствия.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го
признае за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като
същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.Твърди се, че подсъдимият не бил извършил никакво престъпление, дори
напротив сам бил пострадал от възникналият конфликт.В тази връзка било и
обстоятелството, че предупредителни протоколи по ЗМВР били съставени, но не и на
него, а на тъжителката и на съпругата на подсъдимия.Изтъква се също така довода, че
вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза дава заключение,
съгласно което не може да посочи има ли причинени телесни увреждания на
тъжителката и от какъв характер са те.В този смисъл не било доказано причиняването
на каквито и да било телесни увреждания на тъжителката.
3

Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе
установено, че на посочената в тъжбата дата подс.Г. е нанесъл на тъжителката три
удара с юмрук в областта на лицето, два от които в дясната му половина, и един в
областта на устата, в следствие на което й причинил телесни увреждания, изразяващи
се в причиняване на болка и страдание.Това се установява по категоричен и несъмнен
начин от показанията на свидетелите Р.Х. М., К.И.М. и Р.Х.М., а в частност и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.В
показанията си пред съда свидетелите М. и М. категорично заявяват, че са видели как
подс.Г. нанася с юмрук три удара на тъжителката М. в областта на лицето – в дясната
му половина и в устата.Макар и да е дъщеря на тъжителката и да е заинтересована от
изхода на делото, показанията на свид.Р. М. се потвърждават по категоричен начин от
тези на свид.М..Последната по никакъв начин не е заинтересована от изхода на делото,
наблюдавала е случващото се отстрани и е пряк очевидец на нанесените удари, след
което заедно със съжителят си са се намесили, за да предотврати разрастването на
конфликта.Същевременно показанията на свид.Р. М. и свид.М. се подкрепят от тези на
свид.М., който не е бил пряк очевидец на нанесените удари, но веднага след случилото
се е отишъл на мястото на инцидента и е констатирал причинените на тъжителката
увреждания.Показанията на свид.Р. М. и К. М. са ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.Същевременно показанията им се подкрепят частично и от заключението
на вещото лице, изготвил съдебно-медицинската експертиза, което както в писменото
си заключение, така и в съдебно заседание заявява, че е възможно да се приеме, че
тъжителката е преживяла болка от нанесените й удари, както и, че може да се допусне,
че с удари с юмрук в тая анатомична област може да се получат увреждания от такъв
вид, кръвонасядания и оток.От друга страна свид.Х. М. е съпруга на подс.Г., пряко
заинтересована е от изхода на делото и вероятно с показанията си цели да подкрепи
неговата защитна позиция и оневиняването му.Показанията й са в противоречие с
установената по делото фактическа обстановка, с показанията на останалите
свидетели, както и с писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
поради което съдът не ги кредитира с доверието си.По изложените съображения, съдът
не кредитира с доверието си и обясненията на подс.Г..Следва също така да се
отбележи, че твърдението на защитата, че били съставени предупредителни протоколи
на тъжителката и свид.Х. М., но не и на подсъдимия, което също било индиция за
неговата невинност, са частично голословни.По делото бяха изискани и приети
Предупредителните протоколи, съставени от служителите на РУ МВР Севлиево, от
които се установява, че такива са били съставени на подс.Г. и свид.Х.
М..Същевременно е било взето и административно отношение спрямо свид.Х. М..
Не може да бъде споделено също така твърдението на защитата, че по делото
липсвали каквито и да било доказателства за причинени на тъжителката увреждания и в
този смисъл било и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза.Безспорно е, че по делото липсват обективни медицински данни, на базата
на които вещото лице да отговори на поставените му въпроси.Съдът обаче при
постановяване на крайният си съдебен акт следва да обсъди всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмените, така и гласните.Следва да се
отбележи, както вече бе посочено по-горе, а това е отразено и в заключението на
вещото лице, че от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. М.,
К. М. и Р. М., по категоричен и несъмнен начин се установява, че в следствие на
нанесените от подсъдимия удари, на тъжителката са били причинени телесни
увреждания.Тъй като липсват обективни медицински данни за техният характер, то на
4

база тези свидетелски показания следва да се приеме, че на тъжителката са били
причинени увреждания, изразяващи се в причиняване на болка и страдание.В този
смисъл вещото лице на база същите показания допуска причиняването на такива.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.К. М. Г., след като на 30.08.2021 год., около 17.00 часа, в
гр.Севлиево, до Етнографски комплекс “Дандолови къщички“, нанесъл на Х. Х. М. от
с.***, удари по главата и с това си деяние й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, за което бе признат за ВИНОВЕН.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения и във връзка с преквалификацията на
деянието съдът призна подсъдимия К. М. Г. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по
първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.К. М. Г.
деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева.Подсъдимият Г. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От
деянието на подс.Г. няма причинени съставомерни имуществени вреди.При това
положение, предвид императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.Г. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са налице отегчаващи
вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и
формата на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът
счита, че на подсъдимия Г., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се
наложи наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия К. М. Г. наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
1000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление.В резултат
на нанесените удари с юмрук по лицето, на тъжителката Х. Х. М. било причинено
телесно увреждане, изразяващо се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето.Търпените вреди от престъплението са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това
5

гражданският иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за вреди от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК съдът съобрази характера и вида на причинените телесни
увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че
предявеният иск следва да се уважи в пълният му размер от 1000.00 / хиляда / лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия К. М. Г. да заплати на
тъжителката Х. Х. М. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 1000.00 / хиляда / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.130,
ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 30.08.2021 год. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея
разноски по делото в размер на 241.00 /Двеста четиридесет и един/ лева.
Подс.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 / Петдесет / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6

Номер на акта:	46
Дата:	8 ноември 2022 г.
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20224230200091
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 февруари 2022 г.

Присъда по дело №91/2022 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите