Решение по дело №40/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение по АНД № 40/2021 г. на Районен съд -
Търговище
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
В Районен съд - Търговище е постъпило мотивирано постановление на
Районна прокуратура - Търговище, с което се предлага освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемата С. М. С. от гр. Търговище, като и
бъде наложено административно наказание за извършено от същата на
21.09.2020 г. в гр. Търговище престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
Районна прокуратура - Търговище се представлява по делото от
прокурор В. Василев, който на съдебното следствие няма допълнителни
искания по доказателствата и счита обвинението за доказано. Пледира за
налагане на административно наказание в минимален размер, предвид
липсата на декларирани доходи от страна на обвиняемата.
Обвиняемата С. М. С. се явява лично и с редовно упълномощен
защитник адв. Р. Русев. Обвиняемата заявява, че разбира в какво се състои
обвинението, не се признава за виновна и дава обяснения, които в пълна
степен се припокриват с обясненията и на досъдебното производство.
Заявява, че отскоро живее в с. Баячево, общ. Търговище, на семейни начала с
Р.В. и не познава хората, които е возила. Когато те се били качили в
автомобила тя изобщо не е била там и е нямала уговорка за заплащане на
превоза с никой от тях. Защитникът на обвиняемата изразява становище, че
обвинението срещу подзащитната му не е доказано по изискуемия несъмнен
начин и моли съда да я оправдае. В подкрепа на това изтъква противоречията
в показанията на свидетелите, които са били превозвани в автомобила от обв.
С. както и липсата на реално заплащане на превоза от тяхна страна.
Алтернативно пледира за налагане на административно наказание в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата С. М. С. е на 33 години и не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Няколко
месеца преди инкриминирания случай обвиняемата заживяла в с. Баячево,
общ. Търговище, на съпружески начала с Р.В. от същото село. На 21.09.2020
г. сутринта обвиняемата, заедно с фактическия и съпруг Р.В., пристигнала от
с. Баячево в гр. Търговище с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № ххххххх, управляван от обвиняемата. Последната паркирала
автомобила на паркинга до кооперативния пазар и слязла да пазарува, докато
В. останал в автомобила. Около 10.20 часа до автомобила приближила св.
Н.И., която също била от с. Баячево и познавала Р., който няколко пъти преди
това я бил возил до селото. Попитала го дали ще я закара до с. Баячево и той я
поканил да се качи, като и казал, че ще я закара за 2 лева. Малко след това до
1

автомобила приближил св. Х.Х., който също познавал Р., като последният му
махнал и каза „ Хайде ако си за с. Баячево, ние ще те закараме“. Казал му
също, че ще изчакат жената на Р., която била отишла до пазара и Х. се качил в
автомобила до св. И.. Около 10.30 часа покрай автомобила минала св. С.С., на
която св. И. махнала с ръка да се качва. С. също се качила в автомобила, като
никой вътре не и казвал, че трябва да заплати за превоза до с. Баячево, но тя
знаела, че „нелегалните коли“ вземат по 2 лева до селото. Последна в
автомобила, на мястото на шофьора, се качила обвиняемата С. С. която
привела автомобила в движение и потеглила за с. Баячево. Около 10.40 часа
на ул. „Панагюрище“ в гр. Търговище обвиняемата била спряна от
полицейски служители – свидетелите С.Б. и И.И.. Свидетелите установили
самоличността на водача и пътниците, след което ги отвели в сградата на РУ
– Търговище. Там от всички тях били снети писмени обяснения, и бил
повикан за съдействие св. И.И. – инспектор в Регионална дирекция
Автомобилна администрация – Русе, областен отдел – Търговище.
Последният съставил срещу обвиняемата АУАН за нарушение на чл. 6, ал. 1
от Закона за автомобилните превози – за това, че извършва обществен превоз
срещу заплащане на 2 лева на трима пътници от гр. Търговище до с. Баячево
без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, лиценз за международен превоз на пътници или лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България. АУАН
обвиняемата подписала с възражение. По повод на съставения акт било
образувано ДП № 666/2020 г. по описа на РУ – Търговище, в хода на което С.
С. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 324, ал.
1 от НК - това, че на 21.09.2020 година в гр. Търговище е упражнявала
професия „ххххххххххх, с МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ххххххх е превозвала пътници срещу заплащане без
съответната правоспособност – без удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, без удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ и без психологическа годност, съгласно чл. 18, т. 3 и 5 от Наредба
№ 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за установени след
обстоен анализ на събраните по делото доказателства - обясненията на
обвиняемата на съдебното следствие и доказателствата от досъдебното
производство – свидетелските показания и писмените доказателства,
приложени към делото. Обясненията на обвиняемата, че се е качила в
автомобила последна, след като превозваните в него лица вече са били вътре,
се подкрепят изцяло от показанията на св. Х., който не познава обвиняемата и
не може да се счита за заинтересован от изхода на делото. Освен това никой
от свидетелите, возещи се в автомобила не твърди, че е бил поканен в него
именно от обв. С. която те изобщо не познават. Свидетелят Х. е бил поканен
от фактическия съпруг на обвиняемата Р.В., св. И. изрично посочва, че е
попитала същия Р. ще я закара ли до с. Баячево, а на последната, настанила се
2

в автомобила св. С., е помахала да се качи св. И.. Свидетелката С. изрично
заявява, че след като се е качила в автомобила не са говорили с нито с
обвиняемата, нито с Р. за пари, както и св. И. не твърди, че обвиняемата и е
предложила превоз срещу заплащане. Напротив, изрично заявява, че именно
Р. и е казал „Да, качи се, ще те закарам срещу 2 лева“. Свидетелите Х. и И.
твърдят, че и преди са се возили с Р. срещу заплащане, но са категорични, че
не познават обвиняемата и никога до този момент не са били превозвани до с.
Баячево от обвиняемата. Съдът не кредитира твърденията на св. Х. относно
това, че обвиняемата му е каза „Ще ти струва 2 лева до Баячево“ тъй като в
тази част си противоречат с останалите му твърдения, както и с показанията
на другите две свидетелки. Свидетелката С., която се е качила последна в
автомобила твърди, че след като се е качила „не сме говорили с никого, нито
с Р., нито с жена му, която караше“. Почти същото твърди и св. И., която
казва „Не сме говорили в колата с другите хора, не помня дали Р. им е казал
когато се качиха, че ще им струва 2 лева превоза“. Като се има предвид, че
обвиняемата се е качила в автомобила последна, и цитираните по – горе
показания на двете свидетелки, твърдението на св. Х., че именно обвиняемата
му е казала колко ще му струва превоза, остават изолирани и противоречащи
дори на неговите показания относно обстоятелството, че Р. го е поканил в
автомобила. Показанията на свидетелите полицейски служители и инспектора
от ИААА съдът не кредитира, като тенденциозни и подкрепящи
обвинителната теза. Категорична е съдебната практика, че такива показания
винаги следва да се анализират с оглед евентуалната им заинтересованост, но
по – важно в случая е, че те не са очевидци на приемането в автомобила на
тримата пътници, и възпроизвеждат опосредствено ситуацията и в
противоречие с показанията на самите пътници.
При така установените фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи: Безспорно е по делото, че обвиняемата С. няма съответната
правоспособност да упражнява професия „ххххххххххх – няма удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл.
6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, както и няма удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа
годност, съгласно чл. 18, т. 3 и 5 от Наредба № 34/1999 година за таксиметров
превоз на пътници.
Съгласно § 1, т. 26 От ДП на Закона за автомобилните превози
"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В
процесния случай е безспорно, че заплащане на превоза от страна на тримата
свидетели, возещи се в автомобила на обвиняемата, е нямало. Нещо повече,
обвиняемата не е канила в автомобила свидетелите, които не познава, и
3

между нея и тримата пътници е нямало уговорка превоза да бъде заплатен.
Такива уговорки е имало между някои от свидетелите и фактическия съпруг
на обвиняемата Р.В., когото, за разлика от обвиняемата те познават, и за
който твърдят, че и друг път ги е превозвал срещу заплащане от с. Баячево до
гр. Търговище и обратно. Последният не е разпитван на досъдебното
производство, въпреки данните за извършван от него нерегламентиран превоз
на пътници. Това само по себе си говори красноречиво за тенденциозността
при извършване на разследването. Тук може би следва да се отбележи, че
проверката на автомобила на обвиняемата е предизвикан по жалба, подадена
от В.Ч., която е дъщеря на бившата приятелка на Р.В., и в този смисъл е
заинтересована, но също не е разпитвана на досъдебното производство в
качеството на свидетел.
Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай от
доказателствения материал по делото не се доказа по несъмнен начин
повдигнатото обвинение. Напротив, доказа се, че обвиняемата не е извършила
от обективна страна деянието, предмет на повдигнатото обвинение – не е
извършвала таксиметров превоз на пътници, тъй като липсва основен елемент
на такъв превоз – заплащането му. Както вече бе посочено обвиняемата не е
предложила на свидетелите да се качат в автомобила да ги закара до с.
Баячево, не е обявявала цена за превоза и в крайна сметка към момента на
проверката такова заплащане не е било осъществено.
С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 304 от НПК съдът
призна обвиняемата С. М. С. С. за невиновна и я оправда по обвинението чл.
324, ал. 1 от НК за това, че на 21.09.2020 година в гр. Търговище е
упражнявала професия „ххххххххххх, с МПС – лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ххххххх е превозвала пътници срещу заплащане без
съответната правоспособност – без удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, без удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ и без психологическа годност, съгласно чл. 18, т. 3 и 5 от Наредба
№ 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът
постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	43
Дата:	2 февруари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия:	Пламен Митков Драганов

Дело:	20213530200040
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 януари 2021 г.

Решение по дело №40/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите