№ 17025
гр. С-ИЯ, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110165561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. А. М. срещу „Топлофикация С-ИЯ“ ЕАД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
ГПК.
Ищецът Н. А. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 33400/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, в полза на
„Топлофикация С-ИЯ” ЕАД, срещу нея е образувано изпълнително дело № ...../...... г. по
описа на частен съдебен изпълнител Н.М.. Поддържа, че обсъжданият изпълнителен лист е
издаден за следните суми: 324,33 лв. – цена на доставена от ищеца топлинна енергия в
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 29.05.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 55,92 лв. за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2018 г., 38,84 лв. –
цена на услуга „дялово разпределение” за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 29.05.2018 г., 8,46 лв. – мораторна лихва, начислена върху вземането за
услуга „дялово разпределение” за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2018 г., и 37,50 лв. –
присъдени разноски, от които 12,50 лв. – държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Изложени са доводи, че в началото на месец юли, 2018 г. ищцата е
получила процесната заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2018 г. и
незабавно е платила по банков път дължимите по нея суми в общ размер на 465,05 лв., с
платежно нареждане от 09.07.2018 г. Твърди, че във връзка с извършеното погасяване на
сумите първоначално принудителното изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително
дело е спряно и наложеният запор върху пенсията й е вдигнат, но впоследствие е
продължено, тъй като взискателят не е признал, че плащането се отнася за процесния
период. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че не
дължи сумите по издадения изпълнителен лист, тъй като същите са погасени чрез плащане.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск, като неоснователен.
1
Акцентира, че в представеното по делото от ищцата платежно нареждане, като основание на
извършеното плащане е посочено „погасяване на задължения, абонатен № 075374”. Не
оспорва получаването на сумата в размер на 465,05 лв., но твърди, че с нея са погасени
задължения за по-стар период по фактура № ********** за месец февруари, 2013 г., фактура
№ .... за месец януари, 2013 г. и фактура № .... за месец юли, 2014 г. Съобразно изложеното е
направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност
на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на
възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на
вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на извършено плащане.
С определение № 16688/09.05.2023 г. на ответника е указано, че по предявения
отрицателен установителе иск, с оглед изложените от ищеца твърдения, негова е
доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване,
дължимостта на процесната сума, което не се установява да е сторено.
За да достигне до този извод, съда съобрази следното:
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се
установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
22.06.2018 г. /л. 8 от делото/ Н. А. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД
следните суми: 324,33 лв. – цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода
01.05.2014 г., ведно със законна лихва от 29.05.2018 г., мораторна лихва в размер на 55,92
лв. за периода 15.092015 г. – 04.05.2018 г., 38,84 лв. – цена на услуга „дялово
разпределение” за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от
29.05.2018 г., 8,46 лв. мораторна лихва, начислена върху вземането за услуга „дялово
разпределение” за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2018 г., и 37,50 лв. - присъдени разноски,
от които 12,50 лв. – държавна така саи 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От
представеното по делото писмо от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав
/л. 61 от делото/ се установява, че процесната заповед за изпълнение е връчена на ищеца на
07.07.2018 г.
Не е спорно и от представеното по делото платежно нареждане от 09.07.2018 г. се
установява, че на посочената дата ищцата е превела по посочената в заповедта банкова
сметка на ответника сума в размер на 465,05 лв.
Спорен между страните по делото е въпроса дали с платената сума в размер на 465,05
лв. са погасени задълженията на ищцата по процесната заповед за изпълнение, доколкото
като основание на извършеното плащане е посочено „погасяване на задължения с абонатен
номер 075374”.
Настоящият съдебен състав намира, че с посочената сума ищецът е погасил именно
сумите, дължими по процесната заповед за изпълнение. В тази връзка съдът съобрази, че
плащането е извършено след получаване на заповедта за изпълнение от длъжника по нея,
като платената сума е равна на сбора от описаните в заповедта, като дължими от ищеца,
суми. Съдът взе предвид и обстоятелството, че в заповедта, в абзац „Вземането произтича от
следните обстоятелства”, изрично е посочено, че сумите касаят имот с абонатен номер
075374, поради което посочването на същия в основанието на извършеното плащане е
2
логично и не е от естество да доведе до извода, че с него са погасени други задължения на
длъжника. В тази връзка съдът взе предвид и че по делото не е доказано към момента на
осчетоводяване на плащането ищецът да е имал непогасени парични вземания по
посочените в писмения отговор фактури - фактура № ********** за месец февруари, 2013 г.,
фактура № .... за месец януари, 2013 г. и фактура № .... за месец юли, 2014 г. С
определението за насрочване на делото от 09.05.2023 г. съдът е дал изрични указания на
ответника, че негова е доказателствената тежест да установи дължимостта на процесната
сума от ищцата, което не се установява да е сторено. За установяване на съществуването на
вземанията по посочените в писмения отговор фактури от 2013 г. и 2014 г. е представена
единствено справка, в която не са посочени издател на същата, имот, за който се отнасят
фактурите, и задължено лице по същите. Посочената справка е оспорена от ищеца, като от
ответника не са ангажирани други доказателства за установяване на дължимостта на
посочената във фактурите сума /например изравнителни сметки, заключение на съдебно-
техническа експертиза и т.н./. По аргумент от чл. 154, ал 1 ГПК, всяка страна понася
неблагоприятните последици от недоказване на твърдените от нея правнорелевантни факти.
В конкретния случай ответникът не е доказал, че ищецът е имал други неплатени
задължения към него към датата на извършеното плащане, поради което съдът намира,
че с плащане на сумата в размер на 465,05 лв. на 09.07.2018 г. ищецът е погасил именно
задължението по процесната заповед за изпълнение, въз основа на която впоследствие е
издаден и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело по
описа на ЧСИ Н.М..
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, при липса на уговорка между страните за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора, като
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. В процесния случай,
предвид факта, че в хода на делото ответникът не установи към датата на извършеното
плащане ищецът да е имал други еднородни задължения към него по посочените в писмения
отговор фактури, разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД не намира приложение.
За пълнота във връзка с възраженията на ответника, че задълженията по-процесните
фактури от 2013 г. и 2014 г., в случай че същите бяха доказани по делото, са по-
обременителни, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че за по-
обременителни по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД намира подлежащите на принудително
изпълнение задължения, каквито са процесните, доколкото съществуването на същите е
установено по съдебен ред. Във връзка със събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Асен Огнянов Димов, съдът намира за необходимо да посочи, че
кредитира същите като логични, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото доказателства, при съобразяване със евентуалната заинтересованост на свидетеля,
който е син на ищцата. Независимо от това, от същите не се установяват правнорелевантни
факти, които съдът да вземе предвид при постановяне на решението по същество на спора.
Плащането на процесната сума е доказано с писмени доказателства по делото.
В обобщение, по изложените съображения, предявеният отрицателен установителен
иск за установяване на недължимост на сумите, за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 20198410404404 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М. за 2019
г., е основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. От последния се претендират такива в размер на 50 лв. – държавна такса, и 360 лв. –
адвокатски хонорар. Плащането на последния в брой е доказано по делото с представената
фактура № 70/13.09.2023 г., имаща характер на разписка. Възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като размера на уговорения и платен адвокатски хонорар
е под минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане в негова полза на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. А. М., ЕГН **********, с
адрес: град С-ИЯ, Ж.К. "ОК"- ..., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. ... срещу „Топлофикация С-ИЯ”
ЕАД, с ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: град С-ИЯ, уУЛ. " ...." №
...., установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, Ж.К. "ОК"- ..., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. ... не дължи
на ответника следните суми: 324,33 лв. – цена на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 29.05.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 55,92 лв. за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2018 г., 38,84 лв. –
цена на услуга „дялово разпределение” за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 29.05.2018 г., 8,46 лв. – мораторна лихва, начислена върху вземането за
услуга „дялово разпределение” за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2018 г., и 37,50 лв. –
присъдени разноски, от които 12,50 лв. – държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № ..../..... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 66 състав, и е образувано изпълнително дело № 20198410404404 по
описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧС, за 2019 г., поради
погасяване на вземането чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес
на управление: град С-ИЯ, уУЛ. " ...." № ...., да заплати на Н. А. М., ЕГН **********, с
адрес: град С-ИЯ, Ж.К. "ОК"- ..., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сума в размер на 410 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4