Решение по дело №7507/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 203
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207507
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16 – 77 / 07.10.2021г.,
издадено от Х. А. К. на длъжност ********* отдел „Рибарство и контрол -
Южна България“ - гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Й. СТ. Г.,
ЕГН:**********, с адрес – гр.П., ул.„К. Ц.“ № *, на основание чл.70, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение
на чл.30, ал.3, т.1, вр. чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като е
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Оспорва описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка, като посочва, че макар
да са се изкушили да хвърлят въдиците, то намерената у него риба я намерил
паднала до рибарник на друго място, както и че органът не е изпълнил
задължението си да го предупреди. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата, като сочи, че в случая незаконосъобразно не е приложена
1
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл посочва, че случаят следва да
се прецени като маловажен, доколкото деянието не е извършено през
размножителния сезон, установена е само една риба, чиято стойност в
пазарната мрежа е незначителна спрямо наложеното наказание, не е
осъществяван промишлен риболов или такъв с опасни средства. Също
предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят Г. поддържа
становището на процесуалния си представител и също предлага наложеното
му наказание да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Арабаджиева
оспорва жалбата. Сочи, че АУАН и наказателното постановление съдържат
всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
нарушения по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите и
чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. В този смисъл посочва
Заповед № РД-09-424 от 28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и
горите, както и това, че жалбоподателят е уловил и задържал един брой риба
от вида балканска пъстърва, което се установява по несъмнен начин. Също
взема становище, че наложеното наказание е в минимален размер, както и че
не е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
се цели опазване на рибния ресурс в река В., е който смисъл е без значение
колко струва един брой риба в магазина. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.11.2021 г. видно от
приложеното в оригинал известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-
Пловдив, на 10.11.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
2
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.07.2021г., свидетелят Д. Д. М. и Ц. И. Б. – в качеството им на
********** в отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ получили сигнал
чрез телефон за любител риболовец, осъществяващ любителски риболов на
река В..
Малко по-късно – на 28.07.2021г., около 12:00 часа, М. и Б. пристигнали
на посоченото място, а именно – р.В., с координати N 42.074464, E 24.500339
и установили лицето, подало сигнала, което от своя страна им посочило
жалбоподателя Й. СТ. Г., който към този момент се намирал от другата
страна на реката, като лицето, осъществявало риболов. Свидетелят М.
прекосил реката и престъпил към проверка на жалбоподателя, като му указал
да покаже съдържанието на джобовете си. При това Г. извадил от единия си
джоб извадил един брой риба от вода „балканска пъстърва“, с дължина 25 см.,
увита в найлонов плик.
С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков
№ 0017534 от 28.07.2021г. срещу жалбоподателя Й. СТ. Г. за нарушение на
чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, който АУАН бил
съставен в присъствието и подписан от Райчев. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Д. М., който подробно описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително
това, че жалбоподателят Г. бил посочен като лицето, ловящо риба, както и че
у него била намерена един брой такава. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
3
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Заповед № 09-424/28.05.2020г. на министъра
на земеделието, храните и горите – от която се установява, че мястото на
нарушението - река В. попада в местата, където при извършване на
любителски риболов е забранено задържането на рибата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № РД09-131/16.02.2021г. на министъра на
земеделието, храните и горите, като за актосъставителя следва да се съобрази
и Заповед № РД09-797/10.08.2021г. на министъра на земеделието, храните и
горите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Й. СТ. Г., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1, вр. чл.70, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите – за това, че 28.07.2021г., около 12:00 часа, на
р.В., с координати N 42.074464, E 24.500339, в периода на забраната по чл.30,
ал.3, т.1, от Закона за рибарството и аквакултурите, при извършването на
любителки риболов е задържал речна (балканска) пъстърва, а именно -
извадил един брой риба от вода „балканска пъстърва“, с дължина 25 см.
На първо място следва да се посочи, че от представената по делото
4
Заповед № 09-424/28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и
горите се установява, че мястото на нарушението - река В. попада в местата,
където при извършване на любителски риболов е забранено задържането на
рибата в периода от 2019г. до 2021г..
Също така се установява, че на гореописаното място жалбоподателят
Й. СТ. Г., при извършване на любителски риболов е задържал речна
(балканска) пъстърва, а именно - извадил един брой риба от вода „балканска
пъстърва“, с дължина 25 см.. Последното се установя по несъмнен начин,
въпреки обстоятелството, че в момента на самата проверка свидетелят М. не е
установил поставена в работно положение въдица. Въпреки това, по делото
се установява, че жалбоподателят Г. е осъществявал любителски риболов,
доколкото именно като такъв е посочен от лицето, подало сигнала, довел до
проверката, още повече и самия жалбоподател Г., дори в настоящата си жалба
сочи, че е извършвал риболов на същото място, макар да отрича, че е уловил
и задържал описаната риба.
На последно място съдът намира за установено и обстоятелството, че
установената у жалбоподателя един брой риба от вода „балканска пъстърва“,
с дължина 25 см. е уловена на мястото на нарушението, доколкото
последното – посочено в показанията на свидетеля М., е съвсем логично и
непротиворечиво, а обяснението на жалбоподателя в смисъл, че тази риба
била намерена съвсем случайно някъде другаде (край някакъв рибарник) е
очевидно житейски твърде невероятно.
Ето защо установяват се всички съставомерни елементи на описаното
нарушение на чл.30, ал.3, т.1, вр. чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите,
както и на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Процесното
нарушение, по начина, по което е описано в закона е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
5
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
В този смисъл неоснователни са възраженията, че са налице
предпоставки за приложение реда на чл.28 от ЗАНН предвид това, че
деянието не е извършено през размножителния сезон. Преценката за това,
дали задържането на уловената риба от съответния водоем има негативно
отражение върху нейната популация, независимо от сезона, е направена от
компетентния орган съгласно вече коментираната Заповед № 09-
424/28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, поради
което и същият въпрос не подлежи на изследване и контрол от съда в хода на
настоящото производство.
Също като неоснователно следва да се прецени и възражението, че
установена е само една риба, чиято стойност в пазарната мрежа е
незначителна спрямо наложеното наказание, като правилно в този смисъл е
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
обществената опасност на деянието и конкретно – негативния му ефект във
връзка с опазване на рибния ресурс в река В. не е свързана с цената на рибата
в търговската мрежа.
Съдът намери, че не съставлява основание за прилагане реда на чл.28 от
ЗАНН и обстоятелствата, че не е осъществяван промишлен риболов или
такъв с опасни средства, доколкото фактът, че нарушението е осъществено
именно при любителски риболов е съобразено от самия законодател, а
сочените от жалбоподателя обстоятелства не биха били такива, отегчаващи
изследваното нарушение, а биха осъществили състава на други и отделни
нарушения на Закона за рибарството и аквакултурите.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, за установеното нарушение е предвидено административно
наказание - глоба в размер от 1 500 лева до 3 000 лева. В случая на
жалбоподателя е наложено наказание в минималния възможен размер, а
именно – 1 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е
поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
6
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, делото е разгледано в рамките на
само на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, с разпит на
единствен свидетел, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 77 / 07.10.2021г.,
издадено от Х. А. К. на длъжност ********* отдел „Рибарство и контрол -
Южна България“ - гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Й. СТ. Г.,
ЕГН:**********, с адрес – гр.П., ул.„К. Ц.“ № *, на основание чл.70, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение
на чл.30, ал.3, т.1, вр. чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите;

ОСЪЖДА Й. СТ. Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
7
агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8