Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 30.05.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3448 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът * ЕООД със седалище гр.* излага твърдения в ИМ, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.06.2018г., подписани между него и "**" АД, има качеството на цесионер на паричното вземане за исковите суми, произтичащо от сключен между "**" АД като заемодател и ответницата като заемател процесен Договор за паричен заем №2442122/07.12.2015г., сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Сочи, че по силата на сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 1200лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди, че ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1413,84лв., ведно с договорната лихва на 43 седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 32,88лв. /включваща първоначална главница и договорна лихва/. Сочи, че по договора за паричен заем ответницата е извършила плащания в общ размер на 1190лв. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми сумата от 722.83 лева (седемстотин двадесет и два лева и осемдесет и три ст.) - главница по договор за паричен заем № 2442122/07.12.2015 г., сключен между "**" АД и В.А.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70.98 лева (седемдесет лева и деветдесет и осем ст.) – договорна лихва за периода от 17.12.2015 г. до 06.10.2016 г., сумата от 663.12 лева (шестстотин шестдесет и три лева и дванадесет ст.) – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 145.53 лева (сто четиридесет и пет лева и петдесет и три ст.) - законна лихва за периода от 07.10.2016 г. до 19.07.2018 г., против която заповед по чл.410 от ГПК длъжникът е подала възражение по чл.414 ал.1 от ГПК, което обуславя правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. Претендира направените в исковото производство съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с претенция за разноски и в заповедното производство.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК А., с писмена молба поддържа предявените искове.
Ответницата В.А.М. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Признава факта на сключен с ** АД процесен договор за заем, както и че е получила в заем сумата от 1200лв. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем /за потребителски кредит/ на основание чл.22 от ЗЗП, като неотговарящ на изискванията на чл.11 т.7 до т.12 от ЗПК и на Закона за защита на потребителите, който я поставя в неравноправно положение, не е налице индивидуално договаряне, не й е връчван и не е подписвала Погасителен план с конкретно разпределение на лихви и главници по вноски, с довод за нарушаване на чл.11 от ЗПК. Навежда, че не е била запозната с ОУ към ДПК преди подписването му. Релевира възражение за недействителност на клаузата в процесния ДПК за възнаградителна лихва като неравноправна на основание чл.143 вр. чл.24 от ЗПК, респ. в условията за алтернативност оспорва същата клауза като противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Навежда, че на основание чл.23 от ЗПК има задължение само за връщане на чистата стойност на кредита, което е изпълнила, видно от представените към възражението й по чл.414а от ГПК документи, с довод, че е заплатила на кредитодателя сумата от 1145лв., при изтеглени 1200лв. и след получаване на заповедта по чл.410 от ГПК и узнаване за цесията е заплатила остатъка от 55лв. по сметка на новия кредитор, ищец по делото. В случай, че съдът приеме, че процесният ДПК не е нищожен в неговата цялост, освен клаузата за договорна лихва, оспорва като недействителна /нищожна/ и клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от д/ра, поради противоречието й с добрите нрави и закона. В случай, че съдът не уважи възражението за нищожност на клаузата за неустойка, релевира възражение за прекомерност на неустойката. Оспорва активната легитимация на ищеца с довод за недоказаност надлежно прехвърляне на вземането по процесния ДПК от цедента на ищеца, както и за неуведомяването й от цедента за прехвърляне на вземането - лично или чрез пълномощник. Навежда, че предмет на прехвърляне са вземания, които към датата на цесията са или погасени или недължими, поради нищожност и цесията няма действие спрямо тях. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2015г. е сключен Договор за паричен заем №2442122 между "**" АД със седалище гр.* като заемодател и ответницата в процеса като заемател, по силата на който заемодателя предава в собственост на заемателя заемна сума от 1200лв., срещу задължение на заемателя за връщането й на 43 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 32,88лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40%, ГПР на заема:47,89%, общ размер на всички плащания - 1413,84лв., при уговорен вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: Easyсredit. Видно от чл.3 ал.1 от процесния договор за паричен заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.В чл.1 от процесния ДПК страните заявяват, че сключват договора на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем и Предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя.
На 30.01.2017г. между "**" АД като цедент и ищеца "*" ООД като купувач или цесионер е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, като по силата на очертания в чл.2.1 от същия предмет, продавача прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи вкл. и от договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. По силата на приетото като доказателство по делото Приложение №1/01.06.2018г., двустранно подписано от продавач и купувач, към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. продавачът "**" АД е прехвърлил на купувача - ищец по делото вземането се срещу ответницата в процеса, произтичащо от процесния Договор за паричен заем №2442122/07.12.2015г., подробно индивидуализирано в Приложение №1, чрез посочване номер на кредит, ЕГН и трите имена на длъжника, дата на договор, отпусната главница, остатък главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава и общо дължимо към датата на продажба /към 01.06.2018г./
По силата на Пълномощно /л.12 от делото/ цедента е упълномощил ищеца - цесионер да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които "**" АД е цедирало, съгласно процесните Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и включени в което и да е подписано Приложение №1 между страните, неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Към ИМ е представено уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД до ответницата - длъжник за извършената цесия на вземането срещу нея, произтичащо от процесния договор за паричен заем, изходящо от ищеца - цесионер, упълномощен от цедента, редовно връчено на ответницата, заедно с ИМ и приложенията към нея, поради което е завършен ФС на цесията.
Видно от отбелязването върху Погасителен план към процесния ДПК, съдържащ се в приложеното към настоящото Чгр.д.№2546/2018г. на ВТРС, към 27.07.2018г. платената от длъжника сума по кредита е в общ размер от 1145лв.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено на 27.07.2018г., е образувано Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, против която същата е подала възражение по чл.414а от ГПК, че е изпълнила изцяло задължението по издадената заповед по чл.410 от ГПК с приложен към него платежен документ - вн. бележка за заплатена от нея в двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение сума от 55лв. с посочено основание за плащане окончателно погасяване на задължения, както и е подала възражение по чл.414 ал.1 от ГПК срещу заповедта по чл.410 от ГПК изцяло, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "**" АД като заемодател и ответницата в процеса като заемател от сключен между тях на 07.12.2015г. процесен Договор за паричен заем №2442122, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 1200лв. срещу насрещно задължение на заемателя за връщането й на 43 седмични вноски, като е настъпил крайния падеж 06.10.2016г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /27.07.2018г./ Безспорно, доколкото по процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставен потребителски заем, същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК. Договорът за паричен заем е реален, като в случая е налице изпълнение на задължението на заемодателя за предаване в собственост на заемателя на заемната сума, с оглед удостоверяването в чл.3 от д/ра с подписите на страните, че същият има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, който факт не е и спорен между страните, предвид което е възникнало насрещно задължение на заемателя за връщане на заемната сума, при уговорените в ДПК условия, което е ликвидно и изискуемо, предвид настъпилия краен падеж на договора.
Неоснователни са ответните възражения, наведени с писмения отговор, за недействителност на процесния ДПК по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради неспазване на чл.11 ал.1 т.7-12 от ЗПК, доколкото същият удовлетворява изискванията за форма. Противно на ответните твърдения, процесният ДПК съдържа всички изброени горепосочени реквизити, вкл. и условията за издължаване на кредита от потребителя, в самия договор е инкорпориран погасителен план, съдържащ по разбираем начин информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размера на всяка седмична погасителна вноска. На длъжника е връчен и погасителен план отделно от ДПК, доколкото такъв е представен от самия длъжник в рамките на заповедното производство. От посочения в ДПК общ размер на всички плащания от 1413,84лв. следва, че договорната лихва, съответстваща на договорения фиксиран годишен лихвен процент по заема е 213,84лв., както и е ясно, че в размера на всяка седмична погасителна вноска се включва припадащата се част от отпуснатата главница и договорна лихва в размер, разпределен по равно на 43 седмични вноски, чийто общ сбор формира размера на седмичната погасителна вноска от 32,88лв. Действително в Предложението за сключване на договор за паричен заем в основни параметри на желания от заемателя заем не е посочен годишния лихвен процент по заема, но с оглед удостоверяването в чл.1 от процесния ДПК, което е за неизгоден за ответницата факт, че й е бил предоставен предварително Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, е доказано, че М. е била предварително запозната с тях, включващи и общия размер на кредита /главница/ плюс лихви, общите разходи на кредита, следователно клаузата от ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема, като част от общите разходи по кредита за потребителя, не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.9 от ЗЗП и като такава не е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото и с оглед уговорения му размер, който не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове /чл.19 ал.4 от ЗПК/ не е във вреда на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
Клаузата в процесния ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 % не е нищожна, поради накърняване добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Процесният ДПК е сключен на 07.12.2015г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., съгласно която ГПР, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя /в т.ч. и лихви/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБългария. Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Към датата на сключване на процесния ДПК размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена, съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,01 плюс 10 процентни пункта или 10,01 %, като уговорения в процесния ДПК фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40% не надхвърля пет кратния размер на законната лихва от 50,05%, поради което и клаузата по чл.2 т.6 от ДПК не е нищожна, нито на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, нито като накърняваща добрите нрави, доколкото по изложените съображения относно размера й, който е под прага по чл.19 ал.4 от ЗПК, не противоречи на принципа за справедливост и на равнопоставеност на страните в облигационната връзка, поради което и не накърнява добрите нрави и като такава не е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, предвид което е породила правни последици в отношенията между страните по ДПК и ответницата - заемател дължи заплащане на уговорената с ДПК договорна /възнаградителна/ лихва.
Неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечаната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 1188,09лв. е 99% от чистата стойност на кредита и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 27,63лв., обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 27,63лв. към всяка седмична вноска, което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез 2 ФЛ - поръчители, които да отговарят на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, в размер на 99% от отпуснатия кредит, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. В случая неустоечната клауза санкционира неизпълнението на задължението за предоставяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Неизпълнението от длъжника на задължението по чл.4 ал.1 от ДПК не води до претърпяването на вреди за кредитора, следователно типичните функции на неустойката в случая стоят извън процесната неустоечна клауза.
С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, предвид което не е породила правно действие между страните по ДПК, съответно цесията не е породила действие относно това вземане и предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение с цена от 663,12лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Безспорно ищецът по делото има качеството на цесионер на вземането, произтичащо от процесния ДПК, което произтича от подписаното Приложение №1/01.06.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "**" АД като цедент и ищеца като цесионер и като такъв е активно материално и процесуално правно легитимиран да предяви настоящите искове.
Процесният ДПК в чл.10 от същия допуска прехвърляне на вземането от заемодателя в полза на трето лице, в случая ищеца в процеса. Прехвърленото вземане, произтичащо от процесния ДПК, попада в предметния обхват на чл.2.1 от процесния Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., доколкото към датата на подписаното Приложение №1/01.06.2018г. към Рамковия д/р за цесия, по силата на което е прехвърлено в полза на ищеца, е било ликвидно и изискуемо /поради настъпил краен падеж/ и произтича от ДПК по смисъла на ЗПК, като датата на прехвърляне е датата на сключване на Приложение №1, съгласно §1 т.1.1 от Рамковия д/р за цесия. Противно на ответните твърдения, прехвърленото вземане по основание и размер, предмет на процесния ДПК, е индивидуализирано в достатъчна степен в подписаното между цедент и цесионер Приложение №1/01.06.2018г., представено в цялост в заверен препис, и има минимум съдържанието, уговорено в §2 т.2.3 и т.2.4 от Рамковия договор за цесия от 30.01.2017г.
Възражението на ответницата в процеса за незавършен ФС на цесията е неоснователно. В случая цесията е породила правно действие и по отношение на ответницата - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, като ответните възражения в обратна насока са неоснователни. Ищецът - цесионер е валидно упълномощен от цедента с представеното по делото Пълномощно /л.12/ от името на последния да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, като на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на спорното право. По делото липсват представени доказателства извънсъдебно да е изпращано уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за цесията и то да е достигнало до ответницата - длъжник, като липсват и ищцови твърдения в тази насока. Съгласно трайната съдебна практика обаче, с връчване на ответника на приложеното към ИМ по иска на цесионера уведомление на цедента, чрез цесионера, до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от ИМ, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Такъв е именно процесният случай, доколкото приложеното към ИМ на ищеца - цесионер уведомление на цедента, чрез цесионера, упълномощен за това, за извършената цесия е редовно връчено на ответницата лично с връчване на преписа от ИМ и приложенията към нея, който факт съдът зачита на основание чл.235 ал.3 от ГПК, поради което прехвърлянето на вземането по процесния ДПК е породило правно действие по отношение на ответницата - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и ФС на цесията е завършен.
Предвид горното, ищецът като цесионер или купувач на вземането, произтичащо от процесния ДПК за действително възникналите парични задължения за главница - невърнат паричен заем и за договорна /възнаградителна/ и мораторна лихви, е активно легитимиран да предяви настоящите искове против ответницата - длъжник.
Падежирали са всички вноски по процесния ДПК, като крайният падеж /на последната погасителна вноска/ е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което ищцовото вземане за връщане на главница - невърнат заем по процесния ДПК и за договорна /възнаградителна/ лихва е ликвидно и изискуемо.
По делото се установи безспорно, че ответницата - заемател е направила плащания по процесния ДПК в общ размер от 1200лв., от които 1145лв. към 27.07.2018г. и 55лв. платени в двуседмичния срок от връчване на заповедта по чл.410 от ГПК. При внасянето на сумите не се установи длъжникът да е посочил кое точно свое задължение погасява, доколкото тя не е достатъчна да погаси всички задължения. Тъй като съдът приема за нищожна клаузата за неустойка, същата не следва да се включва в стойността на дължимата седмична погасителна вноска, която остава 32,88лв., включваща главница от 27,91лв. /1200лв.:43 вноски =27,91лв./ и 4,97лв. договорна лихва /213,84лв. : 43 вноски =4,97лв./. Следователно със заплащане на сумата от 1200лв. ответницата е погасила изцяло 36 седмични погасителни вноски /36 вн. х 32,88лв. = общо сума от 1183,68лв./ и отчасти 37 седмична погасителна вноска /до сумата от 16,32лв., получена като разлика между 1200лв. и 1183,68лв./, с която сума от 16,32лв., съобразно правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, е погасена от 37 вн. договорната лихва от 4,97лв. плюс 11,35лв. главница и остава непогасена главница от 37 вноска от 16,56лв. /27,91лв. - 11,35лв.=16,56лв. При това положение непогасена главница е частично от 37 вноска в размер на 16,56лв. плюс главницата от останалите непогасени 6 седмични вноски /с № № от 38 до 43 вноски вкл./ - 6 вн. х 27,91лв. или в размер на 167,46лв., т.е. общо непогасен размер главница - невърнат заем от 184,02лв. /16,56лв. +167,46лв.=184,02лв./, в който размер предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 538,81лв. до пълния предявен размер от 722,83лв., като неоснователен и недоказан. Непогасена е дължимата, с оглед действителната клауза от ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема, договорна /възнаградителна/ лихва за останалите неплатени 6 вноски - от №38 до №43 вкл. - 6 вноски х 4,97лв. е равно на 29,82лв., в който размер и за периода от 01.09.2016г. до 06.10.2016г. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 41,16лв. до пълния предявен размер от 70,98лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.8 ал.2 от ДПК, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Предвид горното и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответницата дължи на ищеца и мораторна лихва, изчислена върху непогасената главница от 184,02лв. за периода от деня, следващ крайния падеж - 07.10.2016г. до 19.07.2018г. в размер от 33,27лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за законна лихва, в който размер предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 112,26лв. до пълният предявен размер от 145,53лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 167,95лв. вн. ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 41,32лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата. С неплащането на падежа на дължимите по ДПК суми за главница, договорна и мораторна лихви същата е станала причина за завеждане на делото, поради което дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 32,05лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 12,65лв.
Ответницата - длъжник не претендирала разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.М. ***, с ЕГН **********, че дължи на * ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж *, с ЕИК *, сума в размер на 184,02 лв. /сто осемдесет и четири лева и две стотинки / - непогасена главница по Договор за паричен заем №2442122/07.12.2015г., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на подписано Приложение 1/01.06.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "**" АД и * ООД гр.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 29,82 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 06.10.2016г., сума в размер на 33,27 лв. /тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница от 184,02лв. за периода от 07.10.2016г. до 19.07.2018г., предмет на издадена Заповед №1250/15.08.2018г. по Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕООД със седалище гр.* против В.А.М. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по Договор за паричен заем №2442122/07.12.2015г. за разликата от 538,81лв. над уважения до пълния предявен размер от 722,83лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕООД със седалище гр.* против В.А.М. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва за разликата от 41,16лв. над уважения до пълния предявен размер от 70,98лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от * ЕООД със седалище гр.* против В.А.М. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 663,12лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕООД със седалище гр.* против В.А.М. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 112,26лв. над уважения до пълния предявен размер от 145,53лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.А.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на * ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж *, с ЕИК *, сума в размер на 41,32лв. /четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.А.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на * ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж *, с ЕИК *, сума в размер на 12,65 лв. /дванадесет лева и шейсет и пет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№2546/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......