Определение по дело №144/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. А. П. - Министър на Р. Р. и Б. Ч. В. Б. С. – областен У. на област с административен център Г. Б., адрес: 2700 Б., пл.”Г. И.” № 9, против определение от 05.04.2011 г. на Районен съд – С., в частта, с която е прекратено производството по г.д. № 147/2011 г. по описа на РС – С. по предявения от жалбоподателя иск за отмяна на нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г., издаден от Служба по вписванията – С. поради недопустимост. Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат не само констативните, но и конститутивните нотариални актове, какъвто е и процесният. Счита, че последица от уважаването на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, следва да бъде и отмяната на нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г. В противен случай, ако актът не бъде отменен, субектът, в полза на който е издаден, ще може да се разпореди с имота, за който именно жалбоподателят твърди, че принадлежи на държавата и за който се води и исковото производство по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Н. Г. В. – ответник в производството пред първата инстанция, в който излага становище, че определението в атакуваната част следва да бъде отменено.

Частната въззивна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на първостепенния съдебен акт.

Окръжен съд - Б., след като обсъди мотивите на атакувания съдебен акт, възраженията в подадената частна жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред Районен съд - С. са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответниците Н. Г. В. и М. К. З., че Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., е собственик на следния недвижим имот: 14/15 от къща на два етажа с по две стаи и антре на етаж с принадлежащо към нея таванско помещение, заедно с прилежащи 70.00 кв.м. от парцел XI в кв. 53, целият от 638 кв.м., а именно сграда с идентификатор 653334.300.742.6 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна с адрес Г. С., ул.”С.” № 14, както и искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 153/14.06.2007 г., рег. № 1678, д. № 338/2007 г. и нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г., издаден от Служба по вписванията – С.. С определение от 05.04.2011 г. Районен съд – С. е прекратил производството по делото в частта относно иска за отмяна на нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г. с мотива, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, а представеният е за покупко-продажба на недвижим имот т.е. конститутивен.

По делото е представен договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно който на И.Н. З. е продаден следния държавен имот, находящ се в Г. С., парцел XI в кв. 53 по плана на Г. С., а именно полумасивна жилищна сграда, състояща се от два етажа с по две стаи и антре на етаж с принадлежащо към нея таванско помещение, заедно с 70 кв.м. ид.части от парцел XI в кв. 53, целият от 638 кв.м. Видно от приложеното Удостоверение за наследници И. Н. З. е починал на 25.08.1973 г. и е оставил за наследници съпруга – М. К. З. и син – Н.И. З. (починал на 21.01.1993 г. и оставил за наследници съпруга – Д. К. З. и дъщеря – М. Н. К. (З.)). По делото е приложен нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г., издаден от Служба по вписванията – С., от който е видно, че М. К. З. е продала след смъртта на съпруга си И.Н. З. ½ ид.ч. от гореописания имот на своята внучка М. Н.З..

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Определение № 1117/09 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) следва ли да се отмени нотариален акт за сключване на сделка, ако тя е нетранслативна при уважаване на иска за собственост, или този текст се отнася само за констативните нотариални актове. С Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по Г.д. № 991/2009 г., I г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на така поставения въпрос, като е прието, че нотариалните актове, с които се оформят сделки имат правопораждащо (конститутивно действие). При продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. При уважаване на петиторен иск на лицето, което се легитимира като собственик, чиито права са засегнати със сделка, непораждаща вещно действие, на вписване подлежи исковата молба и съдебното решение и по този начин се дава гласност на това кому принадлежи правото на собственост. В този смисъл искането по чл. 431, ал. 2 от отм. ГПК (аналогичен на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК) за отмяна на нотариален акт, с който е оформена сделка, е недопустимо. Доколкото с приемането на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС бе прието, че решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК имат задължителен характер, настоящият съдебен състав не може да не се съобрази с горепосоченото съдебно решение.

Но дори на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да подлежаха не само констативните, но и конститутивните нотариални актове, то така направеното искане за отмяна на нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г. е недопустимо и по следните съображения: по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за същия имот, като при уважаване на иска издаденият нотариален акт се отменя. В чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е казано, че искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта (в този смисъл и Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по г.д. № 150/85 г., ОСГК). В конкретния случай ищецът – Държавата Ч. Министъра на Р. Р. и Б. не е предявила собственически иск срещу М. Н. З., която е купувач по сделката, оформена с нотариалния акт, чиято отмяна се търси.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият въззивен състав счита, че определението в атакуваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. А. П. - Министър на Р. Р. и Б. Ч. В. Б. С. – областен У. на област с административен център Г. Б. срещу определение от 05.04.2011 г., постановено по г.д. № 147/2011 г. по описа на Районен съд – С. в частта, с която е прекратено производството по г.д. № 147/2011 г. по описа на РС – С. по предявения иск за отмяна на нотариален акт № 114, том 3, регистър 1000 от 14.08.2001 г., издаден от Служба по вписванията – С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: