Изготвени на 15.04.2011г.
МОТИВИ
ПО НОХД № 2313/2010г. на ВРС, 36 състав, към Присъда 188/11.04.2011г.
Варненска районна прокуратура е обвинила :
Р.Б.И. в това, че на 05.10.2008 г. в гр. Варна, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у С.Й.Т. заблуждение, че ще й достави 4 куб. метра дърва за
огрев и с това й причинил имотна вреда в размер на 255 лв. - престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа в с.з. повдигнатото обвинение, като счита, че
то е доказано по несъмнен и безспорен начин въз основа на събраните в хода на
съдебното производство доказателства. С оглед горното предлага да му се наложи наказание
две години лишаване от свобода, като относно приложението на чл.66 от НК
предоставя на съда да реши. По отношение
на гражданския иск счита, че същият е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
Производството по отношение на подсъдимия се
води при условията на задочно такова. Същият се представлява от служебен
защитник, който сочи, че в хода на съдебното производство е установено, че
подсъдимия не е имал сключен договор за наем със св.К., а пострадалата е
проявила небрежност като е дала пари на непознат човек. Горното според
защитника следва да бъде отчетено при постановяване на присъдата и определяне
на наказанието. Същото следва да е към минималния размер, като изпълнението му
бъде отложено за определен изпитателен срок. По отношение на гражданския иск,
счита същият за основателен и следва да бъде уважен.
В настоящото производство е предявен
от С.И.Т. *** и приет за разглеждане граждански иск против подсъдимия Р.Б.И. с
правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 255лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди в резултат от престъплението.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Р.Б.И. е роден на на
*** ***, живущ *** - Сефакьой,
кв. „Маршал Февзи чакмак", ул. „Джем султан"
№ 32, ап. 5, българин, с двойно гражданство - българско и турско, основно образование, женен, работи, неосъждан (реабилитиран).
Св.
С.Й.К. живеела в къща, находяща се на
ул. „Станчо Кир. Войнов", гр. Варна. Тя
отдавала една от стаите в къщата
под наем. През месец октомври
2008 г.
подс. Р.И. бил наемател на въпросната
стая. На същия адрес живеела
и св. С.Т. - сестра на С.К.. На 05.10.2008 г. св. К. и подс. Р.И. пиели кафе в двора
на къщата. В този момент вкъщи
се прибрала св. С.Т.. Тя споделила
със сестра си, че била
ходила да търси човек, който
да й докара дърва за огрев,
но така и не намерила. Тогава
подс. И. се намесил в разговора и казал, че може
да намери за следващия ден
дърва за огрев по 65 лв.
за кубичен метър и щял да
уреди да ги докарат направо
в къщата. Св. С.Т. се съгласила и поискала да й докарат
4 кубични метра дърва. Подс. И. нямал намерение да търси дърва
и затова я убедил, че условие за
доставката било да заплати всичко
предварително. Св. Т. се съгласила, но
се оказало, че имала всичко
255 лв. и не й достигали 5 лв. След като разбрал,
че това били
всичките пари на свидетелката подс. И. се съласил
да ги вземе,
като заявил, че свидетелката трябвало на другия
ден да му
даде още 5 лв. Същия ден
късно вечерта подс. И. си събрал
багажа и напуснал
квартирата незабелязано. На следващия ден
около 10 ч. сутринта св. К. потърсила подсъдимия на мобилния
телефон, за да попита за
дървата. След като не го
намерила тя влязла в стаята, която той обитавал
и установила, че същият се е изнесъл.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена, като в тази насока е взел предвид показанията
на св.Т. и К., писмените доказателства- копие на лична карта, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат като автор на
деянието подсъдимия.
Съдът , след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , прави следните правни
изводи:
От обективна страна подс. И. е осъществил състава престъпление по чл.209ал.1 от НК, тъй като
на 05.10.2008 г. в гр. Варна, с цел да
набави за себе си имотна
облага, възбудил у С.Й.Т. заблуждение, че ще й достави 4 куб. метра дърва
за огрев и с това й причинил имотна вреда в размер на 255 лв.
Подсъдимият формирал неправилна представа у пострадалата, че има познат от
който може да й закупи дърва по-евтино ако му даде парите, с които тя
разполагала. Не й достигали 5лв. за 4 кубика дърва, но подсъдимият обяснил, че
той ще добави недостигащата сума. Обещал да й достави дърва по 65лв. за кубик. Мотивирана
от това, пострадалата извършила акт на разпореждане, като предала сумата от
255лв., които имала на И. с ясното съзнание, че подсъдимият ще й достави дърва
за огрев. По този начин подс.И. й е причинил имотна вреда в този размер. Същият
според показанията на свидетелките К. и Т. напуснал квартирата и повече не се
появил. Св. К. когато видяла същата вечер, че той излиза с раницата си, му звъннала по телефона, като той й обяснил,
че отива да урежда дървата на сестра й. На следващия ден според свидетелката
телефонът му бил изключен. Налице е
причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е
настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от
пострадалата свидетелка, а разпореждането пък е следствие от неправилната
представа, която той е формирал относно основанието на разпореждането. Съдът
счита, че имотната вреда следва да е в размера посочен в обвинителния акт, тъй
като предметът на разпореждане при измамата
се намира във фактическата или разпоредителна власт на измамения/ в случая парите/ и мотивиран от неправилните представи,
последния се разпорежда със свое имущество.
Съдът счита, че престъплението е
доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели- К. и Т., които са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се. Св. К. ***. заяви, че когато е взела подсъдимия на квартира е
направила копие от личната му карта и лицето, което е на снимката в нея е именно лицето, на което сестра й дала парите.
Ирелевантно за съставомерността на деянието е дали
между подсъдимия и св. К. е бил налице сключен писмен договор за наем, тъй като
същият е неформален и за действителността му не е необходима писмена
форма.
От субективна страна деянието е извършено
от подс.Ииев при пряк умисъл, видно от неговите
действия - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, а именно , че е запретено , а
затова и наказуемо от Закона, предвиждал е , че вследствие на неговото
въздействие върху свидетелката у нея ще възникнат неправилни представи,
предвиждал е, че вследствие на тях пострадалата ще извърши акт на разпореждане
и че в резултат на този акт, едно чуждо имущество ще бъде увредено. Налице е и
користна цел у подсъдимия, тъй като той е целял да набави за себе си имотна
облага.
При индивидуализиране на наказанието
по отношение на подс. И., съдът установи като смекчаващи отговорността чистото
му съдебно минало. Видно от приложената справка и бюлетини за съдимост, подсъдимия
е реабилитиран на основание чл.88а от НК за престъпленията по НОХД №116/1991г. на ТРС и
по НОХД № 176/1991г. на ТРС, а присъдата по НОХД № 91/1999г. на Военен
съд-Варна е била отменена от ВКС поради
изтекла давност. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства отчете обстоятелството, че се е възползвал от
доверчивостта на пострадалата. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че тя
е пенсионер по болест и отнетите
средства за същата представляват сравнително голяма сума, което прави деянието
му особено укоримо от гледна точка на морала. Съдът отчете факта на не
възстановяването на вредите към настоящият момент. При така отчетените
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание над минимума
на така предвиденото, а именно "Лишаване от свобода за срок от една година
и осем месеца", чието изпълнение на основание чл.66ал.1 от НК/ подсъдимият
е неосъждан / следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
С оглед
наказателно- правната част на присъдата, предявеният граждански иск от С.Й.Т. против подсъдимия Р.Б.И.
е
основателен и доказан.
Последният намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД, който задължава
всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От събраните по
делото доказателства се установи, че
причинените имуществени вреди на пострадалата от престъплението възлизат на 255лв., поради което искът
следва да се уважи в този
размер.
Подсъдимият
И. на основание чл.189 от НПК следва да заплати по сметка на ВРС сумата от 50лв., представляваща държавна
такса върху уважения граждански иск.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: