№ 27
гр. , 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100205
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от А.С.В. ЕАД, ЕИК: ................. чрез
пълномощника юрк. М.Г. против И. А. П., с която се иска от съда да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на А.С.В. ЕАД следните суми: сумата от
800.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № 373403/21.11.2019г. между „С.К. ООД и
И. А. П., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на 04.03.2021г. на ищеца
А.С.В. ЕАД; сумата от 88.47 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2019г. до
23.04.2020г.; сумата от 342.73 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до
25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 26.01.2022г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 21.11.2019г. „С.К. ООД, като заемодател и И. А. П.,
като заемател, сключили договор за паричен заем № 373403 при спазване разпоредбите на
ЗЗД и ЗПК, като съгласно договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
под формата на паричен заем сума в размер на 800.00 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема и реално я предоставил, което получаване на сумата заемателят е
удостоверил с подписа си. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 88.47 лв. и така общата стойност на плащанията по заема била 888.47 лв.,
платима на 11 броя равни месечни погасителни вноски от по 80.77 лв. всяка, при първа
погасителна вноска с падеж на 05.12.2019 г. и последна – на 23.04.2020г., която дата била и
крайният срок за издължаване на кредита. Съгласно Общите условия, действащи към
1
момента на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден
просрочие, поради което на длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на
342.73 лв. за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се,
че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Ищецът твърди още, че на 04.03.2021г. е подписано приложение №1 към Договор за
покупко-продажба на вземания от същата дата между „С.К. ООД и А.С.В. ЕАД, по силата
на което вземанията на „С.К. ООД срещу И. А. П., произтичащи от Договор за паричен заем
№ 373403 от дата 21.11.2019г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Сочи се, че
Общите условия на договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се още, че длъжникът е
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „С.К. ООД чрез пълномощника
А.С.В. ЕАД с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/373403 от 10.03.2021г., изпратено с
известие за доставяне. Изпратено било и второ уведомително писмо на 25.10.2018г. чрез
куриерска фирма на същия адрес, което отново се върнало в цялост. Копие от последното
уведомително писмо е приложено към исковата молба и се иска да бъде връчено на
ответника, заедно с нея.
Сочи се в исковата молба, че съдът е уважил претенцията на А.С.В. ЕАД по образувано
ч.гр.д. № 20221860100034 по описа на РС-Пирдоп и е издал заповед за изпълнение, като
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславя правния
интерес на ищеца от подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника И.
А. П. и същият не е взел становище по исковете.
В съдебните заседания по делото страните не се явяват и не се представляват. Ищецът
е депозирал писмена защита, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде
постановено решение, с което съдът да уважи предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено по отношение на ответника И. А. П., че същият дължи всички присъдени
суми съгласно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №34/2022г. по описа
на РС-Пирдоп, като се претендират и разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 34/2022г. по описа на Районен съд-Пирдоп като
доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „А.С.В.“ ЕАД
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника И. А. П. за: сумата 800.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 373403
от 21.11.2019г. между „С.К. ООД и И.А.П..; 88.47 лева - договорна лихва за период от
05.12.2019г. до 23.04.2020г.; 342.73 лева - обезщетение за забава от 06.12.2019г. до
2
25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2022г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лв. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение №
33/28.01.2022г. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възраажение по чл.414а
НК, представяйки документи, удостоверяващи плащане, като обаче е констатирано, че
представените ордери удостоверяват плащания, предхождащи издаването на заповедта за
изпълнение, а не такива платени впоследствие издаване заповедта за изпълнение и предвид,
че кредиторът не е представил становище, съдът не е обезсилил заповедта за изпълнение, а е
указал предявяването на установителен иск в едномесечен срок на основание чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, какъвто иск е бил предявен от А.С.В. ЕАД и по него е образувано настоящото дело.
С оглед факта, че в заповедното производство длъжникът е депозирал заключение, в
което твърди, че е заплащал суми по задължението и това са доводи, които следва да се
обсъдят по същество, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение по делото.
На 21.11.2019г. ответникът И. А. П. и „С.К.“ ООД са сключили Договор за паричен
заем № 0318337. Посоченият договор, както и Погасителен план към договора, Молба за
сключване на договор за паричен заем и Общи условия по договор за заем, в сила от
01.05.2016г., са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата
молба съдържание. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по кредита –
800 лв.; размер на погасителната вноска – 2 x 12.46 и 9 x 95.95 лв.; ден на плащане –
четвъртък; вид вноска: двуседмична; годишен процент на разходите – 49.6%, годишен
лихвен процент – 40.05%, брой вноски – 11; дата на първо плащане – 05.12.2019г.;
обезпечение – поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане – 23.04.2020г.; обща
сума за плащане – 888.47 лв. В договора е записано, че заемателят, с полагане на подписа си
под договора, удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 800 лв.
В чл.7, ал.4 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че всички задължения по
настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на две
плащане на месечни погасителни вноски. Предвидено е още, че при настъпване на
предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява заемателя за това, в размер на 200 лв. В чл.8 е предвидена
неустойка в размер на 442.53 лв. в случай, че в три-дневен срок от подписване на договора
не се предостави необходимото обезпечение или то не отговаря на условията, посочени в
Общите условия.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2021г. „С.К.“ ООД
е прехвърлило на ищеца по делото „А.С.В.“ ЕАД свои вземания, описани подробно в
Приложение № 1, сред които и вземането спрямо ответника И. А. П.. С Писмо от
04.03.2021г. към процесния договор „С.К.“ ООД е потвърдило извършената цесия, съгласно
договора.
С Пълномощно „С.К.“ ООД е упълномощило „А.С.В.“ ЕАД с правото да уведоми от
3
негово име длъжниците за извършената цесия.
Било е изпратено Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-СТК/373403 от 10.03.2021г. от
ищеца в качеството на пълномощник на „С.К.“ ООД, до ответника за извършената цесия,
като видно от направеното отбелязване в Известието за доставяне от дата 05.04.2021г.
пратката е „Непотърсена“.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на Съдебно-счетоводна експертиза,
което възприема като безпристрастно и съобразено със счетоводните записвания. От същото
се установява, че по договора за паричен заем №373403 са направени две плащания общо в
размер на 122.00 лв. – на 13.03.2020г. са плаатени 61.00 лв. и на 30.06.2020г. са платени
61.00 лв. Според заключението общо дължимата сума по договора е 1035.46 лв., от която
главница в размер на 800.00 лв., договорна лихва в размер на 88.47 лв. за периода от
05.12.2019г. до 23.04.2020г., 146.99 лв.- обезщетение за забава до от 06.12.2019г. до
26.01.2022г. В съдебно заседание вещото лице М. Л. е изслушана и е заявила, че заплатената
сума от 122.00 лв. не я е отразила като намаляваща задължението, тъй като от представената
й аналитична справка било видно, че тези суми са отнесени от кредитора, както следва:
110.71 лв. като неустойка и 11.29 лв. като такси. Според вещото лице не е ясно защо
кредиторът е начислил двойно по-голяма сума като лихва за забава от дължимата. Сочи, че
при изчислението на лихвата не е включван периодът от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
Други, относими за изводите на съда доказателства не са събрани и не следва да се
обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са
процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит – за претендираните главница и договорно
възнаграждение и по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които
ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Сити Кеш“ ООД и
ответника И. А. П. като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем №
318337 на 21.11.2019г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 800.00
лева за срок от 05.12.2019г. до 23.04.2020г., при съответно уговорени между страните
конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на седмичната вноска, начален
падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Договорът за
потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписът, положен от
името на ответника под договора, както и този, положен в приложените и действащи към
4
него в момента Общи условия. Не се оспорва и подписът, положен от името на ответника в
погасителния план към него и в Искането за сключване на договора.
Установено бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
уговорения кредитен ресурс в размер на 800.00 лева. Ответникът следва да се приеме, че е
усвоил процесната сума, доколкото договорът служи за разписка за получената сума в брой,
а заплащането на суми по този договор от негова страна още веднъж доказва, че е получил
сумата, чието връщане е започнал да реализира.
Установява се, че ответникът П. не е изпълнил точно задължението си за връщане на
заема, като е платил само два пъти – на 13.03.2020г. и 30.06.2020г. - суми от по 61.00 лв. или
общо 122.00 лв.
Вземането по процесния договор е било валидно цедирано от заемодателя на
дружеството-ищец по силата на Приложение № 1/04.03.2021г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2021г. Прехвърлянето на вземанията е съобщено
надлежно на ответника чрез връчването на приложенията към исковата молба със
съобщението по чл.131 ГПК, извършено на 26.05.2022 г. На основание чл.235, ал.3 ГПК
съдът отчита така извършеното уведомяване след предявяване на иска и приема, че цесията
е породила действие, макар ищецът да не е могъл да открие ответника и да и връчи
уведомленията в по-ранен момент.
Стана ясно от изслушаното заключение по ССчЕ, че двете заплатени от ответника суми
в размер на общо 122.00 лв. кредиторът е отнесъл към вземания за неустойки и такси и
затова с тях не са били намалени дължимите главница и лихва. Съдът намира обаче, че
задълженията за неустойка за непредоставяне на обезпечение и за такси са били изначално
недължими, поради което на отнасяните по тези недействителни клаузи за неустойка и
такси, суми, заплащани от ответника П., съдът следва да извърши приспадане съгласно
възражение на самия длъжник, който още в заповедното производство е заявил, че е
извършил плащания, за които представя документи и с които твърди, е погасил част от
претендираните от него суми.
Накратко следва да се обоснове защо са недействителни клаузите, по които са отнесени
извършените от ответника плащания.
С неустойката, предвидена в т.8 от договора, се стига до кумулиране на реално
изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл.79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава
забраната за неоснователно обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД). Клаузата за неустойка за
непредставено обезпечение противоречи на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК). По начина на уговарянето си, освен това,
уговорената неустойка надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции – така т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поради което последната е нищожна. Отделно от това,
клаузата на неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна и като неравноправна
такава по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Уговорената
5
неустойка за предсрочна изискуемост също се основава на нищожна клауза. Налице е
отново противоречие на уговорката за заплащане на тази суми с чл.33, ал.1 ЗПК, като така се
цели да заобиколи законовата норма и да се въведе още едно обезщетение за забава. Същото
се отнася и за таксите, които отново противоречат на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК.
Поради това плащания по тях не са били дължими.
Сумите, които е заплатил ответникът, следва да бъдат приспаднати от дължимите суми
за договорна лихва и мораторна лихва, а остатъкът да бъде присъден на ищеца-кредитор.
Според чл.76, ал.2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските
и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Следователно в случая е следвало със заплатената сума от 122.00 лв., след като
длъжникът не е заявил изрично какво погасява, да се погаси договорната лихва от 88.47 лв.
и част от мораторната лихва в размер на 33.53 лв.
Така, искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 800.00 лв., колкото е
претендирана. Сумата за главница следва да се присъди ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /26.01.2022г./ до окончателното
изплащане на вземането. Искът за договорна лихва пък следва да бъде отхвърлен, тъй като
заплатената от ответника сума покрива изцяло това задължение. Според заключението по
ССчЕ обезщетението за забава /мораторна лихва/ за периода от 06.12.2019г. до 26.01.2022г.
/като е приспадната лихвата за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., в който лихви не се
начисляваха като мярка, приета със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение/ е в размер на 146.99 лв. От тази сума следва да се извади
остатъкът от неотчетеното от кредитора плащане, а именно: 33.53 лв., като остава дължимо
обезщетение за забава в размер на 113.46 лв. В останалата част претенцията е
неоснователна.
При този изход на делото, претенцията за разноски на ищцовата страна се явява
частично основателна, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство и то с осъдителен диспозитив, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, както повелява Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според съда сторените от ищеца разноски
възлизат общо на 500.00 лв. за заповедното и исковото производство (25.00 лв. държавна
такса в заповедното производство, 75.00 лв. държавна такса в исковото производство, 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно обема на свършената
от юрисконсулта работа и в определен от съда размер и 200.00 лв. – депозит за експертиза).
От тях, при съразмерно изчисление на разноските за уважената и отхвърлената част, съдът
намира, че ответникът И. А. П. следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати в полза на ищеца сумата от 370.96 лв., от които 55.64 лв. за заповедното
производство и 315.32 лв. - за исковото производство.
Воден от горното, Съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. Чл.99, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземане на А.С.В. ЕАД, ЕИК
................., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ....................... №25, Офис
сграда „......................... против И. А. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
.........................................а сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ - дължима главница по
Договор за паричен заем №373403, сключен на 21.11.2019г. между „С.К. ООД и И. А. П.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до окончателното
заплащане на задължението, което вземане е прехвърлено на ищеца с Приложение №1 от
04.03.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2021г.
между „С.К. ООД и А.С.В. ЕАД и относно което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 33 от 28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 34/2022г. по описа на РС-Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1
и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. Чл.99, ал.1 ЗЗД за съществуването на вземане на А.С.В. ЕАД,
ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ....................... №25, Офис
сграда „......................... против И. А. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
.........................................а сумата от 88.47 лв. /осемдесет и осем лева и четирийсет и седем
стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019г. до
23.04.2020 г. по Договор за паричен заем №373403, сключен на 21.11.2019г. между „С.К.
ООД и И. А. П., което вземане е прехвърлено на ищеца с Приложение №1 от 04.03.2021г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2021г. между „С.К.
ООД и А.С.В. ЕАД и относно което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 33 от
28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 34/2022г. по описа на РС-Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на А.С.В. ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. ....................... №25, Офис сграда ‚......................... против И. А. П.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: .........................................а сумата от 113.46
лв. /сто и тринайсет лева и четирийсет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение/лихва/ за забава за периода от 06.12.2019г. до 25.01.2022г., за което вземане е
била издадена заповед за изпълнение № 33 от 28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 34/2022г. по описа
на РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от
342.73 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: .........................
ДА ЗАПЛАТИ на А.С.В. ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ....................... №25, Офис сграда ‚........................., на осн. Чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 315.32 лв. /триста и петнайсет лева и трийсет и две стотинки/,
представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 55.64 лв.
/петдесет и пет лева и шейсет и четири стотинки/ - деловодни разноски направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 34/2022 г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно на
7
уважената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8