№ 3546
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330104092 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Д. П. Л. (конституиран на
основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 24.08.2021 г. на мястото на
починали ищец Д. П. Л.) против К. Д. С. и В. Г. С. установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване недействителността
на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с удостоверяване
на подписа с рег. № **** г. и с удостоверяване на съдържанието № **** г. на
В. Ч. – *** на с. С., поради липса на волеизявление, кумулативно обективно
съединен с установителен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване
недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том ***, рег. № **** по нот.д. № **** г. на *** И. И. с
рег. № *** при НК, сключен при липса на надлежно учредена представителна
власт. В условията на евентуалност при отхвърляне на посочените искове е
предявен иск по чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. №
**** по нот.д. № **** г. на *** И. И. с рег. № *** при НК, като сключен във
вреда на представлявания.
С оглед твърденията на ищеца, релевирани в исковата молба следва да
се приеме, че първият иск за установяване на недействителността на
упълномощителната сделка следва да се счита предявен единствено против
първия ответник – К. Д. С., като лице, което черпи права от атакуваната
сделка. Останалите два иска за оспорване на договора за покупко-продажба
са предявени против двамата ответници, като втората ответница В. Г. С. е
1
съпруга на приобретателя по договора и ответник – К. Д. С., и последната
може да участва в производството в качеството й на необходим факултативен
другар, т.е. участието й не е задължително, но е допустимо. В този смисъл са
разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. по
тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че по предявен от
или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не
са задължителни другари.
Ищецът твърди, че е навършил 89 години и е с влошено здравословно
състояние, изразяващо се в трудната му подвижност и невъзможност за
придвижване без чужда помощ. Поддържа, че на 23.12.2020 г. бил посетен в
дома си в с. С. от ответника и *** на населеното място – В. Ч., като получил
предложение от ответника за отдаване на притежаваните от него земеделски
земи под наем. Твърди, че на тази дата не е подписвал документи, с които да е
упълномощил ответника да се разпорежда с имотите му. На същата дата бил
сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № ***, том ***, рег. № **** по нот.д. № **** г. на *** И. И. с
рег. № *** при НК, по силата на който ищецът, представляван от ответника, е
прехвърлил на ответника следните недвижими имоти: 1. нива в м. „***“ с
площ от 24, 682 дка, пета категория, ***, в ***, съставляваща имот № *** по
плана за земеразделяне на с. С.; 2. овощна градина в м. „****“ с площ от 2,
905 дка, от които 1, 570 дка четвърта категория и 1, 335 дка пета категория,
****, съставляваща имот с идентификатор № *** по плана за земеразделяне
на с. С. и 3. нива в м. „****“ с площ от 17, 710 дка, четвърта категория, ***,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С.. Данъчната
оценка на имотите била 6 211 лв., а продажната цена – 9 000 лв., за която
било посочено, че е получена изцяло в брой от купувача. Сочи, че за
изповядването на договора било представено пълномощно с удостоверяване
на подписа с рег. № **** г. и с удостоверяване на съдържанието № **** г. на
В. Ч. – *** на с. С.. Твърди, че на основания чл. 86, ал. 1 ЗННД кметовете на
населените места могат да изпълняват известни нотариални функции, но не
могат да осъществяват последните извън помещенията на кметствата и
общината, тъй като не се прилага разпоредбата на чл. 573, ал. 3 ГПК. Сочи, че
не е упълномощавал никой за снабдяване с необходимите документи за
изповядване на сделката, а скиците на недвижимите имоти са издадени на
23.11.2020 г., а удостоверенията за данъчни оценки на 15.12.2020 г., към
които дати за ищецът е било невъзможно да се придвижи сам, още повече, че
към този момент е имал лични грижи, създаващи пречка за посещение на
посочените институции. Твърди, че подписът, положен в упълномощителната
сделка от 23.12.2020 г. не е негов. Твърди, че дори да се приеме, че
ответникът е разполагал с представителна власт за изповядване на сделката,
последният е договарял сам със себе си във вреда на представлявания, тъй
като недвижимите имоти са продадени на цена, многократно по-ниска от
пазарната за посочените имоти. След справка в имотния регистър установил,
2
че имотите са били придобити от ответника в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което насочва исковете и против неговата
съпруга. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни К. Д. С. и В. Г. С. са депозирали отговор на исковата молба, в който
излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват
обстоятелството, че ищецът е трудно подвижен, но твърди, че последният не е
на легло, като за него е полагал грижи бащата на ответника – Д. С.. Твърдят,
че ищецът прехвърлил в полза на своя внук, къщата, в която живее, което
обстоятелство обосновавало извод за наличие на възможност за ищеца да се
разпорежда с имуществото си, като за тази цел посети *** и изповяда сделка.
Оспорват твърденията на ищеца, че между страните са водени разговори за
сключване на договор за наем на земеделските земи на ищеца, както и че не е
изразявал съгласие за упълномощаване на ответника и че процесното
пълномощно не е подписано от него. Твърдят, че упълномощителната сделка
била подписана в кметството, където ищецът отишъл лично и бил придружен
от бащата на ответника – Д. С.. Поддържат, че продажната цена е заплатена
на ищеца, като сумата от 4 500 лв. е заплатена в брой преди сключване на
сделката, а останалата част от 4 500 лв. – в брой в деня на сключване на
договора. Считат за неоснователно твърдението, че сделката е сключена във
вреда на представлявания, тъй като лично ищецът изразил съгласие имотите
да бъдат прехвърлени на ответника на посочената цена. Считат за
неоснователни доводите на ищеца, че пълномощникът не може да определя
свободно продажната цена, с оглед предоставения от ищеца обем на
представителна власт на ответника. В този смисъл се позовават на
тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Сочат, че продажната
цена не следва да бъде приемана като самостоятелен критерий за
недействителност на сделката по чл. 40 ЗЗД. По така изложените
съображения молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за установяване недействителността
на упълномощителната сделка, поради липса на волеизявление на довереника.
Налице е правен интерес от самостоятелно предявяване на посочения
иск, доколкото съдът ще се произнесе със сила на пресъдено нещо по
отношение действителността на едностранната сделка, а не инцидентно при
разглеждане на иска за установяване действителността на разпоредителната
сделка. В този смисъл в практиката на Върховния касационен съд
установителен иск по реда на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е разглеждан при
условията на кумулативно съединяване с иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – така
3
Решение № 175/15.03.2021 г. по гр. д. № 3867/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и
Решение № 217/21.01.2020 г. по гр. д. № 582/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.
При условията на кумулативно съединяване с така посочения иск е
предявен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване
недействителността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот,
поради сключването му от лице без надлежна представителна власт. При
определяне на правната квалификация на предявения иск съдът съобрази
задължителните разяснения, дадени с т. ІІ. 4 - 6 от Тълкувателно решение №
5/2016 г. по тълк.д № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че при
договор, сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка,
или от мним пълномощник, не се касае за порок, водещ до абсолютна
нищожност; мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна
воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. второ ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 217/21.01.2020 г. по гр.
д. № 582/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.
От представения по делото нотариален акт № ***, том ***, рег. №
**** по нот.д. № **** г. на *** И. И. с рег. № *** при НК се установява, че на
23.12.2020 г. Д. П. Л., действащ чрез пълномощника си К. Д. С. е продал на К.
Д. С., следните недвижими имоти: 1. нива в м. „***“ с площ от 24, 682 дка,
пета категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за земеразделяне на с.
С.; 2. овощна градина в м. „****“ с площ от 2, 905 дка, от които 1 570 дка
четвърта категория и 1 335 дка пета категория, в масив 57, съставляващ имот
№ ***, по плана за земеразделяне на с. С.; 3. нива в м. „****“ с площ от 17,
710 дка, четвърта категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за
земеразделяне на с. С.. В нотариалния акт е установено, че общата данъчна
оценка на недвижимите имоти е от 6 211 лв. Уговорено, че недвижимите
имоти се продават за продажна цена от 9 000 лв., заплатена изцяло в деня на
изповядване на сделката, преди подписване на нотариалния акт.
По делото е представено пълномощно, с удостоверяване на подписа
на упълномощителя с рег. № 24/23.12.2020 г. и удостоверяване на
съдържанието с рег. № **** г. от ***а на с. С., по силата на което Д. П. Л. е
упълномощил К. Д. С. да сключи от името на упълномощителя и за негова
сметка с когото намери за добре и договорите, при каквито условия намери за
добре, изцяло по негова преценка, без ограничение, договор за покупко-
продажба на следните недвижими имоти: 1. нива в м. „***“ с площ от 24, 682
дка, пета категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за земеразделяне
на с. С.; 2. овощна градина в м. „****“ с площ от 2, 905 дка, от които 1 570
дка четвърта категория и 1 335 дка пета категория, в масив 57, съставляващ
имот № ***, по плана за земеразделяне на с. С.; 3. нива в м. „****“ с площ от
17, 710 дка, четвърта категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за
земеразделяне на с. С.. В пълномощното е посочено, че упълномощителят
изрично се съгласява по смисъла на чл. 38 ЗЗД пълномощникът да договаря
4
от негово име, както лично със себе си, така и с друго лице, което той също
представлява.
В производството по делото не е налице спор между страните, че
ответните страни К. Д. С. и В. Г. С., което обстоятелство се установява от
представеното по делото удостоверение за семейно положение на ответника
К. С.. Ответните страни не оспорват обстоятелството, че към датата на
изповядване на договора за покупко-продажба последните са били съпрузи.
От представената по делото и неоспорена от страните съдебно-
почеркова експертиза, вещото лице по която е изследвало представеното по
делото пълномощно в оригинал, се установява, че ръкописно изписаните
имена „Д. П. Л.“ и подписа над тях, положен в поле „упълномощител“ са
изпълнени от лицето Д. П. Л., ЕГН **********.
Учредяването на представителната власт се осъществява чрез
едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва
от името на упълномощителя правни деиствия, чиито правни последици
настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От
упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение
между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва
упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един
желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на
пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което
упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка
(чл. 39, ал. 1 ЗЗД).
Упълномощителят обективира и изявява волята си за
упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или
когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или
доказването на упълномощителната сделка (например – чл. 37 ЗЗД, чл. 21, ал.
1, изр. 3 ТЗ, чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ, чл. 33, изр. 1 и 2 ГПК и пр.). От значение
за съдържанието на представителната власт е единствено волята на
упълномощителя, отразена в този акт, с които се учредява доброволното
представителство – пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като при тълкуването
му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).
Гаранция за правата и интересите на упълномощителя са установени с
разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 ЗЗД – за да договаря сам със себе си или с
друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи друго
лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от
упълномощителя, като последният винаги може да оттегли пълномощното, а
също и – директно – преупълномощаването, като предварителният отказ от
това негово право е недеиствителен. В случая в представеното по делото
пълномощно изрично е установено, че пълномощникът разполага с правото
да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД.
В производството по делото се установява, че представеното по делото
5
пълномощно е подписано от ищеца Д. П. Л.. В този смисъл установява се, че в
процесната едностранна упълномощителна сделка е изразена волята на
упълномощителя Д. П. Л., поради което предявеният иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Недеиствителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, установената единствено в
интерес на представлявания, е висяща, като с предявяване на процесната
искова претенция мнимо предсталяваният се е позовал на последната, поради
което следва да се приеме, че действието на договора не може да бъде
стабилизирано.
Позоваването на недействителността при договора, сключен въз основа
на нищожна упълномощителна сделка, чрез мним представител, без
представителна власт, е съгласно нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, включително
когато възможността договорът да бъде потвърден е вече изключена, било
поради изразена от представлявания воля, или поради друг последващ факт,
от който невъзможността следва единствено за него.
В случая в производството по делото се установява, че подписът и
трите имена на упълномощителя в процесното пълномощно са положени от
лицето, сочено като техен автор. Ищецът е изложил твърдения за нарушения
на процедурата по заверяване на пълномощното от страна на длъжностното
лице, тъй като заверката е осъществена извън канцеларията на *** на
населеното място.
Приложеното по делото пълномощно е със заверен подпис и
съдържание от ***а на с. С. – т. е. последното е изготвено в изискуемата за
това форма по чл. 37, ал. 1 ЗЗД.
Заверката на *** на населеното място на подписа и съдържанието на
упълномощителната сделка се приравнява на нотариално удостоверяване. В
този смисъл е разпоредбата на чл. 83 ЗННД, съгласно която Когато в
населеното място няма *** или районен съд, кметът на населеното място,
което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-
кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват
подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат
на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за
задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа.
В производството по делото са снети показанията на В. П. Ч. – *** на с.
С. от 14 години, който свидетелства, че познава Д. Л. като жител на с. С..
Свидетелства, че преди *** Д. Л. е заверил пълномощно в полза на К. С. за
земи, като заверката винаги се прави в кметството. Сочи, че пълномощното,
винаги е свързано с подписване на декларации, които били подписани лично
от Д. Л. с пълномощното. Излага пред съда, че Д. Л. се е подписал седем пъти
като свидетелят лично го е накарал да си изпише трите имена пълно.
Свидетелства, че е помогнал на Д. Л. да слезе от колата и да влезе в
6
кметството, като бил докаран от Д. С. - бащата на ответника К. С.. Сочи, че
лично е попитал Д. Л. дали знае за какво действие е дошъл и че
упълномощава К. С. да се разпорежда със земите му и той казал, че знае и че
Д. С. му е като син.
Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК с
оглед установената по делото роднинска връзка между свидетеля и ответника
С.. Свидетелските показания са последователни, безпротИ.речиви и житейски
логични, като не са налице данни за конкретна заинтересованост на свидетеля
от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.
Съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК при удостоверяване на подписа върху
частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва
да се явят лично пред ***а и пред него да подпишат документа или да
потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за
учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва
пред ***а да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е
вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При
удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и
5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 – 585 ГПК. Съобразно чл. 578, ал. 4 лицата или
техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се
явят лично пред ***а, който, преди да издаде акта, проверява самоличността,
дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, а
съобразно ал. 5 на същия член самоличността на непознатите на ***а лица се
установява с документ за самоличност. В случая процесното пълномощно,
чиято заверка на подпис и съдържание е осъществена при ***а на с. С., е
документ, който се ползва за учредяване на права върху недвижим имот по
смисъла на чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което упълномощителят следва
пред длъжностното лице да се подпише и да изпише пълното си име. В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че
упълномощителят Д. Л. – починал в хода на процеса, се е подписал на
пълномощното, като е изписал лично трите си имена, които действия са
осъществени в кметството на с. С., което обстоятелство се установи от
показанията на свидетеля Ч..
Следователно предвид неоснователността на главният иск за
нищожност на упълномощителната сделка и доколкото в производството по
делото се установи, че при издаване на пълномощното са спазени формалните
изисквания на процесуалния закон, следва да се отхвърли и обусловеният иск
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договора за покупко-продажба,
поради сключването му от лице без надлежна представителна власт. В този
смисъл установява се, че при изповядване на процесната разпоредителна
сделка ответникът – в качеството му на пълномощник на починалия ищец, е
разполага с надлежна представителна власт за осъществяване на посоченото
правно действие.
Предвид неоснователността на главните искове, сбъдна се вътрешно-
7
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 40 ЗЗД.
С оглед изложените от страна на ищеца твърдения, предявеният при
условията на евентуалност иск е такъв по чл. 40, ал. 1 ЗЗД, тъй като
последният претендира установяване недействителността на договора за
покупко-продажба, поради договаряне във вреда на представлявания, с оглед
ниската стойност на продажната цена. Въведените твърдения следва да се
субсумират под нормата на чл. 40 ЗЗД, а не под тази на чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, тъй като нееквавивалентността на престациите е посочена като
факт, който според ищеца налага извод за сключване на договора в негова
вреда.
За да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието
му от страна на пълномощника и закриляики същевременно интересите на
третото добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника,
законодателят е установил недеиствителността по чл. 40 ЗЗД.
Установяване недействителността на процесния договор за покупко-
продажба се обуславя от положителното установяване от страна на ищеца на
следните материалноправни предпоставки: сключване от договора от името
на представлявания от лице с надлежна представителна власт; възникналото
правоотношение да е сключено във вреда на представлявания – при
неизгодни за представлявания условия, водещи до обременяване на
имуществото му; „споразумяване“ между представителя и насрещната страна
по договора за увреждането на представлявания, т.е. недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно
увреждането на представлявания, която се изразява в знание, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания.
От приложените по делото доказателства, се установява, че между Д.
П. Л. и К. Д. С. е сключен договор за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти. При изповядване на сделката Д. П. Л. е бил надлежно
представляван от ответника по силата на действителна упълмномощителна
сделка, който при договаряне сам със себе си е придобил имотите.
Ответникът е имал право в качеството си на упълномощен представител на
продавача да участва в договора за покупко-продажба и като купувач,
доколкото това е изрично установено в едностранната упълномощителна
сделка – арг. чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Сделката е изповядана при установена продажна цена от 9 000 лв.,
изплатена в полза на продавача в деня на изповядване на сделката, което
обстоятелство се установява от удостоверителното изявление на продавача в
този смисъл, обективирано в нотариалния акт, подписан от страните.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля Д. Й. С.
– баща на ответника, който свидетелства, че познава Д. Л. от повече от 40
години, като последните са били в приятелски взаимоотношения. Излага пред
8
съда, че заедно с ищецът са работили в предприятие, заедно са гледали
жИ.тни, като свидетелят му е помагал с физически труд винаги, когато има
нужда. Сочи, че от 7-8 години, след като жената на ищеца починала, му
помагал усилено с всичко, което можел. Твърди, че тъй като свидетелят не се
занимавал с жИ.тни, а синът му – ответника се занимавал, той гледал
жИ.тните на ищеца, който искал да прехвърли нивите на ответника, за да му
помогне с гледането на жИ.тни. Свидетелства, че ищецът бил наясно с цената,
искал е 9 000 лв. за имотите, като предварително му изплатили сумата от
4 500 лв., а в деня на подписване на договора – още 4 500 лв. Сочи, че ищецът
искал да подари имотите на свидетеля и синът му, но свидетелят отказал, тъй
като си мислил, че в селото ще говорят, че са измамили ищеца, като му
казали, че няма да вземат имотите без пари. Твърди, че ищецът е бил много
доволен от свидетеля, че му е помагал с физически труд, грижа и храна и с
това е съобразил цената, която е поискал за нивите. Свидетелства, че никога
не взимал пари за това, че му е помагал, като дори внукът на ищеца му
предлагал пари, но той не искал, защото са дългогодишни приятели. Излага
пред съда, че разбира, че цената, която са заплатили с ответника, не е
реалната цена за имотите, но счита, че ищецът бил много доволен от
свидетеля, като е отчитал неговата помощ и затова не е искал по-висока цена.
Сочи, че много пъти е казвал на свидетеля, че той е неговият син и е искал да
му прехвърли двора и къщата, но свидетеля отказал.
В производството по делото е приета първоначалната съдебно-
техническа експертиза, която е определила пазарната цена на процесните
имоти – към датата на сключване на сделката – 23.12.2020 г., при използване
на сравнителния метод - при съобразяване на сравними офертни стойности.
Вещото лице е определило пазарна стойност на трите имота от 66 445 лв. В
съдебното заседание, при изслушване на вещото лице, последното е
уточнило, че е сравнило цената за кв.м. на такъв тип имоти, предлагани през
2020 г. в с. С., като е работила единствено със сайта imoti.bg. Вещото лице е
изяснило, че при определяне стойността на имотите не е изследвала
землището на имотите, като е приела, че последните граничат с полски път,
при неполивни условия. В съдебното заседание експертът е посочил, че е
оценил овощната градина като „бракувана“, като е оценил последната като
земеделска земя, а оценката й като градина би била по-скъпа, но е съобразил
статута на тази земя към 2020 г.
По делото е допуснато и прието без възражения от страните
заключението на вещото лице Й. по повторната съдебно-техническа, която е
установила, че пазарната стойност на процесните недвижими имоти към
23.12.2020 г. е от 46 082 лв. При определяне стойността на имотите вещото
лице е взело предвид вида и състоянието на имотите, тяхното
местоположение и транспортна достъпност, като цената на земята е
определена на основание Наредба за определяне на цени на земеделски земи
по ПМС № 118/26.05.1998 г., посл. изменен с ДВ, бр. 50/01.07.2011 г.
9
Съдът цени и възприема заключението на вещото лице по допуснатата
повторна съдебно-техническа експертиза, тъй като при определяне на
пазарната стойност на имотите вещото лице е съобразило вида и
местонахождението на имота, като е изследвало обективни стойности
съобразно установената нормативна уредба. Съдът не цени заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза, тъй като при определяне на
цената вещото лице е приело като обективен критерии единствено стойността
на имотите по предлагани оферти и продажни цени на имоти от същия вид,
които се предлагат на пазара на имоти, но е изследвана само една интернет
платформа, предлагаща продажба на имоти.
Фактическият състав, пораждащ недеиствителността по чл. 40 ЗЗД се
състои от два елемента: обективен елемент и субективен елемент. Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС са разяснени
предпоставките, при които се установява обективния и субективния елемент
на посочената недействителност. Прието е, че договорът, сключен от (чрез)
представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на
(уврежда) представлявания. Увреждането на интересите на представлявания
може да има наи-различни проявни форми, например: договор, сключен при
неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с
уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или
условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и наи- различни други хипотези.
Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице
сигурност за неиното настъпване (особено при договори с продължително
изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на
интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за
наличието на увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случаи, но във всички
случаи – към момента на сключването на договора. Увреждането не може да
се дължи, например на последващо изменение на пазарните условия, поради
което изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е
била изгодна към момента на неговото сключване.
Субективният елемент се изразява в „споразумяване“ между
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за
увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав
на недеиствителността по чл. 40 ЗЗД, на пръв поглед също има обективен
характер, но се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната
страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания.
Споразумяването не съставлява отделна правна сделка между представителя
и насрещната страна по недеиствителния договор, която сделка да е различна
от самия този договор, т.е. – не е необходимо да е налице изричен „сговор“
между тях да увредят представлявания, което би предполагало във всички
10
случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от
хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания. Това „споразумяване“ между представителя и насрещната
страна е обективирано в самия недеиствителен договор, увреждащ
представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради
това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява,
не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор
обективно уврежда представлявания.
С оглед така разясненото от правна страна, съдът намира, че в случая с
уговарянето на цена, която е петкратно по-ниска от пазарната стойност на
имотите към момента на сключване на процесната разпоредителна сделка,
пълномощникът е действал във вреда на представлявания, доколкото
последният е получил нееквивалентна престация при отчуждаването на
собствените си недвижими имоти. Договорът за покупко-продажба
представлява възмездна разпоредителна сделка, при която се разместват блага
– правото на собственост преминава в патримониума на купувача срещу
насрещното му задължение да заплати цена, еквивалентна на получаваното
благо. Цената подлежи на договаряне между страните. Не е налице правна
пречка за уговарянето на цена, която не е равна на пазарната оценка на
имотите към датата на сключване на договора, но когато уговорената
продажна цена е неколкократно по-ниска от реалната стойност на имотите, се
достига до липса на еквивалентност между разменените блага, което води до
увреждане на правата на представлявания.
В този смисъл установява се обективния елемент от фактическия
състав на особената недействителност по смисъла на чл. 40 ЗЗД. За да
достигне до този правен извод съдът съобрази практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, в което се приема, че нарушение на
добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай
сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на
отношенията между представител и представляван, а именно на задължението
на представителя да действа в интерес на представлявания. Неморално е
пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност на
продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на
пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата "на купувач
и на цена, каквито намери за добре".
Съдът не цени показанията на свидетеля Д. Й. С. в частта им, с която
пред съда се излагат твърдения за намеренията на продавача Д. Л. да надари
свидетеля и ответника по делото, поради положените преди изповядване на
сделката грижи за ищеца от страна на свидетеля. По този начин и чрез тези
гласни доказателствени средства в разрез с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6
11
ГПК се цели да бъде установено, че действителната воля на страните е била с
уговарянето на ниска цена да бъде надарен купувача.
Дори да се приеме, че свидетелските показания са допустими в тази им
част не се установява да е налице еквивалентност на престациите. Това е така,
тъй като свидетелят излага пред съда за собствените му близки
взаимоотношения с ищеца и за грижата, която самият той е полагал, а не за
престация, дадена в натура чрез грижа от страна на ответника преди
сключване на процесния договор.
Налице е и субективния елемент от фактическия състав на
недействителността по чл. 40, ал. 1 ЗЗД.
Принципното изискване овластеният пълномощник винаги да действа
в интерес на представлявания намира проявление и при договаряне със себе
си. Нарушението на принципа влече същите правни последици и в този
случай, като е достатъчно пълномощникът да знае, че с действията и
волеизявленията си уврежда интересите на упълномощителя. От значение за
иска по чл. 40 ЗЗД, когато за увреждаща се сочи сключена сделка, е не
толкова обема на пълномощията които договорящият представител
доверително е получил, а как е реализирал представителната власт и с каква
цел. Относимо към фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, като обективиран израз
на намерението за увреждане при използване на пълномощията е
включително реализацията им по начин, който да осуети защита на
имуществото на представлявания продавач по възмездна сделка чрез
преодоляване на предвидени в закона изисквания.
В закона е установено, че следва да е налице споразумяване между
представителя и третото лице във вреда на представлявания, което се
изразява в знание за увреждането от страна на третото лице – приобретател.
Доколкото в случая пълномощникът е договарял сам със себе си, за което
изрично е бил овластен, не следва да се доказва споразумяване между
пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В случая
основателността на иска е обусловена от намерението за увреждане у
пълномощника. Наличието на такова намерение към момента на сключване
на договора се установява от факта, че именно пълномощникът, в качеството
на купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на
продаденото имущество и уговорената за него цена. В този смисъл е Решение
№ 140 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2092/2014 г., Т. К., І т. о. на ВКС.
Като се е разпоредил с трите поземлени имота при условията на
договаряне сам със себе си ответникът е сключил сделката във вреда на
представлявания, с което е нарушил добрите нрави, поради което
предявеният при условията на евентуалност иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове. Ищецът е
12
заплатил общо дължимата държавна такса, от която следва да му се присъди
сумата от 62, 11 лв. – размерът на държавната такса за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск. Ищецът е доказал заплащане
на депозит за съдебно-графологична експертиза от 90 лв. и депозит за
съдебно-техническа експертиза от 160 лв., като следва да се присъдят
разноските, сторени единствено за съдебно-техническата експертиза,
доколкото последната е допусната и приета във връзка с уважения иск.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер
от 1 752 лв. с ДДС. По делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение, като в приложената по делото фактура е
посочено, че е установено адвокатско възнаграждение от 730 лв. без ДДС по
първите два иска и адвокатско възнаграждение от 730 лв. без ДДС по
предявения при условията на евентуалност иск. В законоустановения за това
срок – до приключване на производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция, ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед цената на
предявения евентуален иск, която се определя от данъчната оценка на
имотите – арг. чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК, в размер на сумата от 6 211
лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 640, 55 лв. В
случая заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 730 лв. без ДДС
надвишава така установения минимален размер, но с оглед осъществените в
производството процесуални действия от упълномощения представител на
ищеца и с оглед фактическата и правна сложност на производството по
делото, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 730 лв., към което на основание § 2 а от Наредбата следва
да се включи и ДДС или сумата от 876 лв. с ДДС. Предвид така изложеното в
полза на ищеца се следват разноски в общ размер от 1 098, 11 лв. (62, 11 лв.
за заплатена държавна такса, 160 лв. – депозит за вещо лице и 876 лв. –
адвокатско възнаграждение).
С оглед неоснователността на първите два иска в полза на ответните
страни също следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. Ответните страни са доказали заплащане на разноски от 40 лв. – депозит
за съдебно-графологична експертиза, 15 лв. – депозит за свидетел, 360 лв. –
депозит за съдебно техническа експертиза и сумата от 640 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Следва на ответните страни да се присъдят
разноските, сторени във връзка със защитата по отхвърлените искове – или
сумата от 40 лв. – депозит за съдебно-графологична експертиза и 15 лв. –
депозит за свидетел, като не подлежат на присъждане сторените разходи за
допускане на съдебно-техническа експертиза, тъй като предявеният при
условията на евентуалност иск е основателен.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие се
13
установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ
размер от 640 лв., като не е разграничено отделно адвокатско възнаграждение
по всеки един от трите предявени за разглеждане искове. Въпросите за
предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за
размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на
вътрешни отношения между страните по този договор. Затова то може да е
само за извършването на определени процесуални действия от страна на
адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на
производството било пред съответната инстанция, било до окончателното
приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското
възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат
установени било както отделни възнаграждения за действие, което ще се
извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички
действия, които ще бъдат извършени. В този смисъл съдът съобрази
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение №
176 от 2.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 488/2022 г., II г. о., ГК, в което се
приема, че при липсата на конкретна уговорка в договора за адвокатска
защита и съдействие съответните части на възнаграждението следва да се
определят според съотношението на обжалваните интереси. Предвид
изложеното следва в полза на ответните страни да се присъди адвокатско
възнаграждение от 213, 33 лв. или 1/3 от общо заплатеното възнаграждение.
Т.е. следват се разноски в общ размер от 268, 33 лв. (40 лв. депозит за вещо
лице, 15 лв. депозит за свидетел и 213, 33 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
ул. „****“ № 17, (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 24.08.2021 г. на мястото на починалия ищец Д. П. Л., ЕГН
**********) против К. Д. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. **** № 10,
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за
прогласяване недействителността на упълномощителната сделка,
обективирана в пълномощно с удостоверяване на подписа с рег. № **** г. и с
удостоверяване на съдържанието № **** г. на В. Ч. – *** на с. С., поради
липса на волеизявление.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
ул. „****“ № 17, (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 24.08.2021 г. на мястото на починалия ищец Д. П. Л., ЕГН
**********) против К. Д. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. **** № 10, и
В. Г. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. **** № 10, установителен иск по
чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване недействителността на договора за покупко-
14
продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № **** по
нот.д. № **** г. на *** И. И. с рег. № *** при НК, сключен при липса на
надлежно учредена представителна власт.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 ЗЗД за недействителен по
отношение на Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „****“ № 17,
(конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 24.08.2021 г.
на мястото на починалия ищец Д. П. Л., ЕГН **********), по иска, предявен
срещу К. Д. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. **** № 10, и В. Г. С., ЕГН
**********, с адрес с. С., ул. **** № 10, сключения на 23.12.2020 г. договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. №
**** по нот.д. № **** г. на *** И. И. с рег. № *** при НК, по силата на който
Д. П. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника си К. Д. С. е продал на К. Д. С.
следните недвижими имоти: 1. нива в м. „***“ с площ от 24, 682 дка, пета
категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за земеразделяне на с. С.;
2. овощна градина в м. „****“ с площ от 2, 905 дка, от които 1 570 дка
четвърта категория и 1 335 дка пета категория, в масив 57, съставляващ имот
№ ***, по плана за земеразделяне на с. С.; 3. нива в м. „****“ с площ от 17,
710 дка, четвърта категория, ***, съставляващ имот № ***, по плана за
земеразделяне на с. С., поради сключването му във вреда на представлявания.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН **********, и В. Г. С., ЕГН **********, да
заплатят на Д. П. Л., ЕГН **********, (конституиран на основание чл. 227,
ал. 1 ГПК с Определение от 24.08.2021 г. на мястото на починалия ищец Д. П.
Л., ЕГН **********) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 098, 11 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 4092/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Д. П. Л., ЕГН **********, (конституиран на основание чл.
227, ал. 1 ГПК с Определение от 24.08.2021 г. на мястото на починалия ищец
Д. П. Л., ЕГН **********), да заплати на К. Д. С., ЕГН **********, и В. Г.
С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 268, 33 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 4092/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15