Решение по дело №116/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260162
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20212150100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№260162                                          16.07.2021 г.                                     гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               граждански състав  на втори юли през две хиляди двадесет и първа година                    

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар: Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 116 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ......., представлявано от Е.Д., против И.Г.В., ЕГН **********. Твърди се, че "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност- изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. Сочи се, че на 22.05.2017г. между „БТК“ ЕАД и И.В.Г. е сключен Договор за телекомуникационни услуги, с който са предоставени гласови услуги за телефонен пост с номер ********* с абонаментен план „ Vivacom Uni Fix". Срокът на Договора е 12 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. Съгласно т.29 от горепосочените Общи условия, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата, като ,,БТК'' определя началната и крайната му дата. Съгласно т. 36.7. вр. т. 36 от Общите условия, фактурите съдържат срок за плащане. Заявява се, че за предоставените услуги били издадени: Фактура № **********/01.08.2017 г. за отчетен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г., която включва стойността на ползваните телекоминукационни услуги /месечен абонамент за гласови услуги/ в размер на 11,80 лв.; Фактура № **********/01.09.2017 г. за отчетен период 01.09.2017г. до 30.09.2017 г., която включва стойността на ползваните телекоминукационни услуги /месечен абонамент за гласови услуги/ в размер на 11,80 лв.; Фактура № **********/01.10.2017 г. за отчетен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017 г., която включва стойността на ползваните телекоминукационни услуги /месечен абонамент за гласови услуги/ в размер на 11,80 лв. Задълженията по така издадените фактури не били заплатени, поради което се претендират. Претендира се, на основание чл.84 от ЗЗД, и сумата от общо 8.85 лв., представляваща мораторна лихва за забава, както следва: 3,05лв. по фактура № **********/01.08.2017г., за периода 20.09.2017г. до 09.03.2020г.; 2,95лв. по фактура № **********/01.09.2017г., за периода 30.09.2017г. до 09.03.2020г.; 2,85лв. по фактура № **********/01.10.2017г. за периода 20.11.2017г. до 09.03.2020г.

Заявява се, че поради незаплащане на задълженията от страна на ответника, на 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания"ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп" ООД по силата, на който дружеството- цесионер придоби вземанията по всички горепосочени фактури. „СГ Груп" ООД, в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, е изпратило уведомление до И.В.Г. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. На 26.08.2019г. „СГ Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К." ЕООД, за което цедента уведомил по пощата длъжника основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Твърди се, че по повод сочените по- горе суми било подадено заявление, въз основа на което по ч.гр.д. № 865/2020 г. по описа на РС- Несебър била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По повод подадено възражение се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сочените размери, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. С нарочна молба се оттегля претенцията, касаеща мораторната лихва за забава за сумата от 8.85 лв., като в тази връзка производството бе прекратено по отношение на иска за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 8.85 лв., представляваща мораторна лихва за забава, както следва: 3,05лв. по фактура № **********/01.08.2017г., за периода 20.09.2017г. до 09.03.2020г.; 2,95лв. по фактура № **********/01.09.2017г., за периода 30.09.2017г. до 09.03.2020г.; 2,85лв. по фактура № **********/01.10.2017г. за периода 20.11.2017г. до 09.03.2020г.

В срокът по чл.131 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответника, с който се заявява, че се признава иска. По делото постъпи и втори писмен отговор, с който се оспорва претенциите. Предвид обаче нормата на чл. 237, ал.4 от ГПК, настоящата инстанция счита, че така подадения втори отговор не следва да бъде взет предвид. 

Съдът, като взе предвид изричното признание на иска, е приел приложените към исковата молба писмени доказателства и е приключил съдебното дирене.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Видно от постъпилата по делото молба от 17.06.2021 г. е направено изрично искане от страна на ищеца за постановяване на решение по признание. Съобразно представените по делото писмени доказателства, установяване дължимостта на търсените суми е в интерес на ищците доколкото същите са материално легитимирани да ги претендират, а признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед направеното признание на предявените искове от страна на ответника следва да бъде прието за установено съществуването на вземане в размер на 35,40 лв., представляващо сбор от сумата от 11.80лв., представляваща стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.08.2017г.- 31.08.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.08.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 11.80лв., представляваща стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.09.2017г.- 30.09.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.09.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 11.80лв., представляваща стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.10.2017г.- 31.10.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.10.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, всички суми, дължими по Договор за телекомуникационни услуги от 22.05.2015г., сключен между „БТК” ЕАД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Е.Ф.К.” ЕООД с Договор за продажба на вземане от 26.08.2019г.

С оглед изхода на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски, възлизащи на сумата от 325 лв., както и сторените в исковото производство разноски в размер на 325 лв. /25 лв.- държавна такса и 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение/

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ......., представлявано от Е.Д., против И.Г.В., ЕГН **********, за сумата от 35,40 лв., представляваща сбор от сумата от 11.80 лв.- стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.08.2017г.- 31.08.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.08.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 11.80 лв., представляваща стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.09.2017г.- 30.09.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.09.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 11.80 лв., представляваща стойността на незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 01.10.2017г.- 31.10.2017г., за която услуга е издадена фактура **********/01.10.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението- 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, всички суми, дължими по Договор за телекомуникационни услуги от 22.05.2015г., сключен между „БТК” ЕАД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Е.Ф.К.” ЕООД с Договор за продажба на вземане от 26.08.2019г., за които суми е издадена Заповед № 260065/08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 865/2020 г. по описа на РС- Несебър.

ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********, да заплати на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ......., представлявано от Е.Д., сумата от 325 лв.- разноски по заповедното производство, и сумата от 325 лв.- разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му. 

                  

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: