Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 106 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация на главния иск
- чл. 51 ТЗ и на акцесорния иск - чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Р.” ЕООД, твърди, че на 14.12.2017 г. сключил с ответника - „П.ф.к.Л.“ АД, договор, по силата на който се задължил да извърши действия по привличане на професионален футболист, който да подпише трудов договор с ответника срещу получаване на възнаграждение за това, което е в размер на 16 800 евро с ДДС, чиято левова равностойност възлиза на сумата от 32 857, 94 лв. и е платимо по следния начин: 1) сумата от 8 400 евро се дължи в левовата равностойност след картотекиране на футболиста в БФС; 2) сумата от 8 400 евро се дължи в левовата равностойност най-късно до 30.09.2018 г. Посочва, че в резултат на извършената от него посредническа дейност в „П.ф.к.Л.“ АД е привлечен професионалният футболист А.Б., гражданин на Република Франция, който е картотекиран в клуба на 04.01.2018 г. и е подписал трудов договор с клуба. Ищецът счита, че с оглед на тези факти за него е възникнало парично вземане срещу ответника за получаване на уговореното с договора възнаграждение в размер на 32 857, 94 лв., което последният не е погасил нито на падежа, нито към настоящия момент. Ответникът е изпаднал в забава изпълнението на това свое задължение и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2018 г. възлиза на сумата от 5 526, 51 лв. Поради изложеното ищецът моли „П.ф.к.Л.“ АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 32 857, 94 лв. – неплатено договорено възнаграждение за извършена дейност по привличане на професионалния футболист А.Б., гражданин на Република Франция, който е картотекиран във футболния клуб на 04.01.2018 г., дължимо по договор от 14.12.2017 г., както и сумата от 5 526, 51 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължима за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „П.ф.к.Л.“ АД, ги оспорва. Твърди, че ищцовото дружество не е регистрирано в Агенция по заетостта съгласно изискването на чл. 5, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, поради което и то не може да извършва посредническа дейност по наемане на работа. С оглед на това счита, че сключеният между страните договор изобщо не е породил действие. Ответникът посочва, че „Р.” ЕООД не е регистрирано в официалния регистър на физическите и юридически лица, изпълняващи дейност като посредници на играчи, който се води от Българския футболен съюз, което е в противоречие на императивното правило на чл. 35г, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и това прави сключеният от това дружество договор нищожен. Ответникът заявява, че ищецът няма никакъв принос за сключване на трудовия договор с футболиста Белаид, поради което в негова полза не е възникнало вземане за получаване на уговореното възнаграждение. Посочва, че трудовият договор с този футболист е прекратен на 15.01.2019 г., от който момент е прекратен и сключеният между страните посреднически договор и от който момент по него не се дължат никакви суми. Твърди, че претендираният размер на възнаграждението за извършени посреднически услуги е завишен, тъй като съгласно уговореното между страните той е обвързан от срока на действие на сключения с футболиста договор, а в случая той е прекратен предсрочно. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 51 ТЗ:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по предявения главен иск е претенция на ищеца за заплащане на
възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор, имащ характер на договор за посредничество, който е уреден в чл. 49 – чл. 51 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на това, че ищцовото дружество основава
иска на сключен между страните договор, по силата на който в негова тежест е
възникнало задължение за извършване на действия по привличане на професионалния
футболист А.Б. и създаване на условия за сключване на договор между него и ответника, които действия по своя характер са фактически.
Тази престация е характерна такава за договора за посредничесво, регламентиран
в Търговския закон.
При тълкуване на
нормата на чл. 49 ТЗ, в която е дадено легално определение за търговското
посредничество, се налага извода, че то представлява чисто фактическа дейност, която
се изразява в оказано съдействие за сключване на определени търговски сделки и която
дейност се упражнява по занятие от търговец, който е специализиран в нейното осъществяване.
В задълженията на посредника, които му се възлагат въз основа на сключения
договор за посредничество, се включва извършването на фактически дейности по
намиране на клиенти, с които
възложителят може да сключи определен вид търговска сделка, по предоставяне на информация
относно условията, при които възложителят сключва този вид сделки, както и по
осъществяване на връзка между клиента и възложителя. Резултатът от извършването
на тези действия е подписване на договор между възложителя и клиента, който
посредникът е намерил. Сключването на този договор обаче не е част от
действията, които се осъществяват от посредника, защото то не е фактическо, а
правно действие и може да бъде предмет на договор за поръчка, но не и на
договор за посредничество.
Предвид
изложеното при произнасянето си по основателността на
предявения осъдителен
иск за главница съдът трябва да отговори първо на въпроса дали между страните по спора е
сключен договор, който има
характеристиките на такъв за търговско посредничество по чл. 49 ТЗ, който се
твърди като правопораждащ предявеното вземане факт.
По делото не е спорно, че между „П.ф.к.Л.“
АД, от една страна, и „Р.” ЕООД, от друга, са възникнали облигационни отношения,
произтичащи от сключен на 14.12.2017
г. договор, по силата на който на последното дружество е
възложено да извърши дейност по посредничество за привличане във футболния клуб
на професионалния футболист А.Б.. Това се установява и от приетия като доказателство в
производството писмен договор от 14.12.2017
г., наименуван „комисионен догвоор“, който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и с оглед на това обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които
възникват за съдоговорителите, такова каквото е отразено в него. При тълкуване
на преамбюла на договора и на чл. 1 от неговото съдържание, се налага извода,
че с него на дружеството „Р.” ЕООД е възложено да посредничи на „П.ф.к.Л.“ АД за
придобиването на икономическите и спортните права върху професионалния
футболист А.Б. и сключване на трудов договор с него. Използването на термина
„посредничи“ при описване на действията, които са възложени за извършване на
ищцовото дружество, дава основание да се приеме, че тези действия са само
фактически такива, които са насочени към установяване на връзка между
футболиста и футболния клуб и създаването на условия за сключването на договор
между тях. Ето защо и сключеният между страните договор трябва да се
квалифицира като договор за посредничество по чл. 49 ТЗ. При тълкуване на
волята на страните, изразена в съдържанието на договора, съдът счита, че
сделката за сключване на която „Р.” ЕООД се е задължило да посредничи, има за предмет придобиване
на състезателните права върху професионалния футболист.
Понятието
състезателни права има легална дефиниция, която е дадена в действащата към
датата на сключване на процесния договор норма на чл. 35б, ал. 1 от Закона за
физическото възпитание и спорта /от 1996 г., отм./, съгласно която те представляват
съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната
дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие права. При
съобразяване на това определение на състезателни права е видно, че те
представляват една съвкупност от права, които са свързани основно с правото на
едно лице да извършва дейност като професионален спортист в определен спортен
клуб, което право е основното, чието придобиване се цели да бъде осъществено в
резултат от действията на посредника съгласно посоченото в преамбюла на
договора от 14.12.2017 г. Отношенията по придобиване на състезателните права на
конкретен професионален спортист от даден спортен клуб не могат да бъдат
определени като отношения по предоставяне и наемане на работна сила, които възникват по силата на сключен трудов договор, както твърди ответникът.
Състезателните права са комплексни и при тяхното придобиване от определен
спортен клуб въпросът за условията, при които един професионален футболист
предоставя работната сила се урежда, доколкото е пряко свързан с правото на
спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на клуба, но не
е определящ за квалифицирането на облигационните отношения, които възникват
между професионалния спортист и спортния клуб. С оглед на това и когато едно
лице извършва търговска дейност по посредничество за сключване на сделки, имащи
за предмет придобиване на състезателни права, той не посредничи за наемане на
работа между работници и работодатели и правилата за това, предвидени в Наредба
за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на
работа, на които се позовава ответникът, не се прилагат по отношение на
извършваната от него дейност.
Предвид
изложеното следва да се заключи, че по делото е доказано, че между страните по
спора е сключен договор за посредничество, по силата на който ищецът „Р.” ЕООД се е задължил да
извърши фактически действия по установяване на връзки
между професионалния футболист А.Б. и
„П.ф.к.Л.“ АД и създаване на условия за сключване между тези лица на договор за придобиване
на състезателните права на футболиста от спортния клуб срещу получаване от
посредника на възнаграждение, което се заплаща от „П.ф.к.Л.“
АД и е в точно определен в
съдържанието на сключената сделка размер от 14 000 евро без ДДС, съответно 16
800 евро с ДДС.
Ответникът
заявява в процеса възражение, че сключеният договор е нищожен, тъй като
противоречи на правилото на действащата към 14.12.2017 г. норма на чл. 35г от
Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС, отм./, което съдът намира за
неоснователно. В чл. 35г, ал. 1 ЗФВС /отм./ е предвидено, че трето лице може да
посредничи при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права,
ако отговаря на следните изисквания: 1. регистрирано е като търговец; 2. има
сключен договор със спортен клуб или с физическо лице, което желае да придобие
статут на спортист или да промени клубната си принадлежност; 3. вписано е в
регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната
лицензирана спортна федерация. От извършената от съда служебна проверка в
търговския регистър, воден от Агенция по вписванията и от представените в
производството доказателства се установява, че дружеството „Р.” ЕООД е регистрирано
като търговец, както и че е вписано в регистъра на лицата, които осъществяват
посредничество, воден от Българския футболен съюз, считано от 2016 г. до
момента. Освен това в производството се доказа и че между това дружество и „П.ф.к.Л.“ АД е налице
сключен нa 14.12.2017 г. договор за посредничество, което
означава, че то отговаря на всички предвидени в закона условия за извършване на
търговско посредничество за сключване на сделки за придобиване и трансфер на
състезателни права и не е налице твърдяното от ответника нарушение на законовата
разпоредба на чл. 35г, ал. 1 ЗФВС /отм./.
След като по делото се доказа, че договорът за посредничество от 14.12.2017 г. е сключен, както и че той не страда от порок, който да води до неговата недействителност, то трябва да се приеме, че той е породил правни последици по възникване в тежест на страните по него на насрещни задължения, а именно – в тежест на посредника възниква задължение за извършване на уговорените в договора фактически действия по оказване на съдействие за сключване на сделка за придобиване от възложителя на състезателните права на професионалния футболист А.Б., а в тежест на възложителя по договора възниква насрещното задължение да заплати възнаграждение, чието реално изпълнение е предмет на предявения осъдителен иск.
По делото се
установява, че от ищцовото дружество през 2017 г. са извършени възложените му с
договора фактически действия по посредничество за сключване на договор между професионалния футболист А.Б. и „П.ф.к.Л.“ АД, доколкото се доказва, че то е осъществило връзката между футболиста и
клуба, осигурило е пристигането на футболиста в Република България, намерило е място,
на което той да бъде настанен, както и е осигурило присъствието на футболиста
за провеждане на проби от футболни клуб с цел той да тренира и да се състезава
към него. Осъществяването на тези действия се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел К.М..М., който ги е възприел непосредствено и ги
пресъздава в разпита си пред съда. Показанията на този свидетел са логически
свързани, поради което и предвид липсата на доказателства, които да оборват
изнесените от него обстоятелства, съдът ги кредитира като достоверни. Фактът,
който е установен по делото и на който се позовава ответникът, че между
футболиста Б.и „П.ф.к.Л.“ АД и преди 2017 г. е имало сключен договор за придобиване
на състезателни права, сам по себе си и предвид липсата на други доказателства
не води до извод, че възникването на последващи облигационни отношения със
същия предмет не е станало в резултат на посредническата дейност на ищеца.
Сключеният между футболиста и клуба договор за придобиване на състезателни
права се доказва да е прекратен на 22.12.2015 г., което означава, че в
продължение на две години между тези лица не е имало облигационни отношения и
за да бъдат те подновени в края на 2017 г. отново е следвало да бъде извършена
дейност по осъществяване на връзка и създаване на условия за сключване на нов
договор между тях, които биха могли да бъдат възложени на търговски посредник,
както е станало в случая.
След като по
делото се доказа, че в изпълнение на поетото от него задължение по процесния
договор ищецът е извършил през 2017 г. възложените му посреднически действия,
имащи за цел сключване на договор за придобиване на състезателни права между „П.ф.к.Л.“ АД и А.Б., какъвто договор и се установява да е сключен на
14.12.2017 г., то трябва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното
задължение да заплати на посредника уговореното възнаграждение в размер на 14
000 евро без ДДС съответно 16 800 евро с ДДС, което страните са се съгласили,
че се дължи в левовата равностойност на тази парична сума, която възлиза на 32
857, 94 лв.
Съдът счита за
неоснователно възражението на ответника, че дължимостта на възникналото в
негова тежест задължение за изплащане на възнаграждение на посредника е
отпаднало на основание уговорката на чл. 3 от договора за посредничество от
14.12.2017 г.
В чл. 3 от сключения договор страните са постигнали съгласие, че в случай че трудовият договор, сключен между футболиста А.Б. и „П.ф.к.Л.“ АД бъде предсрочно прекратен, действието на настоящия договор се прекратява автоматично и нито една от страните няма да има никакви задължения и/ или претенции срещу другата, считано от датата на прекратяване. Следователно това е уговорка за уреждане на хипотеза на предсрочно прекратяване на сделката. При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 3 от сключения договор за посредничество във връзката й с клаузата на чл. 1 от него, в който е посочено, че уговореното възнаграждение се дължи на посредника за периода от време, в който футболистът А.Б. има действащ трудов договор с клуба, съдът счита, че между ищеца и ответника е постигнато съгласие за уговаряне на срок на действие на договора за посредничество, който срок не е посочен като конкретно записан период от време в съдържанието на тази сделка, а е определен чрез препращане към срока на действие на друг договор, с който първият е пряко свързан и това е този договор, който е подписан в резултат на извършената посредническа дейност, а именно договорът за придобиване на състезателни права, сключен между професионалния футболист и футболния клуб. Освен това в чл. 3 от договора за посредничество страните са уговорили и условията на предсрочно прекратяване на договора, като са предвидили, че това ще става автоматично, без да е необходимо някоя от страните да прави изявление за упражняване на потестативното си право, с настъпване на един конкретен факт, който отново е свързан с договора за придобиване на състезателни права и който факт е предсрочното прекратяване на тази сделка. В клаузата на чл. 3 от договора е посочено и това, че страните няма да имат никакви задължения една към друга считано от датата на прекратяване на договора, което всъщност представлява включване в съдържанието на договора на информация за това какво е действието на настъпилото прекратяване на една сделка преди уговорения в нея срок на действие, а не представлява уговорка за отпадане на вече възникнали по нея задължения за някоя от страните. При прекратяване на един договор се стига до преустановяване на облигационната връзка между страните занапред, което означава, че той не обвързва страните и не създава за тях права и задължения от момента на прекратяването. Прекратяването на договора, за разлика от неговото разваляне поради неизпълнение, няма обратно действие, поради което и задължения, които вече са възникнали между страните преди датата на преустановяване действието на сделката, продължават да съществуват в отношенията между тях и следва да бъдат изпълнени. Именно с оглед действието занапред на прекратяването на договора за посредничество в клаузата на чл. 3 от него е предвидено, че страните по него нямат задължения една към друга от датата на прекратяване. Тази уговорка обаче по никакъв начин не се отнася за вече възникнали задължения по договора за посредничество, каквото е това за заплащане на уговореното възнаграждение на посредника за извършените от него действия по осъществяване на връзка между страните и оказване на съдействие за сключване на сделката за придобиване на състезателни права между А.Б. и „П.ф.к.Л.“ АД, което е възникнало в края на 2017 г., когато се доказа, че тези действия са осъществени, към който момент договорът за посредничество не е бил прекратен – той се счита прекратен на основание чл. 3 от него считано от 15.01.2019 г., когато по делото е установено, че договорът за придобиване на състезателните права от 14.12.2017 г. е прекратен предсрочно.
Към настоящия
момент са настъпили и уговорените в сключения договор за
посредничество дати, на които ответникът „П.ф.к.Л.“ АД следва да изпълни задължението за заплащане на възнаграждение на посредника
„Р.” ЕООД,
поради което то е изцяло изискуемо. Съгласно чл. 1 от договора то се дължи на
две вноски, чийто размер е равен на левовата равностойност на сумата от 7 000
евро без ДДС съответно 8 400 евро с ДДС, които са с падежи както следва: -
първата вноска е дължима след картотекиране на футболиста, което се доказва, че
е станало на 02.01.2018 г., видно от информацията, посочена от Българския
футболен съюз в удостоверение, издадено на 29.03.2021 г., намиращо се на л. 104
от делото на СГС; - падежът на втората вноска е 30.09.2018 г. Ответникът не
твърди да е изпълнил задължението си да изплати уговореното възнаграждение нито
на уговорените между страните падежи, нито към момента, което прави предявеният
в процеса осъдителен иск с правна квалификация чл. 51 ТЗ основателен за пълния
му предявен размер.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършените от посредника действия, което възниква по договора за посредничество е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение възложителят дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Това задължение е срочно, тъй като в договора за посредничество, сключен на 14.12.2017 г., страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Както беше посочено в мотивите по предявения главен иск, съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 1 от договора. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „П.ф.к.Л.“ АД изпада в забава плащането на процесното задължение, което е уговорено да се изплаща на две вноски, след изтичане на определените от страните дни за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Падежът на първата вноска от възнаграждението, която е в размер на 16 428, 97 лв., е настъпил на 03.01.2018 г. – денят след датата на картотекиране на футболиста, която се доказва да е 02.01.2018 г. Ответникът е изпаднал в забава изпълнение на своето задължение считано от 04.01.2018 г., която продължава и до момента на сезиране на съда и дължи за това време обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забавено плащане на първата дължима вноска от възнаграждението за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2020 г., който е по-кратък от времето, през което се установи да е допусната забава, което означава, че предявеният осъдителен иск е основателен за целия претендиран период. Размерът на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2020 г. върху главницата от 16 428, 97 лв., възлиза на 3 390, 76 лв.
Падежът на втората вноска от възнаграждението, която е в размер на 16 428, 97 лв., е настъпил на 01.10.2018 г. /30.09.2018 г. е неработен ден/. Ответникът е изпаднал в забава изпълнение на това задължение считано от 02.10.2018 г., която продължава и до момента на сезиране на съда и дължи за това време обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода на забавата от 02.10.2018 г. до 17.01.2020 г. върху главницата от 16 428, 97 лв., възлиза на сумата от 2 158, 59 лв.
Общият размер на вземането за обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение за посредничество възлиза на сумата от 5 549, 35 лв. Ищецът претендира по-нисък размер на това вземане, което означава, че предявеният акцесорен иск трябва да се уважи за пълния предявен размер и за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2020 г.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело в общ размер от 2 495, 38 лв., от които сумата от 1 535, 38 лв. – платена държавна такса и сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.ф.к.Л.”
АД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, с ЕИК: 8********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „Васил Левски”, магазин за хранителни стоки - център, на
основание чл. 51 ТЗ сума в размер на 32 857, 94 лв. /тридесет
и две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършени от „Р.” ЕООД
действия по посредничество за сключване през 2017 г., между професионалния
футболист А.Б. и „П.ф.к.Л.“ АД на договор за придобиване от футболния
клуб на състезателните права на професионалния футболист А.Б., което възнаграждение е дължимо по договор
за посредничество, сключен на 14.12.2017 г., между „П.ф.к.Л.“ АД и „Р.” ЕООД, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 17.01.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 5 526, 51 лв. /пет хиляди петстотин двадесет и шест лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетението за забавено плащане
на дължимото възнаграждение за извършено посредничество, начислено за периода от
05.01.2018 г. до 17.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. а ГПК „П.ф.к.Л.” АД да заплати на „Р.” ЕООД сума в размер на 2 495, 38 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: