Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Плевен, 24.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                           КАЛОЯН ГЕРГОВ                                      

 

При секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА, и с участието на прокурора ИСКРА ГАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНОХД № 814 по описа на съда за 2019 год. и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от М.С.М. *** – подсъдим по НОХД № 942/2019г. по описа на РС-Плевен, подадена чрез защитника му – адв.Т.К. срещу присъда № 113/16.09.2019г., постановена по същото дело.

С обжалвания съдебен акт Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия М.С.М. ***, за виновен в това, че на 2/3.11.2018 година, в село *****, област Плевенска, противозаконно унищожил чужди движими вещи – два броя автомобилни гуми марка „Debica“, модел „Frigo“, размер 185/65R14, на стойност 90.00 лева, собственост на Б.С.И. ***, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Съдът е отложил, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият М.С.М. е осъден, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Б.С.И. ***, сумата от 90.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 3.11.2018г. до окончателното й изплащане.

Със същия съдебен акт и на основание чл.189, ал.3 от НПК, М.С.М. е осъден да заплати на Б.С.И. ***, направените по делото разноски в размер на 200.00 лева - за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева - по сметка на РС-Плевен, както и направените по делото разноски в размер на 50.40 лева – по сметка на ОДМВР-Плевен и 30.00 лева - по сметка на РС-Плевен.       

         Във въззивната жалба на М. се съдържа оплакване за незаконосъобразност на присъдата, с молба да се отмени същата и да се постанови нова – оправдателна за подсъдимия.

Прокурорът от ОП-Плевен дава заключение, че обжалваният съдебен акт е мотивиран подробно и обоснован, като същевременно е правилен и законосъобразен. Според прокурора, жалбата е неоснователна. Предлага да се потвърди присъдата.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б.И. заявява, че е доволен от присъдата и в гражданската й част. Предлага въззивният съд, на основание чл.287, ал.5 от НК, да се произнесе, като преквалифицира деянието в по-леко и да наложи на подсъдимия съответното, на тази правна квалификация, наказание.

         Защитникът на М.М. заявява, че поддържа въззивната жалба и развива изложените в нея доводи. Първото оплакване е за недоказаност авторството на деянието. На следващо място – акцентира се върху правилната квалификация на деянието – коя хипотеза на изпълнителното деяние обхваща – дали са унищожени, или повредени вещите. И на последно място, прави се оплакване по допустимостта на гражданския иск.

         Подс.М. заявява, че не виновен и иска да бъде оправдан.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

         Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

         По същество същата е неоснователна.

         За да постанови своята присъда, първоинстанционният съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.С.М. е роден на ***г***, обл.Плевенска, ул. „*****” №3, със средно-специално образование, не е женен, не работи, не е осъждан, с ЕГН **********.***, в съседство на подсъдимия, на адрес:***, живеели и свидетелят Б.И. и синът му - свидетелят О. С.. Подсъдимият М. и последните се познавали, но били в обтегнати отношения поради конфликт помежду им.

Свидетелят Б.И. стопанисвал лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ ЕН **** КА. Тъй като няколко пъти му били срязвани гумите, той обособил навес в двора към къщата, където оставял автомобила да домува. След поредното им повреждане, И. закупил зимни автомобилни гуми, втора употреба, марка „Debica“, модел „Frigo“, размер 185/65R14, които монтирал на лекия автомобил.

Вечерта на 2.11.2018 година, А.М. бил на гости на О. С.. Двамата били в стаята на втория етаж на къщата и слушали музика.

Около полунощ на 2 срещу 3.11.2018 година, мотивиран от враждата си с О. С. и Б.И., подсъдимият М. решил да се саморазправи с тях. Взел със себе си остър предмет и отишъл пред къщата им на ул.“*****“ № 5. Влязъл в двора през входна врата, която била заключена с резе. Направил разрез на задните гуми на автомобила „Рено Меган“, с рег.№ ЕН **** КА, на едната гума с размер от 3-4 см, а на другата – 15 см. 

 Тъй като С. чул шум от двора, отворил прозореца и видял, че до автомобила е М.М.. Прозорецът изскърцал, поради което последният видял, че го наблюдават и побягнал към съседен на имота двор, където се скрил. Свидетелят Б.И. се събудил и, заедно със сина си и свидетеля М. излезли на двора, където установили, че задните гуми на колата са срязани. Насочили се към къщата на подсъдимия и започнали да го викат да излезе. След излизането му последвало сбиване.

Пострадалият Б.И. подал сигнал до органите на полицията.

По случая било образувано и проведено  бързо наказателно производство.

Въззивният съд намира, че така изложените факти могат да бъдат приети за изяснени от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Основните фактически констатации на решаващия съд са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствата, от които са установени фактите по делото. Правилно е изведен изводът, че подс.М. ***, противозаконно унищожил чужди движими вещи – два броя автомобилни гуми марка „Debica“, модел „Frigo“, размер 185/65R14, на стойност 90.00 лева, собственост на Б.С.И. ***. Това се установява от свидетелските показания на О. С., който е видял извършителя в чуждия двор. Пред съда свидетелят заявява: „Като се чу шум, със съседа М. си срещнахме погледите. Понеже той чу шума от прозореца и се спогледахме с него. Тогава аз го познах, че е той.“. При тези данни, няма съмнение за авторството на деянието, въпреки, че подсъдимият отрича да го е извършил.

Налице са всички обективни признаци на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, извършено от М.М.. В този вариант е и повдигнатото му обвинение от прокурора с обвинителния акт. Решаващият съд не е приел предложението на процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец, направено по чл.287, ал.5 от НПК, подсъдимият да бъде осъден за деяние съставляващо маловажен случай. Изложил е мотиви защо не счита, че следва извършеното да се квалифицира като маловажен случай. Посочил е, че стойността на унищожените вещи е ниска, но времето/ късно през нощта/, начина и подбудите за извършване на престъплението, както и факта, че подсъдимият М. е излязъл с брадва да се саморазправя със съседите си, са обстоятелства, които не мотивират съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.216, ал.4 НК. Наложил е на подсъдимия минималното по размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение, но и стремежът му за саморазправа със семейството на пострадалия. Законът определя, че „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Водещ критерий при квалифицирането на едно престъпно деяние като маловажен случай са вредните последици, резултатът от престъплението. В конкретния случай въззивният съд намира, че вредните последици са незначителни, тъй като стойността на унищожените вещи не е висока. Следва да се отбележи, че и самият пострадал, чрез своя повереник, е поискал деянието да се определи като „маловажен случай“.

Въззивният съд приема, че извършеното от М. деяние съставлява маловажен случай и следва да се квалифицира по чл.216, ал.4 от НК. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до шест месеца или ГЛОБА в полза на държавата от 100 до 300 лева. Следва на подсъдимия да бъде наложено наказанието ГЛОБА в полза на държавата в максималния предвиден размер – 300 лева.

В горния смисъл следва да се измени обжалваната присъда. При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 НПК, въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд правилно се е разпоредил относно деловодните разноски.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че данни за унищожените вещи – модел, марка, размер на автомобилните гуми е дал пострадалият – в качеството на свидетел, а степента на увреждане и унищожаване е определена от вещото лице, изготвило оценителната експертиза, по данни по делото. По допустимостта на гражданския иск възражението е неоснователно, тъй като искът е от собственика на увредените автомобилни гуми /предмет на престъплението по чл.216, ал.1 от НК/, а не – от собственика на лекия автомобил. Искът е допустим и правилно е приет за разглеждане ва наказателния процес.

 

         Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК,   ПлОС

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 113/1.09.2019г., постановена по НОХД № 942/2019г. по описа на РС-Плевен, като ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.М. ***, за виновен в това, че на 2/3.11.2018 година, в село *****, област Плевенска, противозаконно унищожил чужди движими вещи – два броя автомобилни гуми марка „Debica“, модел „Frigo“, размер 185/65R14, на стойност 90.00 лева, собственост на Б.С.И. ***, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216, ал.4 и във вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300 /триста/ лева и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

 

         Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

         Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.