Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 01.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в закрито съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
разгледа
частно търговско дело № 1512 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 16 ЗМТА вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), ЕИК *********,
срещу определение на решаващия орган по ВАД № 173/2019 г. на АС при БТПП, с
което е оставено без разглеждане искане за отвод на арбитър а.д., посочен от
насрещната страна по спора „Кей д.м.ш.“ АД, ЕИК ********, поради наличието на
обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно безпристрастността и
независимостта на арбитъра.
В
жалбата са изложени доводи, че неправилно искането на АППК за отвод над.било
прието за преклудирано, а от друга страна по отношение на арбитърд.били налице
основания за самоотвод, съгласно чл. 17, ал. 3 от Правилника на АС при БТПП,
тъй като същият бил арбитър по арб. дело №134/2019 г. между същите страни, по
което били налице въпроси, идентични с тези, предмет на разглеждане по ВАД №
173/2019 г., а самоотвеждането на арбитъра било императивно изискване, което не
се ограничавало с преклузивен срок. Счита, че конституирането на един и същ
арбитър по две дела между същите страни, идентични в установителната си част,
нарушавало правото на справедлив процес и обуславяло предрешеност на спора,
което пък противоречало на чл. 6 ЕКЗПЧ. Арбитърът следвало да е независим и
безпристрастен, които характеристики не били приложими спрямо а.д..
Ответникът
в арбитражното производство – „Кей д.м.ш.“ АД, ЕИК ********, счита искането за
отвод за просрочено – направено повече от 6 месеца след изтичане на
преклузивния срок по чл. 18 от Правилника на АС при БТПП. При условията на
евентуалност счита искането за неоснователно, тъй като участието на един и същ арбитър
по дела между същите страни със сходен или близък предмет не представлявало
основание за отвод и не нарушавало правото на страните на справедлив процес.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Арбитражно
дело ВАД 173/2019 г. по описа на АС при БТПП е образувано по искова молба на
АППК, предявена срещу „а.п.“ ООД И „Кей д.м.ш.“ АД, които в депозирания на
17.01.2020 г. отговор, посочили за арбитър А.М.Д., вписан под № 4 в списъка на
АС при БТПП. Избраният арбитър депозирал декларация за безпристрастност с дата
23.01.2020 г., в която посочил факта на избирането му за арбитър по ВАД №
134/19 г. между същите страни и посочил, че не се намира в каквито и да било
преки или косвени връзки със страните по делото, респективно техните законни
представители (родствени, професионални, финансови и други), както и че ще бъде
безпристрастен и независим при разглеждане на спора. Няма доказателства тази
декларация да е узната от ищеца преди уведомяването му за конституирането на
решаващия орган.
Видно
от постановеното на 31.07.2020 г. определение по ВАД № 173/2019 г., в което са
очертани основните факти, касаещи правото на ищеца да поиска отвод на избран
арбитър, препис от отговора на исковата молба АППК е получила на 23.01.2020 г.,
като на 19.02.2020 г. е депозирала възражение
срещу конституирането на а.д. като арбитър по причина, че същият вече
участва в арбитражен състав по сходен правен спор между същите страна. В тази
връзка обективираното от АППК искане е посоченият от ответниците арбитър да не
приема избора, а ако го приеме да декларира участието си в предходното ВАД №
134/2019 г..
Ищецът
депозирал искане за отвод на арбитърд.на 01.07.2020 г. при твърдения да е
уведомен с писмо от секретариата на АС при БТПП на 26.06.2020 г. за
конституирането на решаващия орган. В определението обаче е прието, че назначението
на арбитърд.по ВАД № 134/2019 г. било известно на ищеца от 29.01.2020 г.,
поради което и от този момент започвал да тече срока за депозиране на искане за
отвода му по ВАД № 173/2019 г.. В този смисъл искането за отвод било счетено за
просрочено и оставено без разглеждане. Въпреки този извод, решаващият състав в
мотивите на определението от 31.07.2020 г. се произнесъл по искането за отвод
по същество, като приел, че участието на арбитър по друго дело между същите
страни със близък предмет не обуславя липса на справедлив процес и
пристрастност на арбитъра.
Съгласно
писмо на АС при БТПП, към 25.09.2020 г. ВАД № 173/2019 г. е висящо и не е приключило с окончателен акт.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 16 ЗМТА, тъй като определението на
решаващия орган е връчено на АППК на 07.08.2020 г., поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна.
Съгласно
чл. 13 ЗМТА когато на едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да
посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за
неговата безпристрастност или независимост, а според чл. 14 отвод на арбитър
може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни
съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не
притежава необходимата квалификация, уговорена от страните, като тази хипотеза
стои извън предметния обхват на настоящото производство.
В
чл. 15, ал. 2 ЗМТА е предвидено, че при липса на споразумение за процедурата по
отвода, отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като
страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за
обстоятелствата, които дават основания за отвода, като ал. 3 на същия член
разпорежда, че искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се
посочват основанията за това.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП – публично оповестен на адрес: https://www.bcci.bg/rules.html
и съответно представляващ общоизвестен факт, когато едно лице е предложено да
бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят
основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост като
представи в Секретариата, подписана от него лично декларация, като всяка страна
има право да направи отвод на арбитъра или на Председателя на Решаващия орган,
ако се съмнява в тяхната безпристрастност или съществуват данни, че те лично,
пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото (чл. 17, ал. 2 от
Правилника). Според чл. 18, ал. 1 от Правилника отвод на арбитър може да се
направи не по-късно от 7 дни след като страната е узнала за образуване на
решаващия орган или след като е научила обстоятелствата, които дават основание
за отвода.
За
целите на настоящото производство не се налага обсъждането на въпроса допустимо
ли е в правилника на АС при БТПП да бъде предвиден по-кратък срок за отвод на
арбитър от преклузивния срок, посочен в ЗМТА, тъй като доводи в тази насока
жалбоподателят АППК не е излагал и продължителността на процесуалния срок за
релевиране на отвод не е предмет на настоящия спор. Последният е концентриран
върху началото на този срок, а не неговата продължителност.
Цитираната
разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Правилника предвижда процесуалното право на отвод
на арбитър да се упражнява в 7-дневен срок след като страната е узнала за
образуване на Решаващия орган или след като е научила обстоятелствата, които
дават основание за отвода. Уредени са две хипотези на проявление на факти,
които да поставят началото на процесуалния срок – образуване на органа и
узнаване на обстоятелствата, обуславящи искането, ако това е настъпило в
последващ конститиурането момент. Отводът е уредена възможност арбитър да бъде
отстранен от разглеждане и решаване на арбитражен спор и именно по тази причина
е мислим единствено и само при положение, че соченият за пристрастен арбитър е
станал част от арбитражния състав (Решаващия орган). До този момент искането за
отвод е само условно и хипотетично – ако арбитърът приеме избора/назначението,
като няма разпоредба, според която посочен от страна арбитър да е правно и
безусловно задължен да стори това. Видно от определението на Решаващия орган в
рамките на същото арбитражно производство назначен арбитър (К.М.) е отказал да
приеме назначаването. Ето защо, посочването от страна в производството на
определено лице за арбитър не е равнозначно на конституиране на решаващия
орган, с който момент чл. 18 от Правилника на АС при БТПП свързва началото на
срока за искане на отвода му.
Не
може да се приеме за основателна тезата на „Кей д.м.ш.“ АД, че релевантната
дата, от която тече срока за заявяване на отвод е датата на узнаване на
обстоятелството, че арбитърът е предложен от ответника в отговора на исковата
молба, тъй като това не е моментът на конституиране на органа и към този момент
участието на посочения арбитър е обусловено от неговата воля дали да приеме или
не избирането си. Представянето на декларация от страна над.сочи на волята му да
участва в арбитражния състав, но няма данни в кой конкретен момент АППК е узнала
за така депозираната декларация, за да се приеме, че това узнаване е поставило
началото на срока за отвеждане на Д..
По
тези принципни съображения и съгласно изложената в определението на арбитражния
съд по ВАД № 173/2019 г. фактическа обстановка, АППК да е узнала за образуване
на решаващия орган на 26.06.2020 г., депозираният на 01.07.2020 г. отвод не е
просрочен и е подлежал на разглеждане по същество, което е сторено в мотивите
на процесното определение.
Участието
на едно лице като арбитър в друго арбитражно производство между същите страни при
сходна или дори идентична фактическа обстановка, не нарушава изискването за
безпристрастност и не обуславя заинтересованост на арбитъра, нито пък противоречи
на установените гаранции за справедлив процес по чл. 6 ЕКЗПЧ.
Понятията
за „независимост“ и „безпристрастност“ на решаващия орган са разяснени в
решението по дело Б.Г.срещу България (Жалба № 28417/07), в което е прието:
„Съдът е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите,
залегнали в чл. 6 от Конвенцията в решението си по делото К.C., № 73797/01, §§
118-121, ЕСПЧ 2005 XIII. Тези принципи могат да се обобщят по следния начин:
Безпристрастността се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и
съществуването ѝ се преценява чрез два подхода: субективен подход, който
се опитва да определи личното вътрешно убеждение на даден съдия или какъв е бил
интереса му в това конкретно дело и обективен подход, насочен към наличието на
достатъчно гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение.
Що се отнася до втория подход, когато даден колегиален правораздавателен орган
е ответник, той следва да се запита дали, независимо от личното поведение на
някой от членовете му, някои, подлежащи на проверка, факти позволяват
поставянето под съмнение на безпристрастността на самия съдебен орган. По това
дело, дори видимите характеристики могат да придобият значение. …“
И
двата критерия – обективен и субективен следва да се разглеждат в съвкупност и
взаимовръзка.
Установените
от самия АС при БТПП Етични правила за поведение на арбитрите, публично
достъпни на https://www.bcci.bg/ethic-rules.html също се основават на
разбирането, че при осъществяване на дейността си арбитрите са независими и са
длъжни да действат честно и безпристрастно, като се подчиняват единствено на
Конституцията, международните договори, по които Република България е страна,
законите и нормите на справедливостта (чл. 1). Именно поради тази причина и е
предвидено, че при приемането на избора или на назначаването си арбитрите са
длъжни да разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и
обективна преценка биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната
независимост и безпристрастие (чл. 3 от Етичните правила).
Понятията,
с които се работи в областта на изискването за безпристрастен и независим
решаващ орган, са често понятия в областта на морала, с проявни форми, които не
е необходимо и не следва да се очаква да имат изчерпателно изброяване. Поради
това и ЕСПЧ визира в цитираното по-горе решение, че значение имат и външните
проявни форми, които обаче могат да са различни във всеки конкретен случай, и
следва да се съобразяват в съвкупност.
В
случая АППК не твърди никакви конкретни факти, които да могат да се
квалифицират като миниращи безпристрасността извън приет избор и участие в друг
Решаващ орган.
Участието
в друг състав на решаващ орган, който разглежда сходен правен спор, не обуславя
някаква форма на заинтересуваност у арбитъра. Принципно при решаването на всеки
спор съдията или арбитъра изразяват вътрешното си убеждение по отношение на
приложението на правните норми, което веднъж външно обективирано, не би могло
да обоснове основание за отвод на съдията или арбитъра само за това, че вече е
направил публично известно тълкуването на конкретна правна норма и поради това
всички спорове, касаещи приложението й да се считат „предрешени“. Ако
последното съставлява основание за отвод, то в определен момент няма да са
налице непроизнесли се съдии/арбитри и би се стигнало до невъзможност да се
осъществява правораздавателна дейност въобще, което разкрива абсурдността на
подобен подход. Съвсем отделен е въпросът, че в хода на професионалното си
развитие практикуващите юристи биха могли да променят определени правни
виждания при съобразяване на практиката на международни институции, КС на
РБългария или Върховните съдебни инстанции.
От
друга страна приложимостта на правни норми, обичаи и т. н., се обуславя от
установените в производството факти, а това зависи изцяло от процесуалната активност
на страните в процеса на доказване. Затова само участието като арбитър по ВАД №
134/2019 г. на а.д. не поражда съмнение за неговата безпристрастност или пък не
сочи на някакъв субективен интерес да разреши спора в полза на някоя от страните.
Други обстоятелства, извън „дублираното“ участие, не се твърдят, поради което и
искането за отвод над.е изцяло неоснователно, в който смисъл се е произнесъл и Решаващия
орган по ВАД № 173/2019 г..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 81701/10.08.2020 г. на Агенция за публичните
предприятия и контрол, ЕИК *********, срещу определение на решаващия орган по
ВАД № 173/2019 г. на АС при БТПП, с което е оставено без разглеждане искане за
отвод на арбитъра а.д..
Решението
е окончателно. Препис от същото да се изпрати по ВАД № 173/2019 г. на АС при
БТПП.
СЪДИЯ: