Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
08.11.2018 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 1312 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Вог 89“ ЕООД – гр.Харманли, чрез управителя В.И.Г. срещу Наказателно постановление № 297271 – F326002 от 06.11.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя е наложена имуществена санкция размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, сочещи на хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, каквато била налице, тъй като дружеството не било извършвало дейност и следователно новелата на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството била приложима като по – благоприятен закон. Твърди се и че НП е издадено от некомпетентен орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя, редовно
призован на адреса посочен в жалбата, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган - Директора
на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. Костадинова оспорва жалбата и в хода по същество
развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията
по вписванията, била предприета проверка от свид. М.К.,
на длъжност инспектор по приходите в ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково по отношение на „Вог
89“ ЕООД – гр.Харманли. В хода на
проверката било установено, че „ВОГ 89" ЕООД - предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016 г., като не го
е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията в законоустановения срок до
30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2017г. Търговското предприятие не е
извършвало дейност през отчетния период 2016 г., видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив, офис Хасково годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
264351700567891/30.08.2017 година. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2016 г. са в размер на 0,00 лв. ГФО
на дружеството за 2016 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 30,08.2017г. Нарушението е
извършено на 01.07.2017 г. в гр. Хасково. Нарушението е установено на
19.07.2017 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията,
във връзка с писмо изх. № 20-00-122/09.08.2017 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД
на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1134/09.08.2017 г. Нарушението е извършено за пръв
път. за така констатирланото нарушение е съставен
АУАН F
326002 / 30.08.2017г. Актът е съставен в приствието
на представляващия нарушителя. В акта нарушението е квалифицирано по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. След връчването на АУАН срещу него е постъпило възражение с
вх.№ Вх №4870/30.08.2017 г., което е разгледано по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и след като счел обясненията по акта за
несъстоятелни, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната имуществена санкция на жалбоподателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.К.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свидетеля М.К. и Р.С. за изнесените от тях обстоятелства
около съставяне н АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание към датата на издаване на наказателното постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. Препис от АУАН е надлежно връчен. Факт, удостоверен с подписа на управителя на дружеството в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, видно от приетата по делото Заповед № 755/14.08.2017г. на министъра на финансите. Спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че дружеството –
жалбоподател не е упражнявало търговска дейност, като е подадената годишна данъчна
декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., с вх.
№ 264351700567891/30.08.2017 година изрично описана в АУАН и НП, отразяваща
този факт, приет и от контролните органи като достоверен. Освен това в тази насока и в подкрепа на подадената декларация са и
показанията на свидетелите М.К. и Р.С.. И
не на последно место горното се доказва и от самата декларация представена и
приета като доказателство по делото. Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, но само формално, поради
следните съображения:
Действително, към 30.06.2017 г. и към датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, за жалбоподателя е възникнало,
съответно съществувало задължението да заяви и обяви в Търговския регистър,
воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов отчет на
управляваното дружество от жалбоподателя за 2016 г. и това е следвало да бъде
сторено най – късно до 30.06.2017 г. Нарушението по текста, визиран от актосъставителя и наказващия орган е формално, на просто
извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие от жалбоподателя който следва
да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет
за 2016г., а именно до 30.06.2017 г. Фактът, че в случая дружеството не е
упражнявало дейност през 2016г. обаче препятства извод за наличие на нарушение
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството към момента на настоящото
произнасяне, поради необходимост от прилагане, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството, изключваща
приложението на ал. 1 – 8 от същия законов текст, като явяваща се по –
благоприятен закон, приложим в хипотези, идентични на установената.
В случая наистина не са били представени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. за наказуемо към датата на извършването му, съгласно принципа по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН обаче се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие, но в случая, както вече бе посочено, е налице изключението по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на принципа по ал. 1 на същия текст за именно за всяко административно нарушение да се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, тъй като няма спор, че санкционният акт не е влязъл в сила, поради обжалването му пред съда в законоустановения срок и в периода до влизане в сила е последвал по – благоприятен закон. С редакцията на чл. 38 от ЗСч., обн. ДВ.бр.97 от 05.12.2017 г. в сила от 01.01.2018 г. е приета разпоредбата на чл. 38, ал.9, т.1 от ЗСч. съгласно която алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, каквато е настоящата хипотеза с изискването това обстоятелство да се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица. От друга страна, в нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 г., е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година (предл. второ на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Законодателят е приел, че в този случай такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат (предл. трето на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Т.е. законодателят е въвел по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период изглежда, че не е достатъчно за прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а следва търговецът: да е декларирал изрично това обстоятелство, декларацията да е публикувана в търговския регистър и това да е извършено в определения от закона срок - до 31 март на следващата година, но това само на пръв поглед. В случая това изискване би означавало то да бъде изпълнено до 31.03.2017 г., което изисква да се приеме, че на закона се придава обратно действие, което е недопустимо, без да бъде изрично предвидено и по изключение. Следва да се отрази, че годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО действително има друго предназначение и се подава пред приходната администрация, но въпреки това за случаите, като настоящия, изпълва хипотезата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., още повече, че самите твърдения на наказващия орган са в насока, че дружеството не е извършвало дейност, а и това се доказва от приетата по делото декларация. В противен случай би се стигнало до неоправдано лишаване на жалбоподателя от действието на по – благоприятния за него закон, последвал нарушението и приет преди влизане в сила на наказателното постановление, поради недопустимо придаване на обратно действие за изисквания, които няма как да бъда изпълнени към дата 31.03.2017 г., но обстоятелствата, за които се отнасят, а именно, че дружеството не е осъществявало дейност, са установени по надлежния в този период ред с подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Поради тези съображения,
наказателното постановление, предмет на обжалване ще следва да бъде отменено от
съда. Впрочем дори тези съображения на съда за изключението по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН от принципа по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН да не бъдат споделени, поради липсата
на формалните предпоставки за това, то оценката на законодателя за обществената
опасност на деянията по визираните от органите на НАП текстове от Закона за
счетоводството е до такава степен занижена в случаите, когато дружеството не е
осъществявало дейност, че същите вече не съставляват нарушение и в такива
хипотези само по себе си това е достатъчно да обоснове явна маловажност на тези
случаи и съответно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от съда в
рамките на осъществявания контрол за законосъобразност, явяващо се
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В конкретният случай
преценката на съда за степента на обществена опасност на деянието и кръга на
засегнатите в случая обществени отношения, обуславя малозначителността на вредните последици от него, още
повече, че към датата на съставяне на АУАН е бил представен за публикуване
съответният ГФО. Тоест жалбоподателят е извършил вмененото му от закона
задължение. Или с други думи съдът приема, че допуснатото нарушение съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е налице по-ниска
степен на обществена опасност на обсъжданото административно нарушение, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и НП следва да се отмени и на това основание.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 297 271 – F 326002 от 06.11.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!!
Секретар: В.К.