№ 38027
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110165849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „** за изменение на Решение № 19288 от 23.11.2023
г. постановено по гр. д. № 65849/2022 по описа на СРС, 39 състав, да бъде
изменено в частта за разноските.
В молбата се твърди, че дружеството е осъдено да заплати разноски в
прекомерен размер. Поддържа, че е налице злоупотреба с право при претенция
от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение при материален интерес от 158,64
лв. Сочи, че в случая са предявени два кумулативно съединени иска, но в
защита на един и същ интерес и не се дължи възнаграждение за всеки един от
тях поотделно, като същото следва да се определи по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно, като съдът правилно е определил размерът на разноските.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от „** е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо.
С Решение № 19288 от 23.11.2023 г. постановено по гр. д. № 65849/2022
по описа на СРС, 39 състав е прогласена нищожността по предявения от **,
ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. „**, срещу „**“ ЕООД, ЕИК ***,
1
със съдебен адрес гр. София, бул. „**, ап. 40-46, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство №
4471310 от 28.04.2022 г., сключен между „**“ ЕООД и **, както и „**“ ЕООД е
осъден да заплати на ** по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 158.64 лв., представляваща недължимо платена сума
по договор за поръчителство № 4471310 от 28.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – от
01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. „**“ ЕООД. С
решението „**“ ЕООД е осъден да заплати на **, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски в исковото
производство, включващи 100 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
Настоящият състав намира, че в мотивите на цитираното по-горе решение
вече е изложил мотиви за начина на определяне размера на дължимите
разноски на ищеца и същите не следва да бъдат преразглеждани. В случая
правилно е определен размерът на дължимото на ответника заплатено
адвокатско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно
своевременно релевирано възражение за прекомерност от насрещната страна
размерът на адвокатското възнаграждение, поради което е бил намален на 800
лв. на основание чл. 7, ал .2, т. 1от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при съобразяване фактическата и правната
сложност на производството. Още повече, че в случая е налице и
диференциране на възнаграждението от страна на процесуалния представител,
съобразно предявените искове.
С оглед на гореизложеното молбата на „**“ ЕООД за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 352360 от 07.12.2023 г. от
„**“ ЕООД за изменение на Решение № 19288 от 23.11.2023 г. постановено по
гр. д. № 65849/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3