Решение по дело №10975/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  06.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                               ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Десислава Йорданова         

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело №  10975 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.11.2018 г. по гр.д. № 90597/17 г., СРС, І ГО, 49 с-в е отхвърлил предявения от Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, иск е правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД за сумата от 5590 лева - имуществени вреди вследствие на неизпълнение на договор за доставка на ел. енергия, изразяващо се в преустановяване на електроснабдяването в периода от 04.04.2013 г. до 22.08. 2013г., в имот- апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. Осъдил е Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 100 лева - разноски по делото.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ищеца Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на давността. С решение № Ж 185 от 12.08.2013 г. на ДКЕВР е констатирано нарушение на ОУ на ответника, поради което му са дадени указания за възстановяване на елекрозахранването в имота на ищцата. Обезщетението за неизпълнен договор става изикуемо след установяване от ДКЕВР на наличие на нарушение на ОУ, т.е. едва след като административният орган е установил виновно неизпълнение. Счита, че за да възникне вземане на ищцата за обезщетение за неизпълнен договор, следва да бъде установено нарушение на ОУ от страна на ответното дружество, при което следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, че давността започва да тече от деня, в който вземането за обезщетение за неизпълнение е станало изискуемо, като счита, че в случая това  е денят, в който е влязъл в сила административният акт, издаден от ДКЕВР, т.е. 17.12.2014 г. Ответното дружество е изпълнило разпореждането на ДКЕВР за възстановяване електрозахранването на процесния недвижим имот, но въпреки това е е оспорило това задължение по съдебен ред пред ВАС. СРС не е съобразил, че докато трае съдебното производство по обжалването, което е продължение на производството пред ДКЕВР по установяване на наличие или липса на задължение на ответника към ищцата за предоставяне на електрическа енергия, съответно установяване на виновно непредставяне като основание за възникване на вземане за обезщетение, по силата на чл.115, б. „ж“ ЗЗД, давност не е текла до 17.12.2014 г. Съдът неправилно е приел, че началният момент за който се дължи обезщетението е 17.04.2013 г., изчислено 24 часа след получаване на уведомление за неправомерно преустановено захранване. За да приеме датата 15.04.2013г. за дата, на която до ответното дружество е достигнало уведомлението на ищцата, представляващо покана от нея, СРС не е съобразил, че ответникът, в изходящ от него документ от 15.04.2013 г. е направил признание, че е получил поканата на 04.04.2013 г. Съдът е следвало да съобрази писменото признание на страна в изходящ от нея документ от 15.04.2013 г., че на 04.04.2013 г. е получил от ищцата искане за възстановяване на подаване на електрическа енергия и съобразно ОУ следва да се приеме, че ответното дружество дължи обезщетение за неизпълнен договор след изтичане на 24 часа от получаване на 04.04.2013 г. на поканата, т.е. обезщетението се дължи от 06.04.2013 г., а не от 17.04.2013 г., както е приел съдът, като обезщетението следва да бъде изчислено за допълнително още 11 дни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото юрисконсултИ.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен иск от Е.Д.Н. срещу „Ч.Е.Б.“ АД за сумата от 5 590 лв., имуществени вреди вследствие неизпълнение на договор за доставка на ел. енергия, изразяващо се в преустановяване на електроснабдяването в периода от 04.04.2013 г. до 22.08.2013 г. в имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.София, ж.к*********вх. „******ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че е в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и че е потребител с партида № 300011066904 в периода от 28.12.2007 до 04.04.2013г. за имот- апартамент №24, находящ се в гр. София, жк. „*********. На 04.04.2013г. електроснабдяването на процесния имот било прекъснато. След проверка ищцата установила, че електроснабдяването било прекъснато по искане на трето лице. На същата дата с покана е уведомила ответника за прекъснато електроснабдяване, но от ответника не са предприети действия по възстановяване на електроснабдяването в имота й. С решение №Ж-185 от 12.08.2013г.  ДКЕВР е дала задължителни указания за възстановяване на електроснабдяването на имота. Това решение е обжалвано от ответника и същото е влязло в сила с Решение от 17.12.2014г. по адм.дело №10391/2014 на ВАС, 5 чл. състав. На 22.08.2013г. електроснабдяването било възстановено. Претендира обезщетение за периода от 04.04.2013г. до 22.08.2013г., през който период е било прекъснато електроснабдяването.

В срока по чл.131 от ТПК ответникът „Ч.Е.Б.”АД е оспорило предявения иск. Направилно е възражение за давност.

Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от СРС и препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част, като по този начин прави мотивите на решението свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност изрично установена в разпоредбата на чл.272 ГПК и чл.279 ГПК.

Настоящата инстанция също приема, че ищцата е договорни отношения с ответника и това е видно от депозираните по делото решения/решение №Ж-185 от 12.08.2013г. на ДКЕВР/, с което са дадени следните задължителни указания на ответника, а именно: да възстанови договора за продажба на електрическа енергия по партида с клиентски № 30011066904, с ищцата за имот, с адрес:гр.София, жк. „******бл.******, както и да възстанови незабавно след получаване на решението електрозахранването в имота, както и решение №15368 от 17.12.2014г. по адм.дело №10391/2014, ВАС, петчленен състав- I колегия, с което е оставено в сила решение №9209/02.07.2014г. по адм. дело №11718/201 Зг. на ВАС, IV отд. с което е отхвърлена жалбата на „Ч.Е.Б.”АД срещу решение №Ж-185/12.08.2013 на ДКЕВР. С тези решения ответникът е бил задължен да възстанови договора за продажба на електрическа енергия с ищцата, както и да възстанови електрозахранването в процесния имот. Изводът е, че ищцата като потребител и "Ч.Е.Б.“ АД - като краен снабдител (доставчик на енергия), са били обвързани от облигационни правоотношения по повод договор за продажба на ел. енергия, при Общи условия.

По силата на това правоотношение ответниът е дължал доставка на електроенергия на потребителя, чрез пренос по съответните електроразпределителни мрежи, а от своя страна потребителят дължи заплащане на ползваната от него енергия за определен срок, в сроковете посочени в Общите условия да договора за продажба на ел. енергия.

Независимо, че съдът е квалифицирал иска по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД - за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, той е разгледал относимите по спора факти и твърдения на страните във връзка с претенцията по чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Когато договорената неустойка е компенсаторна, в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД - при твърдяно неизпълнение, в преценка на кредитора е да търси или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка.

Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията по договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Не са налице пречки да се уговаря неустойка за неизпълнение на отделни, установени в договора задължения, в израз на установената в чл.9 ЗЗД договорна свобода на страните.

В конкретния случай по делото в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е бил изправна страна по договора, ответникът е в неизпълнение на главното си задължение за доставка на ел. енергия и са изпълнени условията за заплащане на уговореното обезщетение за това.

Обстоятелството, че ищцата е изправна страна по договора, като и че ответникът е в неизпълнение на главното си задължение за доставка на ел. енергия, се установяват от приложеното по делото решение  на ДКЕВР, влязло  в сила с решение на ВАС на 17.12.2014 г.

Съгласно чл. 111, б „б“(изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. В конкретния казус, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2014 г./ сряда, присъствен ден/, са погасени по давност. Искът е предявен на 18.12.2017 г., поради което се явява погасено по давност вземането на ищцата за претендирания период от 04.04.2013 г. до 22.08.2013 г. и направеното възражение за това от страна на ответника е основателно.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, възизвникът следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2018 г. по гр.д. № 90597/17 г. на СРС, І ГО, 49 с-в.

ОСЪЖДА Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.П.юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в разер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.