Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 – ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Г.а, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13985/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от А.К. срещу М.М. иск с правно осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000
лв., претендирана като предадена по договор за заем от 17.04.2019г. с падеж –
31.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът А.К. твърди, че на
17.04.2019г. е предал в заем на М.М. сумата от
3 000 лв., необходима за покриване на разходите по погребението на нейната
майка, починала на 16.04.2019г. и други разноски във връзка с това неприятно
събитие с уговорката да ги върне в срок до 31.07.2019г.
Заемодателят изпълнил задълженията си по
договора за заем като предал в собственост сумата от 3 000 лв., която заемателят не е върнал на падежа, нито след това.
Неизпълнението на задължението на заемателя да върне предадената му сума е обусловило правния
интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът М.М. е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск
по основание и размер.
Признава, че майката й е починала на
16.04.2019г., а на 17.04.2019г., заедно с роднини и близки организирала
погребението й. За времето от 14.04.2019г. до 27.04.2019г., ответникът е
ползвал отпуск за временна неработоспособност.
Към момента, в който се твърди, че е получил
в заем сумата от 3 000 лв., ответникът се е намирал в трудово-правни
отношения с две дружества, чиито законен представител, е А.К., които са
прекратени през месец юни 2019г. Правоотношения от друго естество между
страните по делото не са възниквали.
Въз основа на изложеното, се настоява за
отхвърляне на осъдителния иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че М.М. е полагала труд по трудово правоотношение с търговско
дружество „А.Е.Г.Ю.“ ООД, представлявано от управителя А.К. за периода от
01.11.2018г. до 01.06.2019г., факт, потвърждаващ се и от извършената справка в
масивите на НАП, намираща се в кориците на гр.д. № 852/2020г. на Районен съд –
Добрич.
Като основание, от което вземането произтича
се сочи сключен на 17.04.2019г. неформален договор за заем.
Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява своите възражения.
За установяване факта на предаване на сумата
от 3 000 лв. на 17.04.2019г., са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на водените от ищеца свидетели Н.Д. и М.Г., които са полагали труд по
трудови правоотношения, сключени с търговски дружества, чиито управител е А.К.,
които установяват следните релевантни за делото факти: за времето от месец
ноември 2017г. до месец юни-юли 2019г., г-жа М. е работила в магазин за бижута
„А.Е.Г.Ю.”, находящ се в гр. Варна, ****.
Показанията на г-н Д.установяват, че в деня,
следващ смъртта на майката на г-жа М., същата се явила в офиса, намиращ се до
магазина за бижута. Поводът да се яви в офиса е предварително дадено от г-жа К.
обещание, че тя ще предаде на М.М. сумата от
3 000 лв., необходима й да покрие разходите за погребението на своята
майка.
В офиса, освен г-н Д.се намирали още А.П. и М.Г..
В присъствието на тримата свидетели, преди 10:00 ч. сутринта, г-жа К. преброила
сумата от 3 000 лв. в банкноти от по 100 лв. и ги предала на ответника.
Г-жа М. също преброила пред свидетелите парите и напуснала офиса.
След смъртта на майката си, г-жа М.
отсъствала от работа около 2 седмици. След завръщането си не била в кондиция, а
г-н Д.често я успокоявал и утешавал.
Показанията на свидетеля М.Г. установяват,
че М.М. е работила в търговско дружество „А.Е.Г.Ю.”
ООД за времето от месец ноември 2018г. до средата на 2019г.
Малко след средата на месец април 2019г. по
време на оперативка на служителите, г-жа М. посетила офиса в близост до
магазина за бижута, за да получи в заем сумата от 3 000 лв. Срещата в
офиса, на която присъствал свидетеля, Н.Д., другият управител А.П., г-жа К. и М.М., приключила за не повече от 5 минути. Свидетелят не е
броил парите. Г-жа К. извадила от чантата си пари и казала „Ето три хиляди
лева” в банкноти по 100 лв. Ответникът ги преброил и двете се разбрала, че М.М. ще върне парите до края на месец юли 2019г. Ищецът
споделил със свидетеля, че майката на г-жа М. е починала и, че има нужда от
помощ и ще й трябват пари за погребение.
Г-н Г. е запознат с обстоятелството, че
лицето Б., служител на погребална агенция „Д.”, намираща се в непосредствена
близост до магазина за бижута, е съдействал на ответника във връзка с
погребението на майката на г-жа М.. По-късно Б. също е бил служител на
дружеството, чиито законен представител е била А.К..
За опровергаване показанията на водените от
ищеца свидетели и за установяване, че в деня, в който се твърди, че е била
предадена сумата от 3 000 лв., г-жа М. е била в болничното заведение, в
което майка й е починала, са ангажирани писмени доказателства, които
установяват следните факти:
На 16.04.2019г. в 22:39 ч. на територията на
Клиника по медицинска онкология към УМБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД е регистрирана
смъртта на Г.Н..
На 17.04.2019г. в 7:30 ч. тялото на
починалия пациент е предадено на препаратор в Клиника по обща и клинична
патология, я която то е разпознато от М.М., явяваща
се дъщеря на Г.Н.. Тялото на починалия пациент е предадено от препаратора на М.М. в 14:40 ч. на 17.04.2019г.
За установяване на същите обстоятелства, по
инициатива на ответника, е разпитан свидетеля Б.Р., който също е работил в „А.Е.Г.Ю.”
ООД, но след като М.М. вече е напуснала същия
работодателя.
Г-н Р., като служител на траурна агенция „Д.”,
намираща се в непосредствена близост до магазина за бижута, е съдействал на М.М. във връзка с погребението на майка й, която е починала в
УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД.
В деня на смъртта й, г-н Р. е придружил г-жа
М.при разпознаване на тялото, но не и при вземането на трупа. Не си спомня
колко часа са прекарали заедно с ответника в болничното заведение, но не са
били заедно през целия ден. След освобождаване на тялото, то е взето от
траурната агенция и след това поставено в камера. Свидетелят си спомня, че
тялото е върнато в дома на покойната, а на следващия ден е извършено
погребението.
Съобразно представения договор за
погребение, сключен между М.М., стойността на
дейностите по повод погребението, възлиза на 1 340 лв., която сума е
платена на 17.04.2019г.
Съобразявайки ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Н.Д. и М.Г., съдът приема, че на
17.04.2019г. около 10:00 ч. в офиса, намиращ се до магазин за бижута в гр.
Варна, ****, А.К. е предала в заем на М.М. сумата от
3 000 лв. в банкноти от по 100 лв., която сума е преброена от заемателя срещу задължение на ответника да върне заетата
сума в срок до края на месец юли 2019г.
Свидетелките показания на Н.Д. и М.Г., които
установяват предаване на сумата от 3 000 лв. и поетото задължение за
връщането й, са плод на преки и непосредствени впечатления, които не са
разколебани от други доказателствени средства.
Писмените и гласните доказателства, чрез
разпита на Б.Р. установяват, че свидетелят е присъствал на разпознаване на
тялото на починалия пациент, заедно с г-жа М., както и че след получаването на
тялото от ответника в 14:40 ч., то е транспортирано от служителя на траурна
агенция „Д.” до специална камера, а след това пренесено до дома на починалото
лице.
В посочения ден, г-жа М. е участвала в
разпознаване на тялото на своята майка и го е получила, което несъмнено изисква
присъствието й в определени моменти от деня в болницата, но тези дейности не
изключват възможността тя да е посетила офиса на ищеца, а след това да се е
върнала в УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, доколкото от момента на предаване на тялото
в Клиниката по обща и клинична патология до предаването му на ответника, е
изминал значителен период от време от 7:30 ч. до 14:40 ч.
Затова ангажираните доказателства не установяват,
че на 17.04.2019г., г-жа М. се е намирала на територията на болничното
заведение, в което майка й е починала от 7:30 ч. до предаване на тялото в 14:40
ч., поради което заявените възражения, съдът намира за недоказани.
Фактът, че възнаграждението на траурната
агенция е в по-малък размер от предадената в заем сума, е правно ирелевантно.
Съобразно изложеното, искът по чл. 240, ал.
1 ЗЗД, е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 16.04.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, в полза на ищеца А.К.,
следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 626 лв., на осн. 78, ал. 1 ГПК.
Своевременно релевираното
възражение за прекомерност на уговорения и заплатен хонорар от 800 лв., следва
да бъде намален до сумата от 500 лв. при минимален размер от 440 лв. по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при отчитане, че делото не се отличава с изключителна правна и
фактическа сложност, макар доказателствата да са събрани в три съдебни
заседания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща предадена по договор
за заем от 17.04.2019г. парична сума с падеж – 31.07.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.04.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 626 лв. /шестстотин двадесет и шест лева/, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: