Р Е Ш Е Н И Е
№6126/18.12.2014г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и четиринадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №7513
по описа
на Варненски районен съд за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен положителен
установителен иск с правно осн. чл.
124, ал.1 ГПК от П.Х.Н., ЕГН **********
и Г.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Т. срещу С.В.Ж., ЕГН **********,*** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на
В исковата
молба се сочи, че процесната
реална част е придобита от ищците
по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, доколкото са осъществявали владените върху процесната част от имота считано
от 1991г. до
предявяване на исковата молба в съда. Излага се, че по силата на
разпоредителна сделка обективирана в НА № 82/1991г. ищците са придобили собствеността върху жилище, представляващо
втори жил. етаж на жил. сграда
находяща се в гр. Варна, ул. Густав Вайганд
№15, както и само 1/3 ид.части от дворното
място, в която е построена жил. сграда, представляващо
имот №10, находящ се в 11-ти подрайон на гр. Варна, кв.52, целия
с площ от 230 кв.м. Излага твърдения, че при
одобряване на регулационния план на квартала, в която се намира
имота, а и предвид малката площ на
съдения имот №1 ( собственост на
ответниците), част от имот №10 с площ
от процесните 65 кв.м. е придадена
към съседния имот №1, като по
този начин се отреждат съответно
УПИ № ІІІ-10 ( за ищците) и
УПИ № ІV -1 за ответниците.
Подържа се, че регулацията
не е приложена.
Излага, че
между праводателя на ищците и ответницата
е образувано гр. дело
№ 3276/1983г., по описа на ХІІ състав на
ВРС, по което е постановено съдебно решение, с което праводателя на ищците е осъден да предаде на
ответницата процесните 65 кв.м. реална
част от имот
№10, съставляващо дворно място на ул.
ул. Густав Вайганд
№15. Въпреки осъдителното решение
ищците са завлядяли отново спорната реална част от терена,
като са продължили
да я владеят. При осъществяване на последващата прехвърлителна сделка от страна
на праводателя на ищците, е и предадено владените върху процесните реални части. Предвид това, че
въведение върху тази част се
осъществява считано от 1991г., то
ищците считат, че са собственици
на процесните 65кв.м. по силата
на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Излага, че с приемането на ЗУТ
и изтичането на
сроковете указани в §6 от ПЗР на ЗУТ, по силата на
разпоредбите на §8 от ПЗР на ЗУТ, действието на влезлите
в сила но неприложени дворищно – регулационни планове се прекратява по
силата на закона, поради което и процесната реална част от
65 кв.м. е собственост на ищците, като част
от притежавания от тях имот
№10.
Депозиран е отговор
от ответникът в срокът по чл. 131 ГПК.
Излага се,
че ответника е собственик на имот
№1, находящ се в гр.
Варна,
кв.52, ***, целият с площ от 235 кв.м. Сочи, че собствеността върху имота е придобила
по силата на дарения, оформени
в НА № 148/74, НА № 175/85 и НА № 194/92г. Излага, че
по силата на влязло в сила
съдебно решение, постановено по гр. дело
№ 2364/1982г. на ВРС, съответно гр. дело № 3276/1983г. на ВРС, към имота на ответника
се придадени 65 кв.м. от
имота на ищците, за които
е образувано и изп. дело. Не се оспорва, че ищците
са собственици на 1/3 ид.части от техния недвижим
имот №10. Оспорват твърденията,
че владеят и са собственици на части от
имот №1 в гр. Варна, кв.52, ***,
целият с площ от 235 кв.м, в резултат на изтекла
в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че доколкото не
са единствени собственици на имот №10, а го притежават в режим на съсобственост, не могат да
упражняват еднолична фактическа власт досежно процесните 65 кв.м. Считат, че между страните може да
бъде постигната съдебна спогодба.
Предвид изричното признание на иска от
ответниците направено в открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2014г.,
признание на предявения иск, както и направеното искане от ищцовата
страна в съдебно заседание, на основание чл.237 от ГПК съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, че признатото право
не противоречи на закона или
на добрите нрави и че ответника не
се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда.
Предвид
изложеното предявения установителен иск с правно
осн. чл.
124, ал.1 ГПК от П.Х.Н., ЕГН **********
и Г.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Т. срещу С.В.Ж., ЕГН **********,*** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на
Съдът не се произнася по искането
за разноски, доколкото страните не правят такива искания.
Воден от горното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.Ж., ЕГН **********,***, че П.Х.Н., ЕГН **********
и Г.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Т. са собственици на
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: