Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 04.11.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря И.С. като разгледа гражданско дело № 750/2011 г. по описа на РРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.
Образувано е по искова молба на Ф.С.С.,
ЕГН ********** *** против „Торн” АД – гр. Б., със седалище и адрес на
управление гр. С., район Т. ул. Я.З. № …, представлявано от Ц.Я.Г. –
изпълнителен директор.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за аренда, сключен между страните на 29.08.2008 г. ищецът е
отдал на ответник под аренда земеделски земи в село Г. д., община З.. Сочи се,
че съгласно договора ответникът се е задължил да заплаща на ищеца арендно
плащане в размер на 555.93 лв. за година, като падежът му е приключването на
стопанската година, но не по-късно от края на календарната година. Твърди се,
че след приключване на стопанска година не е последвало плащане. Частично
плащане в размер на 346.58 лв. е извършено от ответника на 14.12.2010 г., като
останали дължими още 209.35 лв. Ответникът не извършил и дължимото арендно
плащане и за стопанската 2009/2010 година.
Искането към съда е да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 765.28 лв., представляваща арендни плащания
за стопанските
Исковата молба с доказателствата е
връчена на ответното дружество. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор. Ответникът е оспорил предявеният иск. Твърди се, че съгласно клаузите
на договора размерът на арендното плащане е различен от претендирания. Сочи се,
че същият се определя съобразно площта на реално обработваемата земя, а не на
цялата земеделска земя, описана в приложението към договора. Твърди, че не
цялата описана в приложението земеделска земя реално може да бъде обработвана,
което е и отразено в приложението, поради което и съгласно клаузите на договора
за нея не се дължи арендно плащане.
Ответникът твърди, че не му е била
връчена приложената по делото нотариална покана, тъй като лицето което я е
получило не е било оправомощено за това.
Искането към съда е отхвърли
предявеният иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. К. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. П. поддържа писмения отговор. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната допустимост
на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намери следното:
Искът е депозиран от надлежно
легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
За уважаване на предявения иск по чл. 8
от Закона за арендата в земеделието в тежест на ищеца е да установи наличието
между него и ответника на договор за аренда и изпълнение на своето задължение
по него.
Представения по делото договор за
аренда от 29.09.2008 г. е сключен между ищеца и ответника. Същият е в
изискуемата от чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието писмена форма с
нотариална заверка на подписите и е вписан в службата по вписвания. Съгласно
договора арендодателят – ищец по делото се задължава да предостави на арендатора
за временно ползване за срок от шест стопански години своя земеделска земя,
находяща се в с. Г.д., общ. З., подробно индивидуализирана в приложението,
което е неразделна част от договора, а арендаторът е длъжен да заплаща
определената в договора арендна цена. Арендното плащане е договорено в размер
на 555.93 лв. за цялата обработваема земя, предмет на договора и се извършва
след приключване на стопанската година, в срок не по късно от края на
календарната година. Неразделна част от договора е приложения към него опис в
съответствие с чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ. В него са подробно индивидуализирани
земеделските земи, предмет на договора и е посочена арендната цена, която
арендаторът дължи за всяка от тях и която общ възлиза на 839.97 лв. за
стопанска година.
Не се спори между страните, че ищецът е
предоставил за ползване на ответника земеделските земи, предмет на договора.
Спорен е въпросът за какво е уговорена
арендната цена – за цялата площ на земеделските земи или само за площта, която
е годна за обработка и съответно годна ли е била цялата площ на земеделските
земи за обработка.
За изясняване на първия спорен въпрос, съдът
счита, че следва да се тълкува волята на страните, като се изхожда от
представения по делото договор за аренда. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора
арендното плащане се дължи за цялата обработваема земя, предмет на договора. От
начина, по който е формулирана клаузата следва, че арендаторът е бил длъжен да
заплати на арендодателят цялата уговорена сума, след като земеделската земя,
предмет на договора и описана в приложението към него му е била предадена. Т.е.
арендаторът е дължал на арендодателят сумата от 209.35 лв. за стопанската
2008/2009 г. и сумата от 555.93 лв. за стопанската 2009/2010 г.
Намаляване на размера на арендното
плащане е било възможно само при наличие на предпоставките и условията на чл.
23 от ЗАЗ. Ответникът, обаче не сочи предоставената му земеделска земя да е
имала скрити недостатъци, които да не могат да бъдат забелязани при обикновен
преглед. Той твърди, че същата не е била изцяло годна за обработка съгласно
договора. Това, обаче е следвало да се отрази в описа, представляващ неразделна
част от договора. Като в този случай арендаторът би имал на разположение три
възможности – да поиска арендодателят да я приведе в съответното състояние, сам
да стори това за сметка сметка на последния или да развали договора. Съгласно
чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ след като страните са подписали описа те са се съгласили,
че земята, предмет на договора е годна за обработка съгласно предназначението и
според арендния договор и не могат да оспорват това обстоятелство. По делото е
представен опис, неразделна част от договора, който не е оспорен от страните.
Следователно към момента на подписване на договора ответникът се е съгласил, че
предоставените земи са в съответствие с уговореното в договора и е бил длъжен
да заплаща арендната цена.
При доказателствена тежест на ответника
същият не е ангажирал доказателства да е извършил плащане или да е предложил
такова на ищеца. Според чл. 2, ал. 2 от договора арендното плащане се дължи
след приключване на стопанската година, но не по късно от края на календарната
година. Съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ стопанска година е времето от 01.10 на
текущата година до 01.10. на следващата година. Т.е. ответникът е изпаднал в
забава за дължимото от него плащане за стопанската
По изложените съображения съдът намира
предявените искове за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 53 лв. , представляващи държавна такса
и 50 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието „Торн” АД – гр. Б.,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. Я.З. № … А,
представлявано от Ц. Я. Г. – изпълнителен директор да заплати на Ф.С.С., ЕГН **********
*** сумата от 765.28 лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща арендно плащане за стопанските
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Торн” АД – гр. Б., със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, ул. Янко Забунов № 50 А, представлявано от Ц. Я.Г. – изпълнителен
директор да заплати на Ф.С.С., ЕГН ********** *** сумата от 53 лв. /петдесет и
три лева/, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала :/И.С./