№ 441
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600698 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Пострадалият В. ИВ. ИВ. се явява лично и с адв. Р. АП., редовно
упълномощен. От адв. Р. АП. е постъпило допълнително писмено изложение
по делото.
Ответникът по жалбата - подсъдимият В. АТ. Б., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Д.К., редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Г..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
1
Адв. А.: Поддържам въззивната жалба и представеното допълнително
писмено изложение. Няма да соча доказателства.
Прокурорът: Не оспорвам жалба. Няма да соча доказателства.
Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам така предявената жалба от
частния обвинител за частично основателна. Действително, от обектива
страна, изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез нанасяне
на удари и псувни. Той градира поведението си като започва в началото с
обида. Продължава чрез физическа интер***я върху пострадалия, насочва се
към автомобила, взима метална тръба и нанася множество удари в
жизненоважния орган, т.е това градиране на поведението, псуване, при което
пострадалият не е отвърнал с обида. Тръгнал е да се качва в колата си, за да
избегне конфликт. При следващото взимане на тръбата и нанасяне удар с нея
в областта на главата, което продължило и с удари с ръце, които подсъдимият
е нанесъл, са действия, които са извършени на обществено място, в светлата
част на деня, на централна пътна артерия в гр. ****. Видно от доказателствата
по делото е пред магазин и заведение за хранене, пред погледите на
множество събрали се хора, сред които и св. ***, св. А. и св. ****, както и
намесилите се полицаи, които също свидетелстват за наличието на събрали се
хора. Публичността дори не е изискване за състава на това престъпление.
Постановлението от 1974 т. говори, че тези действия, които е извършил
подсъдимият дори може да не са станали достояние, но след извършването им
са станали достояние на неограничен кръг от хора. На следващо място
пострадалият по никакъв начин с думи или действия в конкретната ситуация
не е предизвикал подсъдимият да го нападне. Напротив, опитал се е да
избегне среща с него. На следващо място, подсъдимият много добре е
съзнавал, че се намира на обществено място и по време когато е имало хора,
като без да е имало причина за този момент е нанесен побой, без да се
съобразява с чувствата и защитените права и интересите, не само на
пострадалия, но и на присъстващите или преминаващи граждани, с което
2
допуска, че по тази начин грубо нарушава реда и проявява явно неуважение
към обществото. Отнася се пренебрежително към този резултат, т.е. считам,
че при достатъчно добре изяснена фактическа обстановка, от страна на
Районен съд-Велинград, която е изложил в мотивите на решението, е
достигнал до погрешния правен извод, че не е извършено престъпление
„хулиганство“. Тази фактическа обстановка, според мен, води до лирическия
извод, че такова престъпление е извършено при евентуален умисъл от страна
на подсъдимия. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, налице е
явно неуважение към обществото, което изтъкнах по-горе, а личният мотив
не изключва съставомерността на това деяние, тъй че считам, че същият
следва да бъде признат за виновен, като бъда отменена присъдата на Районен
съд- Велинград в частта, в която той е признат за невиновен за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Бъде признат за виновен за това
престъпление, от субективна страна, извършено при евентуален умисъл от
него, като в останалата част присъдата бъде потвърдена. Ако се съобразите с
това мое виждане, то ще е налице идеална съвкупност от престъпления. Това,
за което е осъден за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и евентуално
това, което пледирах да бъде признат за виновен. Така че няма да бъде налице
основание за разпоредба на чл. 78а от НК, а следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено при условията на чл.
66 от НК, тъй като няма пречка за приложение на тази разпоредба с
изпитателен срок. Не е налице от данните по делото нито едно смекчаващо
обстоятелства, така че да му бъда наложено наказание с редукцията на чл. 55,
ал. 1, т. 2 от НК. С оглед на гореизложеното, моля за Вашия съдебен акт.
Адв. А.- Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло депозираната
въззивна жалба, включително и подробно изложеното допълнително писмено
изложение. Недоумявам защо Велинградския Районен Съд е постановил
оправдателна присъда, приемайки, че липсват хулигански подбуди, тъй като
има личен мотив – влошени взаимоотношения между двамата. Според мен
такова становище е незаконосъобразно. Касае се за обществено място, пред
погледа на десетки хора, посред бял ден, пред централния бул. ****. Освен
това категорично и ясно е посочено в Постановление № 2 от 1982 г. на
Пленума на Върховния съд на Република България, където е обяснено
понятието „хулиганство“. Откъдето е следвало да черпи правната си
аргументация Районен съд-Велинград. Като в една от точките са пояснени
3
формите на хулиганските действия, сред които са такива свързани с
посегателство срещу личността, нанасяне на обида или телесна повреда, а в
друга точка е изяснен умисъла и тук се присъединявам с представителя на
държавното обвинение, че това може да е при евентуален умисъл, дори
когато е нанесена телесна повреда с личен мотив. Какво значение има
влошените взаимоотношения и превозвайки своите клиенти е нападнат по
такъв брутален начин на обществено място. Това поведение е на таксиметров
шофьор, който в длъжностната му характеристика е съвсем ясно е упоменато
какви трябва да бъдат неговите права и задължения, особено превозвайки
хора. Освен това се касае за въртене за бухалка- метална. Представете се
какви последствия може да има да нападнатото лице. В случая, просто
късмет е, че пораженията в областта на окото са дали само временно
ограничение на зрението със синини, подробно описани в медицинската
документация и приетата по делото съдебно- медицинска документация и
допълнителната такава. В тази насока не мога да се съглася, че с присъденото
обезщетение в размер на 2000 лв. е правилно и законосъобразно с оглед
начина и мястото, където са нанесени тези телесни увреждания и считам, че
неправилно и незаконосъобразно съдът присъди причинените на доверителя
ми имуществените вреди за заплатените адвокатски възнаграждения, както в
досъдебната, така и в съдебната фаза пред първата инстанция. В тази насока с
оглед допълнителното писмено изложение моля да отмените частично
присъдата на Велинградския Районен съд и признаете подсъдимият за
виновен по така повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК като
уважите изцяло гражданския иск, както и да го признаете за виновен по чл.
325, ал. 1 от НК, тъй като по същото време и място е извършено непристойно
действие на публично място по брутален и циничен начин, нанесъл е побой с
метална бухалка на пострадалия И., а е отправил и обидни думи „****“,
насилствено отваряне на вратата на автомобила, провокирайки и
предизвиквайки сбиване на обществено място, при което е пострадал и
полицейски служител и всичко това в присъствието и пред погледа на много
хора. В този аспект, моля да се съобразите с подробно изложеното.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да не уважавате жалбата. По
отношение на признака хулиганство Велинградския Районен съд е изложил
подробни мотиви, изяснил е изключително добре фактическата обстановка и е
направил изводите си именно на тази фактическа обстановка. Имаме
4
несъгласие с присъдата, въпреки че не сме пуснали жалба и доколкото
настоящата инстанция следва да провери изцяло присъдата, то молим да
вземете предвид това, което ще спомена сега. Считам, че в гражданската част
присъдата е загубила баланса за справедливост. Надявам се и Вашето
виждане да е такова. Не споделяме и извода на съда, че тъжителят е действал
при условията на отбрана. Такава е неговата позиция, да. Той казва, че се е
самозащитавал, но всичките свидетели-очевидци говорят друго. Свидетелят
Гагов е видял тъжителят да държи тръба и силно да налага подсъдимия. Също
казва: „*** налагаше ***.“ Свидетелят **** твърди: „Взаимно си отправяха
удари. Когато се приближих, бяха се съсредоточили в боя.“ Тук не говорим
за самоотбрана, така както се твърди от тъжителя, защото възприятието на
очевидците е за съвсем друга ситуация. Затова изводите на Районния съд са
много кратки във връзка с отбраната и молим да преразгледате и да дадете
своето становище във връзка с това. По отношение на квалификацията на
телесните повреди, които са понесени от подзащитния ми, Районният съд е
възприел казаното от свидетелите и е записал в присъдата, че е констатирано,
че от носа на подсъдимия е текла кръв и окото му е било посинено. На базата
на тези данни, аз смятам, че може да се квалифицира телесната повреда и не
е необходимо изслушването на експерт, защото те и нямат това право да
квалифицират. Това е правото на съда. Телесните повреди на двамата са
еднотипни. Касае се за леки изменения във физиологичните функции.
Нараняванията не са незначителни и съставляват увреждания със
разстройство на здравето. Поради това считам, че не е обосновано Районният
съд не е положил института на реторсия. Моля при Вашата проверка да имате
предвид тези данни.
Адв. А. /реплика/: Не мога да се съглася, че в случая е приложимо
искането за реторсия. Това е абсолютно незаконосъобразно. В тази несока е и
непротиворечива практиката на ВКС. За да има реторсия трябва да има две
противоправни действия. Деянието на г-н И., то не е противоправно, а е
обществено необходимо и не е обществено опасно, тъй като той е защитил
собствения си живот. Седейки си в колата, е нападнат от лице с метална
бухалка. Какво трябва да направи в случая? Каква реторсия? Ако не бяха тези
действия хулигански от страна на подсъдимият, нямаше да се стигне да този
инцидент, нямаше да се получат тези вредоносни последици.
5
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви на страните присъдата си, като разясни
правото на жалба и протест и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:34 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6