№ 160
гр. Б. С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101743 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул."Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявана от М. С. М.-Г. и В.В.И. -изпълнителни директори чрез процесуален
представител на дружеството юрисконсулт И.Г., с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника Ф. Г. АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С.,
ул.С. П. № 13, за сумата от 414,85 лв., от която 379,85 лв. представляваща главница,
дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ
при ПТП извършено на 17.02.2017г. и 35,00 лв. ликвидицаионни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК –06.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди ответника
да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство и по
исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422, ал. 1 вр.чл.415, от ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал.2 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Ф. Г. АНГ.,
ЕГН **********, не живее на посоченият в и.м. адрес в с.Т., общ.Б. С., ул.С. П. № 13, който
е потърсен от връчителя на три различни дати и часове и не е намерен.
С разпореждане постановено в з.з. на 04.04.2022г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника Ф. Г. АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С., ул.С.
П. № 13, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в
1
исковия процес по гр.д.№ 1743/2021г. по описа на РС- гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 03.05.2022г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП
е назначил адв.М.М. от ВрАК за особен представител на ответника Ф. Г. АНГ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С., ул.С. П. № 13, призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1743/2021г. по описа на
РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., внесено от
ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК адв.М.М. от ВрАК е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер, като е изложила подробни
съображения.
В с.з. ответника не се явява, като същият се представлява от назначения му особен
представител, който пледира за отхвърляне на исковата претенция на ищеца, като
неоснователна и недоказана.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1070/2021г. на
РС-Б.С..
Допусната, изслушана е и приета по делото САТЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда, като обосновано и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1070/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника Ф. Г. АНГ.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С., ул.С. П. № 13 е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 321/09.08.2021г. в полза на заявителя ЗК „ЛЕВ
ИНС”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул."Симеоновско шосе“
№ 67А, представлявана от М. С. М.-Г. и В.В.И. -изпълнителни директори чрез процесуален
представител на дружеството юрисконсулт И.Г., за сумата от 414,85 лв. представляваща
главница, дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА
6565 ХТ при ПТП извършено на 17.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –06.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. Юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника Ф. Г. АНГ. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен,
въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1743/2021г. по
описа на БСлРС.
В исковата молба ищцовото дружество навежда доводи, че на 17.02.2017г. около 01:50
2
часа в гр.С. на бул.“Х. Б.“ № 100 с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към
бул.“Сливница“ водачът Ф. Г. АНГ. при управление на л.а. марка „Опел“ модел „Тигра“ с
рег.№ С 3749 РС, собственост на лицето М. Б. Павлова при маневра излизане от реда на
паркираните ППС не пропуска попътно движещият се л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№
СА 6565 ХТ собственост на И. Г. И.ов. При инцидента са причинени материални щети на
л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ, като за настъпилото ПТП е съставен КП №
1654541/17.02.2017г. В него е отразено, че водачът Ф. Г. АНГ. не притежава свидетелство за
правоспособност за управление на МПС.
Ищеца посоча още, че към инкриминираната дата 17.02.2017г. л.а. марка „Опел“ модел
„Тигра“ с рег.№ С 3749 РС, собственост на лицето М. Б. Павлова, имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/22/117000462107, със срок на валидност от 04.02.2017г. до
04.02.2018г.
По силата на сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, полица № S4727021258
при ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и по образувана ликвидационна щета №
4727161717000569 на пострадалото МПС „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ
собственост на И. Г. И.ов е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 379,85 лв.
Съгласно нормата на чл.411 от КЗ застрахователя изплатил обезщетението на
увреденото лице, встъпва в неговите права срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски.
Предвид на гореизложеното за ищцото дружество се породил правен интерес от
търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца по основание и
размер излагайки подробни съображения.
В с.з. особеният представител се явява лично, като поддържа писменият отговор. В ход
на устните състезания пледира за отхвърляне искова претенция на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД
спрямо ответника, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на чл. чл. 500, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от КЗ.
От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1654541/17.02.2017г. от
органите на КАТ се установява, че на съответната дата 17.02.2017г. в 01:50 часа в гр.С. на
бул.“Х. Б.“ № 100 с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към бул.“Сливница“ е
настъпило ПТП.
Участници в него били л.а. марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег.№ С 3749 РС,
собственост на лицето М. Б. Павлова и управляван от Ф. Г. АНГ. и автомобил „БМВ“,
модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ собственост на И. Г. И.ов.
В обстоятелствената част на протокола е отразено, че причината за настъпилото ПТП е
поведението на участник № 1(Ф. Г. АНГ.), като при управление на л.а. марка „Опел“ модел
„Тигра“ с рег.№ С 3749 РС при маневра излизане от реда на паркираните ППС не пропуска
3
попътно движещият се л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ. В него е отразено, че
водачът Ф. Г. АНГ. не притежава свидетелство за правоспособност за управление на МПС.
В протокола за ПТП са описани видими щети по автомобил „БМВ“, модел „320 И“, а
именно: пр.броня, пр.десен фар, пр.десен калник и др.
От представената застрахователна полица „Булстрад Каско“ при ЗАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" № S4727021258 със срок на застрахователното покритие от
27.10.2016г. до 26.10.2017г.(л.4 от делото) е видно, че собственика И. Г. И.ов на МПС
„БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ е сключил валиден застрахователен договор със
ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЗАД. Следователно, договорът е действал
към 17.02.2017 год., когато се е осъществило произшествието.
По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя била образувана
преписка по щета, в хода на която, след извършен опис на претенция щета № 51-01300-
1770/17/ от 17.02.0217г./л.14 от делото/ са отразени повредите, подробно описани в нея.
С доклад по щета № 4727161717000569 от 22.02.2017г./л.15 от делото/ е определено за
изплащане обезщетение в размер на 379,85 лв.
Сумата е изплатена от ищеца на 27.02.2017 г. по банков път на И. Г. И.ов, видно от
представеното преводно нареждане /л.16 от делото/. Стойността на материалните щети се
установяват също от САТЕ.
От приетата и приложена по делото административна преписка е видно, че е издаден
АУАН № 719947/17.02.2017г. на Ф. Г. АНГ., който управлявал лек автомобил марка „Опел“
модел „Тигра“ с рег.№ С 3749 РС, без да е правоспособен водач и управлява спряно от
движение МПС. Същият предприема маневра „излизане от реда на паркираните ППС“ и не
пропуска попътно движещият се л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ
собственост на И. Г. И.ов и реализира ПТП с материални щети. На А. АУАН е връчен лично
на 17.02.2017г.
На Ф. Г. АНГ. е издадено НП № 17-4332-003272/20.03.2017г. за горецитираните
нарушения, което му е връчено по реда на чл.58,ал.2от ЗАНН на 03.04.2018г. и е влязло в
закотнна сила на 11.04.2018г./л.94 от делото/.
По справка картон на водача Ф. Г. АНГ. се установява, че същият има съставени
няколко АУАН и НП в периода от 2014-2017г. за нарушения на ЗДвП и няма издадено
СУМПС./л.97 от делото/.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, установяващо, че общата стойност на
причинените щети по товарен автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ
„Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СВ 5836 ВВ е в размер на 379,85 лв. към 17.02.2017 г.
Същите се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението е
отразен вероятния механизъм за настъпване на ПТП, а той е, че л.а. марка „Опел“ модел
„Тигра“ бил спрял в реда на паркираните автомобили, плътно в дясно на пътното платно.
4
Когато лекия автомобил „БМВ“, модел „320 И“ преминава покрай спрелия л.а. марка „Опел“
модел „Тигра“, последният тръгва и се удря в предна дясна част на лек автомобил „БМВ“,
модел „320 И“.Следователно осъществие неправилна маневра - излизане от реда на
паркираните пътни превозни средства.
На база констатациите относно механизма на осъществяване на ПТП-то,
констатациите относно мястото на щетите върху двата автомобила и вида на нанесените
щети, както и тяхната степен на увреждане, вещото лице достагнало до заключение, че
щетите по лекия автомобил „БМВ“, модел „320 И“ се намират в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
Размера на щетите по л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ са на обща
стойност 379,85 лв., които са описани в доклад щета № 0000-5103-17-5-
02570/1472716171700569 от 04.07.2017г.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр.чл.415, от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от КЗ е допустим-предявен от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.
Искът е предявен на основание чл.422 ГПК за установяване съществуване в полза на
ищеца на паричното вземане, за което е била издадена Заповед по чл.410 от ГПК №
321/09.08.2021г. по ч гр. д. № 1070/2021г. по описа на РС – Б. С..
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК има освен специфични
изисквания за допустимост, обусловени от протеклото заповедно производство, а като
специален установителен иск е необходимо да има идентичност между заповедното и
исковото производство. В случая е налице пълна идентичност по отношение цената на иска
и вземането по издадената заповед.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от
една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.
От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на
деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на
делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската
отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като
застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от
него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на
увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство от събраните доказателства по
5
делото се установиха еднозначно всички елементи от фактическия състав
на регресното право на ищеца. Налице е сключена застраховка "Каско" № S4727021258 от
27.10.2016г. при ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.
№ СА 6565 ХТ собственост на И. Г. И.ов, на който са причинени вреди виновно от
ответника при управление на л.а. марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег.№ С 3749 РС. Доказа се,
че ответника Ф.Г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, видно от
приложената справка картон и от съставения АУАН № 719947/17.02.2017г.(л-95.97 от
делото). Управляваното от него МПС л.а. марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег.№ С 3749 РС,
собственост на лицето М. Б. Павлова имал валидна застраховка „ГО“ със срок на валидност
от 04.02.2017 до 04.02.2018г., което не се оспорва от ищеца. Ищецът доказа, че ответникът е
причинил имуществените вреди по л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ за
сумата 379,85 лв., предвид приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза и
това е действителният размер на щетите към датата на реализираното ПТП-17.02.2017г.
Установено е, че ищецът – застраховател е платил на застрахования л.а.„БМВ“, модел
„320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ собственост на И. Г. И.ов стойността на този ремонт на
27.02.2017 г. по банков път, видно от представеното преводно нареждане. Следователно
доказани са всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ
основателността на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач.
Неоснователни са твърденията на особеният представител на ответника направени в
ход на устните състезания, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 500, ал. 1, т.
1, пр. 1 от КЗ и на това основание иска следва да бъде отхвърлен, тъй като случая не
попада в тази хипотеза, тъй като при процесното ПТП виновният водач(ответника) не е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В случая е приложима правната норма чл.500,ал.2 от КЗ, която е посочена като правна
квалификация на иска в доклада на съда по чл.146 от ГПК и особенитя представител на
ответника в с.з. проведено на 15.06.2022г. е заявил, че няма възражения по него. Ответника
Ф.Г. към датата на ПТП извършено на 17.02.2017г. не е притежавал СУМПС, поради което
на основание чл.500, ал.2 от КЗ Застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение на третото
увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко
лице, управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не
само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите встъпва след плащането на
застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като
6
упражнява тези права от свое собствено име.
От КП за ПТП № 1654541/17.02.2017г. съставен от органите на КАТ се установява, че
вина за настъпилото ПТП на 17.02.2017г. в 01:50 часа в гр.С. на бул.“Х. Б.“ № 100 с посока
на движение от ул.“Цар Симеон“ към бул.“Сливница“, водачът на л.а. марка „Опел“ модел
„Тигра“ с рег.№ С 3749 РС, а именно ответникат Ф. Г. АНГ., който при маневра излизане от
реда на паркираните ППС не пропуснал попътно движещият се л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с
рег.№ СА 6565 ХТ собственост на И. Г. И.ов, вследствие на което причинил материални
щети на л.а. „БМВ“, модел „320 И“ –предна броня, преден десен фар, преден десен калник и
др.
Също е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и
вредоносният резултал настъпил при ПТП-то, за което вина има водачът на лекия автомобил
марка „Опел“ модел „Тигра“.
В трайната практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление.(Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по
т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).
Протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа.
В настоящият казус не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта.
Поради това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя
ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в протокола.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 410, ал.1 от КЗ,
застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение. Поради това, следва да бъде прието за установено по отношение
на ответника Ф. Г. АНГ., че същият дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” гр. С., сумата от 414,85 лв., от
която: 379,85 лв. представляваща главница, дължима на основание изплатено
7
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собственика на пострадалият
автомобил/МПС/ „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА 6565 ХТ при ПТП извършено на
17.02.2017г., и 35,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –06.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна такса и
50,00 лв.юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 25.00 лв. заплатена държавна
такса, 300,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за особеният представител на
ответника, 250.00 за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.3 вр.ал.8 от
ГПК.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима
за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
настоящия случай ответника Ф. Г. АНГ. следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС” гр.С. направените по ч.гр.д. № 1070/2021г. по описа на
БСлРС разноски в общ размер на 75,00 лв.
Ответника А. следва да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” гр.С. направените в настоящото
исково производство по гр.д. № 1743/2021г. по описа на БСлРС разноски в общ размер от
725,00 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношеине на ответника Ф. Г. АНГ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С., ул.С. П. № 13, ЧЕ СЪЩИЯТ
ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул."Симеоновско шосе“ № 67А, представлявана от
М. С. М.-Г. и В.В.И. -изпълнителни директори чрез процесуален представител на
дружеството юрисконсулт И.Г., сумата от 414,85 лв., от която: 379,85 лв. представляваща
главница, дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „БМВ“, модел „320 И“ с рег.№ СА
6565 ХТ при ПТП извършено на 17.02.2017г. и 35,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК –06.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 321/09.08.2021г. по
ч.гр.д.№ 1070/2021г. по описа на РС-Б. С..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф. Г. АНГ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б. С., ул.С. П. № 13, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул."Симеоновско шосе“ № 67А, представлявана от М. С. М.-Г. и В.В.И. -
изпълнителни директори чрез процесуален представител на дружеството юрисконсулт И.Г.,
направените разноски в исковото производство по гр.д.№ 1743/2021г. по описа на БСлРС
в общ размер от 725,00 лв.(Седемстотин двадесет и пет лева), както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1070/2021г. по описа на БСлРС в общ
размер от 75,00 лв.(Седемдесет и пет лева) .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1070/2021г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
9