РЕШЕНИЕ
№ 1246
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330116979 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от
М. В. СТ., ЕГН ********** срещу „АГРИЯ“ АД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се моли да бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № ********** г. на работодателя и да бъде отменено,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа за периода от 19.10.2020 г. до 09.04.2021 г. в размер на общо 8763, 16 лева.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /17.12.2020г./ до окончателно изплащане на сумата.
(претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е описана
съобразно сторения частичен отказ от иска, заявен от ищеца в ОСЗ, проведено на
15.04.2021г.- л. 67 от делото ).
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудов
договор № ******** г. ищецът заемал длъжност „***************“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1546,22 лева. Договорът бил сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, като срокът за изпитване бил шест
месеца, уговорен в полза на работодателя. С допълнително споразумение от ********
г. при условията на чл. 119 от КТ била променена заеманата от ищеца длъжност, като
бил преназначен на длъжността „***********“. Твърди се, че в сключеното
1
допълнително споразумение не бил установен нов изпитателен срок за заеманата
длъжност. Със заповед от ********** г. работодателят прекратил трудовия договор на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 19.10.2020 г. Счита се, че извършеното
уволнение е незаконосъобразно, тъй като трудовият договор бил сключен със срок за
изпитване на ********** г., поради което същият е изтекъл на 04.09.2020 г.
Същевременно, уволнението било извършено със заповед от ******** г., т.е. след
изтичането на срока за изпитване. Възразява се и че веднъж работодателят е проверил
годността на работника да изпълнява определени трудови функции и липсва
необходимост отново да се установява нов срок за изпитване, особено предвид
сходните характеристики на двете длъжности ( „************“ и „**********“ ). По
изложените съображения се моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
пълномощниците адв. ***** и адв. *****. С отговора се взема становище за
неоснователност на исковете. Признава се, че между страните бил сключен трудов
договор № ******** г. по силата на който ищецът заемал длъжност „********“, със
срок за изпитване 6 месеца. Твърди се, че ищецът не се справял с трудовите си
задължения на посочената длъжност, поради което бил преназначен на длъжност
„********“ с допълнително споразумение от ***** г., което отново било сключено със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Твърди се, че промяната на
съдържанието на трудовото правоотношение представлявало сключването на нов
договор между същите страни със срок за изпитване. Оспорва претенцията за
заплащане на обезщетение за оставане без работа. По изложените съображения се моли
така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представените информационни източници се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по
силата на трудов договор № ********г. и допълнително споразумение № *** *****г.
към него. Първоначално заеманата от ищеца длъжност е била „****************“,
като по силата на сключеното допълнително споразумение, ищецът е преназначен на
длъжност „********“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено
едностранно от работодателя със Заповед № ********г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ-
в рамките на изпитателния срок. По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване и обстоятелството, че последно полученото от ищеца преди уволнението
2
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер от 1906, 76 лева (
ОСЗ, проведено на 27.05.2021г.- л. 78 гръб от делото ). Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от приетия по делото фиш за работна заплата за м.09.2020г.- л. 62 от
делото ( размерът на брутното трудово възнаграждение е 1906, 76 лв., а нетният размер
възлиза на 1546, 44 лв. ).
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, е
обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Спорът между страните се концентрира досежно обстоятелството дали с
допълнително споразумение № *** *****г., сключено към трудов договор №
********г., ищецът е назначен на качествено нова длъжност, за която е допустимо ( в
материалноправен аспект ) да бъде договорен нов изпитателен срок. Според настоящия
съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен по следните съображения: от
прочита на сключения между страните трудов № ********г. / л. 5- 6/ се установява, че
ищецът първоначално е заемал длъжност „********“, с място на работа „Агрия“ АД-
Направление „********“. С цитирания трудов договор, страните са установили
шестмесечен изпитателен срок, считано от дата 04.03.2020г. Същият изтича на дата
04.09.2020г. Същевременно, с допълнително споразумение към трудовия договор №
*** *****г. / л. 7/, ищецът е преназначен на длъжност „********“ като отново е с
работно място „Агрия“ АД- Направление „********“. В посоченото допълнително
споразумение, е отразено, че се установява изпитателен срок от шест месеца,
отброявано от *****г.
Предвид гореизложената хронология и предвид почти пълния идентитет между
двете поредно заемани от ищеца длъжности при работодателя, съдът счита, че
повторното договаряне на изпитателен срок е незаконосъобразно. Договорът със срок
за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника
да я изпълнява, или когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за
него - чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 е установена еднократност и изключителност на
договора - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат
страните ( и предимно работникът ) в договорна връзка, която е неокончателна и затова
- несигурна, и се прекратява по облекчен ред ( без предизвестие, закрила по чл. 333 от
КТ или дължими обезщетения ). В случая, по силата на първоначално сключения
трудов договор, ищецът е изпълнявал длъжността „********“ за периода *****г.-
*****г. Следвайки това, на *****г. е преназначен на длъжност „********“. Макар и
двете длъжности да имат различно наименование, то прочитът на приетите по делото
3
длъжностни характеристики (л. 53- 60 ) налага разбирането, че изпълняваните трудови
функции са твърде еднакви. Така, в част II, б. „А“ от двете длъжностни характеристики
„***************“, вменените на работника задължения и за двете длъжности са
идентични: „********************“ ( т. 1 от дл. х-ка за длъжност „********“
съответна на т. 6 от дл. х- ка за позиция „********);
„********************************** ( т. 2 от дл. х-ка за длъжност „********“,
съответна на т. 6 от дл. х- ка за позиция „******** );
„*********************************“ ( т. 4 от дл. х-ка за длъжност „********“,
съответна на т. 5 от дл. х- ка за позиция „********“); „**************************“
(т. 5 от дл. х-ка за длъжност „********“, съответна на т. 3 от дл. х- ка за позиция
„********“); „*******************************“ (т. 9 от дл. х-ка за длъжност
„********“ и т. 9 от дл. х- ка за позиция „********“) и т.н. Същата зависимост се
наблюдава и в графа „*******************************“. И в двете длъжности
характеристики, съдържанието на посочената графа е почти идентично. Двете позиции
изискват от работещия да носи отговорност за приемането, подреждането и
отпускането на складови наличности, за качеството, количеството и компектността на
приетите в склада суровини, както и да носи отговорност за самите складовите
наличности (отговаря за установени липси на стоково- материални ценности ).
Предвид гореизложеното, то явно е, че двете длъжности не разкриват съществено
различие помежду си (дори напротив- трудовите функции и за двете длъжности са
почти идентични) и работодателят не разполага с възможността да установи нов срок
за изпитване със сключеното между страните допълнително споразумение. Тоест,
трудов договор с нов срок за изпитване би могъл да се сключи и при съществуващо
трудово правоотношение, но само когато съществено е променена трудовата
функция на работника или служителя, която хипотеза в конкретния случай не е налице
/ в този смисъл- решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр.дело № 1023/ 2009 г., по описа
на ВКС, Г.К., ІV- то г.о. Определение № 360/28.04.2017 по дело №4730/2016, по описа
на ВКС, Г.К., III- то г.о. ).
След като се наблюдава идентитет в трудовите функции на двете длъжности, то
не е налице каквато и да било необходимост работодателят да установява нов
изпитателен срок, в рамките на който да провери годността на работника да изпълнява
същите трудови задължения- работодателят вече е имал възможност да изпита
качествата на ищеца и да се увери в неговите умения и професионална квалификация.
Впрочем, по този начин работодателят злоупотребява с права като се стреми да
поддържа трудовото правоотношение колкото е възможно по- дълго време с клауза,
установяваща срок за изпитване (така, от една страна работодателят поставя работника
в неизвестност досежно съдбата на трудовото правоотношение и от друга, осигурява за
себе си възможност да прекрати трудовия договор по облекчен ред ).
4
В конкретния случай, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 19.10.2020г., което е след изтичането на
първоначално договорения между страните изпитателен срок (същият е изтекъл на
04.09.2020г. ). Предвид гореизложените съображения досежно незаконосъобразното
установяване на втори изпитателен срок, то ако работодателят е считал, че работникът
не се справя с възложените му трудови функции, то е следвало да прекрати
правоотношението в рамките на първоначално договорения изпитателен срок. В тази
връзка, съдът не счита за основателно възражението на ответника, че ищецът не се е
справял задоволително с възложената му работа и поради това е назначен на друга
позиция. Както вече бе посочено, в случай че работникът не се е справял с възложените
му задачи, то работодателят би могъл да прекрати трудовото правоотношение, а не да
преназначи работника на длъжност, която е с почти идентични характеристики като
първоначалната.
Предвид гореизложеното и доколкото се изясни, че незаконосъобразно
ответникът е установил повторно срок за изпитване по трудовото правоотношение и
впоследствие е прекратил същото след изтичане на първоначално договорения
изпитателния срок, то уволнението на ищеца, осъществено със Заповед № ********г.
следва да бъде отменено.
Досежно предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, то
основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на до шест месеца след
уволнението – в конкретния случай, че за периода 19.10.2020 г. – 09.04.2021 г. и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай, несъмнено се установи незаконност на извършеното
уволнение. От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищеца
и от осъществената от съда констатация в трудовата книжка ( л. 78 гръб от делото ) се
изяснява, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на дата
****** г., ищецът е постъпил на работа при друг работодател едва на ******* г.
Респективно, през този период ищецът не е получавал трудово възнаграждение, поради
което е претърпял вреди. Следва да се посочи, че от осъществената констатация в
трудовата книжка на ищеца се установява, че той е започнал работа на ****** г., а не
на ****** г., както посочва ищецът в ОСЗ, проведено на 15.04.2021г. / л. 66 гръб /.
Въпреки това, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то меродавният
5
период за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ ще бъде 19.10.2020г.- 09.04.2021г. По
отношение размера на дължимото обезщетение: същото се определя на база на
последно полученото преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец ( в тази връзка- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009
г. на ВКС; Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г.
о.; Решение № 432/03.12.2012 г. по гр.д. № 1129 / 2011 г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).
Между страните не се спори, а и се установява от приетия по делото фиш за работна
заплата, че последно полученото от ищеца преди уволнението брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1906, 76 лв. ( л. 62 и л. 78 гръб
от делото). Същевременно, за периода 19.10.2020г.- 09.04.2021г. ищецът претендира
сума в общ размер от 8763, 16 лв. (след заявения частичен отказ от иска с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ ). Въпреки, че претендираната от ищеца сума е в по- нисък
размер от тази, която би се получила като дължимо обезщетение за процесния период (
при база за определянето й месечно възнаграждение в размер от 1906, 76 лв. ), то
отново с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 8 763, 16 лв.-
обезщетение за оставане без работа в периода 19.10.2020г.- 09.04.2021г.
Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да
бъде уважени.
По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на
предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои
обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да
се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за
работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес.
Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение,
са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното
съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че
съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя
/Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно
гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
По разноските:
6
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се
поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар в размер от 600 лв. / л. 72- 74/, като тази сума следва да
бъде присъдена в полза на ищеца.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер на 400, 52 лева, представляваща дължими
държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ( 50 лева за неоценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и 350, 52 лв. за оценяемия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на М. В. С., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ********г., издадена от ******** на „Агрия“ АД, ЕИК *********, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ
считано от 19.10.2020 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Агрия“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. С., ЕГН:
**********, сума в размер на 8 763, 16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
19.10.2020 г. - 09.04.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда / 17.12.2020г./ до окончателното й
погашение.
ОСЪЖДА „Агрия“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. С., ЕГН:
**********, сума в размер на 600 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Агрия“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в
размер от 400, 52 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на ищеца М. В. СТ., ЕГН: ********** е присъдено
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
7
Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на
основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8