Определение по дело №42/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 346
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20227170700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

гр.Плевен, 22.02.2022 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                              Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 42/2022г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК         Производството по делото е образувано по жалба от Н.Т. ***, чрез адв.В. ***, против писмо изх.№ТСУ-26-6170-6/10.01.2022г., подписано от юрисконсулт С. и обективиращо отказ за възобновяване на административно производство по Заповед №РД-12-152/19.03.2020г. на Зам.кмета на Община Плевен, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв.35 по плана на гр.Плевен.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради нарушение на материалния закон. На първо място се сочи, че писмото е подписано от юрисконсулт, а не от административния орган сезиран с искането. Поради това се счита, че е налице становище на юрисконсулт, като заявлението не е разгледано и не е взето решение от административния орган.  На следващо място се излагат доводи за незаконосъобразност на Заповед №РД-12-152/19.03.2020г. на Зам.кмета на Община Плевен. В заключение се моли за отмяна на писмо изх.№ТСУ-26-6170-6/10.01.2022г. и да бъде задължен административният орган да издаде решение, с което да уважи искането за отмяна, като издаде нов административен акт, съответно да постанови отказ да бъде издаден нов административен акт. Претендират се разноски.

С определение №259/10.02.2022г., в производство по реда на чл.197 вр. чл.202 т.1 вр. чл.103 ал.3 от АПК, е обявена нищожността на писмо изх.№ТСУ-26-6170-6/10.01.2022г., подписано от юрисконсулт С. и обективиращо отказ за възобновяване на административно производство по Заповед №РД-12-152/19.03.2020г. на Зам.кмета на Община Плевен, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв.35 по плана на гр.Плевен, и делото като преписка е изпратено на Кмета на Община Плевен за произнасяне по заявление вх.№ТСУ-26-6170-6/13.12.2021г., подадено от Н.Т., чрез адв.В., за възобновяване на административно производство  по Заповед №РД-12-152/19.03.2020г. на Зам.кмета на Община Плевен, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ II, кв.35 по плана на гр.Плевен. Със същото определение Община Плевен е осъдена да заплати на Н.Т. направените по делото разноски в размер на 10лева и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски, направени за адвокатско възнаграждение на адв.В..

С молба вх.№835/10.02.2022г., с правно основание чл.248 от ГПК, от адв.В. е направено искане за изменение и допълване на определението в частта за разноските, като бъдат присъден адвокатски хонорар в размер на 500лева. Твърди се, че при администриране на жалбата е приложено пълномощно и договор от една и съща дата, но вероятно е допуснат пропуск при сканирането и изпращането на същата, тъй като първо е изпратена в Община Плевен и при проверка в административния център е установено, че няма постъпила такава, поради което жалбата е изпратена и до Административен съд Плевен. Сочи се, че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски, а в чл.81 от ГПК не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски. Представено е копие от договора за правна защита и съдействие. Допълнително с молба вх.№1154/22.02.2022г. от адв.В. е представен оригинала на пълномощното и договора за правна защита и съдействие.

От ответната страна не е представено становище по искането с правно основание чл.248 от ГПК.

Съдът намира искането по чл.248 от ГПК, макар и подадено в законовия срок от надлежна страна, за недопустимо, като съображенията за това са следните:

Искането по чл.248 от ГПК, направено от адв.В., в действителност представлява искане за изменение на определението в частта за разноските, а не искане за допълване, както е посочено в него. Това е така, тъй като съдът не е пропуснал, а се е произнесъл изрично с диспозитив по искането за присъждане на разноски вкл. и в частта за адвокатското възнаграждение, като е оставил без уважение същото. Допълване на решението в частта за разноските щеше да бъде налице, ако съдът изобщо не се беше произнесъл по сторените по делото разноски, какъвто не е настоящият случай.

Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съобразно  т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Според т. 2 от същото ТР страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В конкретния случай производството по жалбата на Т. е по реда на чл.197 и сл. от АПК и се разглежда в закрито съдебно заседание /чл.199 от АПК/. Т.е. по аргумент от гореизложеното е следвало към жалбата, в която е направено искането за присъждане на разноски, да бъдат приложени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със списък на разноските. Това не е сторено. Към жалбата не е бил приложен договора за правна защита и съдействие, поради което искане за разноски за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение. По делото от адв.В. не е представен и списък на разноските, съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК, поради което искането на същата за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

         Водим от горното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.Т., чрез адв.В., за изменение на определение №259/10.02.2022г. по адм.дело №42 по описа за 2022г. на Административен съд Плевен в частта му за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

         Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/