Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 196

                                     

гр. П., 27 ноември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  и прокурор от АП – П. Ясенка Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 421/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3240/23.07.2019г. от Н.С.А. *** против  решение № 300/10.07.2019 г.,постановено по гр.д.85/2018 г. по описа на ОС – С. в частта,в която е  отхвърлен  предявения  от него иск против ПРБза заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство над размера от 7 000 лв. до  пълния предявен размер на 60 000 лв. ,както и изцяло исковете за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 058.16 лева, от които: 1790лв. разходи за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лв. адвокатски възнаграждения в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16лв. законната лихва върху внесените от Н.А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г, до 17.03.2015г.. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и в постъпилата писмена защита , заявява искане решението в тези части да бъде отменено и предявените от него искове да бъде уважени в пълен размер като претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

От ПРБне е постъпил отговор на въззивната жалба  .

Контролираща страна АППвзема становище ,че обжалваното решение е правилно ,а жалбата против него – неоснователна  като заявява искане решението да бъде потвърдено –Направила е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на  въззивно разглеждане са кумулативно обективно съединени искове  против ПРБс правно основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Във въззивното производство жалбоподателят не повдига спор относно приетата за установена  от първоинстанционния съд следна фактическа обстановка :

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2008г.  А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2008г. по описа на ОДМВР-гр.С. за престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.З, предл. II във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като със същото постановление му е  взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, внесена от него на 13.11.2008 г. по сметка на ОД на МВР С. . С ново постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 08.12.2008г. А. отново е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2008г. за престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал. 3, предл. II във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.

В качеството му на обвиняем на Н.А. са  проведени разпити на дати: 13.11.2008г ,на 08.12.2008г.  и на 30.12.08г.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.01.2009г. на ОП - С. по ДП № 145/2008г. по описа на ОДМВР-гр.С. наказателното производството е частично прекратено спрямо А. за извършено престъпление по обвиненията по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.З, предл. II във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление, като със същото постановление била отменена и наложената мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева .Независимо от прекратяването на наказателното производство спрямо Н.А., същият е останал в качеството на свидетел по воденото досъдебно производство срещу останалите обвиняеми по ДП № 145/2008г., и в това си качеството същият е призован по образуваното НОХД № 8/2009г, по описа на Окръжен съд – С. и в това си  качеството си е  разпитан в съдебно заседание на 09.04.09г.  Присъда по НОХД 8/09г. е отменена   и делото е върнато на ОП за ново разглеждане.

След отмяна на постановената присъда по НОХД 8/09г., с постановление от 08.12.12г. на АП-П. е отменено постановление за частично прекратяване по отношение на ищеца на наказателното производство от 08.01.2009г. на ОП - С. по ДП № 145/2008г.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2012г. по ДП № 145/08г. / Н.А. отново е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000лв., която била внесена на 12.03.12г. по сметка на ОД на МВР .

На 09.03.12г. Н. А. бил разпитан в качеството му на обвиняем по ДП 145/06г. От ОП-С. е  изготвен нов обвинителен акт срещу Н.А. и останалите обвиняеми по ДП №145/2008г., като е внесен в ОС-С. и е образувано НОХД 68/2012г. на ОС-С..

Видно от протоколи от съдебни заседания по НОХД 68/12г. / са  проведени общо 16 съдебни заседания  като на 15 от тях ищецът се е явявал лично и със защитника си адв. К..

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 28.02.201 Зг. за оказване на правна защита и съдействие, с основание и предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в поцесуално представителство по НОХД № 68/12г. на ОС-С. до приключване на делото с влязла в сила присъда във всички съдебни инстанции, с договорено възнаграждение, адвокатски хонорар 100 лева за всяко насрочено съдебно заседание по делото, съгласно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и при явяване, ако не бъде даден ход на делото, независимо от причините за отлагане. Уговореното възнаграждение е платимо след провеждане на всяко съдебно заседание по делото. Такъв договор за правна защита и съдействие  не се съдържа в НОХД № 68/12г., но безспорно ищецът е бил представлява от адв. Б. К. в досъдебното и съдебно производство по делата.

С протоколно определение от 31.10.14г. по НОХД №68/12г. е отменена наложената мярка за неотклонение на Н.А., парична гаранция в размер на 2000лв. С присъда №8/31.10.14 по НОХД 68/12г. Н. А. е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение,която присъда е  протестирана от ОП- С. и е образувано ВНОХ №502/ 14г. на AC-П.. С определение №20/16.01.15г. е отменено протоколно определение от 31.10.14г. по НОХД 68/12г. на ОС-С.₅ в частта, с която били отменени мерките за неотклонение и на Н.А. е наложена мярка за неотклонение подписка. В производството пред Апелативен съд в периода 30.05.15г. - 21.03.16г. са проведени 13 съдебни заседания, на които ищецът се  е явявал лично и със защитника си адв. К..С решение № 109/21.04.16г. по ВНОХД № 502/14г. на AC-П. е отменена присъда № 8 по НОХД 68/12г. в частта относно подс. Д. и потвърдена в останалата й част като по протест на АП-П. е образувано КНД № 876/16г. срещу решение № 109/16г. по ВНОХ 502/14г. на AC-П.. Проведено е  едно съдебно заседание с явяване на ищеца лично и с адв. К.. С решение № 227/14.02.17г. е оставено в сила въззивно решение № 109 по ВНОХД № 502/14г. на AC-П., т.е оправдателната присъда по НОХД №68/12г. на ОС-С. е  влязла в сила на 14.02.17г.

   На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ   за ангажиране отговорността на Държавата  за репариране на неимуществените вреди,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него наказателно производство и като е съобразил  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение  е в размер  на 7 000 лв. ,в който размер е  уважил този иск ,а за разликата до пълния предявен такъв от 60 000 лв. същият е отхвърлен като изцяло са отхвърлени исковете за  присъждане на обезщетение за имуществени вреди като недоказани . 

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Н.А. ,който релевира оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен размер,както и  претендира такова за имуществени  вреди,в която част счита отхвърлителното решение за необосновано и незаконосъобразно.

По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда , по делото са събрани  гласни доказателства ,както и експертни заключения  по три експертизи. Така свидетелите Р. К.,който познава ищеца от около 20 години ,и Р. А.,дъщеря на последния , установяват ,че  преди да започне наказателното дело срещу него същият бил  енергичен ,активен и весел човек .Бил е общински съветник в продължение на три мандата ,имал успешен  бизнес След като започнало делото станал неспокоен ,мълчалив ,притеснен от изхода на наказателното производство ,затворен  в себе си ,изпитвал чувство на срам от публикациите в медиите , спрял да кандидатства  в обществени поръчки  чрез фирмата си ,тъй като се притеснявал от публикациите по повод повдигнатото му обвинение в източване на еврофондове, в резултат на което бизнесът му западнал ,от 35 души работници останали  двама – трима,здравословното му състояние се влошило .

Изслушано и  прието по делото е заключение на съдебно медицинска експертиза ,изготвена от вещо лице специалист вътрешни болести ,видно от която първоначалната диагноза „хипертонична болест на сърцето“  е  поставена на 05.07.2012 г.  ,което според вещото лице е в пряка причинна връзка с психо емоционалния стрес ,на който  ищецът е бил подложен.Изслушано и прието е заключение на съдебно медицинска експертиза ,изготвена от вещо лице специалист психолог ,видно от което продължителното водене на наказателното производство се е отразило негативно на психиката на ищеца като е констатирана тревожно деприсивна симптоматика като към момента последиците върху  психо емоционалното състояние на ищеца са компенсирани в значителна степен .

С оглед на гореказаното следва да се приеме ,че ищецът е претърпял обичайните вреди  за лице ,обвинено в извършване на престъпление  като притеснение ,страх от осъждане,стрес ,несигурност  ,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост ,негативни изживявания, свързани  с чувство за срам от негативните  реакции на обществото ,социална изолация .Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване  доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно  водено наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна причинно следствена връзка  с последното.

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във  всеки един конкретния случай  следва да бъдат преценявани и  т.нар. специфични вреди ,които в случая ищецът твърди  да са тежестта на повдигнатото обвинение ,продължителността на наказателното производство ,видът на взетата спрямо него мярка за неотклонение ,влошеното му здравословно състояние – наличие на хипертония и други заболявания ,свързани с воденото против него наказателно производство и разгласата чрез медиите.

Несъмнено следва в случая да  бъде зачетено  продължителността на наказателното производство - около 5 години и 3 месеца като се изключи процесуалното качество на ищеца като  свидетел в производствата  ,както и че същото е преминало през всички фази – досъдебна и три инстанционна съдебна такава ,развила се поради протести на П. ,както и тежестта на повдигнатото обвинение ,което е за тежко умишлено престъпление ,които определено  се отразяват на интензитета на търпените от ищеца неимуществени  вреди .В същата насока следва да бъде зачетено и диагностицираната за първи път в хода на наказателното производство „хипертонична болест на сърцето „ ,която според обсъденото по-горе заключение на СМЕ е в пряка връзка с психо емоционалния стрес ,на който ищецът е бил подложен.Като  специфична вреда следва да бъде отчетена и безспорно установената широка медийна разгласа.От една страна същата, съпоставена с  обстоятелството,че повдигнатото обвинение е свързано  с дейността на ищеца като търговец, е способствала  за срив на бизнеса му,отразявайки в медийното пространство обвиненията в злоупотреба с пари от еврофондове .От  друга страна ищецът е разпознаваема личност на територията на  неголямата Община М.предвид обществената му ангажираност  като общински съветник  и с добра предишна репутация,поради което тези обстоятелства,преценени в своята съвкупност  сочат на завишен интензитет на търпените от него негативи от незаконно воденото против него наказателно производство.

Не може да бъде споделено поддържаното от жалбоподателя във въззивната жалба виждане  ,че специфична  неимуществена вреда ,сочеща на  завишени по интензитет болки и страдания е наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ и забрана за напускане на страната доколкото така наложените мерки за неотклонение не интревинират пряко в личната сфера на лицето, не водят до принудителна промяна  на стериотипите на живот и по никакъв начин не ограничават възможността за неговото нормално  протичане.

Не следва да бъде зачетено и наличието на други две заболявания , които ищецът настоява да са също в пряка причинна връзка  с незаконно воденото спрямо него наказателно производство ,а именно коксартроза и дискова херния доколкото изслушаната и приета комплексна съдебно медицинска експертиза  установява липса на взаимовръзка между тези заболявания и воденото против ищеца наказателно производство.

Що се отнася до състоянието на тревожност и депресивност ,установено  от обсъденото по-горе заключение  ,изготвено от експерт психолог ,то същото  следва да бъде отнесено към кръга на обичайните вреди за лице ,подложено на наказателно преследване ,както и да се съобрази,че към момента тази симптоматика е почти отшумяла.

Всички тези обстоятелства ,преценени в своята съвкупност  дават основание на настоящата инстанция да приеме за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда , в размер на 12 000 лв. Това налага решението ,в частта ,в която този иск е отхвърлен за разликата от 7 000 лв. до 12 000 лв. да бъде отменено и да бъде постановен друго ,с което по същество бъде присъдена сума в размер на още 5 000 лв. ,като в останалата обжалвана част до пълния предявен размер от 60 000 лв. решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предмет на настоящето въззивно производство  са и искове  с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ,които ищецът  претендира както следва : 1790лв. разходи за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лв. адвокатски възнаграждения в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16лв. законната лихва върху внесените от Н.А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г, до 17.03.2015г.

         По делото  се  установи,че  с договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.К. на 28.02.2013 г.  е уговорено  оказване  на правна защита и съдействие ,изразяващи се в процесуално представителство  по НОХД №68 / 2012 г.  по описа на ОС – С. до приключването във всички инстанции като е уговорено също така и заплащане на възнаграждение от по 100лв. за всяко явяване в съдебните заседания ,включително и при недаване ход на делото. Адвокат К. се е явил на  15 съдебни заседания в първоинстанционното производство, на 13 съдебни заседания във въззивното производство и на едно съдебно заседание в касационното производство, което обосновава дължимост на уговореното адвокатско възнаграждение. Писмени доказателства за неговото реално заплащане от ищеца по делото действително не са представени,но за изплащането на въпросните суми показания депозира адвокат Б.К., разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, който потвърждава такива ищецът да му е заплатил. Макар и за доказване на факта на погасяване на установени с писмен акт парични задължения да е налице ограничение по чл.164,ал.1,т.4 от ГПК за свидетелските показания, изхождайки от обстоятелствата, че заплащането на възнаграждения от по 100лв. е договорено да се извършва в брой, а не по банков път, и то преди всяко явяване, а не при приключване на наказателното производство, както и, че адв.К.  се е явявал на всяко от проведените общо 29 съдебни заседания, което не би направил при некоректност на доверителя му, настоящата инстанция приема ищецът да е направил спорните разноски за адвокатски възнаграждения, съставляващи претърпяна от него имуществена вреда под формата на загуба, пряко произтичаща от незаконното му обвинение, за която се дължи претендираното обезщетение и като такова следва да бъде присъдено.

На следващо място е безспорно обстоятелството, че ищецът е понесъл разноски във връзка с явяването си пред органите на досъдебното производство и в проведените съдебни заседания, придвижвайки се от с.С., О. М, където живее, до гр.С., гр.П. и гр.С., където са извършвани в негово присъствие съответните процесуални действия по наказателното производство. От показанията на пълномощника му адвокат К. ,се установява ,че за всички проведени заседания ,на които е присъствал ,ищецът е пътувал със служебния на дружеството му автомобил  „М. П.,разходите за които пътувания последният е заплащал лично.По делото е изслушано  и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза ,която установява  съобразно с периода на пътуванията, разстоянията, техническите характеристики на ползвания автомобил, нормите за разход на дизелово гориво и амортизационните норми,че общият разход за гориво е в размер на 1364 ,77 лв. ,а разходите за амортизация – в размер на 571,18 лв.,които съставляват имуществена вреда ,пряко произтичаща за ищеца от незаконното му обвинение, за която също се дължи обезщетение и като такова следва да бъде присъдено.

Безспорно е по делото ,че ищецът двуразово е внасял определената му парична гаранция    - на 13.11.2008г.  ,която му е върната на  14.02.2017г. в размер на 2000 лева,както и в същия размер на 12.03.2012г,която му е върната на 17.03.2015г.Противно на възприетото в обжалваното решение , с оглед незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което ищеца е оправдан, неправомерна се явява и взетата спрямо него мярка за неотклонение, при което посочената сума за времето ,през което е задържана ,се явява задържана неоснователно. При паричните задължения, каквото е и процесното в случая, вредата под формата на пропусната полза в размер на законната лихва се предполага, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, тъй като кредиторът винаги може да оползотвори парите или да реализира доходи от тях в този размер, от която възможност е бил лишен като на доказване подлежат единствено претърпените в по-висок размер вреди каквито не се претендират. При това положение на ищеца   се дължи обезщетение за така претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата за парична гаранция от 2000лв., възлизаща за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г.  в размер ,изчислен от съда ,на 1 752,90лв. , а за периода от 12.03.2012г -  до 17.03.2015г. в размер на 615,26 лв. ,което обезщетение също ще следва да бъде присъдено.

Гореизложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме ,че обжалваното решение в  частта , в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са явява неправилно и като такова в тази му част   ще следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго ,с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 790 лв. разходи за явяване в досъдебното производство и в съдебните заседания през различните съдебни инстанции / разходи за гориво и амортизационни такива / ,в който размер е предявен този иск при установени разходи от заключението на ССЕ в общ размер от 1 935,95 лв.,както и сумата 2 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат К. в съдебното производство пред ОС – С. ,АС – П. и ВКС, както  сумата от 2 368,16 лв. ,представляваща законна лихва върху двуразово внесената гаранция от по 2 000 лв. за периода съответно 13.11.2008 г. – 14.02.2017 г. и 12.03.2012 г. – 17.03.2015 г. или общо сумата от 7  058 ,16 лв. в който размер тези искове  са претендирани.

С оглед на този краен резултат на ищеца  ще следва да се присъдят допълнително разноски  за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 646 лв. , както и такива за настоящата инстанция съобразно уважената част на исковете в размер на 1 023 лв. като ,отчитайки фактическата и правна сложност на делото ,съдът не  възприема направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско  от ищеца в размер на 3 600 лв. с ДДС ,поради което и същото не следва да бъде редуцирано.

Ето защо съдът

 

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 300/10.07.2019 г.,постановено по гр.д.85/2018 г. по описа на ОС – С. В ЧАСТТА,в която е отхвърлен иск,предявен от Н.С.А., ЕГН **********,***  против ПРБ, БУЛСТАТ ******, седалище *** за заплащане на сумата над 7 000 лв. до 12 000 лв. ,равняваща се на 5 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от първия  в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е  оправдан с влязла в сила присъда на 14.02.17г.,КАКТО И  в частта ,в която са отхвърлени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди  в резултат на горното в общ  размер на 7 058.16 лева, от които: 1790лв. разходи за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лв. адвокатски възнаграждения в първоинстанционно , въззивно и касационно производство; 2 368.16лв. законната лихва върху внесените от Н.А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г, до 17.03.2015г.ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА ПРБ, БУЛСТАТ ******, седалище ***, да заплати на Н.С.А., ЕГН **********,***, сумата от ОЩЕ 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на 14.02.17г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017г. до окончателното й заплащане ,КАКТО И обезщетение за имуществени вреди  в резултат на горното в общ  размер на 7 058.16 лева, от които: 1790лв. разходи за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лв. адвокатски възнаграждения в първоинстанционно , въззивно и касационно производство; 2 368.16лв. законната лихва върху внесените от Н.А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г, до 17.03.2015г.,ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017г. до окончателното й заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/10.07.2019 г.,постановено по гр.д.85/2018 г. по описа на ОС – С.  в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ПРБ, БУЛСТАТ ******, седалище ***, да заплати на Н.С.А., ЕГН **********,*** разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 646 лв. и такива за настоящата инстанция съобразно уважената част на исковете в размер на 1 023 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.