Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 345 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 76/06.11.2019г. на Районен съд – Нови
пазар, постановено по ВНАХД № 323/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 19-0280-000693/29.08.2019г. на
началник РУ - Каолиново, с което на Х.Д.Х., за нарушение на чл. 101, ал.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на протеклото административно-наказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи издаденото постановление, а
деянието, вменено на водача на превозното средство е било описано пределно
ясно, без да е било ограничено правото му на защита. Аргументира се и тезата за
безспорната установеност на приписаното на Х. неизпълнение, поради което се
отправя искане за отмяна на съдебното решении и за потвърждаване на
постановлението. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Х.Д.Х.,
не изразява становище по основателността на касационната жалба, а в съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Х.Д.Х. е правоспособен
водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, валидно до 12.08.2025г.
На 02.08.2019г. в
10.55ч. в с. Никола Козлево, по ул. „Голая Пристан“, пред дом №1, Х. управлявал
собствения си лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № *********, когато бил спрян за
проверка от служителите на РУ - Каолиново, актосъставителят К.К.и свидетелят А.А..
Служителите установили, че на задното дясно колело на автомобила липсвала
гайка. Проверяващите попитали водача, дали не се е случило през деня, но той
отговорил, че болта бил скъсан.
За това на Х. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №
173255/02.08.2019г., в който поведението му било квалифицирано като
противоречащо на изискването на чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Словесно
поведението му било описано като „движение с опасна техническа неизправност,
като липсва гайка на задната дясна джанта.“ В акта е посочено, че водачът не е
вписал възражения по установеното нарушение. Писмени възражения не са приложени
по административната преписка и в законния 3-дневен срок от съставянето на
акта.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на Х. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП
за допуснато нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за порочност на
протеклата санкционна процедура. За да отмени оспорения пред него
правораздавателен акт, въззивната инстанция счела, че деянието, което се
приписва на водача е неправилно квалифицирано, като вместо акуратната правна
квалификация, а именно подвеждането на поведението на Х. спрямо нормата на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, органите на МВР неправилно са възприели за нарушен
текста на чл. 101, ал. 3 от закона. Според мотимите на съда, белезите на
поведението на дееца сочат на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр.
чл. 10, ал., т. 9, б. „в“ от ППЗДвП, които норми обаче не са били посочени от
полицейските органи. Като допълнителен аргумент за отмяна на НП, съдебният
състав посочил, че описаната в акта и в НП неизправност, би могла да бъде
определена съобразно изискванията на приложение № 5 към чл. 31 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, в частонст на т. 5.2.1, б. „а“ от
Приложението, като значителна или опасна неизправност, без да става ясно защо
неизправността в случая е възприета за опасна. По тези съображения предходната
съдебна инстанция отменила оспореното постановление.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. В унисон с мотивите на районния съд,
касационният състав намира, че поведението на водача е било неправилно
квалифицирано от органите на МВР. Видно от съдържанието на АУАН,
актосъставителят е посочил като нарушена несъществуващата вече норма на чл.
101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП – към момента на изготвяне на акта разпоредбата на чл.
101, ал. 3 от ЗДвП е претърпяла редакция, в резултат на която ал. 3 носи друго
съдържание. В опит да прецизира правната квалификация АНО е възприел
поведението на водача като несъобразено с чл. 101, ал. 3 от закона, налагайки
на водача регламентирата в чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП глоба. Санкционната
разпоредба предвижда отговорност за водач, който управлява технически
неизправно ППС, при констатирани опасни неизправности. В случая наказващият
орган е приел, че опасната неизправност е регламентирана в чл. 101, ал. 3 от ЗДвП – от прочита на разпоредбата се установява, че тя изключва приложението на
ал. 2 от същия член при наличие на опасна неизправност, а от своя страна ал. 2
сочи, че когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно,
водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност
на движението. Посочената като нарушена нормативна разпоредба не предвижда
конкретно правило за поведение, чието нарушаване би могло да доведе до
осъществяване на административнонаказателния състав, визиран в чл. 179, ал. 6,
т. 3 от ЗДвП. Това е така, тъй като основополагащата разпоредба, която създава
задължение за водачите да не управляват технически неизправни превозни средства
е тази на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В унисон с правилото на закона е и
повелята на чл. 10 от ППЗДвП, описваща повредите на превозно средство, при
наличието на които то се определя като неизправно. В процесния случай и
доколкото органите са установили липса на гайка на задната дясна джанта,
относимо би било правилото на чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „в“ от Правилника. Следва
да се отбележи, че законът вече разграничава три степени на неизправност, в
зависимост от интензитета на техническите дефекти, при което с т. 71-73,
включително, от § 6 на ДР на ЗДвП са дефинирани понятията „незначителни“,
„значителни“ и „опасни неизправности“ и наличието на всяка една от тях е
основание за определяне на по-висок санкционен размер. Извод за съответната
степен на неблагоприятно въздействие върху техническата пригодност на
автомобила следва да се извлече след съобразяване и на регулацията, дадена с
Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Вместо това,
контролните органи са квалифицирали поведението на водача като несъобразено с
правилото на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП и по този начин са допуснали нарушение на
чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, доколкото неправилно са
индивидуализирали нарушените законни разпоредби. Това опущение съставлява
съществено процесуално нарушение и налага отмяна на издаденото НП изцяло, в
какъвто смисъл е и решаващото становище на районния съд.
В допълнение към
изложеното, следва да посочи още, че НП се явява незаконосъобразно и на още
едно основание. С него на водача е наложена глобата, регламентирана в чл. 179,
ал. 6, т. 3 от ЗДвП, с която се санкционират водачите, управляващи превозни
средства с опасни технически неизправности. Съобразно т. 5.2.1, б. „а“ от
Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, липсата на
гайка на главината на колелата може да послужи като основание неизправността да
се възприеме за „значителна“ или „опасна“ неизправност. В тази връзка, от
прочита на постановлението не става ясно защо наказващият орган е определил
липсата на гайка на дясната джанта на автомобила като „опасна“ неизправност, а
това е от съществено значение не само с оглед предвижданията на цитираното
правило от приложението към наредбата, но и с оглед определянето на релевантния
санкционен състав – чл. 179, ал. 6 от ЗДвП преследва неправомерното управление
на технически неизправно МПС, но диференцира размера на налаганите глоби според
характера на неизправността, характерът на която се явява елемент от
обективната страна на правонарушението и подлежи на установяване. Както вече бе
прокоментирано, с т. 71-73, включително от § 6 на ДР на ЗДвП са дефинирани
понятията „незначителни“, „значителни“ и „опасни неизправности“, като за
„значителни“ са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а „опасни“ са откритите
по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху
околната среда. В тежест на АНО е възложено пълното доказване на твърдяното
нарушение от обективна и субективна страна, но съдебната проверка бива
препятствана с оглед липсата на изложени конкретни съображения от страна на
наказващия орган по този въпрос, което налага извод за порочност на
постановлението и на това основание.
В обобщение на
изложеното Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 76/06.11.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 323/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.02.2020 г.