№ 124
гр. Ямбол, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330102750 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение, предявена
от “ЕОС МАТРИКС“ЕООД против Й. Г. К. , с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3145, 73 лв. – главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта от 12.04.2019 год. , както и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително
разноски в производството.
В исковата молба и уточнението се твърди, че на 12.04.2019 год. е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството
на кредитополучател, по силата на който на ответника била предоставена в деня на
сключване на договора сумата от 4000 лв. Уговорено било погасяване на задължението
на 50 равни месечни погасителни вноски от по 124, 36 лв. с краен срок на погасяване
20.06.2023 год. След сключване на договора длъжникът не погасявал редовно
месечните си вноски, като останала дължима към крайния му падеж сумата от общо
4356, 51 лв. – главница и договорна лихва.
На 27.07.2022 год. между горепосочения кредитор и ищцовото дружество бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът
твърди да е придобил вземанията срещу ответника по процесния кредит от 12.04.2019
год. Уведомление по чл. 99 от ЗЗД било изпратено на адреса на длъжника, както и
приложено към ИМ по горепосоченото гражданско дело, като съгласно изрично
пълномощно ищецът в качеството на цесионер бил упълномощен от цедента да
извършва уведомявания до длъжниците.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който искът
се оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва се, че в настоящия случай
страните имат качеството на потребител и кредитор, поради което и съдът е длъжен да
1
провери действителността на договора. Прави се възражение за нищожност на
договора. Посочва се, че в погасителния план не е посочено каква част от отделните
задължения на длъжника съдържа всяка една погасителна вноска – главница, надбавка,
добавка, застрахователна премия. Не бил посочен и размера на възнаградителната
лихва. Излага се и ,че размерът на шрифта на договора е 11, 5 , което водело до
недействителността му на осн. чл. 22 от ЗПК. Излагат се и подробни доводи, поради
които ответникът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
касаещи ГПР. Посочва се и, ч е в случая не била приложима разпоредбата на чл.
26,ал.4 от ЗЗД и договорът бил нищожен поради противоречи със закона – цитирани
разпоредби на ЗПК.
Претендира се за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът , редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено е копие от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и обслужване на кредитна карта от
12.04.2019 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ЕАД в качеството на кредитор и ответника Й. К. в качеството на
кредитополучател, по силата на който на ответника била предоставена в деня на
сключване на договора сумата от 4000 лв. с фиксиран лихвен процент - 16, 79 %, и при
уговорен ГПР- 20, 40 % , със задължението да върне същата на 50 равни седмични
погасителни вноски от по 124, 63 лв., или да върне общата сума от 6 231, 50 лв. В
договора е инкорпориран погасителен план с краен срок за погасяване – 20.06.2023
год. Приети с аи ОУ към договора, както и съгласие за обработка на лични данни.
С договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2022 год. ,
сключен между ищеца – купувач и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ЕАД- продавач са прехвърлени всички вземания по договори за кредит
съобразно Приложение 1 – неразделна част от договора, в което под № *** фигурира
вземането по процесния договор за кредит в размер на 4000 лв., с посочена
незаплатена лихва и главница.
Представени са и уведомления адресирани до ответника за извършено
прехвърляне на вземането по процесния и други договори за кредит, изходящи от АД
„В. и п.“, както и пълномощно с което цедентът е упълномощил цесионера „ЕОС
Матрикс“ЕООД да извърши всички необходими действия за надлежно уведомяване на
длъжниците според разпоредбата на чл. 99 ,ал.3 от ЗЗД , както и пълномощно , с което
ищецът е упълномощил посоченото АД – да уведомява съгласно разпоредбата на чл.
99, предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключени договори за цесия, страна по които е
дружеството.
Видно от приложената и неоспорена обратна разписка описаните по-горе
уведомления по чл. 99 от ЗЗД и за предсрочна изискуемост са връчени лично на
ответника на 27.05.2024 год.
По искане на страните по делото е назначена и прието заключението на ССЕ,
вещото лице по която след извършване на необходимите справки е дало заключение,
че сумата по процесния договор за кредит е усвоена по следния начин – на 15.04.2019
год. 3 860 лв. по сметка на ответника и 140 лв. – такса ангажимент. Посочено е още
2
какви са погасените от ответника суми, в общ размер на 2088, 60 лв. и за погасяване
на кои компоненти от кредита са отнесени. В резултат на извършените плащания
вещото лице посочва, като дължими и незаплатени към датата на исковата молба
следните суми – 2996, 45 лв. – главница, 803, 49 лв. – договорна лихва, 161, 72 лв.-
застраховка и 137, 94 лв. – лихва за отлагане. Размерът на ГПР е определен в
съответствие с изискванията на чл. 19,ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по
Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената възнаградителна лихва.
Застрахователната преми в размер на 622 лв. не е включена в ГПР, т.к. се касае за
допълнителна незадължителна услуга, като при включването й , същият ще се
увеличи, но няма да надхвърли петкратния размер на законната лихва.
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД.
Според съда безспорно се установи от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства , че между праводателя на ищеца и ответника е сключен
валиден договор за кредит, кредитодателят по който е изправна страна, т.е. реално е
предал на ответника сумата по кредита така, както е уговорено в същия.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.
За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е
направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай,
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Представените по делото уведомления за извършена цесия и предсрочна
изискуемост, видно от вписванията в приложената и неоспорена обратна разписка са
връчени лично на ищеца преди завеждане на иска. Същевременно получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да
бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г.,
II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК./
С оглед на всичко изложено съдът намира, че изискванията на закона за
съобщаване на цесията са спазени.
В отговора на исковата молба ответникът е ангажирал множество възражения
за нищожност на договора за кредит поради противоречи със закона и нарушаване на
добрите нрави , по повод на които съдът намира следното:
Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на
3
противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор
за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството
на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за
защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради
пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива №
93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. №
1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се
приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 20,40 %, с
което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и посоченият
процент формално отговаря и на изискането на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая обаче, така
посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са
включени част от разходите по кредита, а именно застрахователната премия, която
според съда следва да е включена в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.Посоченото обстоятелство безспорно се установява от заключението на
вещото лице, което посочва, че посочената премия не е включена в ГПР.
Безпротиворечива е практиката на съдилищата, вкл. на ВКС, напр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1566 ОТ 12.06.2024 Г. ПО Т. Д. № 1146/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50685 ОТ 30.09.2022 Г. ПО ГР. Д. № 578/2022 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС, че член 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година
изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му (решение по дело С-348/14, т. 57);
Съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като
например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните
вноски, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси,
изискваните обезпечения и застраховки; Понятието "общи разходи по кредита на
потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в
тези разходи (решение по дело С-686/19 СЕС); Понятието "общи разходи по кредита
на потребителя" се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на
4
кредита, и разходите, свързани с неговото използване във времето.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия /т. 2 от
приложените Условията по договора/ включва заплащането на застрахователна премия
за покупка на застраховка "Защита на плащанията". Заплащането на застрахователна
премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр и типизирани
ОУ , поради което съставлява условие за получаване на кредита. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в
ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл - решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г.
по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.
С оглед на извода за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, заемателят дължи връщане единствено на получената главница, която в
процесния случай е в размер на 3 860 лв.След приспадане на внесените от ответника
сума за погасяване на кредита в размер на 2088, 60 лв., дължима е останала сумата от
1771, 40 лв. – главница, до който размер и съдът преценява иска като основателен и
доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция съобразно
уважената част от иска, в общ размер на 253, 90 лв.-заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Тук съдът намира за необходимо
да посочи, че в списъка по чл. 80 ГПК представен от ищеца са включени разноски
сторени в заповедно производство, каквото към настоящото дело не е прилагано, а
разгледаният иск е осъдителен.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски , съразмерно
на отхвърлената част от иска в размер на 344, 70 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЕГН ********** да заплати на “ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
ЕИК *************** , сумата от 1771, 40 лв. – неизплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта от 12.04.2019 год., в едно със законната лихва
от датата на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното й изплащане , като
претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3145, 73 лв.,
като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЕГН ********** да заплати на “ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
ЕИК *************** сумата от 253, 90 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
5
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *************** да заплати на Й. Г.
К., ЕГН ********** сумата от 344, 70 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6