№ 35
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500020 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 122 ГПК.
С Определение № 55/11.01.2022г., постановено по гр.д. № 43 по описа
за 2022г. на ОС - П., производството по делото е прекратено и е повдигнат
спор за подсъдност между ОС - П. и РС- П. кой съд е родово компетентен да
разгледа ИМ, вх.№ 61606/20.10.2021г., подадена от Р. ДЖ. Г., в качеството й
на законен представител на К.Х.Т. и на М.Х.Т., против С.Х.Т. и Е.К.Т..
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени данните по
делото, намира следното:
На осн.чл.122, ал.1 ГПК, по повдигнатия спор за подсъдност между РС-
П. и ОС - П. компетентен да се произнесе е АС – П., като техен общ по-горен
по степен съд.
Производството по делото е образувано по искова молба/ИМ, вх.№
61606/20.10.2021г., подадена от Р. ДЖ. Г., в качеството й на законен
представител на К.Х.Т. и на М.Х.Т., против С.Х.Т. и Е.К.Т., с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН за
намаляване с 2/3 за възстановяване на запазените части от наследството на
всеки ищците извършеното от наследодателя на ищците, техния баща, Х.К.Т.,
починал на 21.09.2020г., дарение с предмет недвижим имот, описан в
нотариален акт №**, т. IV, рег.№****, д. №*** на Нотариус Св.К..
С ИМ е сезиран РС - П., където е образувано гр.д.№ 16571/21г.по описа
на ОС - П., което е прекратено с Определение № 10693/13.12.2021г. и делото
е изпратено по подсъдност на ОС - П..
Въз основа на Определение № 10693/13.12.2021г. е образувано гр.д.№
43/2022г.по описа на ОС - П. и е постановено Определение № 55/11.01.2022г.
за повдигане на спора за родова подсъдност.
1
Преди всичко се спори дали предявеният по делото иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот е
оценяем или не.За разрешаване на този спор е необходимо да се изясни какъв
е предметът на този иск и дали определянето на стойността на наследствената
маса и на стойността на запазената част е част от предварителните въпроси по
делото или е въпрос по съществото на спора .
Възприема се даденото казуално тълкуване в Определение № 60092 от
30.06.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК, че с иска с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН ищецът-наследник с право на запазена част
упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е
накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или
дарения, като в хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез
универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се
защитава правото на наследяване, а, когато накърняването е чрез завет или
дарение следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се
извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част.
Потестативното право за възстановяване на накърнената запазена част няма
за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН
не се защитава право на собственост върху конкретен имот или
имоти.Определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на
запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не част
от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за
производството държавна такса. За вида на иска за възстановяване на
запазена част от наследство не следва да се изхожда от разрешението, дадено
в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС - то има
друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно
разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 4 ГПК.Ето защо, искът с правно основание чл.30, л.1 ЗН е неоценяем.
В този смисъл, че искът с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е
неоценяем са и Определение № 533/21.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №
327/2011г., II ГО, Определение №1/3.01.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7703/2013г., III ГО, Определение №67/19.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №
385/2015 г., II ГО.
Ето защо, се приема, че предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН е неоценяем,
и, по общото правило в разпоредбата на чл. 103 ГПК, е родово подсъден на
районен съд, в случая - на РС - П..
Тъй като настоящото определение по чл. 122 от ГПК не е преграждащо,
както и не е изрично предвидено да е обжалваемо (т.9 от ТРОСГТК №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.), същото е окончателно.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
РАЙОНЕН СЪД – П. е компетентен да разгледа и да се произнесе по
искова молба/ИМ, вх.№ 61606/20.10.2021г., подадена от Р. ДЖ. Г., в
качеството й на законен представител на К.Х.Т. и на М.Х.Т., против С.Х.Т. и
Е.К.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН за
намаляване на извършеното от бащата на ищцитеХ.К.Т., починал на
21.09.2020г., дарение с предмет недв. имот, описан в нотариален акт №**, т.
IV, рег.№****, д. №*** на Нотариус Св.К. общо с 2/3 за възстановяване на
запазената част на ищците от наследството на баща им.
Делото да се изпрати на РС - П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3