№ 32
гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500498 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4142/18.11.2021 г. депозирана от ищеца в
първоинстанционното производство „***" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***1, представлявано заедно и поотделно от управителите Б.В.С. и А.С.Т.,
чрез процесуалния си представител адв. С.Ц. от САК, със съдебен адрес: община Столична,
гр. София, п.к. 1000, район Средец, пл. „Света Неделя" № 16, ет. 2, офис 3 насочена против
Определение № 521 от 17.11.2021 г. на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. №
1842/2021 г. по описа на същия съд, с което производството по гр. д. № 1842/2021 г. по
описа на РС –Дупница е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Елена.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че направеното възражение за местна неподсъдност на
делото пред РС – Дупница е неоснователно. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят
сочи, че с клаузата на чл. 6.1 от договор, сключен между страните по делото на 25.02.2018 г.
и представен като доказателство по делото, страните са се съгласили на основание чл. 117,
ал. 2 от ГПК споровете между тях да се разглеждат от родово компетентния съд в гр.
Дупница. Акцентира, че в случая става въпрос за имуществен спор, тъй като ответниците
твърдели, че не съществува вземането на ищеца по подадено заявление по чл. 417, т. 10 от
ГПК в РС –Елена, по което било образувано ЧГД № 14/2021 г. и била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 10/15.01.2021 г. и
изпълнителен лист № 3/15.01.2021г. Подчертава, че вземанията на ищеца спрямо
ответниците били породени от издаден от същите запис на заповед, авалиран от
физическото лице – длъжник, а каузалното правоотношение между страните било по
1
отношение на извършвани доставки на стоки от ищеца към ответниците, които доставки
били извършвани в изпълнение на договора за покупко-продажба от 25.02.2018 г., в който се
съдържала цитираната клауза относно уговорена местна подсъдност.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото за
разглеждане от РС – Дупница. С жалбата не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни.
Кюстендилският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
приема за основателна по следните съображения:
Производството пред РС – Дупница е образувано по искова молба депозирана от
„***" ООД, с ЕИК ********* срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление област ***, представлявано от едноличния собственик и управител Д. З. Т. и Д.
З. Т., с ЕГН **********, с адрес: о***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са направили възражение за
неподсъдност на делото на Районен съд – Дупница с искане делото да бъде прекратено и
изпратено за разглеждане на местно компетентния съд - Районен съд – Елена.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че местната
подсъдност по предявените искове следва да бъде определена по общото правило на чл. 105
от ГПК, поради което е уважил направеното възражение и е изпратил делото по подсъдност
на РС – Елена, в района на който се намира седалището на ответното търговско дружество.
Така постановеното определение е неправилно.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК е признато право на страните по имуществен
спор да дерогират по общо съгласие, обективирано в писмена форма, определената от
закона местна подсъдност по спора /с изключение на тази по чл. 109 ГПК/, като възложат
разрешаването му на избран от тях съд. Действителността на тази уговорка е обусловена от
следните предпоставки: 1. да е направена в писмена форма; 2. да се отнася за имуществен
спор – предмет на делото да е оценимо в пари право; 3. спорът, предмет на уговорката, да е
конкретно определен; 4. да се отнася за избор на местна подсъдност /с изключение на тази
по чл. 109 ГПК/, а не за родова или функционална такава; 5. избраният компетентен съд да е
посочен конкретно. При наличие на валидно съглашение по чл. 117, ал. 2 ГПК не намира
приложение общото правило за местната подсъдност по чл. 105 ГПК, съгласно което искът
се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Така избраната от страните по договора подсъдност обвързва съда и той не може
да се десезира дори при направено възражение от ответника.
2
В конкретния случай ищецът черпи правата си освен от издадения запис на
заповед, така и от подписания между страните договор за покупко-продажба на торове,
семена и растителни препарати от 25.02.2018 г., чието изпълнение се обезпечава с издадения
запис на заповед.
От клаузата на чл. 6.1 в приложения по делото писмен договор, сключен между
страните на 25.02.2018 г. се установява, че страните са постигнали съгласие всички спорове
по тълкуването и прилагането на договора да се решават чрез преговори, а при непостигане
на съгласие да се отнасят за решаване по съдебен ред, като на основание чл. 117, ал. 2 от
ГПК страните са приели споровете между тях да бъдат разглеждани от родово компетентния
съд в гр. Дупница.
Следователно, налице е съглашение за местна подсъдност, оформено като
самостоятелна клауза от посочения материалноправен договор. Същото е обективирано в
изискуемата от закона писмена форма. Спорът, предмет на производството по гр. д. № 1842
по описа на РС – Дупница за 2021 г., е имуществен и не попада в хипотезите, визирани в чл.
109 от ГПК, като същият е с цена на иска под 25 000 лв. Спорът е конкретно определен,
доколкото се отнася до права, произтичащи от договора, по повод на който е уговорена
подсъдността. С горепосочената клауза страните са уговорили местна подсъдност, а
избраният от тях местно компетентен съд е посочен конкретно. Доколкото спорът не е
трудов или потребителски, ограничението, предвидено в чл. 117, ал. 3 ГПК, не намира
приложение. По изложените съображения съдът намира, че страните по спора са постигнали
валидно съглашение за избор на местно компетентен съд. По тази причина в настоящия
случай общото правило за местна подсъдност по чл. 105 ГПК следва да се счита дерогирано
по съгласие на страните.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа
като първа инстанция предявените от „***" ООД против „***“ ЕООД и Д. З. Т. искове е РС
– Дупница, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва
да бъде върнато на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 521 от 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1842/2021
г. по описа на РС – Дупница, с което производството по делото е прекратено и същото е
изпратено по подсъдност на РС – Елена.
ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4